№ 93
гр. Варна, 29.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева
като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20213000500372 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по в.гр.д. № 372/2021 г. по описа на Варненския
апелативен съд е образувано по въззивна жалба на ЗАД „ОЗК – Застраховане“
АД, подадена чрез юрисконсулт Х., против решение № 96 от 16.04.2021 г. на
Варненския окръжен съд В ЧАСТТА, с която въззивникът е осъден да заплати
на Д. В. Д., обезщетение за неимуществени вреди (физически и психически
болки и страдания), претърпени вследствие на ПТП от 30.07.2019г.,
причинено от водача Х. П. П. на лек автомобил "БМВ 325 Д" с per. № В 7822
НН, застрахован по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ в
ответното дружество, на основание чл.432 от КЗ вр. чл.45 от ЗЗД, ЗА
ГОРНИЦАТА НАД СУМАТА от 25 000 лв. до 55 000 лв., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 30.07.2019г. до окончателното й
изплащане и е осъден да плати разноски по делото.
Жалбоподателят е настоявал, че решението в обжалваната му част е
неправилно – постановено при нарушение на процесуалния и на материалния
1
закон и е необосновано като е молил за отмяната му в тази част с отхвърляне
на иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за горницата
над 25 000 лв. до 55 000 лв., ведно с лихвите, като е молил и за присъждане на
разноските, вкл. и за юрисконсултско възнаграждение. Изложил е
съображения, че вследствие необсъждане на всички доказателства по делото
поотделно и в съвкупност, съдът не установил релевантните за правилното
прилагане на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД факти и без да изложи мотиви
определил завишен размер на обезщетението за неимуществени вреди.
Окръжният съд не отчел: че удължения период на възстановяване е заради
получена рефрактура и белодробна тромбоемболия, които се дължат на
неправилно лечение, а не на процесното произшествие; неправилно и при
липса на твърдения и на доказателства за оплаквания и лечение на психично
заболяване, назначил и ценил заключение по съдебно-психиатрична
експертиза; не отчел продължителността на възстановителния период,
възрастта на пострадалия и състоянието му към момента, като и
икономическата обстановка в страната, поради което и определил завишен и
несправедлив размер на обезщетението.
Д.В.Д., чрез адв. А.Д., е подал писмен отговор, с който е оспорил
жалбата и по съображения за правилността на обжалваното решение, е молил
за потвърждаването му в обжалваната част и за присъждане на сторените по
делото разноски по приложен списък.
Решението не е обжалвано в останалата осъдителна част до размер на
25 000 лв. - обезщетение за неимуществените вреди, изцяло за имуществените
вреди, както и в отхвърлителната му част.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, въззиваемият чрез
адв. Д. е поддържал отговора на въззивната жалба и е претендирал разноски.
Въззивникът с писмена молба, подадена чрез юрисконсулт, е поддържал
въззивната жалба и е молил за присъждане на разноските, като е възразил
срещу присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение на
насрещната страна.
Производството пред окръжния съд е било образувано по предявени от
Д. В. Д. против "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ОЗК -
ЗАСТРАХОВАНЕ" АД по чл.432 от КЗ вр. чл.45 от ЗЗД за заплащане на
2
сумата от 62000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди -
болки и страдания от телесни увреждания и лечението им, причинени му в
резултат на ПТП от 30.07.2019г., ведно със законната лихва върху главницата
от 30.07.2019г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 2380.38
лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди - разходи за
лечение, причинени му в резултат на същото ПТП, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на завеждане на исковата молба до окончателното
й изплащане.
Ответникът е оспорвал исковете, като относими към настоящото
производство са наведените с въззивната жалба възражения срещу
обжалваната част от решението.
Конституираното на страната на ответника по делото трето лице
помагач -Х. П. П. е оспорило исковете.
Съдът като извърши служебна проверка намира обжалваното решение
за валидно изцяло и допустимо в обжалваната му част, а по правилността с
оглед събраншите по делото доказателства, намира следното:
Със задължителна за настоящия съд сила (чл.300 ГПК), с одобреното с
определение от 19.10.2020г. по НОХД № 4003/2020 г. от съда споразумение,
Х. П. П. се е признал за виновен за това, че на 30.07.2019г. на гл. път I-9
/посока Варна Златни пясъци/ на кръгово кръстовище, при управление на
моторно превозно средство - лек автомобил „БМВ 325", с per. № В 7822 НН е
нарушил правилата за движение – чл.21 от Закона за движение по пътищата,
като е управлявал МПС с превишена скорост след употреба на наркотични
вещества и без необходимата правоспособност и по непредпазливост
причинил средна телесна повреда на Д. В. Д. (пешеходец; настоящ ищец),
изразяваща се в счупване на големия и малкия пищял на лява подбедрица,
което е обусловило трайно затруднение в движението на целия долен крайник
за период от около 3-4 месеца. Установено е също така, че към датата на
произшествието, лекият автомобил "БМВ 325 Д" с per. № В 7822 НН е бил
застрахован в ответното дружество по риска „гражданска отговорност на
автомобилистите“. Увреждането – средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на големия и малкия пищял на лява подбедрица, обусловило трайно
затруднение в движението на целия долен крайник за период от около 3-4
3
месеца, е елемент от състава на престъплението и е доказана със
споразумението. С изслушаната по делото съдебно-медицинска експертиза на
вещото лице М. са доказани, а и не са били спорни пред настоящата
инстанция, следните травми на ищеца от произшествието, а именно: счупване
на левия подколенник обусловило тайно затруднение на движенията на левия
долен крайник за повече от три месеца; контузия на главата, на дясна
гривнена става, дясна победрица и дясно стъпало определили заедно и
поотделно временно разстройство на здравето неопасно за живота; Със
заключението на експерта, обосновано със събраната по делото медицинска
докуметация е доказано, че Д.Д. е постъпил за лечение в болница на
30.07.2019 г. и изписан на 05.08.2019 г., през който период са му правени
изследвания, проведено лечение на раните и е извършена операция на
счупената голяма пищялна кост на левия подколенник с открито наместване
на фрактурата и вътрешна фиксация - костта е съединена с метал, като му е
поставена мека имобилизация. Според вещото лице, след започване на
рехабилитацията е настъпило разместване на фрагментите отбелязано като
рефрактура, което е наложило спиране на раздвижването и имобилизация на
подколенника с гипс. Това е видно и описано (като настъпило преди 40 -50
дни) при преглед в амбулаторния лист от 11.11.2019 г. Според вещото лице,
ориентировъчният срок на лечение е около 6 месеца. Експертът д-р М. е
пояснил, че предстои нова операция за изваждане на метала от лявата
голямопищялна кост. След операцията крайникът не се натоварва с големи
физически усилия около месец. Към датата на прегледа от 22.01.2021 г.
вещото лице е посочило, че: ищецът има походка с леко накуцване с левия
крак; той е в добро общо състояние, но не е раздвижил напълно лявата
глезенна става и има лека хипотрофия на мускулатурата на левия долен
крайник вследствие на обездвижването; има оперативни белези с дължина от
15 см и 12 см. и малка подутина в областта на счупването; движението -
свиването към гърба на стъпалото в лявата глезенна става е ограничено 0-0-45
гр. при норма 25-0-45 гр.
Рефрактурата на костта, предвид липсата на данни по делото и
доказване от ответника да е причинена от поведението на ищеца или да е
следствие от неправилно лечение, представлява усложнение при лечението на
счупването, предизвикано от произшествието и стои в пряка причинна
4
връзка с него. Затова оплакванията във във въззивната жалба в тази насока са
неоснователни.
На 13.10.2019 г. до 16.10.2019 г. ищецът е постъпил за лечение в
отделение по кардиология в МБАЛ Сливен заради белодробна
тромбоемболия, обусловила временно разстройство на здравето опасно за
живота, която според вещото лице д-р М. е усложнение от травмата. Предвид
оспорване на заключението в тази част, е изслушана повторна съдебно-
медицинска експертиза. От заключението на вещото лице д-р К., Д.Д. е
получил субмасивен белодробен тромбемболизъм около два месеца след
инцидента, категорично диагностициран според препоръките на
Европейското дружество по кардиология 2019 г., в резулатат на
продължителна имобилизация, причинена от фрактура на лява подбедрица и
наложената след това метална стабилизация на костта, от ПТП настъпило на
дата 30.07.2019г. Със заключението на експерта, което съдът кредитира като
пълно, обосновано, дадено от специалист в изследваната област и обосновано
- почиващо на събраната по делото медицинска документация, категорично е
доказана връзката между животозастрашаващото състояние на ищеца от
белодробна тромбоемболия и счупването и лечението на костта. Т.е. доказано
е, че белодробната тромбоемболия, обусловила временно разстройство на
здравето опасно за живота, е следствие на произшествието, поради което и
оплакванията на възивника в тази насока са неоснователни. Неоснователни са
и оплакванията във въззивната жалба, че в нарушение на процесуалните
правила съдът назначил и ценил заключение по съдебно-психиатрична
експертиза, тъй като ищецът е навел твърдения в исковата си молба за
негативни психични преживявания вследствие на инцидента и е молил за
допускане на съдебно-психиатрична експертиза в тази връзка. Тези негативни
психични прояви са и установени със заключението на експерта - вещото
лице А.. Според вещото лице по СПЕ в резултат на настъпилото ПТП ищецът
е развил в първите дни състояние на остра стресова реакция преминала
по-късно в разстройство в адаптацията F43.2 по МКБ 10 ревизия за няколко
месеца. Разстройството в адаптацията е в пряка причинно-следствена връзка
от травматичното събитие, каквото е ПТП-то. В рамките на няколко месеца
ищецът се е почувствал и психически по-стабилен, като от значение за
цялостното му възстановяване е преморбидната му личностова структура -
5
сангвиничен тип темперамент, позитивен, емоционално стабилен. Според
вещото лице, към момента на изследването при ищеца липсват данни за
психично разстройство.
В насока на търпяните физически болки и неудобства, както и за
променения в негативен аспект начин на живот на ищеца са свидетелствали
Г.П.П. и Г.К.В. Те са съответно - съпруга и майка на пострадалия, грижили са
се за него в продължителен период от време, имат преки и непосредствени
впечатления за изнесените факти и като кореспондиращи с останалия
доказателствен материал, съдът кредитира изцяло показанията им. Според
свидетелката П.а, която е и очевидка на инцидента, след внезапното
връхлитане на автомобила при разходката им по алеята в курорта в първия
ден от почивката им (с ищеца и детето им), съпругът й паднал, целият бил в
кръв, детето пищяло, а той не си усещал нито главата, нито краката. При
приемането му в болницата установили травма на главата, на ръката и счупен
крак. Направили му операцията на крака, фиксирали счупването с пирон и
след това той бил изцяло на легло, включително и след изписването от
болницата, по време на пътуването и прибирането им в къщата в град
Шивачево, Сливенско. Свидетелката, подпомагана от близките им, се
грижила изцяло за ежедневните нужди на ищеца от храна, тоалет,
почистване, смяна на превръзките. Жената поела изцяло и грижата за детето,
по поддръжката на домакинството и за домашните животни. Мъжът й се
нуждаел от помощ и при придвижването му с патерици в последващия
период, при посещенията при лекар, а понастоящем кракът му бил изкривен,
имал издатина, накуцвал. Сега рядко шофирал автомобила и не на дълъг път.
Според свидетелката В., синът й бил обездвижен и на легло около четири
месеца и повече, трудно му било да се стабилизира, да ходи с патерици, да
стъпи на крака, имал стрес. Нуждаел се от помощта на близките си в
ежедневието. Сега влачел крака си – леко изкривен и имал болки. Липсвало
му самочуствие.
Предявеният иск е по чл.432 от КЗ във вр.чл.45 от ЗЗД. Искът е пряк и е
предоставен на увреденото лице срещу застрахователното дружество, с което
причинителят на вредата се намира в облигационно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност”. В случая са доказани както
застрахователното правоотношение на застрахования, виновен за
6
произшествието водач с ответника, причиненото от застрахования ПТП и
получените, вследствие на същото и стоящи в причинна връзка травми от
ищеца. Търпените вреди са в пряка причинно-следствена връзка с
осъщественото от застрахованото лице виновно противоправно деяние, за
които вреди ищецът има право на обезщетение.
Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла
на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид при определяне на размера на обезщетението-ППВС №4/23.12.1968г.
При определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди,
следва да се вземат предвид във всеки конкретен случай установените по
делото конкретни обстоятелства, свързани с характера и тежестта на
увреждането, интензитета и продължителността на претърпените физически и
емоционални болки и страдания, а така също от обичайните размери на
обезщетенията, платими в подобни случаи и от икономическото състояние в
страната към момента на увреждането, което се влияе от минималната
работна заплата, инфлационните процеси, нарастването на цените и др.
При определяне размера на обезщетението на Д. В. Д., съдът взема
предвид, че получените травми от процесното ПТП са тежки – две счупвания,
съответно на големия и на малкия пищял на лява подбедрица, което е
обусловило трайно затруднение в движението на целия долен крайник за
повече от три месеца, а с последващата рефрактура - и повече от шест месеца,
както и контузия на главата, на дясна гривнена става, дясна победрица и
дясно стъпало, които са определили заедно и поотделно временно
разстройство на здравето неопасно за период от около 3-4 месеца. Съдът
отчита, че фрактурата на крака е наложила пролежаване в болница с операция
за наместване на костите и поставяне на метален пирон, както и
последващото разместване – рефрактура и наложилото се ново наместване и
гипсиране на крайника. Съдът взема предвид физическите болки и
страданията от продължителното лечение – повече от 6 месеца за
заздравяване на костите, както и болките и неудобствата в периодите за
рехабилитация. В насока на по-висок размер на обезщетение, съдът отчита и
свързаното с процесния инцидент животозастрашаващо състояние на ищеца
7
от белодробен тромбоемболизъм, настъпило около два месеца след
инцидента и наложило лечение в болница. Съдът съобразява също, че ищецът
е търпял значителни неудобства от обездвижването за около 6 месеца, от
невъзможноста да се обслужва самостоятелно, необходимостта от помощта
на други хора и зависимостта в ежедневието от тях, както и от затрудненията
в последващите периоди на придвиждване с патерици. Съдът съобразява и
обстоятелството, че към момента ищецът има затруднение в движението на
глезенната става, т.е. не е възстановен напълно, накуцва, има големи белези от
операцията на крака и му предстои нова операция по премахване на металния
пирон от крака. Към датата на произшествието той е бил на 42 години,
работил е като учител, пътувал е и е имал социален живот, докато след
произшествието е бил значително ограничен да живее по обичайния си начин.
Съдът отчита и негативните последици в психологически и емоционален план
– стреса при самото произшествие и продължилото месеци след това
разстройство в адаптацията, които са влошили също качеството му на живот,
както и неудобството и негативните преживявания заради невъзможността му
да бъде полезен на близките си. Поради това и с оглед обществено-
икономическите условия в страната и лимита на застрахователно
обезщетение към датата на ПТП и съдебната практика в подобни случаи,
съдът намира, че обезщетение в размер на 55 000 лв. представлява справедлив
еквивалент на претърпените от пострадалия неимуществени вреди.
Обезщетението се дължи със законните лихви от датата на ПТП –
30.07.2019г. В този смисъл, неоснователни са оплакванията във въззивната
жалба за завишаване размера на обезщетението и несъобразяване от съда на
принципа в чл. 52 от ЗЗД.
Предвид изложеното, решението на окръжния съд като постановяващо
идентичен резултат в обжалваната му осъдителна част за горницата над
сумата от 25 000 лв. до 55 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди,
ведно с лихвите от 30.07.2019 г., следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от спора и на 78, ал.1 ГПК не се налага промяна на
разноските за първата инстанция. За въззивното производство, с оглед
неоснователността на въззивната жалба и на осн. чл.78, ал.1 от ГПК
дружеството – въззивник следва да заплати на Д. В. Д. сумата от 1200 лв.,
представляващо платено адвокатско възнаграждение, чието уговаряне и
8
заплащане е доказано с договора за правна защита и съдействие от 03.08.2021
г. и е под минималния, предвиден в Наредба 1/2004 г., размер.
По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 96 от 16.04.2021 г. на Варненския
окръжен съд В ЧАСТТА, с която „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ"" АД е осъдено да заплати: - на Д. В.
Д., обезщетение за неимуществени вреди (физически и психически болки и
страдания), претърпени вследствие на ПТП от 30.07.2019г., причинено от
водача Х. П. П. на лек автомобил "БМВ 325 Д" с per. № В 7822 НН,
застрахован по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ в
ответното дружество, на основание чл.432 от КЗ вр. чл.45 от ЗЗД, ЗА
ГОРНИЦАТА НАД СУМАТА от 25 000 лв. до 55 000 лв., ведно със законната
лихва, считано от 30.07.2019г. до окончателното й изплащане, както и сумата
от 2134.07 лева, представляваща направени по делото разноски, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК; - в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
ВОС, дължимата за производството държавна такса в размер на 2289.87 лева
върху уважения иск, както и сумата от 600 лева, представляваща направените
от бюджета на ВОС разноски за експертизи, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
"ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ"" АД, ЕИК *********, със седалище гр.София, да
заплати на Д. В. Д., ЕГН **********, от гр. Шивачево сумата от 1200 лв.,
представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение за
въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на Х. П. П., ЕГН
********** от гр. Аксаково, ул. Здравец №3 като трето лице – помагач на
страната на ответника "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
"ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ"" АД, ЕИК *********, със седалище гр.София.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен
срок от връчването му на страните и при условията на чл. 280 от ГПК.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10