РЕШЕНИЕ №
гр.София, 18.05.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, TO,
VI, в закрито заседание на осемнадесети
май две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
АТАНАС МАДЖЕВ
като разгледа докладваното от съдия Братоева ч. гр. д. № 3640 по описа
за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника в изпълнителното производство ЗАД
„ОЗК З.“ АД, ЕИК *******, срещу разпореждане на помощник ЧСИ при частен съдебен
изпълнител М.П.от 31.01.2020 г. по изп. дело № 20208510400168, с което е
оставено без уважение искането на жалбоподателя да бъдат намалени приетите в
поканата за доброволно изпълнение разноски за адвокатско възнаграждение на
взискателя А.В.С.до сумата 200 лева, както и да бъде намален размера на
начислената пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.
Жалбоподателят твърди, че определените разноски за адвокатско
възнаграждение над сумата от 200 лева до приетия размер от 830 лева били
прекомерни предвид ниската правна и фактическа сложност на делото, тъй като в
изпълнителното производство не били предприети изпълнителни действия с
участието на взискателя. Процесуалният му представител единствено депозирал
молбата за образуване на производството и не извършил никакво представителство.
С депозираното на основание чл. 436, ал. 3 ГПК възражение, взискателят А.В.С.,
чрез упълномощения адвокат Ночев, оспорва жалбата като недопустима, тъй като
изразил изрично съгласие за намаляване на дължимото му адвокатско
възнаграждение до размера от 200 лева и с разпореждане от 24.02.2020 г.
съдебният изпълнител намалил същото. В резултат на последващото разпореждане
правният интерес на длъжника от поддържане на жалбата отпаднал. Редуцирана била
и дължимата пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.
По същество счита, че претендираното възнаграждение било в рамките на
законоустановения минимум, определен в разпоредбите на чл. 10, т. 1 и т. 2, вр.
чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения (НМРАВ), тъй като извършените действия били не само
за образуване, но и за процесуално представителство в изпълнителното
производство. Оспорва да дължи разноски в полза на длъжника във връзка с
настоящото производство, но претендира в своя полза такива.
В мотиви на ЧСИ, на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, са развити
съображения за процесуално недопустимост на жалбата в резултат на последващо
депозирането й разпореждане за намаляване на разноските.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите на жалбоподателя и
прецени представените доказателства, намира следното:
Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението
за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за
несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот,
поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, както и постановлението
за разноски. Жалбата се подава чрез съдебния изпълнител в едноседмичен срок от
извършването на действието, съответно от деня на съобщението (чл. 436, ал. 1 ГПК).
В разглеждания случай правото на жалба е упражнено срещу акт на
съдебния изпълнител, с който е оставено без уважение искането на длъжника ЗАД
„ОЗК З.“ АД, за намаляване размера на адвокатското възнаграждение, претендирано
от взискателя А.В.С., поради прекомерност до сумата от 200 лева - дължимо
адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнителното производство, съгласно
чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, като се изключи сумата от 630 лева –
възнаграждение по т. 2.
Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение
за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност
на делото, съдът може, по искане на насрещната страна, да присъди по-нисък
размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 ЗА. В изпълнителното производство адресат на искането за
намаляване на адвокатското възнаграждение, е съдебният изпълнител, пред когото
се развива изпълнението, който следва да се произнесе по това искане и този
негов акт подлежи на съдебен контрол относно законосъобразността му.
Следователно, жалбата, по която е образувано настоящото производство,
има допустим предмет на съдебен контрол - правото на жалба по същество е
упражнено срещу акт на съдебен изпълнител М.П., peг. № 851, с което искането на длъжника ЗАД „ОЗК З.“ АД за
намаляване на адвокатското възнаграждение на взискателя до размера от 200 лева
е оставено без уважение. Произнасянето на съдебния изпълнител е обективирано в разпореждане
от 31.01.2020 г..
От приложените преписи на документите, съдържащи се в изп. дело № 20208510400168,
се установява, че изпълнителното производство е образувано срещу ЗАД „ОЗК З.“
АД, по молба на А.В.С., депозирана чрез процесуален представител - адв. Ночев,
въз основа на изпълнителен лист от 25.11.2019 г., издаден по гр. дело № 541/2018
г. на ОС-Пловдив, за принудително събиране на сумата от 15000 лева – присъдено
застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 09.07.2013 г. до окончателното й погасяване. В молбата за образуване
на изпълнителното производство взискателят е посочил конкретен изпълнителен
способ – запор върху вземания на длъжника от кредитни институции, като към
същата е представен договор за правна защита и съдействие, сключен между
взискателя А.В.С.и адв. Ночев, видно от който за провеждане на изпълнителното
производство на последния е заплатено
възнаграждение в размер на 830 лева.
До длъжника ЗАД „ОЗК З.“ АД е изпратена покана за доброволно
изпълнение, в която е включена сумата 830 лева - разноски за адвокатско
възнаграждение, която покана е получена от задълженото лице на 24.01.2020 г.,
съответно на 28.01.2020 г. длъжникът подал възражение срещу определеното като
дължимо адвокатско възнаграждение с искане за неговото намаляване до 200 лева.
С разпореждане от 31.01.2020 г. ЧСИ М.П., оставил искането без уважение, което
обуславя процесуалната допустимост на жалбата, тъй като при всички случаи
адресат на искане за намаляване на адвокатско възнаграждение в изпълнителното
производство е съдебният изпълнител. Същият се е произнесъл по искането с
разпореждане от 31.01.2020 г. и ГПК не предвижда възможност за преразглеждане
произнасянето. Актът на съдебния изпълнител подлежи на обжалване пред
съответния окръжен съд. Преценката на съдебния изпълнител относно обема на
отговорността за разноските в рамките на изпълнението е изчерпана. Затова
последващото преразглеждане на дължимостта на разноските по свой почин или по
искане на взискателя, е процесуално недопустимо. Последващото намаляване на
приетите разноски не поражда правни последици и затова не обуславя отпадане на
правния интерес на длъжника ЗАД „ОЗК З.“ АД от провеждане на жалбата. Съдебният
изпълнител не може да изменя акт, вече предмет на съдебно оспорване, това би
нарушило правната сигурност и е в противоречие с изрично предвидения ред за
контрол върху ограничен кръг действия в съдебното изпълнение. Подлежащите на
оспорване пред съд действия са неоттегляеми, а при липсата на жалба влизат в
сила.
В рамките на предоставените от съдебния изпълнител преписи от
документите, съдържащи се в изп. дело № 20208510400168 не се установява към
момента на релевиране на искането за намаляване на приетите разноски на
взискателя за адвокатско възнаграждение да са извършвани каквито и да било
изпълнителни действия. Задължението е погасено чрез плащане в рамките на срока
за доброволно изпълнение, като не се установява упълномощеният адвокат Ночев да
е осъществявал някаква процесуална активност извън депозирането на молбата за
образуване на производството.
Съгласно решение № 523 от 19.07.2012 г. по гр. д. № 1496/2010 г., Г.
К., IV Г. О. на ВКС и решение № 82/08.5.2012 г. по гр. д. № 1891/2010 г.,
длъжникът не отговаря за разноски в изпълнителното производство само в два
случая: когато не е дал повод за предявяване на изпълнителния лист, защото е
платил дълга си преди това и когато изпълнителните действия бъдат изоставени от
взискателя или отменени от съда. Във всички останали случаи, дори когато
длъжникът е платил в срока за доброволно изпълнение, той отговаря за разноски в
изпълнителното производство. Жалбоподателят не оспорва принципната си отговорност
за разноски, но оспорва техния размер.
Съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита
и съдействие по изпълнително дело възнаграждението е 200 лева - за образуване
на изпълнително дело. Съгласно чл. 10, т. 2 с. а. за процесуално
представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични задължения - 1/10 от
съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2 НМРАВ.
В случая, спорен е въпросът дължи ли се на взискателя адвокатско
възнаграждение над размера от 200 лева, т. е. и за извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания в хода на изпълнителното дело.
Настоящият състав
намира, че такова възнаграждение няма основание да бъде възложено в тежест на
длъжника ЗАД „ОЗК З.“ АД. Съгласно чл. 426, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдебният
изпълнител пристъпва към изпълнение по молба на заинтересованата страна, в която
взискателят посочва начина на изпълнение, като редовността на молбата се
проверява по реда на чл. 129 ГПК.
В случая, извън
депозирането на молбата за образуване на изпълнителното производство, в която е
посочен изпълнителен способ не се установява от страна на процесуалния
представител на взискателя да са инициирани и извършени каквито и да било
действия с цел удовлетворяване на паричното вземане. В този смисъл в
производството е дължимо единствено и само възнаграждението по чл. 10, т. 1
НМРАВ - за образуване на изпълнителното производство и затова в тежест на ЗАД
„ОЗК З.“ АД следва да се възложи само минималното адвокатско възнаграждение за
защитата, осъществена от един адвокат, като при осъществените по конкретното
изпълнително дело факти съдът намира, че няма основание за начисляване на
възнаграждение по чл. 10, т. 2 НМРАВ. Това изрично се признава и от самия
взискател.
От друга страна производството
за принудително удовлетворяване на присъдени разноски (изп. дело № 20208510400168
на ЧСИ М.П.) се характеризира с изключително ниска правна и фактическа
сложност, поради което няма никакво основание в тежест на длъжника ЗАД „ОЗК З.“
АД да бъде възлагано адвокатско възнаграждение над установения минимум, който
съгласно НМРАВ възлиза
на 200 лева и то само за реално
извършеното от адв. Ночев процесуално представителство, изразено в депозиране
на молба за образуване на производството.
По изложените
съображения, разпореждането на съдебния изпълнител от 31.01.2020 г., с което е
отказано намаляването на определеното в размер на 230 лева в полза на
взискателя А.В.С.адвокатско възнаграждение до размера от 200 лева, следва да се
отмени като незаконосъобразно, като вместо това възнаграждението се намали до
сумата от 200 лева, която съставлява минималния размер на адвокатското
възнаграждение за образуване на изпълнително дело, съгласно разпоредбата на чл.
10, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Таксата по т. 26
ТТРЗЧСИ е дължима, но намалена с 51,75 лева или следва да бъде намалена до размера
от 2017,28 лева с включен ДДС - събраната сума включва присъденото вземане,
съгласно изпълнителния лист и дължимото адвокатско възнагражение - 200 лева.
Недължимостта й би била обосновима само в хипотезата на извършено плащане преди
образуване на изпълнителното производство, а такова не е налице. Размерът на
тази такса се обуславя от размера на действително дължимото възнаграждение за
процесуално представителство на взискателя, затова след неговото намаляване от
страна на съда, като необходима и закономерна последица се налага и
ревизирането на тази такса, за което не е необходимо жалбата да е депозирана в
срока от нейното първоначално определяне върху незаконосъобразна определена
база.
При този изход на спора в полза на ЗАД „ОЗК З.“ АД следва да се
присъдят разноските за настоящото производство, които възлизат на сумата 385
лева, формирана от заплатени държавни такси в размер от 25 лева и адвокатско
възнаграждение в размер на 360 лева.
Така мотивиран, СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ, по жалба на длъжника ЗАД „ОЗК З.“ АД, ЕИК *******, разпореждане
на помощник-частен съдебен изпълнител при частен съдебен изпълнител М.П.по изп.
дело № 20208510400168 от 31.01.2020 г., с което без уважение е оставено подаденото
от длъжника възражение за прекомерност на приетите разноски за адвокатско
възнаграждение на взискателя А.В.С.и ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА приетите в поканата за доброволно изпълнение, изх. № 3921/23.01.2020
г. разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя А.В.С.по изп. дело № 20208510400168
на ЧСИ М.П.до сумата 200 (двеста) лева, както и таксата по т. 26, б. „б“ ТТРЗЧСИ
до размера от 2017,28 лева, с включен ДДС.
ОСЪЖДА А.В.С., ЕГН **********, с адрес: *** 5, да заплати на ЗАД „ОЗК З.“
АД, ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 385 (триста осемдесет и
пет) лева – разноски за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.