Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София,20.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,9-ти състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и първи март две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ КУЗМАНОВА
при секретаря Юлия Асенова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 14177 по описа за 2017 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявените
искове са обективно съединени с правно основание чл. 432,ал.1 КЗ във вр. с чл. 447 КЗ
Ищците сочат, че
в резултат на описаното ПТП, реализирано на 04.04.2017
г. в гр.Пловдив са претърпели: първия- контузия на главата с оток, счупване на
носните кости, навяхване на шията, разклащане на предварително увреден зъб, а
втората - контузия в поясната област, контузия на
лявото бедро в горната му част, контузия на главата и кръвонасядания
по тялото. Впоследствие на първия ищец бил установен подостър
субдурален хематом, наложило оперативно отстраняване
на мозъчния хематом с поставяне имплант в черепната
кухина. Вина за ПТП-то имал водачът на л.а. “БМВ 320 И”, рег. № ********, управляван от А.А.В., който в нарушение
правилата за движение - карайки с несъобразена скорост и под влиянието на
наркотично вещество, блъска отзад включилия се в пътното движение л.а „Сеат Ибиза“, управляван от първия
ищец. Поради непредоставена информация на РП-Пловдив не е образувано ДП за
причинената на ищеца средна телесна повреда. С влязло в сила решение по АНД № 2686/2017г.
по описа на РС-Пловдив, А.В. е признат за виновен за това, че на 04.04.2017г., в гр.Пловдив е управлявал л.а „БМВ 320И“, след
употребата на наркотични вещества-канабис-престъпление по чл.343б, ал.3 НК,
като на основание чл.78а, ал.1 НК е освободен от наказателна отговорност и му е
наложено административно наказание глоба и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 1 година. Към датата на ПТП-то, управляваният от делинквента
автомобил е застрахован по имуществената застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ при ответното дружество. Твърдят, че са понесли болки и страдания за които
претендират посочените суми за неимуществени и имуществени (за първия ищец) вреди
ведно със законната лихва: от 01.11.2017
г. датата на депозиране ИМ в съда до окончателното им изплащане.
Ответникът не
оспорва, че е страна по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ по
отношение на процесния лек автомобил. Оспорва исковете по основание и размер. С
отговора си заявява възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на ищците, за които твърди, че ищецът
като водач на л.а „Сеат Ибиза“ е нарушил правилата за движение по пътищата
като не се е съобразил с характера и интензивността на движението и че ищците са
били без поставени предпазни колани. Претендира разноски.
Третото лице
помагач във възражението си подкрепя изцяло становището по основателността и
допустимостимостта на исковете и доказателствените искания на ответника.
Съдът, като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Безпорно е, че ЗАД “ОЗК- З.“ АД, ЕИК ********, е застраховател по
задължителната застраховка „Гражданка отговорност“, сключена за л.а. “БМВ 320И”
, с рег.№ PB2326CA.
От събраните доказателства (констативния протокол за посетено на място
ПТП; САТЕ, КСМАТЕ), се установява, че на 04.04.2017г. в
гр.Пловдив, на кръстовището на бул. „Източен“ и ул.“ Братя Свещарови“ е
настъпило ПТП по вина на А.В., управляваният от когото л.а. “БМВ 320И”, се е
блъснал в автомобила, в който пътували ищците - “Сеат
Ибиза”, управляван от И.Б..
В заключението по САТЕ в.л. И. е посочило, че виновният водач се е движел
със скорост 134 км/ч. - над позволена скорост за движение на автомобилите в
населено място. Водачът на л.а.“ БМВ 320И“ не се е съобразил с характера и
интензивността на пътното движение, както и с останалите участници в
движението. Предпоставка за настъпване на ПТП-то е и шофирането на водача под
въздействието на наркотични вещества. Посочва, че л.а. “Сеат
Ибиза” е оборудван с предпазни колани, но няма
налични данни относно състоянието на коланите
и на коя седалка е пътувала втората ищца.
От приетата КСМЕ
изготвена от в.л. д-р Г. и д-р Н. и д-р С. се установява, че в резултат на ПТП ищецът Б.
е получил: контузия на главата с отоци, счупване на носните кости, травмиране
на шията, травматично разклащане на предватително увредени зъби. Тези
увреждания са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.На
базата на травмата на носа със счупването на носните кости е настъпила и частична
загуба на обонянието След продължаващи оплаквания на ищеца над 2 месеци и половина след
ПТП-то и направените изследвания било установено наличие на подостър към
хроничен хематом под твърдата мозъчна обвивка в ляво теменно с компресия и
дислокация на мозъка с риск за живота на пострадалия, преодоляно в резултат
проведеното високоспециализирано неврохирургично лечение
с ЧМО - евакуиране на хематома и поставяне
на имплант. Вещите лица не изключват
възможността хроничния хематом да е във връзка с травмата от главата от ПТП-то.
Това увреждане вече според тях е довело
до постоянно общо разстройство на здравето опасно за живота. И към настоящия
момент ищецът продължава да изпитва силна главоболие най вече при рязка промяна
и или атмосферното налягане. С оглед
възрастта му -77 години по време на ПТП-то травмата е ускорила процеса на
атрофия на мозъка и възстановяването в
сравнение с по младите хора е непълноценно.В с.з. д-р Г. сочи травмата на главата като много силна,
д-р Н. установява,че „съдовата енцефалография“ предхожда ПТП-то, а д-р С.
поддържа че фрактурата на носните кости и частичната загуба на обонянието са в
резултат на ПТП-то и сами по себе си са
довели до постоянно общо разстройство на здравето неопасно за живота. Вещите лица поддържат, че приложените медицински
документи за заплатени от ищеца 2010,80 лв.са относими и необходими в процеса на лечението
му. В заключението се сочи,че ищцата С.е получил: контузия в поясната
област, контузия на главата, контузия на лявото бедро в горната му част и
кръвонасядания по тялото и главата, постресово разстройство. Посочените
увреждания са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота,
периодът за въстановява е бил около 2, 3 седмици.
Вещите лица посочват, че с оглед
травмите при двамата ищци не са отразени или описани такива, които да са
характерни или специфични за директно травматично действие от поставен
предпазен колан - широки лентообразни охлузвания и
кръвонасядания в областта на гърдите и корема. В с.з. д-р Г. при липса локализирана
контузия на мозъка и невъзможност да се
определи дали хематома е получен по
механизъм на противоудар или удар излага хипотезата от медицинска гледна точка с
оглед силата на удара ищеца да е бил без предпазен колан,при наличие на
предпазен колан според него уврежданията в областта на лицето и главата биха
били по леки, но д-р Н. е категорична,
че и при по нисък интензитет на удара може да настъпи мозъчен кръвоизлив и да
се получи този хематом.
Свидетелят К.- съсед на ищците сочи настъпилата промяна в
поведението на ищеца след инцидента. Преди произшествието е водел здравословен
начин на живот, а след ПТП-то сякаш е остарял с 10 години. Преди
операцията за отстраняване на хематома
се е оплаквал от залитания, болки в главата. Не е споделял за промяна в
емоционален и психологически план от случилото се.
От показанията на
св. Б. - съседка на ищците, се установява, че след операцията ищецът е имал е
измъчен вид и е бил отслабнал, след преживяното трудно се концентрирал, имал
проблеми с паметта. Споделял е на свидетелката, че има световъртежи и залитане,
както и болки в главата през зимните месеци. След инцидента пострадалите не
желаели да си купуват кола,а ищцата има фобия от шофиране. Случилото се
отразило зле и на двамата постадали, които били потиснати.
По иска по чл.
432, ал.1 КЗ:
Съгласно разпоредбата на чл. чл. 432, ал. КЗ, увреденото лице спрямо
когото е отговорен застрахованият по застраховка „Гражданска отговорност” има
право да иска обезщетение за претърпените вреди пряко от застрахователя, при
спазване нормата на чл. 390 КЗ – да е отправил писмена претенция към застрахователя. За да възникне субективното
право по чл. 432, ал.1 КЗ е необходимо да се установи, че в резултат на
виновното и противоправно поведение на лице, застраховано по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”, са настъпили вреди, които са покрит риск
по застрахователния договор. Ищецът има право да предяви претенцията си за
плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл.496 КЗ,
откаже да плати обезщетението или ако увреденото лице не е съгласно с размера
на определеното или изплатеното
обезщетение.
Съдът приема, че
процесното ПТП е настъпило по вина на водача на лекия автомобил “БМВ 320И“,
който е шофирал със скорост над позволената и под въздействието на наркотични
вещества.
Не е спорно
между страните, че виновният за произшествието водач е застраховано при
ответника лице. По делото е установено също, че в резултат на виновното и
противоправно поведение на застрахованото при ответника лице за ищците
настъпват описаните травматични увреждания, които им причинили болки, страдания
и неудобства в ежедневието. Поради изложеното съдът приема исковете за
основателни.
Относно
размерът на обезщетението за неимуществени вреди, съдът съобрази указанията,
дадени с ППВС № 4/68г. и на ППВС № 17/63г. и отчете силата,
продължителността и интензивността на болките и страданията; продължителността
на лечебния и възстановителен период, последиците от травмата, както и
социално-икономическите условия към момента на настъпване на ПТП и към
настоящия момент.
Съдът при определяне на обезщетението следва да обсъди обема болки и
страдания. Предвид всички тези обстоятелства по настъпването на вредите, вида и
характера на уврежданията, претърпените болки и страдания, степента на
увреждане и ефектът, който са оказали върху начина на живот на ищците,периодът
на възстановяването, съдът намира, че справедливото обезщетение за претърпените
неимуществени вреди за ищеца Б. възлиза на сумата от 13 000 лв. и за понесените
имуществени вреди - сумата 2010,80 лв.,
а за ищцата С.- на сумата от 3 000
лв. обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди. Исковете за
неимуществени вреди за първия ищец - в разликата за сумата над 13 000 до 26 000- частичен иск от 60 000
лв.и за втория ищец – в разликата над 3 000 до 6 000 лв. следва да
бъдат отхвърлени.
Съгласно чл. 497,ал.1 КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава
върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано от по ранната от
двете дати: изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по
чл. 106, ал.3 КЗ или изтичането на срока по чл.496, ал.1 КЗ, освен ако
увреденото лице не е представило поисканите от застрахователя доказателства. Безпорно е че тримесечния срок по чл. 496 ал.1 КЗ е изтекъл на 18.10.2019 г.
В ИМ
ищците претендират лихвата върху дължимото обезщетение, считано от датата на входиране на ИМ – 01.11.2017 г. като същата следва да се
присъди върху обезщетенията, считано от 01.11.2017 г.
Не се
доказа твърдяното в ОИМ възражение по
чл. 492, ал.2 КЗ, че увреденото лице не е изпълнило задължението си да представи документи и не е съдействало за установяване обстоятелствата по събитието
и размера на вредите. Видно от приложената
молба (л.41) ищецът е отговорил на писмото за представяне допълнителни документи по заведената щета, след което е получил
отказ от 18.10.2017 г. (л.43) за изплащане застрахователно обезщетение.Допълнително
е разяснено на застрахователя(л.42), че хематома в главата на Б. се е проявил
впоследствие и се характеризира като средна телесна повреда от КСМЕ, а приложеното
АНД.№ 2686/2017 г.по описа на РС-Пловдив е образувано на 28.04.2017 г. по което
водачът на л.а. “БМВ 320 И”, рег. № ******** А.А.В. е бил наказан за употреба на канабис
във връзка с проверката по процесното ПТП в което
участвали той и ищците. Поради
изложеното съдът намира възражението за недопустимост на иска в ОИМ за неоснователно.
По възражението за съпричиняване:
Според
постоянната практика на ВКС за определяне наличието и степента на съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на увреденото при ПТП лице е от значение
съществуването на причинна връзка между поведението на пострадалия и
противоправното поведение на водача на увреждащото МПС, въз основа на която
съдът следва да определи обективния принос на всеки от участниците в конкретното
ПТП. Съдът намира, че по делото не бе
доказано по безспорен и категоричен, че ищците са пътували без поставени обезопасителни колани, ищецът като водач на л.а. и ищцата
седяща на предна дясна седалка, доколкото в съдебномедицинското удостоверение
на ищцата (л.36) е установено мястото й. В тази насока съобрази липсата на
категорично становище от страна на в.л. И., независимо че в КСМЕ при липсата на
данни по делото за непоставени предпазни колани, вещите лица в КСМЕ на стр.161 са приели, от една страна, че Б. не
е бил с поставен предпазен колан, поради липса отразени лентоообразни
охлузвания в областта на гърдите и корема му, от
друга страна са посочили че е възможно и при поставен предпазен колан
същия да получи описаните травми на носа, главата и мозъка. На трето място в с.з. в.л. невролог заема становище, че и
при удар в меката част на колата, в седалката или интериора на колата (при
поставен предпазен колан) може да настъпи
мозъчния кръвоизлив и да се получи този хематом при ищеца.
По разноските.
С оглед изхода на настоящото дело
право на разноски имат и двете страни.
Ищецът Б. е
освободен от ДТ и разноски по делото.
Ищцата С.е направила разноски по делото както следва: ДТ - 240 лв.,
депозит САТЕ - 100лв., депозит КСМЕ - 300 лв., депозит разпит свидетели по
делегация - 60 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 630 лв. или общо 1 330
лв. от които съобразно уважената част от
иска ответникът следва да й заплати
сумата 665 лева (3 000/6000 х 1 330)
Адвокат Я.Д.
САК има право на адвокатско
възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на ищеца И.Б. по реда на чл. 38, ал.2 от ЗА в размер на 1 370,32
лв, от която ответникът дължи съразмерно на уважената
част от исковете сумата 734,34 лева. (15 010,80/28 010,80
х 1 370,32)
Ответникът съгласно списъка е направил
разноски: депозит САТЕ – 100 лв.,депозит КСМЕ – 300 лв,
депозит за свидетел – 50 лв. или общо 450 лв. и съобразно отхвърлената част от
иска има право съгласно чл. 78, ал.3 ГПК
на сумата 208,84 лева. (13 000/28 010,80 х 450) Претендира и
заплащане юрисконсулско
възнаграждение в минимален размер и
следва да му се присъди съгласно чл. 78,ал.8 ГПК такова в размер на 100 лева, или общо ищците да му
заплатят сумата 308,84 лева.
Ответникът
следва да заплати ДТ - 600,43 лева и
разноски за депозити за в.л. – 400 лева
или общо 1 100,43 лева в
полза на СГС.
При тези
мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З. “О.“ АД с ЕИК ********
със седалище и адрес на управление ***, да заплати на И.Т.Б., ЕГН **********, съд.адрес адв. Я.Д.
***, пл.“********, на основание чл. 432, ал.1 КЗ сумата от 15 010,80 лева –
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени (13 000) и
имуществени (2 010,80) вреди от ПТП настъпило на 04.04.2017г., ведно със законната лихва
върху сумата от 01.11.2017 г. до
окончателното й изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА за разликата за неимуществените вреди над сумата от 13 000
лева до сумата от 26 000 лева (частичен иск от 60 000 лв.).
ОСЪЖДА З. “О.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление ***, да заплати на
С.Р. С., ЕГН ********** съд.адрес адв. Я.Д. ***, пл.“********, на основание чл. 432, ал.1 КЗ
сумата от 3 000 лева – застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от ПТП настъпило на
04.04.2017 г., ведно със
законната лихва върху сумата от 01.11.2017 г. до окончателното й изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА
за разликата над сумата от 3 000 лева до сумата от 6 000 лева.
ОСЪЖДА З. “О.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на адвокат Я.Д. ***, пл.“******** на осн. чл. 38, ал. 2 ЗА сумата от 665 лева- адвокатско възнаграждение за оказано безплатно процесуално
представителство на първия ищец.
ОСЪЖДА И.Т.Б., ЕГН ********** и С.Р. С., ЕГН ********** и двамата
съд.адрес адв. Я.Д. ***, пл.“******** да заплатят на З.
“О.“ АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление *** на основание чл. 78, ал.3 и ал.8 ГПК сумата от 308,84 лева – разноски и юриск.възнаграждение,
съразмерно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА ЗАД“ОЗК- З.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 1 100,43 лева – ДТ и разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО постановено при допуснато
трето лице помагач – А. А. В. ЕГН – ** 08104681
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна
жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването на преписа от страните.
СЪДИЯ: