Решение по дело №2263/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.146 вр.чл.21 ал.2 от АПК и е образувано по жалба от Б.С.Х., ЕГН **********,***, против мълчаливия отказ на кмета на с.Звездица, обл.Варна, по нейно заявление рег. №АУ084727/04.09.2023 г. за служебна заверка на декларация по чл.14 от ЗМДТ във връзка с обстоятелствена проверка за ПИ с идентификатор 30497.10.30, местност „Поляната“ в землището на с. Звездица, обл. Варна, последван от изричен отказ, обективиран в писмо изх. № АУ0847227ВН/04.09.2023г. Жалбоподателката твърди незаконосъобразност на оспорения акт като сочи, че същият препятства възможността тя да се снабди с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка относно поземления имот, с което мотивира правния си интерес от оспорването. Сочи, че исканата административна услуга е елемент от охранителното производство по чл.587 от ГПК, извършването й е в компетентността на сезирания административен орган, и се изчерпва с издаване на удостоверителен акт за факт по ТСУ и ЗКИР, а за нея е заплатена предварително и дължимата такса, поради което отказът за извършването й е незаконосъобразен. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени оспорения отказ, и да върне преписката на административния орган, определяйки срок за изрично произнасяне по заявлението й. Претендира и разноски по делото. В съдебно заседание чрез пълномощника си адв.И.Г. *** поддържа изцяло жалбата си по изложените в нея съображения.

Ответната страна – кметът на с.Звездица, обл.Варна, надлежно уведомена, се явява лично в съдебно заседание и оспорва жалба като неоснователна. Сочи, че услуга като заявената от жалбоподателката се извършва само на собственици, въз основа на изричен документ за собственост. В случай, че жалбоподателката не разполага с такъв документ, услугата е възможно да бъде извършена единствено ако декларацията по чл.14 от ЗМДТ пристигне в кметството по служебен път, т.е. след като бъде входирана в Дирекция „Местни данъци“ на Община Варна и им бъде изпратена от тях.

След преценка на събраните в производството доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Началото на административното производство е поставено със заявление рег.№ АУ084727ЗВЦ/04.09.2023г от жалб.Б.Х. до Кмета на Кметство Звездица за заверка на служебна страните от декларация по чл.14 от ЗМДТ, т.е. че ПИ 30497.10.30 в м-ст „Поляна“, землището на с.Звездица, обл.Варна, не е общинска собственост, която да й послужи във връзка с извършване на обстоятелствена проверка (за съставяне на констативен нотариален акт). Като приложения са представени: декларация по чл.14 от ЗМДТ от Б.Х., скица №15-867869-12.08.2023г. и Удостоверение изх. № 25-229372-12.08.2023г – двете на СГКК, според която имотът е с площ 6 486 кв.м., с трайно предназначение на територията – земеделска, и с неидентифициран собственик.

С писмо изх. №АУ084727ЗВЦ_001ЗВЦ/12.09.2023г кметът на с.Звездица е цитирал постъпилото заявление, както и че към него не е приложен документ за собственост с обяснение, че заверката е необходима за извършване на обстоятелствена проверка, и е поискала становището на директора на Дирекция „ПНО“ при Община Варна следва ли услугата да бъде извършена без документ за собственост; при положителен отговор – какъв документ следва да бъде изискан от заявителя; и следва ли да бъде поискано потвърждение за наличие на такава процедура от дирекция „ОСИСД“ при Община Варна и/или от Областния управител на Област Варна. Посочено е още, че през м. октомври 2021г обстоятелствата относно имота са съобщени на Дирекция „ОСИСД“ с оглед съставяне на АОС, но липсва произнасяне от тяхна страна.

След безрезултатното изтичане на 7-дневния срок по чл.57 ал.2 вр.чл.21 ал.2 от АПК за извършване на поисканата от Б.Х. услуга, тя е предприела оспорване на формирания мълчалив отказ по чл.58 ал.1 от АПК в срока по чл.149 ал.2 от АПК. По повод на това оспорване на 11.10.2023г е образувано настоящото съдебно производство. В хода на висящността му е постановен и изричен отказ изх. №АУ084727ЗВЦ_004ЗВЦ_0023ВЦ/31.10.2023г, в който компетентният административен орган е посочил, че поисканата услуга не може да бъде извършена поради липсата на приложен към заявлението документ за собственост на ПИ 30497.10.30. Посочено е още, че съгласно установения ред заверка на страница от декларацията по чл.14 от ЗМДТ може да се извърши единствено на собственик на имот след представяне на съответния документ за собственост, или по служебен ред – по искане на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна. Указано е, че тъй като заявителката не притежава документ за собственост, исканата заверка може да се извърши само по служебен път, след деклариране на имота като придобит по давност в Дирекция „Местни данъци“ към Община Варна.

Горната фактическа обстановка, принципно безспорна между страните, съдът приема за установена въз основа на писмените доказателства по административната преписка и тези, ангажирани в хода на съдебното дирене, които са последователни и взаимно допълващи се, и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

При така установената фактология съдът прави следните правни изводи:

Първото задължение на съда при заявено пред него оспорване на мълчалив отказ е мотивирано да прецени дали такъв е формиран на първо място, а след това – и дали е спазен специалния срок за обжалването му.

В настоящия казус заявлението за извършване на административна услуга е депозирано на 04.09.2023г, което е датата на започване на производството съгл.чл.25 ал.1 от АПК. Съгл.чл.57 ал.2 от АПК, срокът за издаване на акт по чл.21 ал.2 от АПК е 7-дневен, но когато е необходимо да се съберат доказателства за съществени обстоятелства, актът се издава до един месец от започване на производството съгл.чл.57 ал.5 от АПК. Такъв е и настоящият случай, в който произнасянето на сезирания компетентен административен орган е предпоставено от изясняване на обстоятелството дали заявените недвижими имоти са общинска собственост. Поради това срокът за произнасяне на административният орган в случая е започнал да тече на 04.09.2023г и е изтекъл безрезултатно на 05.10.2023г. На следващия ден 06.10.2023г е формиран мълчаливият отказ на кмета на Кметство Звездица да извърши поисканата му административна услуга, респективно – в същия ден започва течението на срока за оспорването му съгл.чл.149 ал.2 от АПК. Жалбата на Б.Х. е депозирана на 11.10.2023г, т.е. в рамките на законоустановения срок, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. След образуване на съдебното производство е постановен и изричния отказ, за който жалбоподателката чрез пълномощника си заявява, че също обжалва. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Сред доказателствата по административната преписка липсват такива за ПИ с идентификатор 30497.10.30 да е бил съставен АОС, напротив – от горецитираното писмо изх. №АУ084727ЗВЦ_001ЗВЦ/12.09.2023г до директора на Дирекция „ОСИСД“ ПРИ Община Варна се установява, че такъв акт за имота не е съставен до м. септември 2023г. Същият факт ес извежда и от данните в скицата и удостоверението, издадени от СГКК – Варна, според които имотът представлява изоставена орна земя с неидентифициран собственик. Предмет на поисканата от жалб. Х. услуга е единствено удостоверяване на това обстоятелство – дали имотът е общинска собственост към момента на подаване на заявлението, а мълчаливият отказ на административния орган, както и последвалият изричен такъв е незаконосъобразен според настоящия съдебен състав.

Охранителното производство по чл.587 от ГПК за издаване на констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка се провежда по реда на гражданския процес и пред нотариус – поради това на първо място установяването на правен интерес у молителя с цел преценка за съществуването или несъществуването на правото на собственост, респ. евентуалното засягане или липсата на такова на правата на трети лица, принципно е извън компетентността на административния орган, от когото е поискана конкретната услуга. Това е така, понеже той не участва в никакво качество и в нито един момент в охранителното производството, а само в подготовителната дейност преди да е поставено началото му и съобразно със специализацията си – при издаване на скиците, удостоверенията, данъчни оценки, заверките и пр. Участието на ответника по делото – кметът на с.Звездица, се изчерпва с правомощието му да удостовери единствено факта дали посоченият от жалбоподателката имот е или не е актуван като общинска (държавна) собственост – нищо повече и извън този факт. Това е и причината, поради която административният орган не може правнорелевантно да изисква и/или събира доказателства за наличие на правен интерес у лицето, поискало удостоверяването, под формата на документ за собственост, тъй като преценката на допустимостта на охранителното производство по ГПК или за основателността на молбата за снабдяване с констативен нотариален акт е извън неговата компетентност. Преценката дали правото на жалбоподателите върху посочения имот е действително или не, респективно – дали имотите имат други вписани собственици, също е извън компетенциите на административния орган и е в правомощията на нотариуса, който след приключване на охранителното производство и съвкупна преценка на събраните гласни и писмени доказателства съставя констативен нотариален акт за собственост или отказва да издаде такъв. При това свое произнасяне именно нотариусът е длъжен да съобрази материално-правните предпоставки за възникване и съществуване на претендираното право на собственост, вкл. има ли съставен АДС или АОС за имотите, или пък вписване на трети лица-собственици в регистрите към КК; освен това и не на последно място – възможно ли е да тече придобивна давност върху такива имоти и пр. Както приема и ВАС с константната си практика, тези въпроси са изцяло от компетенциите на нотариуса в производството по снабдяване с констативен нотариален акт, чийто акт – било положителен или отрицателен за молителя в охранителното производство, на свой ред подлежи на оспорване в нарочно предвидено от законодателя процедура по ГПК като гаранция за защита на правата и законните интереси на трети лица. В тази връзка следва да бъде посочено, че дори при евентуални възражения на трети лица – собственици на същите имоти за извършване на поисканата от органа административна услуга, те биха били изцяло ирелевантни, понеже споровете за собственост са извън предмета на производството, респ. разрешаването им е извън преценката на административния орган.

На следващо място следва да бъде посочено, че искането за извършване на административна услуга на жалбоподателката е депозирано пред компетентен орган и към него са приложени изискуемите доказателства за съществуването на недвижимия имот, както и такива за наличие на правен интерес предвид факта, че същият е неидентифицирана собственост. Поради това за административния орган не е съществувало валидно правно основание да откаже извършването на поисканата административна услуга. Липсата на документ за собственост не е такова основание – ако жалбоподателката притежаваше такъв, тя не би имала интерес да проведе производство по чл.587 от ГПК, чиято цел е снабдяване с констативен нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка – цел, изрично заявена от нея с иницииращото заявление. Т.е. искането за извършване на такава заверка – че имотът не е общинска/държавна собственост, в общия случай произтича от лице, което претендира да е собственик на имота, но няма документ за това, и такъв му е необходим за провеждане на специалното производство по ГПК. Поради това първият мотив за отказ – липса на документ за собственост, е незаконосъобразен.

Такова е и изискването имотът първо да бъде деклариран като придобит от заявителя по давност като условие да извършване на заверка, че същият не е общинска/държавна собственост. От една страна заявителят не разполага с документ за собственост, удостоверяващ такова придобиване, за да го декларира. В тази връзка практиката на Общината да изисква предварително деклариране на имота и заплащане на данъци за същия с петгодишна давност преди успешно приключване на производство по чл.587 от ГПК с издаден констативен акт за собственост, е незаконосъобразна – освен че води до принудително невярно деклариране на факти и обстоятелства от заявителя, тя би му причинила и имуществени вреди в случай на отказ на нотариуса в производството по обстоятелствена проверка. От друга страна заверката на декларацията, че имотът не е общинска/държавна собственост, представлява отразяване на обективен факт – наличие или липса на съставен АОС/ АДС, известен на компетентната администрация и преди декларирането на ПИ като собственост на ФЛ или ЮЛ, поради което последното не е условие за извършване на заверката, в какъвто смисъл е мотивът за изричния отказ, обективиран в писмо изх. №АУ084727ЗВЦ_004ЗВЦ_0023ВЦ/31.10.2023г.

По изложените съображения съдът намира, че оспореният изричен отказ е незаконосъобразен, което налага отмяната му и връщане на преписката на ответната страна за извършване на поисканата административна услуга. В хипотезата на чл.174 от АПК на административния орган следва да бъде определен 7-дневен срок за заверка на декларацията с оглед обстоятелството, че тя се състои единствено в проверка в регистрите на кметството дали за имота има или няма съставен АОС/АДС.

При този изход на делото искането за присъждане на разноски от жалбоподателката е основателно и следва да бъде уважено в целия предявен размер от 1010 (хиляда и десет) лв., от които 10 лв. ДТ и 1000лв. – адвокатско възнаграждение, чието заплащане във брой е удостоверено с подписите на страните по договора за правна защита и съдействие, с характер на разписка в тази му част; липсата на възражение за прекомерност на същото препятства извършването на такава преценка самостоятелно от съда.

Мотивиран от горното и съобразно компетенциите си по чл.173 ал.3 и чл.174 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изричния отказ, обективиран в писмо изх. № АУ0847227ВН/04.09.2023г. на кмета на с.Звездица, обл.Варна, по заявление рег. №АУ084727/04.09.2023г. от Б.С.Х. за служебна заверка на декларация по чл.14 от ЗМДТ във връзка с обстоятелствена проверка за ПИ с идентификатор 30497.10.30, местност „Поляната“ в землището на с. Звездица, обл. Варна, и

ВРЪЩА преписката на административния орган за издаване на удостоверение чрез заверка на молбата-декларация, като му ОПРЕДЕЛЯ 7-дневен срок за извършване на услугата, считано от датата на получаване на съобщението.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на Б.С.Х., ЕГН **********,***, сторените в производството разноски в размер на 1010 (хиляда и десет) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.

Преписи от решението да се връчат на страните.

Съдия: