Р Р• РЁ Р• Рќ Р Р•
в„–148 В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В 28.02.2014 Рі.В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В РіСЂ. РЇРјР±РѕР»
Р’ РМЕТО РќРђ НАРОДА
Ямболски районен съд, гражданско отделение, ХІІІ - ти състав
в открито съдебно
заседание, проведено на тридесети януари
в следния състав:
В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В
                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Атанас
Атанасов
при участието на
секретаря Н.П.
като разгледа
докладваното от съдия Атанас Атанасов
гражданско дело №
2229 РїРѕ РѕРїРёСЃР° Р·Р°
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от З.С.М. *** против К.Я.К.
*** иск, с който се претендира присъждането на сумата от 4 650 лв., като дадена
в заем .
Твърди се, че през месец януари
В резултат на множество покани до момента К. бил върнал на З.М. сума в
размер на 1 350 лв., но към настоящия момент разликата до пълния размер
от 6 000 лв. – сумата от 4 650
лв. не била възстановена, поради което се претендира уважаване на иска,
присъждане на законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска и на
направените съдебно- деловодни разноски.
В законоустановения срок е бил депозиран отговор на исковата молба от
ответника, с който иска е оспорен като неоснователен.
Възразява се, че сумата, с която е бил заплатен товарния автомобил,
собственост на К.Я.К., не е била лични средства на З.С.М., а последният просто
е пътувал заедно с ответника, с цел да му помогне при избора на автомобил .
Претендира се отхвърляне на иска и присъждането на разноски.
В съдебно заседание ищецът – редовно призован, се представлява от пълномощник - адвокат, чрез когото поддържа предявения иск и пледира за уважаването му, ведно със съответните законови последици и за присъждането на разноски.
Ответникът - редовно призован, се представлява от пълномощник - адвокат,
чрез когото оспорва предявения иск и пледира за отхвърлянето му, както и за присъждането на разноски..
След преценка на твърденията на страните и събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
От представеното с исковата молба
свидетелство за регистрация част І № *** на МВРсе установява, че ответника К.Я.К.
е собственик на товарен автомобил „Форд Транзит”, регистриран на 18.01.2010 г.
От показанията на свидетеля А.А.А.
се установява, че познава страните по делото и знае, че между тях съществува
проблем за пари. Свидетелят сочи, че с неговия бус е возил група от хора,
включваща ищеца, ответника, брата РЅР° ответника, Рќ.Р. Рё неговия СЃРёРЅ, които СЃР°
обикаляли из различни градове в България, за да може К.К. да си купи бус. З.М.
и К.К. си били говорили първия да помогне с някаква сума пари за закупуването на буса. На първия ден всички
били ходили до гр. София, където не харесали нищо, а на следващия ден били ходили
до гр.Самоков при майката на К.К., където им сложили да обядват, а те си
говорили нещо, но не в присъствието на свидетеля. Бус на К. закупили от
гр.Харманли на другия ден, като З.М. щял да даде 6 000 лв., които не
достигали на ответника да закупи буса. Свидетелят сочи, че не знае колко пари е
взел К. и колко е върнал, тъй като не бил присъствал при броене на пари. Бусът
бил закупен за сума между 8 000 лв. и 9 000 лв., като братът на К.К.
също му дал пари за закупуването, но свидетелят не знаел каква сума. На самото
плащане на цената присъствали ответника и брат му. Свидетелят посочва, че след
закупуването на буса пред него е имало доста случаи, когато ищеца и ответника
са си говорили за връщането на сумата, като той също им бил съдействал да се
разберат и К.К. да започне да плаща някаква сума. Знаел, че К. е върнал някаква
част от парите на З.М., но цялата сума не бил върнал, като не знаел точно колко
е върнал. Свидетелят сочи, че всичко, което знае е от разговорите му с ищеца и
ответника, като всички знаели, че З.М. бил помогнал на К.К. с някаква сума и
ставало въпрос за 6 000 лв.
РћС‚ показанията РЅР° свидетеля Рќ.Рљ.Р.
се установява, че познава страните по делото и знае, че между тях съществува
проблем за пари. Свидетелят сочи, че група от хора, включваща него, неговият
син, ищеца, ответника, брата на ответника и А.А.А. тръгнали да търсят бус на К.К..
На първия ден всички били ходили до гр. София, но там не успели да намерят бус,
като на връщане минали през гр.Самоков, за да видят майката на К.К.. Свидетелят
не знаел дали майката на ответника му била помогнала с някаква сума. Бус
намерили в гр.Харманли. З.М. бил дал на К.К. плик или увит вестник, а после
казал РЅР° свидетеля, че Р±РёР» дал РЅР° Рљ. 6 000 лв.Според Рќ.Р.Р—.Рњ. Рµ пътувал СЃ
тях, за да даде на К.К. пари за бус, като посочва, че З.М. е носил в себе си
пари. Свидетеля сочи, че цената на буса е била 7 400 лв. и тъй като
ответника нямал пари, брата на К. допълнил сумата. При плащането на буса
присъствали ищеца, ответника и брата на ответника. З.М. им бил казал, че е дал
на К. 6 000 лв. и после брата на К. бил казал, че е помогнал. След
закупуването на буса К.К. един- два пъти бил давал пари на З.М., но му бил
върнал някъде към 1 000 лв.
От показанията на свидетелката М.С.Й.
се установява, че е сестра на ищеца, а последният от своя страна през месец
януари
От показанията на свидетеля В.К.
се установява, че е брат на ответника и знае, че брат му има проблем за пари
със З.М., като от брат си знаел, че М. му иска някакви пари, но не знае за
каква сума става въпрос.Свидетелят не бил присъствал при даване на пари. При
закупуването РЅР° Р±СѓСЃР° били той, брат РјСѓ, ищеца Рё свидетелите Рђ. Рё Р., като
цената била около 7 200 лв. На самото плащане на цената присъствали само
свидетеля и брат му -ответника, като В.К. бил дал 2 000 лв., а останалата сума К.К.
бил взел от майка си, при която били ходили на предния ден.В.К. не знаел З.М.
да е давал пари на брат му, но от
последния знаел, че майка им му е дала някъде около 5 000 лв. Майката също
била казвала, че е дала такава сума на К.К..
От показанията на свидетелката Т.Я.-К.се
установява, че е майка на ответника и на 13.01.2010 г. двамата й синове, А. –
кум на К., Н. и един дядо, който й се падал роднина ходили с буса на А. до дома
й в гр.Самоков, тъй като била обещала на сина си К. да му даде пари за бус.
Свидетелката дала на ответника 4 000 лв., като при даването на парите били
само двамата и бившия й съпруг, понастоящем покойник.От сина си К. свидетелката
разбрала, че възрастния им роднина пътува с тях за компания, като много пъти го
били вземали при пътуванията си.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно
основание по чл. 240, ал.1 ЗЗД, като съдът го намира за допустим, тъй като е
предявен от лице с правен интерес срещу надлежен ответник и при липсата на
отрицателни предпоставки за осъществяване правото на иск на ищеца.
Разгледан по същество съдът
намира иска за неоснователен, по следните съображения:
Съгласно законовата
разпоредба на 240, ал.1 от ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в
собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се
задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.
Договорът за заем е
двустранен, реален, комутативен и неформален, като за действителността му е
необходимо да бъде постигнато съгласие между страните и заемодателят да е
предал в собственост на заемателя паричната сума, респ. заместимите вещи.
Съгласно
разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК в доказателствена тежест на всяка от
страните е установяването на фактите, на които тя основава исканията и
възраженията си, като в настоящия случай ищеца следва да проведе пълно
доказване на фактите, обосноваващи наличието на твърдяния заемен договор между
него и ответника, а именно, че в средата на м.януари
От анализа на
ангажираните от ищеца гласни доказателства не може да се направи категоричния
извод, че страните са постигнали съгласие З.М. да даде на заем на К.К. сумата от 6 000 лв., нито пък че е предал
фактически въпросната сума.
Нито свидетеля А.А.,
нито свидетеля Рќ.Р., които СЃР° присъствали РїСЂРё закупуването РЅР° Р±СѓСЃР° РЅР° ответника
в показанията си твърдят, да са възприели конкретна договорка между ищеца и
ответника, според която първият дава в заем на втория сума в размер на
6 000 лв., която ответника се задължава да върне на ищеца.
Нито един от
двамата не твърди в показанията си З.М. фактически да е предал конкретната
парична сума на К., а не твърдят и З.М. да е платил сума от 6 000 лв.
вместо К.К. направо на продавача на буса, като свидетеля А. дори сочи, че ищеца
не е присъствал при самото разплащане на цената на товарния автомобил.
Рдвамата свидетели
сочат в показанията си, че не са присъствали лично при даването на пари от
ищеца на ответника.
Действително и
двамата свидетели сочат в показанията си, че по време на самото пътуване докато
са търсили бус, ищеца и ответника са си говорили, че З.М. ще даде на К.К. пари
за закупуването на бус, както и че в деня, в който е бил закупен буса З.М. им е
казал, че е дал на К. 6 000 лв.
Показанията на
свидетелите в тази им част обаче не доказват по несъмнен начин сключването на
договор за заем между ищеца и ответника, както се твърди в исковата молба, като
въз основа на тях може единствено да се правят предположения за даването от
страна на ищеца на някаква сума пари на ответника, ала не установяват
основанието на което е било направено то, което от своя страна се явява
недостатъчно за доказване на исковата претенция.
Показанията на
свидетелката М.Й. сами по себе си също не допринасят за установяване
съществуването именно на твърдения от ищеца договор за заем, нито пък
съвместното РёРј обсъждане СЃ показанията РЅР° свидетелите Рђ. Рё Р. РІРѕРґРё РґРѕ
несъмнения извод за съществуването му.
Отделно от всичко
казано са налице и гласни доказателства, ангажирани от ответника, които
опровергават твърденията на ищеца за даването на парична сума за закупуването
на товарния автомобил, като сочат съвсем различен източник на средствата
послужили за това.
В заключение следва
да се каже, че предявеният иск се явява недоказан, поради което и като
неоснователен следва да бъде отхвърлен.
При този изход на
делото ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответника на основание чл.78,
ал.3 от ГПК сумата от 500.00 лв., съставляваща направени разноски за адвокатско
възнаграждение.
По изложените мотиви и на
основание чл.235 ГПК Районен съд - Ямбол
В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В
В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В
Р Р• РЁ Р :
       ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от З.С.М.,
ЕГН – ********** *** против К.Я.К., ЕГН – ********** *** иск по чл.240, ал.1 от
ЗЗД, с който се претендира присъждане на сумата от 4 650.00 лв., като дадена в заем.
       ОСЪЖДА на  основание чл.78, ал.3 от
ГПК З.С.М., ЕГН – ********** *** да
заплати на К.Я.К., ЕГН – ********** *** сумата от 500.00 лв. /петстотин лв./ – съдебно- деловодни разноски пред
настоящата съдебна инстанция.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Ямбол в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В
РАЙОНЕН РЎРЄР”РРЇ:
В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В
/Ат.Атанасов/