РЕШЕНИЕ
..
София,23.06..2011г
В Името на Народа
Софийски Градски съд ,ІІ”г” състав в открито съдебно заседание на първи юни ,две хиляди и единадесета година в състав :
Председател:Любка Спасова
Членове :Ася Събева
Татяна Нецова
С участието на секретар А.Т. *** по описа за 2011г на СГС с докладчик съдия Спасова.
Производството е по чл.258 и сл.ГПК.
С решение № ІІ-58-8 от 07.02.2011г по гр.д. №35195 по описа за 2010г на СРС ,58 състав се отхвърлят предявените с правно основание искове чл.344 ал.1 т.1 ,2 и 3 КТ от В.Т.В. против „Ш.е.Б. „ЕООД .Мотивите на съда са ,че няма нарушение на разпоредбите на КТ от страна на работодателя уволнил ищеца , - лице което е трудоустроено ,след като не приема предлаганата му работа в дружеството не е под закрилата на чл.333 КТ.
Недоволен от решението е ищецът ,който депозира в срок въззивна жалба .В нея се посочва ,че е постановено решение в нарушение на материалния закон като не е взета предвид разпоредбата на чл. 333 ал.1 т.2 от КТ и след като няма разрешение преди уволнението от Инспекцията по труда .Иска да бъде възстановен на работата преди уволнението .
В писмен отговор ответникът Ш.Е.Б. ЕООД посочва ,че при уволнение по чл. 330 ал.2 т.5 от К не е налице закрила по чл.333 КТ ,след като работникът е отказал да заеме предложената му нова работа.
Съдът като взе предвид всички събрани по делото доказателства приема за установено следното :
Предявени са искове с правно основание чл. 344 ал.1 т.1 ,2 и 3 от КТ .
В исковата молба се твърди ,че уволненото трудоустроено лице е под закрилата на чл.333 ал.1 т.2 от КТ и само на това основание следва да се отмени заповедта като незаконосъобразна.
Ответникът посочва ,че е предложена нова работа на работника ,след ЕР 0891/176/22.10.09 на НЕЛК и увеличена инвалидност на 52 % и това е длъжност”хигиенист” –работа ,неприета от ищеца и поради това същия е уволнен на осн.чл.330 ал.1 т.5 КТ .
Страните не спорят ,че ищецът В.Т.В. е трудоустроено лице ,което преди уволнението със заповед № 25 /15.07.2010г на управител на „Ш.е.Б. „ ЕООД е заемало длъжност ”хигиенист „ по силата на заповед № 24 от 15.07.2010г ,а преди тази заповед е работил като „експедитор склад „
В тежест на ответника е да докаже ,че е издадена законосъобразна заповед.Ответникът твърди ,че преди уволнението има издадена заповед № 24 от 15.07.2010г за трудоустрояване на осн.чл. 317 ал.3 във връзка с чл.314 КТ чрез преместване на друга подходяща работа и се назначава ищецът като „хигиенист” в съответствие с предписанията на здравните органи в последно ЕР на НЕЛК № 0891/176 от 22.10.09г .След като работникът ,заемащ длъжност „ експедитор склад „ в същото дружество преди да заеме новата работа върху заповедта е записвал”имам сериозни пречки за изпълнението”,работодателят издава заповед за уволнение с правно основание чл. 330 ал.2 т.5 КТ ,като приема ,че се отказва от заемането на предложената му работа при трудоустрояване след предписанието на здравните органи.
Страните спорят има ли трудоустроеното лице преди уволнението закрилата на чл.333ал.1 т.2 от КТ ,след като само е отказало новата предложена работа на „хигиенист” след ЕР №0891/176 от 22.10.09г и има ли действително отказ ,съответно следва ли да се изисква разрешение от Инспекцията по труда преди прекратяване на трудовите правоотношения с правно основание чл.330 ал.2 т.5 от КТ –отказва да заеме предложената му от работодателя подходяща работа..
Трудоустроен по смисъла на чл.333 ал.1 т.2 от КТ е този работник или служител който има предписание за трудоустрояване ,дадено от здравните органи ,определени с чл. 1 ал.1 от Наредбата за трудоустрояване приета с ПМС 72/1986г/ДВ бр.7/1987г изм.и доп/ ,която е в сила към датата на уволнението .
Изводите на районния съд относно закрилата при уволнение на чл.333 КТ са в противоречие с материалния закон.
Приложното поле на закрилата по чл.333 от КТ е в няколко посоки-
с оглед основанието на което е възникнало прекратеното правоотношение,с оглед основанието на уволнението и с оглед приложното поле на предварителна закрила при уволнение.В последната насока изчерпателно са определени категориите работници и служители ,за които се прилага –в чл.333 ал.1 т.1 -4.Общото между тях е предварителната закрила при уволнение ,която се прилага за социално слаби т.1-3 в която категория влиза ищеца ал.1 т.2 на чл.333 КТ като работник ,който е назначен при ответника първоначално като трудоустроено лице,заема длъжност „експедитор в склад”.
При решаването на въпроса ползва ли се работникът от закрилата на чл.333 ал.1 т.2 от КТ е без значение предписанието на съответния здравен орган дали е изпълнено или не от работодателя.Без значение е дали предписанието е оформено с болничен лист или с медицинско направление,или с ЕР както е в случая.Без значение е ,че не нарушена разпоредбата на чл.317 която по императивен начин е задължила работодателя да премести ищеца на подходяща нова работа съгласно предписанието на здравния орган.Заповед № 24 от 15.07.2010г издадена на осн.чл.317 ал.3 във връзка с чл. 314 КТ е подписана от работодателя ,като има преди това решение на комисията по трудоустрояването ,която съгласно чл.2 от Наредбата за трудоустрояването следва да съществува във всяко предприятие и това е Протокол от заседанието на комисията за трудоустрояване от 17.05.2010г
Настоящият въззивен състав приема ,че издадената заповед е незаконосъобразна,след като работодателят преди уволнението и независимо от правното основание на заповедта за уволнение, не е взел разрешение от Инспекцията по труда ,като вместо това е приложил указанията по писмо изх.№ 26-00-306 от 24.08.00 на МТСП .Това писмо няма задължителен характер още повече ,че указанията в него превратно са изтълкувани от работодателя.Във всички случаи за трудоустроените е налице закрилата по чл.333 КТ и не са верни изводите на решаващия съд ,че след като сам ищецът е отказал предложената нова работа на „хигиенист” за него е отпаднала закрилата като трудоустроено лице.Вярно е ,че в писмото на МТСП е посочено ,че при отказ да се заеме предлаганата нова работа ,за работодателя е налице възможност да прекрати правоотношенията със заповед на основание чл.330 ал.2 т.5 от КТ ,но в този случай не се изключва закрилата на чл.333 КТ и задължението да се изиска за това разрешение от Инспекцията по труда.
Заповедта за уволнение е незаконосъобразна и като такава следва да се отмени и признае уволнението за незаконно .Изводите на районния съд са неверни и решението в тази част следва да се отмени.
По иска с правно основание чл.344 ал.1 т.2 КТ
Решението на съда ,с което искът се уважава има преобразуващо действие-със силата на присъдено нещо то води до възстановяване на прекратеното трудово правоотношение.От прекратено трудовото правоотношение се възражда в същото трудово правоотношение ,което е съществувало между страните преди уволнението.Поради това съдът ще възстанови работника-жалбоподател на заемната преди уволнението работа- хигиенист .
По иска с правно основание чл.344 ал.1 т.3 от КТ във връзка с чл.225 ал.2 КТ
Претендира се обезщетение в размер на 3 643лв за периода от 15.07.10-15.01.11г/молба от 27.02010г/
От издадената Служебна бележка /ст.71/ от БТ се доказва ,че в исковия период ищецът се е регистрирал като безработен .Лицето е осигурявано .От представените данни за осигурени лица към писмо № 11-01-2030 от 03.01.2011г на НОИ /доказателства приети от въззивния съд /се доказва ,че последния месец за който е осигурено лицето е м.07.2010г-последен месец преди уволнението и се осигурява от работодателя за брутна работна заплата 319.31лв. На тази база следва да се изчисли обезщетението за шест месеца .Дължимото обезщетение е за шест брутни заплати в размер на 1915.81лв за периода от 15.07.2010 – 15.01.11г и тази сума съдът ще присъди ,като отхвърли иска до претендирания размер.
Изводите на районния съд изцяло не съвпадат с тези на настоящия въззивен състав и съдът ще отмени изцяло решението.
Съобразно правилото на чл.359 от КТ при този изход на делото ответникът дължи държавна такса общо в размер на 238.30лв -по 100лв за двата неоценяеми иска и по оценяемия иск сумата от 38.30лв.
Мотивиран така ,Софийски Градски Съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло решение № ІІ-58-8 от 07.02.2011г по гр.д. № 35195 по описа за 2010г на СРС ,58 състав и вместо него постанови
ПРИЗНАВА за незаконно уволнението на В.Т.В. ЕГН ********** *** и отменя Заповед № 25 от 15.07.2010г на управител на „Ш.е.Б. ЕООД ,ЕИК ****** със седалище и адрес на управление жк.М.* Бизнес парк,сграда 10 ет.1 с която е прекратено трудовото правоотношение ,на основание чл.344 ал.1 т.1 КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА В.Т.В. на заеманата при „Ш.е.Б. „ЕООД преди уволнението длъжност”хигиенист” .
ОСЪЖДА „Ш.е.Б. „ЕООД ЕИК ****** да заплати на В.Т.В. ЕГН ********** с горепосочени адреси обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ за периода от 15.07.2010-15.01.2011г /вкл/ в размер на 1915.81лв /хиляда деветстотин и петнадесет лева 81 ст/ в едно със законната лихва считано от 16.07.2010г ,до окончателно изплащане на сумата .ОТХВЪРЛЯ иска до претендирания размер.
ОСЪЖДА Ш.е.Б. „ЕООД ЕИК ****** с горепосочен адрес да заплати по сметка на Софийски Градски Съд държавна такса в размер на 238.30 /двеста тридесет и осем лв 30 ст /.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховен Касационен съд в едномесечен срок от уведомлението на страните с
касационна жалба по реда на чл.280 ГПК.
Председател: Членове :