№ 3354
гр. София, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Здравка Иванова
Членове:Цветомира П. Кордоловска
Дачева
Десислава Ст. Чернева
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Десислава Ст. Чернева Въззивно гражданско
дело № 20211100507776 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален
кодекс /ГПК/.
С решение № 20054984 от 01.03.2021 г., постановено по гр.д. № 28133/2020 г по
описа на Софийски районен съд, 35-ти състав, е признато за установено, че Б. С. Т.
дължи на „С.в.“ АД сумата от 1268,49 лева, представляваща дължима главница за
доставена вода за периода 18.12.2016 г. – 07.11.2019 г., както и сумата от 667,91 лева,
представляваща мораторна лихва върху уважената част от главницата, за които е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 74049/2019 г. на СРС, 35-
ти състав.
Във въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно
и като такова се иска да бъде отменено, а исковете да бъдат отхвърлени. Порочността
на решението е обоснована с аргумент за неправилно начисляване на лихва върху
главница, включваща ДДС, както и с необоснованост на експертното заключение.
Въззивната жалба е връчена на ищеца „С.в.“ АД, от който в срок няма постъпил
отговор.
За съдебно заседание по делото страните са редовно призовани, не се явяват и не
се представляват.
1
Пред въззивния съд не се посочиха и представиха нови доказателства.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакуваното съдебно решение,
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани
изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на
решението само по наведените оплаквания в жалбите.
Настоящият съдебен състав намира обжалваното решението за валидно,
допустимо и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на
основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Във връзка доводите в жалбата за
неправилност на решението, следва да се добави и следното:
Страните не спорят, установява от доказателствата по делото и е обявено за
безспорно с доклада, че Б. Т. е собственик на имот в гр. София, ул. ****, за който в
периода 17.03.2012 г. – 07.11.2019 г. ищецът е доставял услуга – доставка на вода.
От приложените по делото доказателства се установява, че „С.в.“ АД е оператор
на водоснабдителни и канализационни услуги и като такъв доставя тези услуги на
потребителите на територията на гр. София при публично известни общи условия.
От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че във
водоснабдителното дружество има открита договорна сметка за имот, намиращ се в гр.
София, ул. ****.
Установява се от заключението на ССчЕ, че размерът на дължимите суми по
партидата на клиентски номер ********** с титуляр Б. С. Т. за периода от 18.12.2016 г.
до 07.11.2019 г. за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни
води по фактури, възлиза в размер на 1936,40 лева, в това число главница в размер на
1268,49 лева и мораторна лихва в размер на 667,91 лева.
Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на
неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.
269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата
оплаквания.
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК
2
и е действително, произнасянето съответства на предявеното искане и правото
на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са
допустими. Съобразно обхвата на проверката по чл. 269, ал. 1 ГПК обжалваното
решение е правилно, а въззивната жалба - неоснователна, по следните
съображения:
Както е посочено по-горе, въззивният съд е обвързан да се произнесе по
правилността на решението само досежно наведените оплаквания. Във въззивната
жалба на Б. С. Т. оплакванията се свеждат до необоснованост на заключението и
неправилно изчисляване на мораторната лихва. Въззивният съд намира оплакванията
за неоснователни. Експертното заключение е изготвено от компетентно лице, което не
е пряко или косвено заинтересовано от делото, след проверка на необходимите
документи, включително на място при ищеца, посочени изрично в раздел III от
заключението, въз основа на анализа на които е даден пълен отговор на поставения
въпрос. Заключението дава отговор на размера на дължимата мораторна лихва, която
се намира за правилно изчислена съобразно общият дължим размер на главницата.
В допълнение, районният съд е изследвал всички относими и релевантни факти по
делото, за да достигне до извода за наличие на предпоставките за частично уважаване
на предявените искове, мотивирайки крайния си извод, като мотивите му се споделят
от настоящата съдебна инстанция и предвид липсата на възражения не следва да бъдат
преповтаряни, а доказателствата по делото не следва да бъдат анализирани с
последващо установяване на елементите за ангажиране на отговорността. За пълнота,
за да бъдат уважени предявените установителни искове ищецът следва да докаже, че се
е намирал в облигационно правоотношение с ответника по валидно сключен договор
за доставка на ВиК услуги при общи условия, че реално е доставял ВиК услуги в
жилището на ответника в посочения период, както и стойността на същите. При
доказване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже погасяването на
задълженията към ищеца.
Безспорно е обстоятелството, че въззиваемото дружество е оператор на
водоснабдителни и канализационни услуги, и в това си качество доставя тези услуги на
потребителите на територията на гр. София.
От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че за
доставяните по отношение на този имот ВиК услуги се води партида на името на Б. С.
Т.. От представените справка от Служба по вписванията - София е видно, че имотът е
собственост на Б. С. Т..
Така представените доказателства според настоящия съдебен състав са
достатъчни, за да бъде установено, че жалбоподателят е собственик на имота и в това
свое качество се явяват потребител на ВиК услуги съгласно разпоредбите на §1, т. 2 б.
"б" от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и чл. 3,
3
ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. При
тези мотиви е изводима облигационната връзка между страните, а от там претенцията
при липса на възражения за плащане или погасяване на вземането, подкрепени с
доказателства, са доказани по основание.
Като е достигнал до същите изводи и е уважил частично предявените искове,
районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да
бъде потвърден в обжалваната част, включително по присъдените в тежест на
ответника разноски.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 8 вр. с ал. 1 ГПК на
въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско
възнаграждение за настоящата съдебна инстанция в размер на 100,00 лева, определено
съобразно чл. 37, ал. 1 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ. Тъй като въззивникът не е ангажирал доказателства за заплащане на
държавната такса в пълен размер по въззивната жалба и до настоящия момент, същият
следва да бъде осъден да заплати на основание чл. 77 ГПК по сметка на Софийски
градски съд остатъка от дължимата държавна такса за въззивното производство, а
именно сума в размер на 11, 63 лева.
Мотивиран от изложеното по-горе и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК Софийски
градски съд, в настоящия съдебен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20054984 от 01.03.2021 г., постановено по гр.д. №
28133/2020 г по описа на Софийски районен съд, 35-ти състав, В ЧАСТТА, с която е
признато за установено, че Б. С. Т. дължи на „С.в.“ АД сумата от 1268,49 лева,
представляваща дължима главница за доставена вода за периода 18.12.2016 г. –
07.11.2019 г., както и сумата от 667,91 лева, представляваща мораторна лихва върху
уважената част от главницата, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 74049/2019 г. на СРС, 35-ти състав, включително по присъдените в
тежест на ответника разноски
ОСЪЖДА Б. С. Т., ЕГН **********, адрес гр. София, ул. ****, да заплати на
„С.в.” АД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „****“, ****
№ 1, сграда 2А, сумата от 100,00 лева, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Б. С. Т., ЕГН **********, адрес гр. София, ул. **** да заплати на
основание чл. 77 ГПК по сметка на Софийски градски съд, сумата от още 11,63 лева,
представляваща незаплатена държавна такса за въззивното производство.
4
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5