Решение по дело №2653/2021 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 354
Дата: 9 май 2022 г.
Съдия: Пламена Колева Недялкова
Дело: 20213630102653
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 354
гр.Ш, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД –Ш, XV-И СЪСТАВ (Г), в публично заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламена К. Недялкова
при участието на секретаря Димитринка В. Христова
като разгледа докладваното от Пламена К. Недялкова Гражданско дело №
20213630102653 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.59 ал.9 от СК.
Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от М. В. П., с ЕГН
**********, с постоянен адрес грШ,областШ, ул. ’’М” № 26, вх. 2, ет. 5, ап. 14, в качеството
на майка и законен представител на детето И.Р.К., ЕГН **********, действаща чрез
пълномощника си и процесуален представител: адв. Сн. Т. при ШАК,със съдебен адрес за
призоваване: гр.Ш, общ.Ш, обл.Ш, ул. „С“ 109, ет. 2, к. 23 срещу Р. К. Г. с ЕГН **********
с адрес за призоваване по месторабота: град В-а, местност Б-а р-а Е. к-с И-и“.
Ищцата излага, че с ответникът са съжителствали на семейни начала около четири
години, през който период е родено и общото им дете - И.Р.К., родена на 05.04.2017 г., с
ЕГН **********. Поради сериозни неразбирателства помежду им през 2020 г. завела иск с
правно основание чл. 127 ал. 2 от СК и с Решение № 260003/2021 г., в.з.с на 06.01.2021г. на
PC -Ш, упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете били
предоставени на ищцата, а на ответника бил определен режим на лични контакти с детето.
Сочи, че още по време на самото съдебно производство поведението на бащата било
некоректно, като същият вземал и връщал детето, по свое усмотрение. Също така в периода
от м. януари до края на март 2021г., ответникът изобщо не изпълнявал постановения му
режим на контакти с детето му, след което около месец и половина е спазвал стриктно
режима си за срещи.
Твърди, че периода м. май 2021 година - м. септември 2021 година търсила
съдействие от различни институции - ДСП - гр.Ш , РУ –Ш, поради обстоятелството, че
бащата нарушавал постановения с решението режим на лични контакти като не е връщал
детето в указания ден и час. Звъняла на тел. 112 на 16.05.21 г., на 21.06.21 г., на 20.07.21 г.,
на 11.09.21г., за съдействие от страна на органите на МВР, депозирала и жалби до РУ –Ш.
Детето й е било предавано от ответника след определената дата, след намесата на
полицията и многократни звънения и писане на съобщения от нейна страна. Излага, че
ответникът не желаел да бъдат регламентирани от съда отношенията му с детето, а държал
сам да определя режима на контакти като винаги, когато ищцата проявявала разбиране и
извън режима е давала детето, ответникът се е възползвал и го е задържал при себе си за по
— продължителни периоди като е блокирал телефонните контакти на майката с детето и
възможността тя да има какъвто и да било контакт с него.
Посочва също така, че освен че ответникът системно не се съобразявал с определения
му от съда режим на лични отношения, също така режима на лични контакти се изпълнявал
1
в комплекс, в който работел, което според ищцата не било най - удачното и сигурно място
за едно малко дете. Предвид ниската възраст на детето, пола му и факта, че основно ищцата
била ангажирана с отглеждането и възпитанието му намира, че стресът, който ответникът
провокира с неадекватното си поведение се отразява емоционално на детето и нарушава
неговия ежедневен режим свързан с посещение на детска градина и ред други навици, които
ищцата се опитвала да промени. Твърди ,че детето има страх от това, че баща й ще я вземе
от майка й и няма да я върне.
Моли съда да постанови решение, по силата на което: да измени местоживеенето на
детето И.Р.К., от гр.Ш, ул. „Г. С. Р.“ № 62 на градШ, ул. ”М” № 26, вх. 2, ет. 5, ап. 14 и
определения режим на лични контакти на бащата с детето като ответника да има режим на
лични контакти с малолетното дете всеки първи и трети петък от месеца, от 13.00 часа до
16.00 часа в присъствието на социален работник, в сградата на Дирекция “Социално
подпомагане“ - гр.Ш, находяща се в гр.Ш, ул.“Д.Б.“ № 10, при съответния доставчик на
социалната услуга; всяка нечетна година на Коледните празници на 26 декември до 13.00
часа да 16.00 часа в сградата на Дирекция “Социално подпомагане“ - гр.Ш, находяща се в
гр.Ш, ул.“Д.Б.“ № 10, при съответния доставчик на социалната услуга; 3 дни през лятото, а
именно за периода от 15 до 17 юли /с преспиване/; 3 часа на всеки рожден ден на детето - 5
април, от 13 ч. до 16 ч., в сградата на Дирекция “Социално подпомагане“ - гр.Ш, находяща
се в гр.Ш, ул “Д.Б.“ № 10, при съответния доставчик на социалната услуга;3 часа на всеки
рожден ден на бащата - 29 декември от 13 ч. до 16 ч., в сградата на Дирекция “Социално
подпомагане“ - гр.Ш, находяща се в гр.Ш, ул.“Д.Б.“ № 10, при съответния доставчик на
социалната услуга.
В съдебно заседание ищцата се явява лично и с упълномощен представител - адв.Сн.
Т. от САК.
Ответникът счита предявеният иск за допустим, но неоснователен. Не оспорва, че с
ищцата са живели на семейни начала от 2015 г. до 2020 г., както и че от съвместното ни
съжителство се родила дъщеря им И.Р.К.. Не оспорва и обстоятелството, че през 2020 г.
ищцата завела иск с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК. Излага, че ищцата напуснала
жилището, в което живеели, без да го предупреди за своето решение. Твърди, че от момента
на раздялата им, а и преди това ищцата почти не се грижела пряко за дъщеря им като
грижите за детето се поемали от нейните родители или от ответника. Сочи, че връзката
между него и детето му била изключително силна, но след раздялата с ищцата, последната
започнала да настройва детето срещу ответника и с течение на времето започнала все по-
рядко да му дава да вижда детето. Опитвала се по всякакъв начин да отдалечи дъщеря му от
него като непрестанно подавала жалби в полицията и молби за защита от домашно насилие,
без каквото и да било основание като според ответника това било с единствената цел да му
попречи да вижда детето, да го отдалечи от него и детето да развие синдром на родителско
отчуждение спрямо него. Твърди, че винаги, когато взимал детето, ищцата знаела къде са и
е било с нейно съгласие. Твърди, че бил заплашван от бащата на ищцата. Посочва, че след
като било постигнато между тях споразумение по отношение на упражняването на
родителските права и режима на лични контакти, още от първата седмица, ищцата отново не
му дала детето, за което бил подал сигнал на тел. 112, но въпреки това не видял детето.
Твърди, че не е виждал детето в периода от 16.01.2021 г. до 02.04.2021 г. Не оспорва, че в
периода м. май 2021 година - м. септември 2021 година ищцата е търсила съдействие от РУ
-Ш и на тел. 112 с твърдението, че е нарушавал режима на лични контакти като не е връщал
детето в указания ден и час. Посочва, че в тези случай са имали договорка с ищцата и тя е
дала своето съгласие детето да остане при него за по – дълъг период, поради което той не е
задържал детето самоволно при себе си. Оспорва твърденията на ищцата, че се криел и тя не
знаела, къде е детето. Твърди, че през цялото време е поддържал връзка с ищцата, тя била
уведомена за състоянието на детето и знаела къде се намира, както и, че никога не е
пренебрегнал нейните контакти с детето И.Твърди, че детето му споделяло, че е тормозено,
че е бито от майка си, че баба му го учи да лъже, а дядо му да псува, което според ответника
наложило да посещават психолог с детето. Счита предявения иск за неоснователен и поради
обстоятелството, че режимът на личните отношения следвало да осигури възможност
детето да расте и се развива под грижата и с подкрепата и на двамата родители. Намира, че в
конкретния случай не са налице изменени обстоятелства, които да обуславят основателност
на така предявения иск. Твърди, че са налице отчуждителни практики от страна на ищцата,
2
които според него ако продължават да се задълбочават, ще се отразят пагубно на детето.
Твърди, че детето е объркано и манипулирано от ищцата, което го карало да се чувства зле,
поради което намира, че е детето следва да има непрестанни контакти и с двамата родители,
за да изгради силна емоционална връзка и с двамата. Счита, че поддържането на редовни
контакти между него и детето в най - висока степен отговарят на защита на правата и
интересите на детето. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
В съдебно заседание ответникът се явява лично и с упълномощени процесуален
представител.
От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност се установи следното от фактическа страна:
С Решение № 260003/06.01.2021 г. по гр.д № 2765/2020 г. по описа на РС –Ш, е
утвърдено постигнато между ищцата М. В. П., ЕГН ********** и ответника Р. К. Г., ЕГН
********** споразумение, съгласно което, упражняването на родителските права по
отношение на малолетното дете И.Р.К., ЕГН **********, са предоставени на майката и е
определено местоживеенето му при майката на адрес: гр.Ш, ул. „Г.С. Р.“ № 62. Определен е
режим на лични контакти на бащата Р. К. Г., ЕГН ********** с малолетното дете И.Р.К.,
ЕГН **********, а именно: всяка първа и трета седмица от месеца от 17.30 часа в петък до
17.00 часа в неделя /с преспиване/, всяка втора седмица от месеца в сряда от 17.30 часа /след
детска градина/ до четвъртък в 07.30 часа /като за този период бащата ще взема и води
детето в детската градина. Всяка нечетна година на коледните празници от 10.00 часа на 24
декември до 17.00 чана на 27 декември /с преспиване/, всяка четна година на
Новогодишните празници от 18.00 часа на 29 декември до 17.00 часа на 01 януари с
преспиване, 30 дни през лятната ваканция, разделени на две половини по 15 дни, когато
майката не е в платен годишен отпуск и периода следва да е предварително уточнен между
родителите до 31 май на съответната година, на всеки следващ ден, след рождения ден на
детето – 06 април от 10.00 часа до 17.00 часа, като при изпълнение на режима на лични
контакти на детето с бащата, същото следва да бъде вземано и връщано от/в дома, който
обитава с майката.
След раздялата на ищцата и ответника, последният се установил в град В-а, местност
Б-а р-а Е. к-с И-и“, където живеел и работел. Там се осъществявал и режима на лични
контакти на ответника с детето. Ищцата и ответника не се придържали стриктно към
определения в съдебното решение режим на лични контакти, а се уговаряли кога да бъде
осъществен и за какъв период. Въпреки това между тях започнали да възникват конфликти
за неспазване на постигнатите договорки свързани с режима на изпълнение на лични
контакти, в резултат на което детето било поставено в центъра на конфликтите.
В периода м. май 2021 година - м. септември 2021 година, ищцата М. В. П. звъняла
на тел. 112 на 16.05.21 г., на 21.06.21 г., на 20.07.21 г., на 11.09.21г., за съдействие от страна
на органите на МВР поради обстоятелството, че ответникът нарушавал режима на лични
контакти, като не е връщал детето И.Р.К. на ищцата в указания ден и час. В тази връзка
депозирала и молби до РУ грШ за съдействие детето да бъде открито и върнато при нея. На
22.07.2021г. детето е било предадено на ищцата от св. В. В. служител на РУ грШ
На 19.11.2021 г., ответника Р. К. Г., отново взел детето И. Същият, съобразно
решението на съда е следвало да го на 21.11.2021 год., неделя, в 17.00 часа. В посоченият
ден и час ответникът не е върнал детето, поради което на 22.11.2021г. и на 25.11.2021г.
ищцата М. В. П. подала отново молби до РУ –Ш, за да бъде указано съдействие за
пореден път и детето да бъде върнато при нея.
От своя страна ответникът в периода м. януари 2021 година - м. октомври 2021
година, подавал сигнали на тел. 112 /на 08.01.21г., 06.08.21г.,07.08.21г.,
08.08.21г.,17.09.21г.,01.10.21г.,15.10.21г./, че ищцата възпрепятства изпълнението на
определеният му режим на лични отношения с детето.
По делото като свидетели са разпитани Д.С.В., П.А.В., които потвърждават
твърденията на ищцата, че ответникът самоволно нарушавал режима на лични контакти
като не връщал детето в уговорения ден и час и без съгласието на ищцата го задържал за
неопределено време, като детето най-често било връщано след съдействие на органите на
МВР. Последното се установява и от показанията на св.В. В. – служител на РУ грШ и св. П.
П. – служител на РУ гр.А.
От показанията на св.Зл. Й. се установява, че същата е работила с детето още през
3
м.юни 2021г. по повод постъпил сигнал от ответника за упражнено насилие спрямо детето И
от страна на ищцата. По случая е изготвила доклад, съгласно заключението на който не са
налични индикации за упражнено насилие над детето от страна на майката.
Психоемоционалното напрежение у детето и поведенческите последици се дължат на
острите конфликти между родителите, в които детето е въвлечено, както и провокативните
страхове, че ще бъде трайно откъснато от майката. Всяка ситуация, при която в семейните
отношения се намесват органите на реда, повдигат напрежението на детето. Най –
същественото, което се извлича от показанията на свидетелката е, че е налице промяна в
поведението на детето в негативна посока, което свидетелката отдава на съществуващото
напрежение между родителите, което според нея се отразява негативно на детето ..
Във връзка с искане на ищцата, направено с исковата молба за определяне на
привременни мерки, съдът се е произнесъл с определение от 03.12.2021 год. относно
местоживеенето на детето и личните контакти. По делото като свидетел е разпитана и М. Р.
във връзка с изпълнението на постановените от съда привременни мерки. От показанията
на свидетелката се установява, че бил изготвен график на срещите на ответника с детето,
съобразно определението на съда. За три месеца се състояли три срещи на детето с бащата,
тъй като ответникът не се явявал.
По делото като свидетели са разпитани и лицата П.Н. П. и ЗЗ.С.А. – колеги на
ответника.Същите свидетелстват за отношенията на ответника и детето, възможността на
ответника да полага грижи за детето, когато е при него, както и условията, при които живее.
От показанията на тези свидетели се установява и факта, че съществуват проблеми между
родителите свързани с вземането и връщането на детето, но според тях те били породени от
ищцата. Установява се и факта, че както майката, така и органите на реда са посещавали
комплекса, с оглед установяване на детето и връщането му при ищцата.
От изготвените социални доклади от ДСП –Ш и ДСП - В-а се установява, че както
ищецът, така и ответницата имат подходящи жилищни условия и финансови средства, за да
отглеждат детето. Притежават необходимият родителски капацитет. Налице е емоционална
връзка, както между майката и детето, така и между бащата и детето.
Съгласно заключението на вещото лице по изготвената съдебно – психологична
експертиза детето има добре изградена топла емоционална връзка и с двамата
родители.Страховете, които се съобщават, резултирането им на поведенческо ниво, както и
регистрираните в проективните методики нормалпсихологични страхове са свързани не с
фигурата на бащата, а с липсата на сигурност и стабилност при предаването и приемането
на детето, както и на объркващи детето отношения. Регламентираните с бащата срещи,
провеждани в Зона „ЗаКрила“ в присъствие на психолог дават спокойствие у детето,
усещане за предвидимост и сигурност, което е довело до дезактуализиране на страховете.
Въпреки влошените взаимоотношения между родителите не се установяват никакви
индикации за отхвърляне на бащата или майката от страна на детето. Детайлният анализ на
действията и поведението на детето не покрива критериите за наличие на Синдром на
родителско отчуждение. Касае се за преживяване на стрес, поради липсата на
регламентираност, сигурност и стабилност при приемането и предаването на детето и
изводимите от това напрежение, намеса на полиция, заплахи и т.н. Дете в нейната възраст
няма капацитета да се справи по един модулиран начин с разбирането на това, какво точно
се случва и поради това ситуациите се явяват стресогенни за нея. Детето не показва страх от
баща си, а от това, че няма да бъде върнато. Възрастта в която се намира, не позволява да си
обясни участието на полиция и това също е възприемано като заплаха от детето. В този
смисъл според вещото лице, постановените привременни мерки, срещите на детето с бащата
да бъдат точно регламентирани като час и дата и при участието на психолог, до голяма
степен е внесло спокойствие в детето и се отчита дезактуализация на страховете. Вещото
лице също така посочва, че всички деца в своето психично пространство имат еднакво силна
нужда и от двамата си родители, поради което в интерес на детето И е, дори и при разделени
родители, да поддържа контакт с баща си и да живее в среда кореспондираща с добро ниво
на обгрижване - физическо и емоционално, последователен родителски стил, грижа и
възпитание.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че иска за промяна на
мерките досежно местоживеенето и определения режим на лични контакти на бащата с
детето се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен.
4
Разпоредбата на чл.59 ал.9 от СК предвижда, че по молба на всеки един от родителите
може да се изменят постановените по-рано мерки, ако са налице изменение на
обстоятелствата. Последните могат да съставляват изменение на предишни приети
обстоятелства, а може да бъдат и съвсем нови. В процесния случай се твърдят
новонастъпили обстоятелства. Избирането на мерки цели правилното развитие на детето,
поради това, ако обстоятелствата се изменят съществено, въпросът за ефикасността на
избраните мерки поставя въпроса за вземане на нови мерки съобразно с изменените
обстоятелства. За основателността на молбата следва да се докаже трайно и съществено
изменение в обстоятелствата, при които са определени мерките относно режима на лични
отношения между дете и родител, на когото не са предоставени за упражняване
родителските права. Т. е. важна предпоставка, обуславяща основателността на иска с правно
основание чл.59 ал.9 от СК е изменение на обстоятелствата, които съществено засягат
интересите на детето - наличие на новосъздадена обстановка, при която интересите на
детето да изискват ревизия на постановените мерки. Сред тези обстоятелства съгласно
съдебната практика се включва и невръщане на детето след осъществяване на личните
отношения от родителя, на когото не са предоставени за упражнение родителските права.
От постановяване на първоначалното решение, с което е предоставено упражняването
на родителските права по отношение на И на ищцата и е определен режим на лични
контакти с ответника, е изминал един период от време, а именно – 1 година и 4 месеца. Въз
основа на събраните доказателства, съдът намира, че безспорно в конкретният случай,
ответника многократно е нарушавал определения режим на лични отношения с детето като
не го е връщал след осъществяване на личните контакти, което неколкократно е налагало
майката да иска съдействие от органите на МВР за да бъде установено и върнато детето.В
конкретната ситуация не се касае за някакви незначителни закъснения от страна на
ответника при връщане на детето, а задържане на детето с дни, извън определеният режим,
отказ на същият да върне детето, както и прекъсване на всякакви контакти на ищцата с
детето. В този смисъл поведението на бащата е укоримо, независимо от причините довели
до това негово решение.
На база заключението на изготвената съдебно – психологична експертиза и събраните
гласни доказателства, съдът намира за безспорно установено, че тези действия на ответника
са се отразили неблагоприятно на детето. Касае се за преживяване на стрес от детето, поради
липсата на сигурност и стабилност при приемането и предаването, както и от намесата на
органите на МВР. Създалите се ситуации се явяват стресогенни за детето и предвид неговата
възраст то няма капацитета да се справи. В този смисъл според вещото лице, постановените
привременни мерки, срещите на детето с бащата провеждани в Зона „ЗаКрила“ в
присъствие на психолог дават спокойствие у детето, усещане за предвидимост и сигурност,
което е довело до дезактуализиране на страховете.
Доводите на ответника за наличие на Синдром на родителско отчуждение са
неоснователни, тъй като според вещото лице не се установяват никакви индикации за
отхвърляне на бащата от страна на детето. Детето не показва страх от баща си, а от това, че
няма да бъде върнато.
Изложеното и събраните по делото доказателства, дават основание на съда да
приеме, че е налице новосъздадена обстановка, която налага ревизия по отношение
определения режим на лични контакти на детето с ответника, а също така и на
местоживеенето на детето, предвид ангажираните по делото доказателства, че ищцата се е
установила да живее на друг адрес. Съдът на база събраните по делото доказателства и най
– вече заключението на вещото лице и показанията на св. Зл. Й. счита, че предвид на това,
че постановените привременни мерки до голяма степен са внесли спокойствие в детето и се
отчита дезактуализация на страховете намира, исканото изменение ще се отрази позитивно
върху психиката на детето и неговите интереси, поради което е в интерес на детето да бъде
изменен режима на лични контакти с бащата като бъде определен нов, но съдът намира, че
същият следва да бъде разширен от така поискания в молбата. При преценка на режима на
лични контакти съдът съобрази обстоятелството, че детето е емоционално привързано към
ответника и има еднакво силна нужда и от двамата си родители, поради което в негов
интерес е да поддържа контакт и с баща си, поради което счита, че режима на лични
контакти на бащата с детето не следва да бъде ограничен в рамките посочени от ищцата.
Предвид гореизложеното съдът намира, че на бащата следва да бъде определен
5
следния режим на лични контакти - всеки първи и трети петък от месеца, от 13.00 часа до
16.00 часа в присъствието на социален работник, в сградата на Дирекция “Социално
подпомагане“ - гр.Ш, находяща се в гр.Ш, ул.“Д.Б.“ № 10, при съответния доставчик на
социалната услуга; всяка нечетна година на Коледните празници от 10:00 часа на 24
декември до 17.00 часа на 26 декември /с преспиване/; всяка четна година на
Новогодишните празници от 18:00 часа на 30 декември до 17.00 часа на 01 януари /с
преспиване/; 10 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск /с
преспиване/; 3 часа на всеки рожден ден на детето - 5 април, от 13 ч. до 16 ч.; 3 часа на всеки
рожден ден на бащата - 29 декември от 13 ч. до 16 ч.
При този изход на спора, право на разноски има ищцата, която е направила
своевременно искане за тяхното присъждане. Следва да се посочи, че производството по чл.
59 ал. 9 СК е исково, а не за спорна съдебна администрация, каквото например е
производството по чл. 127 СК, поради което по отношение на отговорността за съдебни
разноски са приложими нормите на чл. 78 ГПК. /в този смисъл и определение № 362 от
11.10.2017 г. по ч. гр. д. № 3227 / 2017 г. на ВКС, III г.о. /. Ищцата доказва в производството
разноски в размер на 545 лева – 400 лева заплатено адвокатско възнаграждение, 25 лева
внесена държавна такса 120 лева за изготвяне на експертиза, които следва да й се присъдят
на основание чл. 78 ал. 1 ГПК.
С оглед гореизложеното и на основание чл.59 ал.9 от СК , съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ постановените по гр.д.№2765/2020г. по описа на Районен съд грШ мерки
относно местоживеенето на детето И.Р.К. с ЕГН ********** и режима на лични контакти
на бащата Р. К. Г. с ЕГН ********** с детето И.Р.К., с ЕГН ********** като
ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на детето И.Р.К., ЕГН ********** при нейната майка М.
В. П. с ЕГН ********** на адрес: градШ, ул. ”М” № 26, вх. 2, ет. 5, ап. 14.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на бащата Р. К. Г. с ЕГН ********** с
детето И.Р.К., ЕГН **********, както следва:
всеки първи и трети петък от месеца, от 13.00 часа до 16.00 часа в присъствието на
социален работник, в сградата на Дирекция “Социално подпомагане“ - гр.Ш,
находяща се в гр.Ш, ул.“Д.Б.“ № 10, при съответния доставчик на социалната услуга;
всяка нечетна година на Коледните празници от 10:00 часа на 24 декември до 17.00
часа на 26 декември /с преспиване/; всяка четна година на Новогодишните празници
от 18:00 часа на 30 декември до 17.00 часа на 01 януари /с преспиване/;
10 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск /с преспиване/;
3 часа на всеки рожден ден на детето - 5 април, от 13 ч. до 16 ч. ;
3 часа на всеки рожден ден на бащата - 29 декември от 13 ч. до 16 ч;

ОСЪЖДА Р. К. Г. с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на М. В. П., с ЕГН
**********, сумата от 545 лева /петстотин четиридесет и пет лева/, представляващи
направените по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване предШски окръжен съд в двуседмичен
срок от уведомяване на страните.
Съдия при Районен съд –Ш: _______________________
6