№ 15544
гр. София, 26.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20211110147393 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, уточнена с молби с вх. № 25046963/16.03.2021 г.
(приложена по гр. д. № 56333/2020 г. по описа на СРС, 47-ми състав), с вх. №
25168264/23.11.2021 г. и с вх. № 25004816/24.01.2022 г., подадени от Д. И. Р. срещу
Столична община. Предявени са искове за признаване за установено между страните,
че ищцата е собственик на поземлен имот, находящ се в гр. С., район „В.“, ул. „С. ц.“ №
***, с площ от 469 кв. м. и идентификатор 68134.2822.1601, както и на построените в
него едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 80 кв. м. и идентификатор
68134.2822.1601.1, едноетажна жилищна страда със застроена площ от 19 кв. м. и
идентификатор 68134.2822.1601.2, и на постройка на допълващо застрояване на един
етаж със застроена площ от 9 кв. м. и идентификатор 68134.2822.1601.3.
Ищцата твърди, че въз основа на предварителен договор за покупко-продажба от
16.04.2005 г. придобила владението върху процесните имоти, считано от датата на
сключване на договора. През 1995 г. праводателят на ищцата направил опит да се
снабди с констативен нотариален акт за собственост върху имотите на основание
давностно владение, но такъв не бил съставен, поради отбелязване от страна на
Столична община в подадената молба-декларация, че имотът бил актуван за държавен
с Акт за държавна собственост /АДС/ № 1616/1966 г. С Акт за общинска собственост
1
/АОС/ № 155/10.02.1997 г. имотът бил актуван за общинска собственост като
безстопанствен. Ищцата също направила опит през 2015 г. да се снабди с констативен
нотариален акт за собственост, но в Общината отказали да входират молба-декларация
за това искане с обяснението, че имотът бил общински. В исковата молба се твърди, че
процесните имоти никога не са били общинска собственост, а представлявали частна
собственост, считано от 1940 г. Ищцата сочи, че от 16.04.2005 г. живеела в имота и
построените в него сгради и владеела същите като собствени, поради което счита, че е
придобила собствеността върху тях на основание упражнявано в продължение на
повече от 10 години давностно владение. Въз основа на изложеното се твърди наличие
на правен интерес от предявяване на иск за собственост върху описаните недвижими
имоти. Отправено е искане исковите претенции да бъдат уважени в цялост, като бъдат
присъдени и разноските по делото.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника Столична
община за отговор, като с постъпилия такъв в законово установения едномесечен срок
предявените искове се оспорват като неоснователни по подробно изложени
съображения. Посочва се, че процесният поземлен имот бил актуван с АДС №
1616/5069 от 30.10.1966 г. на СГНС, Димитровски район, като „стар общински имот“, а
с АЧОС № 155/10.02.1997 г. станал част от патримониума на Столична община на
основание чл. 2, ал. 2, т. 3 ЗОС. Ответникът твърди, че съставянето на АДС било
предшествано от проверка, в която било установено, че имотът нямал собственици.
Оспорват се твърденията на ищцата, че същата упражнявала явна фактическа власт
спрямо процесните имоти, като се твърди, че такава власт е упражнявана от Общината
чрез извършвани отчуждителни мероприятия в местността и уреждане правата на
лицата, заели държавни дворни места без основание. Сочи се, че липсвали
доказателства праводателите на ищцата да са притежавали право на собственост върху
процесите имоти, от което следвало, че през 1966 г. държавата придобила на законово
основание поземления имот, който нямал собственик към онзи момент. Отправено е
искане за отхвърляне на исковите претенции и за присъждане на разноски по делото.
Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предмет на делото са обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1, предл. 3 ГПК,
за признаване за установено между страните, че Д. И. Р. е собственик на основание
давностно владение на поземлен имот, находящ се в гр. С., район „В.“, ул. „С. ц.“ №
***, с площ от 469 кв. м. и идентификатор 68134.2822.1601, както и на построените в
него едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 80 кв. м. и идентификатор
2
68134.2822.1601.1, едноетажна жилищна страда със застроена площ от 19 кв. м. и
идентификатор 68134.2822.1601.2, и на постройка на допълващо застрояване на един
етаж със застроена площ от 9 кв. м. и идентификатор 68134.2822.1601.3.
За основателността на исковите претенции ищцата следва да докаже, че е
титуляр на правото на собственост върху спорните недвижими имоти, като установи в
условията на пълно и главно доказване следните материалноправни предпоставки: 1/
наличието на заявеното с исковата молба обстоятелство, въз основа на което
обосновава правото си на собственост, а именно – упражнявано от нея в продължение
на повече от 10 години явно, необезпокоявано и непрекъснато давностно владение,
считано от 16.04.2005 г.; 2/ че към момента на актуването му като държавен през 1966
г. и към началния момент на упражняваното от нея давностно владение – 16.04.2005 г.
– процесният поземлен имот е имал собственик, различен от държавата или общината;
3/ всички факти и обстоятелства, на които основава своите искания или възражения.
В тежест на ответника е да докаже всички факти, на които основава своите
искания или възражения.
С доклада по делото, приет за окончателен в първото по делото о. с. з., е
отделено като безспорно по делото обстоятелството, че за процесния поземлен имот са
съставени АДС № 1616/5069 от 30.10.1966 г. и АЧОС № 155/10.02.1997 г. Спорен по
делото се явява въпросът дали към момента на актуването на процесния имот като
държавен, същият е имал собственик или е бил безстопанствен.
С АДС № 1616/5069 от 30.10.1966 г. е актуван за държавен стар общински имот
с площ от около 5250 кв. м., включен между улиците: „Й. П.-Д.“ № № **, 52, 54 и 54а,
вкл., ул. „367“, ул. „378“ № № 23, 25, 27 и 29, и ул. „377“ в кв. „М. п.“, м. „П.“, с
отбелязване, че имотът е издирен въз основа на Заповед № 1083 от 16.09.1966 г. на ИК
на СГНС. Графично теренът в описаните граници е изобразен на гърба на акта, като са
нанесени и граници на отделни имоти, които попадат в него. В една част от
очертанията на имотите са записани имена на физически лица, а в друга част – същите
са празни. Видно от съдържанието на акта, теренът е предаден за стопанисване на СП
„Софжилфонд“.
По делото е представен Акт № 155/10.02.1997 г. за частна общинска собственост,
съгласно който Столична община е призната за собственик на горепосочения терен с
площ 5250 кв. м., разположен между ул. „Й. П.-Д.“, ул. „***-ма“, ул. „377-ма“, и ул.
„378“, район „В.“, жк и НПЗ М. п.. Като правно основание за собственост в акта е
посочен чл. 2, ал. 2, т. 5 ЗОС, който в приложимата редакция (ДВ бр. 44/1996 г.) гласи,
че общинска собственост стават и недвижимите имоти на територията на общината,
чийто собственик не може да бъде установен.
Според приетото по делото заключение по тройната съдебно-техническа
експертиза процесният имот с идентификатор 68134.2822.1601 и площ от 469 кв.м. е
3
идентичен с част от имотите, описани в АДС № 1616/30.10.1966 г. и АЧОС №
155/10.02.1997 г. – същият попада изцяло в обхвата на територията, предмет на
посочените АДС и АОС, отразена по цифри от 1 до 10 на представената от вещите лица
комбинирана схема на л. 2 от заключението.
Последователно в съдебната практика (Решение № 321 от 14.10.2011 г. на ВКС
по гр. д. № 1167/2010 г., I г. о., ГК; Решение № 8/11.02.2014 г. по гр. д. № 4244/2013 г.,
I ГО на ВКС и др.) се приема, че АДС и АОС нямат правопораждащо действие, а само
констатират правото на собственост, придобито по някой от предвидените в чл. 77 ЗС
способи. При оспорване, фактическото и правното основание за придобиване правото
на собственост от държавата и от общината подлежи на доказване. Тъй като държавата,
респективно общината не може да докаже отрицателния факт, че даден имот не е имал
друг собственик към момента на актуването, в тежест на този, който оспорва
констатациите в акта за държавна, респективно – за общинска собственост, е да
установи, че към момента на актуването имотът е имал собственик – така Решение №
321/14.10.2011 г. по гр. д. № 1167/2010 г., І г. о. на ВКС.
В конкретния случай, в АДС № 1616/5069 от 30.10.1966 г., предхождащ АЧОС
№ 155/10.02.1997 г., е посочено, че теренът от 5250 кв. м. е „стар общински имот“,
като актът е издаден на основание чл. 6 от ЗС и чл. 21 ПДИ. Съгласно чл. 6 ЗС в
релевантната редакция (ДВ. бр. 92 от 16 ноември 1951 г.) държавни стават имотите,
които държавата придобива съгласно законите, а така също и имотите, които нямат
друг собственик. В съдебната практика (Решение № 8/11.02.2014г. по гр. д. №
4244/2013г., I ГО на ВКС, Решение № 541/06.07.2010г. по гр. д. № 661/2009г., I ГО на
ВКС, Решение № 2 от 22.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 326/2018 г., І г. о., ГК, и др.) се
възприема, че доказването на второто придобивно основание става чрез изследване на
данните, които се съдържат в различните карти, планове, регистри и друга
документация, одобрени по реда на Закона за единния кадастър на НРБ /отм./, ЗТСУ
/отм./, ЗКИР, ЗАСПЗЗ, ЗВСГЗГФ. Такива данни се съдържат и в данъчните книги. Ако
по време на отреждането със съответния план (кадастрален, уличнорегулационен /план
за обществени мероприятия/, дворищнорегулационен) един имот е с неизвестен
собственик, той се води като безстопанствен и в такъв случай съгласно чл. 6 ЗС
(първоначална редакция) имотът преминава в патримониума на държавата.
Според тройната СТЕ старият кадастрален план за терена е изготвен преди 1956
г., като в същия не е нанесен процесният имот, който е част от един голям имот с пл. №
360А. Отразено е, че към този кадастрален план липсва и разписна книга. Съгласно
първия регулационен план на м. „Модерно предградие – София“, изработен по
кадастралния план от преди 1956 г., процесният имот е в кв. 70 с отреждане „За
физкултурен комплекс“, което не е реализирано. Архивният кадастрален план,
изработен през 1972 г. и действал до одобряването на КККР, отразява процесния имот
4
с пл. № 1601, к.л. 196, с гр. площ 455 кв. м. Съгласно следващия план, одобрен със
Заповед № РД-50-09-155 от 07.05.1990 г., процесният имот е в кръстовище, парцел „За
ОЖС, КОО и клуб“, което отреждане също не е реализирано. В действащия към датата
на приключване на устните състезания регулационен и застроителен план на м.
„Модерно предградие“, одобрен със Заповед № РД-09-50-337 от 23.06.1997 г.,
процесният имот е нанесен като УПИ I-1601, кв. 47, с гр. площ 577 кв.м. В одобрената
със Заповед № РД 18-39 от 20.07.2011 г. кадастрална карта процесният имот е отразен
като имот с идентификатор 68134.2822.1601 с площ 469 кв. м., а като собственик е
посочена СО, район „Връбница“, въз основа на АЧОС № 155/10.02.1997 г.
Съдът кредитира заключението на повторната тройна съдебно-техническа
експертиза като компетентно изготвено въз основа на задълбочено проучване и
подробен анализ на правнорелевантните факти по делото. От изложеното от вещите
лица във връзка с регулационния статут на имота следва, че към момента на
актуването му като държавен с акта от 1966 г. същият не е имал собственик. В тази
връзка съдът съобразява и липсата на разписни листове към кадастралните планове,
изготвени до този момент, както и обстоятелството, че в останалите регистри, карти и
документи като собственик на процесния имот не е записано физическо лице.
Собственик за пръв път е посочен в одобрената със Заповед № РД 18-39 от 20.07.2011
г. кадастрална карта на имота, но това е Столична община.
За оборване на констатациите в АДС и АЧОС по делото е представен в оригинал
Договор за продажба на недвижим имот от 27.04.1957 г. (л. 105), съгласно който И. М.
Б. продава на С. Ц. С. 400 кв. м. от собствената си нива, находяща се в землището на с.
В. /М. п./, в местността „Полето“, цялата от около 800 кв. м. Видно от приложен
оригинал на Договор от 05.10.1962 г. (л. 104), Ц. Т. К., Т. Л. Н. и В. Л. Н. продават на
А. Н. М. и Ц. В. П. парцел от 880 кв. м. в „М. п.“, м. „П.“, на ул. „Й. П.“ № **.
Ответникът е оспорил авторството на представените по делото договори от 27.04.1957
г. и от 05.10.1962 г., във връзка с което, предвид изявлението на ищеца, че ще се ползва
от същите, в първото по делото о. с. з., съдът на основание чл. 193, ал. 3 ГПК е указал,
че е в доказателствена тежест на ищцовата страна да установи тяхната истинност (в
частност – авторството).
Съгласно чл. 18 ЗЗД (непроменяна редакция от 22.11.1950 г.) договорите за
прехвърляне на собственост или за учредяване на други вещни права върху недвижими
имоти трябва да бъдат извършени с нотариален акт. Предвид изложеното
представените договори от 27.04.1957 г. и от 05.10.1962 г. не са годни да прехвърлят
право на собственост, тъй като не са сключени в предвидената в закона нотариална
форма. Ирелевантно е обстоятелството, че същите са сключени в писмена форма с
нотариална заверка на подписите на страните, видно от ангажираните от ищеца
удостоверения, издадени от Служба по вписванията – гр. София, отразяващи този факт
5
(л. 63-71). Предвид оспорванията на ответника, съдът не може да се позове на
формалната доказателствена сила на частните документи, удостоверяваща, че
изявленията в тях са направени от лицата, от които външно изхождат, съответно – не
може да приеме, че страните са били обвързани от валиден договор за продажба при
посочените условия. Цитираната норма на закона е императивна, поради което и двата
договора биха могли да имат единствено характера на предварителен договор по
смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗЗД (същата редакция).
При това положение и с оглед липсата на други данни, както и на доказателства
за придобиването на процесния имот от физическо лице към 1966 г., съдът приема, че
по силата на чл. 6, пр. 2 ЗС (първоначална редакция) той е имал статут на държавна
собственост, тъй като е бил безстопанствен. Следва да се посочи, че макар да са налице
индиции, че в предхождащ тази година момент имотът е бил във владение на
физически лица, посоченото обстоятелство не е достатъчно да легитимира същите като
собственици, още повече, че те не фигурират като такива нито в съставените за имота
карти и регистри, нито сред имената, посочени в графичното отразяване на имота на
гърба на процесния АДС.
Същевременно, видно от представения доклад на Изпълкома на СГНС от 1959 г.
(л. 31), по силата на Закона за уреждане правата на лицата, които са заели или
получили държавни дворни места (обн. ДВ, бр. 90 от 9.11.1956 г.) се признава право на
строеж в полза на определени граждани върху земи държавна собственост в кв.
„Модерно предградие“, ако отговарят на определени условия и фигурират в нарочен
списък. По делото е приложен Списък № 1 (л. 33 от делото), като имената на И. Б., С.
С., Ц. К., Т. Н., В.Н., Ц. В.П. и А. Н. М. не фигурират в него, като не се установява и
техни праводатели да са част от списъка, т. е. не е налице надлежно учредено право на
строеж върху процесния поземлен имот в полза на нито едно от лицата, посочени като
упражняващи фактическа власт върху същия за периода от 1957 г. до 1995 г.
С предварителен договор за продажба на недвижим имот от 10.05.1995 г. (л. 65)
А. Н. М. продава на А. В.Й. дворно място с площ от 440 кв. м. заедно с постройка,
състояща се от две стаи, кухня и антре със ЗП 72 кв. м., находящи се в гр. С., кв. „М.
п.“, ул. „Й. П. – Д.“ № **, общ. „Връбница“. Съгласно съдържанието на договора, А.
М. се задължава в срок от шест месеца да прехвърли собствеността на А. Й.
нотариално, като за посоченото обстоятелство не са събрани доказателства.
Предвид изложеното, не се установява собственик на имота и към момента на
актуването му като общински със съставянето на АЧОС № 155/10.02.1997 г. да е
физическо лице. Актът за общинска собственост, както бе посочено, е съставен на
основание чл. 2, ал. 2, т. 5 ЗОС, който в приложимата редакция (ДВ бр. 44/1996 г.)
гласи, че общинска собственост стават и недвижимите имоти на територията на
общината, чийто собственик не може да бъде установен. Изводът на съда за липса на
6
установен собственик не се оборва от събраните по делото писмени и гласни
доказателства.
При анализ на приложените документи, вещите лица по тройната СТЕ достигат
до извода, че от парцела с площ 880 кв. м. в кв. „М. п.“, м. „П.“, на ул. „Й. П.“ № **,
закупен от А. Н. М. и Ц. В. П. по силата на Договор от 05.10.1962 г., А. М. е продала
на А. В.Й. дворно място с площ от 440 кв. м. заедно с постройка, състояща се от две
стаи, кухня и антре със ЗП 72 кв.м., находящи се в гр. София, кв. „Модерно
предградие“, ул. „Й. П.“ № **, съгласно предварителен договор за продажба на
недвижим имот от 10.05.1995 г., тоест е налице идентичност между имотите, предмет
на двете разпоредителни сделки. Нито един от обсъдените документи обаче не е годен
да прехвърли правото на собственост, тъй като не е спазена изискуемата законова
форма. В този смисъл може да се приеме, че сключваните през годините договори са
имали за предмет единствено предаването на фактическата власт върху имота, както
следва: от Ц. К., Т. Н. и В. Н. на А. М. и Ц. П. (по договор от 05.10.1962 г.), от А. М. в
полза на А. Й. (по предварителен договор от 10.05.1996 г.), както и от А. Й. на Д. Р. (по
предварителен договор от 16.04.2005 г.). Освен това, не се установява лицето А. М., за
което се твърди, че е праводател на А. Й. (праводател на ищцата Д. Р.), да е била
собственик на процесния имот, за да се приеме, че е могла законосъобразно да се
разпореди с правото на собственост върху него.
Съдът възприема и направената от вещите лица по СТЕ констатация, че за имота
няма процедура по отчуждаване, доколкото описаното в АДС № 1616/1966 г.
основание за одържавяването на имота е Заповед № ИК-1083 от 16.09.1966 г. (л. 30 от
делото). В този смисъл настоящият състав намира, че твърденията на вещото лице по
първоначално изготвената експертиза относно възстановяване по реда на ЗВСОНИ на
132 кв.м. от парцел I-1601, кв. 8, отбелязани в жълто на изготвената комбинирана
скица, находяща се на л. 100 от делото, касаят друг имот (№ 2607 съгласно
поясненията на в.л. Д. Ч., дадени в о.с.з. на 07.03.2023 г.), а не процесния.
От друга страна, показанията на разпитаната като свидетел по делото В. Л. Б., а
именно – че познава предишния собственик на имота, както и че същият се е използвал
за живеене, също не са в достатъчна степен конкретизирани, за да обосноват извод за
собствеността върху имота и неговото прехвърляне във времето. Отделно от това,
сведенията, дадени от свидетеля, са и противоречиви, тъй като първо заявява, че
имотът бил ограден още от петдесет години, а след това посочва, че бил заграден от
първия собственик, може би отпреди 20 - 30 години. Поради това съдът не кредитира
така депозираните показания.
По изложените съображения, настоящият състав приема, че имотът е бил
държавна собственост, а впоследствие е станал общинска собственост. От това следва,
че за процесния поземлен имот действа забраната за придобиването му по давност,
7
установена с нормата на чл. 86 ЗС в редакцията от 16.11.1951 г. до 01.06.1996 г. Едва
въз основа на новата редакция на закона в ДВ бр. 33 от 19.04.1996 г., в сила от
01.06.1996 г., по аргумент за противното от чл. 86 ЗС, може да се придобие по давност
вещ, която е частна държавна или общинска собственост. Същевременно, § 1 от Закона
за допълнение на Закона за собствеността регламентира спиране течението на
придобивната давност върху имоти частна държавна или общинска собственост,
считано сила от 31.05.2006 г.
Ищецът твърди, че е собственик на имота на основание изтекла придобивна
давност, като владее същия непрекъснато от 16.04.2005 г., тоест за период по-дълъг от
10 години. По изложените по-горе мотиви, давностният срок в полза на ищеца, който е
започнал да тече от сключването на предварителния договор от 16.04.2005 г., е спрял с
оглед установения по силата на закона мораториум, считано от 31.05.2006 г. Едва с
Решение № 3 от 24 февруари 2022 г. по конституционно дело № 16 от 2021 г. са
обявени за противоконституционни разпоредбите на § 1, ал. 1 от Закона за допълнение
на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 46 от 2006 г.; посл. доп., бр. 18 от 2020 г.) и на
§ 2 от заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за собствеността
(ДВ, бр. 7 от 2018 г.), съгласно които давността за придобиване на имоти – частна
държавна или общинска собственост, спира да тече до 31 декември 2022 г. С
обявяването на разпоредбата за противоконституционна обаче не се засяга нейният
досегашен ефект. Съгласно чл. 151, ал. 2, изр. 3 от Конституцията последиците от
преустановяване на мораториума ще настъпят от момента на влизане в сила на
решението на КС. Спряната считано от 31.05.2006 г. придобивна давност върху
държавни и общински имоти – частна собственост продължава да тече от датата на
влизане в сила на решението на КС и действието на мораториума през този период
няма да бъде засегнато. С оглед на това, през периода от 2006 г. до влизане в сила на
Решението на КС придобивна давност не е текла и ищецът не е могъл да придобие
имота въз основа на този оригинерен способ. Доколкото претендира изтекла такава за
времето от 16.04.2005 г. до датата на приключване на устните състезания по делото, т.
е. и в рамките на периода на действие на наложения мораториум, не може да се
приеме, че в полза на ищцата е изтекъл изискуемия 10-годишен период на придобивна
давност.
Въпреки че ищцата не заявява претенция за присъединяване на владението на
праводателите към нейното собствено, за пълнота на изложението следва да се
посочи, че същата не е в съС.ие да се позове и на разпоредбата на чл. 82 ЗС – да
присъедини към владението си, установено на основание процесния договор от
16.04.2005 г., и това, упражнявано в предходен момент от А. Й. или А. М.. С
предварителния договор не се прехвърлят права, а се поема задължението за възмездно
прехвърляне, поради което този договор не транслира вещни права. Затова тои не е
основание за присъединяване на владението по чл. 82 ЗС. С предварителния договор
8
може да се предаде владение, но то е фактическо съС.ие, ако не е трансформирано в
право на собственост, или е едно от правомощията на правото на собственост, поради
което също не е основание за присъединяване на владението. Затова от сключване на
предварителния договор започва да тече нова давност за купувача (в този смисъл
Решение № 699 от 2.11.2010 г. на ВКС по гр. д. No 1572/2009 г., I г. о., ГК и Решение №
483 от 6.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 558/2011 г., I г. о., ГК, както и Решение № 642 от
20.III.1968 г. по гр. д. № 198/68 г., I г. о. на ВС, Решение № 555 от 28.II.1969 г. по гр. д.
№ 2052/68 г., I г. о. на ВС). В процесния случай обаче такава не е изтекла в изискуемия
по закон срок.
Що се отнася до изградените постройки в имота, а именно едноетажна жилищна
сграда със застроена площ от 80 кв. м. и идентификатор 68134.2822.1601.1, едноетажна
жилищна страда със застроена площ от 19 кв. м. и идентификатор 68134.2822.1601.2, и
постройка на допълващо застрояване на един етаж със застроена площ от 9 кв. м. и
идентификатор 68134.2822.1601.3, същите принадлежат на собственика на земята по
силата на приращението (чл. 92 ЗС), доколкото не е установено друго, и за тях важат
изводите на съда, изложени по-горе.
По тези съображения искът като неоснователен следва да бъде отхвърлен в
цялост.
По разноските:
Предвид изхода на спора, право на разноски има ответникът, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК. В полза на Столична община следва да се присъдят разноски в общ
размер 300 лв., от които 200 лв. депозит за СИЕ и 100 лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
По изложените съображения, Софийски районен съд, Първо гражданско
отделение, 47-ми състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от Д. И. Р., ЕГН: **********, с
адрес: гр. С., ж. к. “М. п.”, ул. “С. ц.” № **, срещу Столична община, с адрес: гр.
София, ул. “Московска” № 33, положителни установителни искове за собственост с
правно основание чл. 124, ал. 1, предл. 3 ГПК за признаване за установено между
страните, че Д. И. Р. е собственик на основание давностно владение на поземлен имот,
находящ се в гр. С., район „В.“, ул. „С. ц.“ № ***, с площ от 469 кв. м. и идентификатор
68134.2822.1601, както и на построените в него едноетажна жилищна сграда със
застроена площ от 80 кв. м. и идентификатор 68134.2822.1601.1, едноетажна жилищна
страда със застроена площ от 19 кв. м. и идентификатор 68134.2822.1601.2, и на
постройка на допълващо застрояване на един етаж със застроена площ от 9 кв. м. и
идентификатор 68134.2822.1601.3.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Д. И. Р., ЕГН: **********, с адрес:
9
гр. С., ж. к. “М. п.”, ул. “С. ц.” № **, да заплати на Столична община , с адрес: гр.
София, ул. “Московска” № 33, сумата от 300,00 лева, представляваща сторени от
страната разноски в хода на производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10