Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София,
9.09.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- E въззивен състав, в публично съдебно
заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Йоана Генжова
мл. съдия Любомир Игнатов
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 5106 по описа за 2019
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 11.12.2018 г., постановено по гр.д.№ 54617/ 2017 г. на Софийски
районен съд, ІІ ГО, 71 състав, по предявени от „Т.С.” ЕАД- *** установителни
искове по чл.422 ГПК е признато за установено, че Е.Г.Л. /ЕГН **********/ и М.И.Л.
/ЕГН *********/ дължат при условията на разделност /по 1/2 ид. ч. всеки/ на „Т.С.”
ЕАД /ЕИК *******/ сумата 4 696.33 лв.- главница за доставена
през периода от м.12.2010 г. до м.04.2014 г. в имот, находящ се в гр. София, жк
„Надежда“, бл.*******, топлинна енергия, ведно със законната лихва от
24.01.2014 г. до окончателното плащане, и сумата 885.76 лв.- лихви за забава
върху главното вземане, дължими за периода от 23.01.2011 г. до 14.01.2014 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д.№ 3939/
2014 г. на СРС, 71 състав, като исковете са отхвърлени относно главницата- за
горницата до пълния заявен размер от 6 658.63 лв. и за периода от
м.02.2010 г. да м.11.2010 г. вкл., като погасени по давност. На основание
чл.78, ал.1 ГПК ответниците Е.Л. и М.Л. са осъдени да заплатят при условията на
разделност /по 1/2 ид. част всеки/ на „Т.С.” ЕАД сумата 529.37 лв.- разноски за
исковото производство, и сумата 185.63 лв.- разноски за заповедното производство /гр.д.
№ 3939/2014 г. на СРС, 71 състав/.
Постъпила е въззивна жалба от Е.Г.Л. и М.И.Л. /ответници по делото/, в която са
изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС
решение в частта му, в която е
призната дължимостта на сумата 4 696.33 лв. /общо/- главница,
представляваща стойност на доставена през периода м.12.2010 г.- м.04.2014 г. в
имот, находящ се в гр. София, жк „Надежда“, бл.*******, топлинна енергия, ведно
със законната лихва от 24.01.2014 г. до окончателното плащане, и в частта относно присъдените на ищеца
разноски, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено
решение за отхвърляне на исковете по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, с
присъждане на разноски по делото.
Въззиваемата
страна „Т.С.” ЕАД- *** /ищец по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от
СРС решение като правилно в обжалваната част да бъде потвърдено, като
претендира разноски за въззивното производство.
Третото
лице- помагач „М.Е.“ ООД- *** не изразява становище по жалбата.
Предявени
са установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД /исковете по чл.422 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД не са предмет на въззивното производство/.
Софийски
градски съд,
като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е
подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Атакуваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо- в обжалваната част.
Настоящата
въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно в
обжалваната част, като споделя изложените в мотивите му съображения,
обосноваващи окончателен извод за частично уважаване- до посочения по- горе размер
за главница /определена общо за двамата ответници/, на предявените от „Т.С.”
ЕАД установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД- чл.272 ГПК.
По
делото не е спорно, че през процесния период страните са били обвързани от
договорно
правоотношение, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по
който ищецът е доставял топлинна енергия, а ответниците- като потребители на
тази енергия, дължат плащане на нейната цена.
За
установяване доставянето на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната от ищеца цена, са представени по делото извлечение за
начислените на ответниците суми, изравнителни сметки и документи за отчет,
съставени от фирмата за топлинно счетоводство, като са приети в
първоинстанционното производство и експертни заключения на съдебно- техническа
и съдебно- счетоводна експертизи. Няма основание посочените експертни
заключения да не бъдат съобразени от съда при формиране изводите по съществото
на спора, тъй като няма данни експертите да са дали неверни заключения
/съзнателно или по непредпазливост/. Според даденото от вещото лице по
допуснатата съдебно- техническа експертиза заключение- в конкретния случай
дължимите суми за доставена в имота на ответниците топлинна енергия са
начислени в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на
енергетиката, т.е. спазени са изискванията на действащите технически правила и
норми. Взети са предвид от експерта релевантните за определяне стойността на
потребената в имота топлинна енергия факти и
Л.2 на Реш. по гр.д.№
5106/ 2019 г.- СГС, ГК, ІV- Е с-в
обстоятелства, като е дадено заключение
/прието като неоспорено от страните и възприето от въззивния съд като обективно
дадено/, че дължимата за процесния период от м.02.2010 г. до м.04.2013 г.
главница, включваща стойност на топлинна енергия за отопление на имота,
топлинна енергия за сградна инсталация и топлинна енергия за битово горещо
водоснабдяване /БГВ/, определена от фирмата за топлинно счетоводство, е в
размер на общо 5 409.15 лв.
Според посоченото в таблицата на стр.3-4 от заключението за периода до
м.11.2010 г. /вкл./ е определена стойност на топлинната енергия от 712.82 лв. /402.52 лв. + 67.49 лв. +
59.16 лв. + 183.65 лв./ от ФДР.
За да постанови решението си,
първоинстанционният съд е приел, че част от процесните вземания за главница-
предмет на установителните искове на „Т.С.” ЕАД, не са дължими, поради
основателност на заявените от ответниците правопогасяващи възражения за
давност, при съобразяване на обстоятелството, че давността е прекъсната на 24.01.2014
г., когато е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК от ищеца. При правилно приложение на материалния закон- чл.111,
б."в" ЗЗД, и при съобразяване на Тълкувателно решение № 3/ 18.05.2012
г. по тълк. дело № 3/ 2011 г. на ОСГТК на ВКС, районният съд е приел за
недължими главничните задължения, възникнали преди 24.01.2011 г., като е
отхвърлил исковете в тази част като неоснователни- поради погасяването им по
давност с изтичането на специалния тригодишен давностен срок по чл.111,
б."в" ЗЗД.
При
събраните по делото доказателства следователно ответниците- като потребители на
посочената енергия /за сградна инсталация, за отопление на имота и за БГВ/ дължат
на ищцовото дружество плащане на нейната цена, която именно е отразена в
приложените по делото документи, като според приетото по делото експертно
заключение, цитирано по- горе, дължимата за процесния период от м.12.2010 г. до
м.04.2013 г., изключая периода с изтекла погасителна давност главница, при
съобразяване начислените суми по прогнозни цени и изравнителния резултат,
възлиза на 4 696.33 лв. общо,
т.е. на сумата, призната за дължима с обжалваното първоинстанционно решение.
Неоснователни
са доводите във въззивната жалба, че в процесния главничен дълг са включения
задължения за периода м.06.2009 г.- м.01.2010 г., който е извън посочения в
исковата молба период, както и че институтът на погасителната давност е
приложен неправилно от първоинстанционния съд.
За
да уважи исковете по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за сумата 4 696.33 лв.
общо, съответно да ги отхвърли за горницата до пълния предявен размер от 6 658.63
лв. /разлика от 1 962.30 лв./, първо-инстанционният съд е приел, че част от
процесните главни вземания- предмет на предявените от „Т.С.” ЕАД установителни
искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, не са дължими, тъй като са погасени
по давност- съгласно чл.111, б.„в” ЗЗД. Според посоченото по- горе от
погасителната давност са обхванати вземанията на „Т.С.“ ЕАД, чиято изискуемост
е настъпила до 24.01.2011 г., т.е. вземанията за цената на потребена до
м.11.2010 г. /вкл./ топлинна енергия, чиято стойност според цитираното
експертно заключение /СТЕ/ е общо 712.82 лв. Останалата част до размер на
сумата 1 962.30 лв. или 1 249.48 лв., за които също е постановено
отхвърлително решение от СРС, са именно претендираните от топлопреносното
предприятие вземания за период, предхождащ процесния /м.06.2009 г.- м.01.2010
г./, и такса за услугата дялово разпределение /каквато не е заявена нито в
заявлението по чл.410 ГПК, нито в исковата молба/, посочени в експертното
заключение на съдебно- счетоводната експертиза.
Следователно при постановяване на обжалваното
решение не са допуснати поддържаните в жалбата нарушения на материалния закон.
При тези съображения и тъй като релевираните
в жалбата на Е. и М. Л.доводи за необоснованост и неправилност на обжалваното
решение се явяват неоснователни, въззивниците не могат да постигнат
признаването за дължими на суми в по- малки от определените от СРС размери,
както и освобождаване от договорната отговорност да заплатят на ищеца
главницата от 4 696.33 лв. Жалбата, с която е сезиран настоящият
въззивен съд, е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена, респ.
постановеното от СРС решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
Следва да се отбележи, че подадената от ответниците въззивна жалба не е
насочена срещу решението на СРС в частта му, в която е призната дължимост на
сумата 885.76 лв.-
лихви за забава, дължими за периода 23.01.2011 г.- 14.01.2014 г., поради което
и въззивният съд не дължи произнасяне в този смисъл.
Независимо
от отхвърлянето на подадената от ответниците въззивна жалба, разноски на
въззиваемата страна за юриск. възнаграждение за въззивното производство по
преценка на настоящия съд не следва да бъдат присъдени, тъй като от дружеството
не е подаден отговор на въззивната жалба, нито е осъществено процесуално
представителство в проведеното във въззивното производство открито съдебно
заседание. Подадените от „Т.С.“ ЕАД на 14.04.2021 г. и 19.05.2021 г. писмени
молби не могат да обосноват ангажиране отговорността на въззивниците за сторени
във въззивното производство разноски.
Водим от
горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение от
11.12.2018 г., постановено по гр.д.№ 54617/ 2017 г. на Софийски районен съд, ІІ
ГО, 71 състав, в обжалваната част, в
която по предявени от „Т.С.” ЕАД- *** установителни искове по чл.422 ГПК вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД е признато за установено, че Е.Г.Л. /ЕГН **********/ и М.И.Л.
/ЕГН *********/ дължат при условията на разделност /по 1/2 ид. част всеки/ на „Т.С.”
ЕАД /ЕИК *******/ сумата 4 696.33 лв.- главница за доставена
през периода от м.12.2010 г. до м.04.2014 г. в имот, находящ се в гр. София, жк „*******,
Л.3 на Реш. по гр.д.№
5106/ 2019 г.- СГС, ГК, ІV- Е с-в
ап.№ 95, топлинна енергия, ведно със
законната лихва от 24.01.2014 г. до окончателното плащане, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д.№ 3939/ 2014 г. на СРС, 71
състав, и в частта относно
присъдените на ищеца „Т.С.” ЕАД на основание чл.78, ал.1 ГПК разноски за
исковото и заповедното производства.
Решението
по гр.д.№ 54617/ 2017 г. на СРС, ІІ ГО, 71 състав, е влязло в сила като необжалвано в останалата му част.
Решението е постановено при участието на „М.Е.“
ООД- ***- като трето лице- помагач на ищеца в производството по делото.
Решението не подлежи на касационно обжалване-
съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.