Решение по дело №142/2022 на Административен съд - Видин

Номер на акта: 157
Дата: 19 юли 2022 г. (в сила от 19 юли 2022 г.)
Съдия: Нели Стефанова Дончева
Дело: 20227070700142
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 юни 2022 г.

Съдържание на акта

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 157

гр. Видин, 19.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

II административнонаказателен състав

в публично заседание на

пети юли

през две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател:

Нели Дончева

Членове:

Николай Витков

Борис Борисов

при секретаря

Мария Иванова

и в присъствието

на прокурора

Кирил Кирилов

като разгледа докладваното

от съдия

Нели Дончева

 

Касационно АНД №

142

по описа за

2022

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

 

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63, ал.1, изр. ІІ - ро от ЗАНН, подадена от Началника на РУ-Белоградчик към ОДМВР-Видин против Решение № 47 / 29.04.2022 г. по АНД № 53/2022 г. по описа на Районен съд - Белоградчик, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ №242-5-ЗМВР-2021г. от 29.09.2021 г. на Началника на РУ-Белоградчик към ОДМВР-Видин, с което на П.Л.Д. ***, на основание чл.257, ал.1 от ЗМВР е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 /сто/ лева, за извършено административно нарушение по чл.64, ал.1 от ЗМВР.

Поддържа се в жалбата, че постановеното от Районен съд - Белоградчик решение е неправилно и незаконосъобразно.

Излагат се съображения, че неправилното посочване на правната норма не представлява съществено процесуално нарушение, при положение че извършеното административно нарушение е правилно и подробно тестово описано, поради което по никакъв начин не е нарушено правото на защита на санкционираното лице.

Иска се от Съда да постанови решение, с което да отмени решението на РС - Белоградчик и да потвърди издаденото от Началника на РУ-Белоградчик към ОДМВР-Видин Наказателно постановление. Претендират се и направените по делото разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът П.Л.Д. *** редовно призован, представител не се е явил и не е взето становище по касационната жалба.

Представителят на ОП Видин посочва, че жалбата като неоснователна следва да се остави без уважение и се остави в сила първоинстанционното решение, с оглед мотивите му за допуснато съществено процесуално нарушение досежно квалификацията на нарушението.

Административен съд - Видин, като взе предвид събраните по делото доказателства, доводите на страните и посочените касационни основания в жалбата, намира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от субект имащ правен интерес от обжалване и е допустима.

Разгледана по същество същата се явява основателна по следните съображения:

Безспорно се установява, че на 17.08.2021 г., около 03,00 ч. в РУ-Белоградчик постъпило оплакване за нарушаване на нощната тишина на ул. “Здравец“ в гр. Белоградчик, изразяващо се в пускане на силна музика.

При извършената проверка на мястото, дежурните служители от полицейския участък – свид. Б. П.- мл. експерт ВСК-ООР в РУ-Белоградчик и св. М. М.– мл. инспектор констатирали, че това е домът на ответника Д., който с още две лица седели и пиели на маса на двора, а от спрян пред двора на ответника автомобил се чувала силна музика. Свидетелят П. наредил на ответника да спре музиката и му поискал документ за самоличност. Последният познавал свид. П., тъй като били съученици в училище, поради което и решил, че П. го познава и не е необходимо да му се представя официално - чрез лична карта. След неколкократни нареждания от страна на П., ответникът не представил искания документ. Свидетелите П. и М. поискали съдействие от още колеги и на място пристигнал втори полицейски екип, след което музиката от МПС била спряна, а Д. представил лична карта.

Предвид първоначалното поведение на ответника свидетелят П., в качеството си на полицейски орган, при така неизпълненото му устно разпореждане, счел, че Д. е извършил нарушение по ЗМВР – неизпълнение на устно разпореждане на полицейски служител, за което съставил на последния АУАН № 5/17.08.2021г. за нарушение на ЗМВР, изразяващо се в “отказ да се изпълни отправено устно полицейско разпореждане – да се предостави български личен документ”, с посочена цифрова квалификация - чл.64, ал.1 от ЗМВР. АУАН бил връчен на ответника, който го подписал без възражения.

Въз основа на акта било издадено и атакуваното НП № 242-5-ЗМВР-2021 г. /29.09.2021г..

При тези данни първоинстанционния съд приел, че при издаване на НП е било допуснато съществено процесуално нарушение, като в АУАН и НП е посочена неправилна правна квалификация на нарушението – цифром. Съдът е посочил че ответника е следвало да бъде привлечен към отговорност по чл.257, ал.1 от ЗМВР във вр. с чл.64, ал.4 във връзка с ал.2 от ЗМВР – за неизпълнение на устно полицейско разпореждане, а не както е отразено в НП - по чл.257, ал.1 от ЗМВР във вр. с чл.64, ал.1 от ЗМВР – санкционна разпоредба за неизпълнение на писмено полицейско разпореждане. В заключение обобщил, че наказващият орган е нарушил основен принцип в АНП – в АУАН и НП да бъдат посочени законовите разпоредби които са били нарушени / чл.42, ал.1, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН/, поради което отменил атакуваното НП.

Касационната инстанция не споделя извода на първоинстанционния съд за допуснатото съществено процесуално нарушение и намира атакуваното НП за законосъобразно по следните съображения:

Безспорно по делото се установява, че санкционираното лице на посочената в НП дата не е изпълнило отправено му устно полицейско разпореждане да представи български документ за самоличност, като горното точно и ясно е отразено както в АУАН, така и в НП, с които ответника е запознат срещу подпис. Вярно е че в АУАН и НП за нарушена е посочена разпоредбата на чл.64, ал.1 от ЗМВР, която разпоредба касае писмените полицейски разпореждания, а издаването на устни полицейски разпореждания е уредено с разпоредбата на чл.64, ал.2 от ЗМВР. Т.е. в случая действително в АУАН и НП е налице несъответствие между текстовото описание на нарушението и цифровата правна квалификация на същото.

Предвид констатираното, следва да се направи преценката, налице ли е съществено процесуално нарушение и допуснато ли е нарушение на чл.42, ал.1, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН.

Формално, в случая няма нарушение на чл.42, ал.1, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, тъй като както в АУАН, така и в НП като законова разпоредба, която е нарушена е вписан чл.64, ал.1 от ЗМВР.

Следва да се отбележи обаче, че чл.64 от ЗМВР съдържа седем отделни алинеи, като всички те касаят издаването на полицейско разпореждане, което е задължително за изпълнение от гражданите. Полицейското разпореждане може да бъде дадено, както устно, така и с действия или писмено, като изрично се изброяват реквизитите при издаване на писмено разпореждане и е указана възможността за обжалването му.

В случая от обстоятелствената част и на АУАН и на НП става ясно, че се касае за дадено устно разпореждане по смисъла на чл. 64, ал. 2 ЗМВР, като съгласно  ал. 4 - всички полицейски разпореждания са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение, или застрашават живота или здравето му.

Настоящият състав счита, че неточното посочване на относимата алинея на чл. 64 ЗМВР не е съществено процесуално нарушение, тъй като всички алинеи на тази разпоредба се отнасят за задължителността на издадените полицейски разпореждания, независимо дали са дадени устно, с действия или писмено и във всички случаи се санкционират по чл. 257, ал. 1 ЗМВР. Не съществува неяснота, че се касае за издадено устно полицейско разпореждане, което ответникът е разбрал, но съзнателно не се е подчинил и е санкциниран за това нарушение със съответното предвидено в чл. 257, ал. 1 ЗМВР наказание, като разпоредбата не прави разграничение дали се касае за неизпълнение на дадено устно, чрез действия или писмено полицейско разпореждане по чл. 64 ЗМВР, като във всички случаи предвидената санкция е една и съща.

Наред с горното следва да се посочи, че както в АУАН, така и в НП извършеното нарушение текстово е описано точното и ясно, доведено е до знанието на ответника, т.е.  последният е бил наясно че не е изпълнил устно полицейско разпореждане и не може да се наложи извода, че правото му на защита е било нарушено.

Предвид изложеното съдът намира, че административнонаказателната отговорност на Д. правилно е била ангажирана по реда на чл.257, ал.1 от ЗМВР за неизпълнение на отправеното му устно полицейско разпореждане, като наложеното наказание „глоба“ в размер на 100 лева, определено в законния минимум, се явява  законосъобразно, обосновано и справедливо.

По изложените съображения решението на РС - Белоградчик като неправилно ще следва да бъде отменено и се потвърди атакуваното НП като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на спора, основателно се явява искането на касатора за присъждане на направените по делото разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение.

Тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност на спора и по същото е проведено само едно открито съдебно заседание на 05.07.2022 г., по което се е явил представител на касатора, на молителя следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждения в предвидения в чл.27е от Наредбата минимален размер, а именно 80 /осемдесет/ лева.

Същите следва да бъдат присъдени в полза на ЮЛ, към което е органа, страна по делото, по аргумент от разпоредбата на §.1, т.6 от ДР на АПК.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1,изр.второ от ЗАНН във вр.с чл. 222 от АПК, Административен съд - Видин

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 47 / 29.04.2022 г. по АНД № 53/2022 г. по описа на Районен съд - Белоградчик, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №242-5-ЗМВР-2021г. от 29.09.2021 г. на Началника на РУ-Белоградчик към ОДМВР-Видин, с което на П.Л.Д. ***, на основание чл.257, ал.1 от ЗМВР е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 /сто/ лева, за извършено административно нарушение по чл.64, ал.1 от ЗМВР.

ОСЪЖДА П.Л.Д. *** с ЕГН ********** *** направените по делото разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                       /Н.Дончева/                                         /Н.Витков/

 

                                                                                               2.

                                                                                       /Б.Борисов/