Решение по дело №10576/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 263204
Дата: 18 май 2021 г. (в сила от 18 май 2021 г.)
Съдия: Любомир Илиев Игнатов
Дело: 20191100510576
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 13 август 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

град София, 18. 05. 2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийският градски съд, Гражданско отделение, II - В въззивен състав, в открито съдебно заседание на трети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

Председател: Анелия Маркова

Членове: 1. Пепа Маринова-Тонева

2. младши съдия Любомир Игнатов

 

 

при участието на съдебния секретар Анелия Груева, като разгледа докладваното от младши съдия Любомир Игнатов в. гр. д. № 10576 по описа на Софийския градски съд за 2019 г., за да се произнесе, съобрази следното.

Производството е по реда на чл. 240, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е въз основа на постъпила искане за отмяна на неприсъствено решение от ответника в първоинстанционното производство Д.М.С., ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес *** (молител) чрез процесуалния представител адвокат М.К. срещу решение № 88014, постановено по реда на чл. 238, ал. 1 ГПК на 09. 04. 2019 г. от Софийския районен съд, 88-и състав, по гр. д. № 31854 по описа на Софийския районен съд за 2018 г. (неприсъствено решение). С неприсъственото решение районният съд е уважил предявените искове с правни основания по чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. първо във връзка с чл. 92 и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), като е признал за установено съществуването на вземания както следва: 33 лева и 69 стотинки главница за незаплатени далекосъобщителни услуги; 356 лева и 86 стотинки неустойка за предсрочно прекратяване на договор; и 8 лева и 33 стотинки мораторна лихва върху главницата по една от фактурите за неустойка.

Молителят твърди, че обжалва неприсъственото решение в законоустановения едномесечен срок от получаването. Поддържа, че е налице хипотезата на чл. 240, ал. 1, т. 1 ГПК. Заявява, че производството не е трябвало изобщо да бъде разглеждано от Софийския районен съд поради липса на местна компетентност. Заявява, че не е имал възможност да получи призовките, защото никога не е живял на адреса на столичния квартал „Надежда“, където съдът е правил опити да връчи книжата. Твърди, че още от 2001 г. живее на настоящия си адрес. Поради тази причина не е имал възможност да получи нито исковата молба, нито призовките по делото. Допълва, че има ментални проблеми и че подписите на договора не са били поставени от него. Иска от въззивния съд да отмени неприсъственото решение и производството да бъде възобновено и да бъде изпратено към местно компетентния съд в град Лом.

По делото е постъпил отговор на искането по чл. 240, ал. 1 ГПК от ищеца в първоинстанционното производство „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление *** чрез адвокат В.Г.. Счита, че искането на Д.М.С. е основателно и е подкрепено с относими доказателства, от които може да се достигне до обоснования извод, че в конкретния случай е налице хипотезата на чл. 240, ал. 1, т. 1 ГПК. Иска от въззивния съд да уважи искането на Д.М.С. за отмяна на неприсъственото решение. В случай, че се претендират разноски, иска въззивния съд да ги възложи на молителя по аргумент от чл. 78, ал. 2 ГПК.

След като разгледа твърденията на страните и като съобрази събраните в първоинстанционното производство доказателства, съдът направи следните фактически и правни изводи.

 Искането за отмяна на неприсъственото решение е подадено от заинтересована страна срещу подлежащ на отмяна по настоящия ред съдебен акт чрез надлежно упълномощен процесуален представител. Представен е документ за внесена държавна такса в необходимия размер. При това положение искането е редовно и допустимо. Разгледано по същество, то е основателно.

„МОБИЛТЕЛ“ (настояща фирма „А1 България“) ЕАД е подало заявление за издаването на заповед за изпълнение на парични вземания спрямо молителя пред Софийския районен съд на 05. 01. 2018 г., въз основа на което е било образувано гр. д. № 985 по описа за 2018 г. Като обстоятелства, от които произтичат вземанията, е заявило сключен между „МОБИЛТЕЛ“ ЕАД и молителя договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга с номер М4532147 от 20. 04. 2015 г. В заявлението като адрес на длъжника е било посочено град София, ж. к. „********“, бл.********. Заповедният съд е издал заповед за изпълнение спрямо длъжника, в която е бил възпроизведен същият адрес. След направена справка, според която адресът на длъжника е село Ковачица, община Лом, област Монтана, ул. „********за заповедта е било съобщено на молителя на 07. 03. 2018 г. на установения със справката адрес. Връчителят е отбелязъл, че поради проблем със зрението адресатът е положил само своя подпис. Въпреки това на 14. 03. 2018 г. той е подал възражение срещу заповедта за изпълнение. В самото възражение длъжникът е посочил като свой адрес село Ковачица, община Лом, област Монтана, ул. „********

В законоустановения срок „МОБИЛТЕЛ“ ЕАД е предявило иск по чл. 415 във връзка с чл. 422 ГПК за установяването на съществуването на вземанията по заповедта за изпълнение. Като адрес на ответника в исковата молба отново е било посочено град София, ж. к. „********“, бл.********. В приложения към исковата молба договор като постоянен адрес и адрес за кореспонденция на ответника също е посочено град София, ж. к. „********“, бл.********.

Районният съд е разпоредил препис от исковата молба и от приложенията да бъде връчен на молителя. Първото съобщение, изпратено на адреса на ответника, посочен в исковата молба, е било върнато в цялост с отбелязване, че на етажа няма апартамент с този номер, а в апартамента с този номер на четвъртия етаж живее друго лице. С ръкописно разпореждане районният съд е дал указания ново съобщение да бъде изпратено до ответника на адреса, посочен във възражението по чл. 414 ГПК в заповедното производство. На 18. 09. 2018 г. препис от исковата молба заедно с приложенията е бил връчен на ответника на адрес село Ковачица, ул. „********чрез друго лице по смисъла на чл.46, ал. 2 ГПК: баща му М.С.И. (л. 67 от исковото производство на районния съд).

Молителят е пропуснал да представи отговор на исковата молба в едномесечния срок от връчването на преписите. Бил е призован за разглеждането на делото в открито съдебно заседание, като призовката отново е била връчена чрез баща му М.С.И. на адрес ***. Призовката е била връчена надлежно на 30. 01. 2019 г. за откритото съдебно заседание на 13. 03. 2019 г. В призовката е изрично указано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание без искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение (л. 71 от исковото производство на районния съд). Освен това със становище от 08. 03. 2019 г. (получено по пощата от Софийския районен съд на 13. 03. 2019 г.) молителят е заявил, че е получил призовка по делото. Не е направил искане делото да се гледа в негово отсъствие.

От друга страна, с молба-становище от 28. 02. 2019 г. „А1 България“ ЕАД е поискало постановяването на неприсъствено решение. При това положение районният съд е постановил неприсъственото решение.

След преценка на изложените обстоятелства въззивният съд приема, че преписите от исковата молба и приложенията към нея, както и призовката за откритото съдебно заседание са били надлежно връчени на молителя. Той е можел да направи възражение за местна неподсъдност на делото, съответно да оспори автентичността на представения договор за далекосъобщителна услуга, но не го е направил в срока за отговор на исковата молба. Не е налице твърдяното основание за отменяването на неприсъственото решение по чл. 240, ал. 1, т. 1 ГПК. Освен това молителят не е направил твърдения за наличието на друго основание по чл. 240, ал. 1 ГПК. Следователно искането по чл. 240, ал. 1 ГПК е неоснователно.

При установяването на документно престъпление с влязла в сила присъда молителят ще разполага с възможност да поиска отмяна на неприсъственото решение, но в отделно производство въз основа на чл. 303, ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 2 ГПК.

Разноски. Никоя от страните не е претендирала разноски в настоящото производство, поради което такива не следва да бъдат присъждани.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Д.М.С. за отмяна на решение № 88014, постановено по реда на чл. 238, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс на 09. 04. 2019 г. от Софийския районен съд, 88-и състав, по гр. д. № 31854 по описа на Софийския районен съд за 2018 г.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                   Председател:

 

 

 

Членове:        1.                                                         2.