Р Е Ш
Е Н И Е
№336
гр. Хасково,
30.06.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково
в открито съдебно заседание на втори
юни две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
при участието на секретаря Гергана
Мазгалова,
като разгледа докладваното от съдия А.
Митрушева
адм. д. № 19/2020 г. по описа на
Административен съд - Хасково
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда
на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.
211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба на Я.Г.Я.
***, подадена чрез пълномощника му - адв.А.Г., с посочен по делото съдебен
адрес:***, против Заповед № 271з-1276/30.12.2019г. на Началник Районно
управление – Харманли към ОД на МВР – Хасково, с която му е наложено
дисциплинарно наказание „писмено предупреждение” за срок от шест месеца.
В жалбата се навеждат
доводи за незаконосъобразност на заповедта. Сочи се, че същата е издадена в
нарушение на чл. 210 от ЗМВР, като не били спазени изискванията за форма и
съдържание. От описанието на поведението на жалбоподателя в оспорения акт не
ставало ясно какво е направил и какво точно било действието или бездействието
от негова страна, квалифицирано като дисциплинарно нарушение. Така описаното в
заповедта, че „не е изпълнил служебните си задължения, изразяващи се в пропуски
в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност,
а именно ЗДвП“, било изцяло
неразбираемо. Не личало в какво се изразява вмененото му „неизпълнение на
служебните задължения“, нито се разбирало какви били твърдените „пропуски в изучаването
и прилагането на ЗДвП“. Не било посочено кои точно разпоредби не е приложил или
е трябвало да приложи. Освен това визираното със заповедта нарушение не било
описано по дата, място и начин на извършване и не ставала ясна връзката между
фактите и правната им квалификация. Твърди се също, че при издаване на
административния акт не била приложена разпоредбата на чл. 197, ал. 3 от ЗМВР,
с аргумента, че в случая ставало дума за извършени няколко нарушения, което
задължавало органа, след като определи наказания за всяко едно от тях, да
приложи едно общо наказание. Счита се, че в заповедта липсва конкретизиране на
формата на вина и на фактически доводи, даващи възможност да се направи извод
за нея. Смята, че в акта не били описани и коментирани доказателствата, на база
на които било вменено нарушението. Посочената в текста на заповедта справка
може би представлявала докладна за направени констатации, но не и доказателство
за извършено дисциплинарно нарушение. Такова доказателство следвало да бъдат
налични документи, показания на свидетели, обяснения и други доказателства по
смисъла на закона. Също така в заповедта не били изложени доводи и не били
установени критерии и факти, имащи значение за вида и размера на налаганата
дисциплинарна санкция, като тежест на нарушението, последиците от него, формата
на вина, цялостното поведение на служителя.
Релевират се и доводи за
издаване на индивидуалния административен акт при съществено нарушение на
административно-производствените правила. Не били изискани и обсъдени по
съответния ред обясненията на служителя. Съдържанието на заповедта също не
отговаряло на изискванията на процесуалния закон, тъй като било непълно, неясно
и давало поводи за различни тълкувания.
Излага се и твърдение за
издаване на акта в нарушение на материалния закон, с довода, че не били налице
фактически и правни основания за издаването му, тъй като описаните в него
нарушения не били извършени от служителя.
На последно място се
счита, че оспореният акт не съответства на целта на закона и е несправедлив.
Липсата на твърдение за наличието на каквито и да е вредни за службата
последици от конкретно поведение на служителя, също правело издаването на
заповедта безцелно и ненужно. Моли се за отмяна на оспорения акт. Претендира се
заплащане на направените разноски по делото.
В съдебно заседание,
жалбата се поддържа от процесуален представител, като се изтъква и че
административният акт е издаден при липса на заповед за образуване на
дисциплинарно производство и въпреки неизискани от служителя конкретни
обяснения по случая.
Ответникът по жалбата -
НАЧАЛНИК НА РУ – ХАРМАНЛИ при ОД на МВР – Хасково, не ангажира становище по
жалбата.
Административен съд –
Хасково, като прецени доказателствата по делото, прие за установено от
фактическа страна следното:
С Писмо рег.№
3286р-39810/04.09.2019 г. (л.85 и л.88) директорите на СДВР и ОД на МВР в
страната са уведомени от зам. директора на Главна дирекция „Национална полиция“
(ГДНП) в МВР за това, че въпреки отмяната на чл. 181, т. 6 и чл. 183, ал. 3, т.
7 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) с ДВ бр. 2 от 2018 г., в сила от
20.05.2018 г., се установило, че от посочената дата до 28.08.2019 г., служители
на ОД на МВР в страната и СДВР продължили да издават неправомерно глоби с фиш и
наказателни постановления със санкционната разпоредба на чл. 181, т. 6 и чл.
183, ал. 3, т. 7 от ЗДвП за нарушения, извършени след 20.05.2018 г., вместо по
новосъздадения чл. 179, ал. 6 от ЗДвП. В тази връзка в писмото е посочено да се
разпореди проверка за периода от 20.05.2018 г. до датата на получаване на
писмото за наличие на издадени фишове и НП с посочените отменени санкционни
разпоредби. Разпоредено е тази практика да бъде незабавно преустановена, като е
даден срок за извършване на проверка по случая, дисциплинарно отношение по него
и изготвяне на писмени справки, с копие до ГДНП.
Във връзка с горното, на
24.09.2019 г. директорът на ОД на МВР – Хасково с Писмо (разпореждане) рег.№
1253р-9142 разпоредил началниците на СПП - Хасково и РУ в ОД на МВР – Хасково
да създадат организация за изпълнение на: извършване на проверки в СПП –
Хасково и всички РУ в ОД на МВР – Хасково, за периода от 20.05.2018 г. до
датата на получаване на разпореждането за наличие на издадени фишове и НП със
санкционната разпоредба на чл. 181, т. 6 и чл. 183, ал. 3, т. 7 от ЗДвП; при
установяване на такива фишове, да се установят служителите, които са ги
съставили, както и причините за незаконосъобразните им действия, като тази
практика да се преустанови незабавно; след извършване на проверката,
началниците на СПП и РУ да изготвят писмени справки, съдържащи информация за
резултатите от проверките и взетото дисциплинарно отношение, като е даден и
срок за това.
На 15.11.2019 г.
директорът на ОД на МВР – Хасково разпоредил с Писмо рег. № 1253р-11211 на
началниците на отдел „Охранителна полиция“, сектор „Пътна полиция“, и РУ в ОД на МВР – Хасково да извършват проверка и
да изготвят справки за създадената въз основа на Разпореждане рег. №
1253р-9142/24.09.2019г. организация, като е даден срок за изготвяне на справки
и докладване до 29.11.2019г.
В изпълнение на
разпоредените действия, служител на РУ - Харманли при ОД на МВР - Хасково
изготвил и адресирал до началника на РУ Харманли Справка №
271р-33606/20.11.2019 г. (л.81). В същата посочил, че служители на РУ -
Харманли са съставили общо двадесет глоби с фиш по санкционната разпоредба на
чл. 183, ал. 3, т. 7 от ЗДвП за периода от 20.05.2018 г. до 28.08.2019 г. Със
справката е предложено издаване на заповед за извършване на проверка по чл. 205
от ЗМВР.
На 21.11.2019 г. със
Заповед № 271з-1199/21.11.2019 г. (л.79) началникът на РУ - Харманли разпоредил
извършване на проверка за установяване допуснато ли е дисциплинарно нарушение
от полицейски служители на РУ - Харманли и Участък Симеоновград по постъпилите
предварителни данни със Справка № 271-33606/20.11.2019 г. по описа на РУ -
Харманли и за установяване на причините, поради които за периода от 20.05.2018
г. до 28.08.2019 г. служители на РУ - Харманли с правомощия по ЗДвП са
съставили фишове на водачи на МПС, като са им наложили глоби по чл. 183, ал. 3,
т. 7 от ЗДвП, който текст бил отменен. За извършване на проверката, с
цитираната заповед началникът на РУ – Харманли назначил тричленна комисия в
състав от един председател и двама членове, като дал срок за изготвяне на
писмена справка по случая до 20.12.2019 г.
В хода на дисциплинарното
производство, на 10.12.2019 г. настоящият жалбоподател – Я.Г.Я., адресирал до
началника на РУ – Харманли писмено Сведение, заведено под рег. №
171р-35132/12.12.2019 г. (л.39). В същото посочил, че за съставените от него
фишове на 14.03.2019 г. серия Н 446771, на 27.04.2019 г. серия Н 588332, на
04.05.2019 г. серия Н 588342, на 05.05.2019 г. серия Н 588343, на 06.06.2019 г.
серия Н 588350, на 08.08.2019 г. серия Н 912820 и 25.05.2019 г. серия Н 912822,
чрез РСОД и след въвеждане на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП устройството
автоматично въвело наказващия чл. 183, ал. 3, т. 7 от ЗДвП. Изтъкнал, че към
датите, на които съставил фишовете, не знаел и не бил запознат, че чл. 183, ал.
3, т. 7 от ЗДвП бил отменен, поради което не извършил нарушение.
По преписката са
представени и други писмени сведения по случая от служители на РУ - Харманли и
Участък Симеоновград, като във всички е отбелязано, че са издали фишове по
отменен санкционен текст на ЗДвП, тъй като не били служебно запознати с
отмяната на разпоредбата на чл. 183, ал. 3, т. 7 от ЗДвП.
За резултата от
извършената проверка по случая, на 11.12.2019 г. комисията, назначена със
Заповед № 271з-1199/21.11.2019 г. на началника на РУ - Харманли, изготвила
Справка № 271р-35330/11.12.2019г. В същата дисциплинарно-разследващият орган
посочил, че в ДВ бр. 2 от 03.01.2018 г. е публикуван ЗИД на ЗДвП (в сила от
20.05.2018 г.), в който наказващият чл. 183, ал. 3, т. 7 е отменен, и че Я.Г.Я.
съставил фишове на 14.03.2019 г. серия Н 446771, на 27.04.2019 г. серия Н
588332, на 04.05.2019 г. серия Н 588342, на 05.05.2019 г. серия Н 588343, на
06.06.2019 г. серия Н 588350, на 08.08.2019 г. серия Н 912820 и на 25.08.2019
г. серия Н 912822, всички за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, с
наложени наказания по чл. 183, ал. 3, т. 7 от същия закон. Предвид
установеното, комисията предложила на мл. инсп. Я.Г.Я. – мл. автоконтрольор в
звено ПК на РУ - Харманли, за неизпълнение на служебните задължения, изразяващо
се в пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи
служебната дейност, а именно ЗДвП, в периода от 20.05.2018 г. до 28.08.2019 г.
и по-конкретно, съставил 7 бр. фиш по ЗДвП, да се наложи дисциплинарно
наказание „писмено предупреждение“ за срок от шест месеца.
Жалбоподателят се е
запознал със Справка № 271р-35330/11.12.2019 г. на 30.12.2019 г., което е
удостоверено с подпис на същия, като посочил, че има възражения, които ще
изложи на по-късен етап.
Във връзка с установеното
в справката е издадена оспорената Заповед № 271з-1276/30.12.2019 г. на
Началника на Районно управление – Харманли към ОД на МВР – Хасково, с която на
основание чл. 199, ал. 2, във вр. чл. 199, ал. 1, т. 5, чл. 197, ал. 1, т. 2
във вр. чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, на мл. инспектор Я.Г.Я. – мл.
автоконтрольор в звено ПК на РУ - Харманли, е наложено дисциплинарно наказание
„писмено предупреждение” за срок от шест месеца. Наказанието е наложено за
неизпълнение на служебни задължения, изразяващо се в пропуски в изучаването и
прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност, а именно ЗДвП.
Изброени са и глобите с фиш, които Я. издал с прилагане на отменената санкционна
разпоредба на чл. 183, ал. 3, т. 7 от ЗДвП.
Жалбоподателят е получил
екземпляр от заповедта на 03.01.2020 г., като жалбата срещу нея е подадена до
настоящия съд на 07.01.2020 г.
По преписката, освен
описаните доказателства, са приложени и: Протокол № 271р-33384/15.11.2019 г.;
Сведение рег. № 271р-34908/06.12.2019 г.; Сведение рег. № 271р-34909/06.12.2019
г; Сведение рег. № 271р-34930/06.12.2019 г.; Сведение рег. №
271р-34929/06.12.2019 г.; Сведение рег. № 271р-35030/09.12.2019 г.; глоби с
фиш, издадени от жалбоподателя, а именно: Глоба с фиш от 14.03.2019 г.; Глоба с
фиш от 27.04.2019 г., Серия Н, № 0588332; Глоба с фиш от 04.05.2019 г., Серия
Н, № 0588342; Глоба с фиш от 05.05.2019 г., Серия Н, № 0588343; Глоба с фиш от
06.06.2019 г., Серия Н, № 0588350; Глоба с фиш от 08.08.2019 г., Серия Н, №
0912820; Глоба с фиш от 25.08.2019 г., Серия Н, № 0912822 и др.
По делото са събрани
гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля Х.А.А.. В показанията си пред
съда, същият заяви, че работи като полицейски инспектор „Пътен контрол“ към
сектор „Пътна полиция“ – Хасково, а жалбоподателят му бил подчинен. Посочва, че
същият се справял много добре с изпълнението на служебните си задължения, тъй
като за 2019 г. бил с най-високи показатели относно
административнонаказателната дейност. Споделя, че работата в звеното му била
натоварена. Работили четирима младши контрольори, и тъй като от тях трябвало да
се покрива денонощен наряд, работили сами. Заявява, че имали въведена практика
за запознаване на служителите от сектор „Пътен контрол“ с периодичните
изменения на ЗДвП, но имало случаи, за които не получавали официални документи.
По принцип им изпращали разпореждания да се запознаят служителите с измененията
в закона от Главна дирекция, или на местно ниво - от гр. Хасково, но понякога
тези разпореждания се забавяли. Посочва, че полицаите по контрол на правилата
за движение работили със станции за отдалечен достъп за работа – „таблети”.
Данните за всеки един водач и МПС се вкарвали в него и при констатиране на
нарушение по ЗДвП, за нарушението се въвеждал само нарушеният член. В таблета
имало падащо подменю, но тъй като в него имало грешка и правните норми не били
актуализирани, отменените текстове на ЗДвП все още излизали и то винаги в
началото. Посочва и че не винаги имало зададена актуална разпоредба. Ако имало
такава, тя била надолу в подменюто. Посочва, че служителите нямало как да
разберат коя е актуалната разпоредба. В началото на 2015 г. установили, че
някои от разпоредбите са изменени и че таблетите не са актуализирани, но вече
имало много издадени фишове с неправилно приложена норма, като този проблем бил
в цялата страна. Знаели за неговото съществуване, повдигали въпроса, но дори и
на по-високо ниво не можели да го „изчистят“. Предполага, че все още се
допускат такива грешки, тъй като засега нямало промяна в АИС.
Въз основа на така
изложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, от лице с правен интерес и срещу акт, който подлежи на
съдебен контрол, поради което е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на
чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът следва да се произнесе по законосъобразността на
обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява
дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са
процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва законът.
Преценявайки фактическите
обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на
административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл. 146
от АПК, административният съд приема жалбата за основателна, по следните
съображения:
На първо място, заповедта
е издадена от компетентен орган -
началник на РУ - Харманли. Длъжността безспорно е „ръководна“ по смисъла
на чл. 204, т. 4 от ЗМВР, поради което и заемащият същата разполага с
предвидените в посочената разпоредба правомощия да налага наказанията по чл.
197, ал. 1, т. 1 - 3 от ЗМВР, включително и наказанието „писмено
предупреждение“.
Съдът счита за спазено
изискването за издаване на оспорения акт в писмена форма, като заповедта
съдържа както фактически, така и правни основания за издаването ѝ. Същата
е подписана от издателя си, съдържа номер, дата и адресат. Индивидуалният
административен акт съдържа изрично предписаните от чл. 210, ал. 1 от ЗМВР
реквизити, като в него са посочени извършителят, мястото, времето и обстоятелствата,
при които е извършено нарушението, разпоредбите, които са нарушени,
доказателствата, въз основа на които то е установено, правното основание и
наказанието, което се налага, срокът на наказанието, пред кой орган и в какъв
срок може да се обжалва. В тази връзка не се споделя възражението на
жалбоподателя за издаване на заповедта в нарушение на чл. 210 от ЗМВР.
На следващо място, съдът
намира, че в хода на реализиране на дисциплинарната отговорност са спазени
преклузивните срокове по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. Нарушенията, за които е
ангажирана отговорността на оспорващия, по смисъла на чл. 196, ал. 1 от ЗМВР,
са открити при получаване на Справка № 271р-35330/11.12.2019 г. От поставената
върху същата резолюция е видно, че е получена от началника на РУ - Харманли на
13.12.2019 г., а оспорената заповед е издадена на 30.12.2019 г., тоест в
установения двумесечен срок от откриване на нарушенията. Към датата на
издаването ѝ не е изтекъл и едногодишният срок от извършването на
нарушенията.
Спазени са и изискванията
на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, а именно дисциплинарно наказващият орган, преди
налагане на дисциплинарното наказание, да изслуша държавния служител или да
приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител
причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. Видно от
приобщения по делото доказателствен материал, жалбоподателят е дал писмено
сведение по случая. Наред с това, след изготвяне на Справка №
271р-35330/11.12.2019 г., Я.Г.Я. е бил надлежно запознат с нея на 30.12.2019
г., в 09.40 часа, като изрично е посочил, че ще изложи възраженията си на
по-късен етап, като не е уточнил кога във времето ще направи това.
Не се споделя оплакването
за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила
при издаването на акта, поради това, че не били изискани и обсъдени по
съответния ред обясненията на служителя. По случая от наказания служител са
били взети писмени сведения (л.39), а в заповедта изрично е посочено, че АНО
приема писмените му обяснения и е взел предвид отказа му за даване на
допълнителни такива след запознаване със справката, като в тази връзка е
посочил мотива на служителя, а именно, че ще даде такива на по-късен етап. По
време на дисциплинарното производство жалбоподателят не е оспорил основните
релевантни за производството факти, а именно, че на посочените в заповедта дати
е издал актове – глоба с фиш, при прилагане на отменена санкционна разпоредба
на ЗДвП. Тези обстоятелства са безспорно доказани по делото, видно от събраните
писмени доказателства. В тази връзка не се споделят и възраженията на
жалбоподателя за неяснота в заповедта по отношение извършените действия от
служителя и за неразбираемост на същите, както и тези за неяснота относно това
кои разпоредби на ЗДвП не е приложил или е трябвало да приложи.
Противно на изложеното в
жалбата, в заповедта са посочени всички доказателства - фишове за налагане на
глоби по ЗДвП, като е коментирано, че същите са издадени при квалифициране на
деянието по отменена санкционна разпоредба на ЗДвП. Именно тези доказателства
са поводът за налагане на наказанието на жалбоподателя.
Въпреки гореизложеното
настоящият съдебен състав намира, че оспорената заповед е незаконосъобразна,
тъй като административният орган е допуснал нарушения на закона при определяне
на наложеното наказание. В случая, със заповедта жалбоподателят е наказан за
това, че на 14.03.2019 г., 27.04.2019 г., 04.05.2019 г., 05.05.2019 г.,
06.06.2019 г., 08.08.2019 г. и 25.08.2019 г. е съставил фишове за глоба за
нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, с наложени административни наказания
по чл. 183, ал. 3, т. 7 от същия закон, без да съобрази, че наказващата
разпоредба на чл. 183, ал. 3, т. 7 от ЗДвП е била отменена на 20.05.2018 г. От
начина на описание на фактите в оспорената заповед става ясно, че според
дисциплинарно наказващия орган на седем пъти оспорващият не е приложил
действащата към момента на извършване на нарушенията санкционна разпоредба по
ЗДвП, която е била отменена. Това поведение на наказания служител е
санкционирано от органа с налагане на едно наказание. Последното е извършено в
разрез с предвиденото в ЗМВР.
Характерно за
дисциплинарните производства, и конкретно за тези по ЗМВР, е че в тях не е
познат институтът на т. нар. „продължавано“ нарушение, при което за едно
нарушение се считат и хипотезите, когато са налице няколко деяния, извършени от
едно и също лице, през непродължителен период от време и осъществяващи
поотделно един или различни състави на едно и също нарушение, при една и съща
обстановка и еднородност на вината, при което последващите се явяват и от
обективна и субективна страна продължение на предшестващите. Видно обаче от
законодателната регламентация, въведена в чл. 194 - чл. 215 от ЗМВР, за всяко
от дисциплинарните нарушения по чл. 194, ал. 2 от ЗМВР, осъществени от лицата
по ал. 1, е характерно, че съставът на всяко се осъществява от отделно деяние,
само по себе си представляващо отделно нарушение на служебната дисциплина и за
което се следва отделно наказание. В случая описаното поведение на служителя в
заповедта, а и в обобщената справка, към която препраща оспореният акт, води до
извода, че на практика са налице седем осъществени дисциплинарни нарушения от
наказаното лице, за което е следвало да се наложат отделни наказания, след
което да се наложи едно общо. В конкретния случай това не е било сторено.
Дейността по определяне на
наказание означава не само същото да е точно посочено като размер в рамките,
визирани от закона, но и да е индивидуализирано, като бъдат отчетени степента
на обществена опасност на нарушението и на нарушителя, подбудите за
извършването на деянието/та и всички други смекчаващи и отегчаващи
дисциплинарно-наказателната отговорност обстоятелства. Казано по друг начин, за
всяко конкретно нарушение се налага конкретно наказание и то след като се
отчетат всички индивидуални особености на осъщественото нарушение и на
личността на нарушителя. В диспозитива на обжалвания административен акт, в
който всъщност следва да се съдържа разпоредителната воля на административния
орган, директно е наложено едно наказание, без да е налице произнасяне преди
това от ответника по налагане на отделно наказание за всяко конкретно
нарушение. Горното води на извода за липса на надлежно определяне на конкретно
наказание за всяко едно от седемте визирани в заповедта нарушения, предвид
което органът е издал заповедта си при неспазване изискванията на чл. 197, ал.
3 от ЗМВР.
Нарушението на закона при
определяне на наказанието води до незаконосъобразност на обжалваната заповед и
е основание за отмяната ѝ като
такава по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК. В този смисъл е и практиката на
Върховния административен съд, изразена в Решение № 7764 от 11.06.2018 г. на
ВАС по адм. д. № 926/2017 г., V о. Решение № 7754 от 11.06.2018 г. на ВАС по
адм. д. № 1395/2017 г., V о. и др.
На следващо място, съдът
намира, че е налице нарушение на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. В тази връзка не се
споделя виждането на дисциплинарно наказващия орган, че поведението на
държавния служител е осъществено виновно при небрежност като форма на вината (с
оглед споделеното от органа в тази насока, посредством цитираната в заповедта
Справка рег.№ 271р-35330/11.12.2019г.). От показанията на свид.А. става ясно,
че при издаване на фишове полицейските служители разполагат с таблет за
дистанционна връзка, в който, след въвеждане на данните на водача и ръчно
въвеждане на нарушената разпоредба, системата автоматично извежда санкционната
разпоредба. При това действие обаче, се генерира отменената санкционна
разпоредба, при което служителят евентуално трябва да избере друго предложение
и да „открие“ относимата разпоредба. Тоест при работа в АИС, при въвеждане на
материалноправната разпоредба на нарушението, е можело да бъдат избирани, както
приложимата към този момент санкционна разпоредба, така и отменената такава.
В тази връзка следва да се
има предвид, че за да е налице неизпълнение на служебни задължения при
небрежност като форма на вината, е необходимо служителят да не е съзнавал, но
да е бил длъжен и да е могъл да съзнава, че с поведението си допуска
неизпълнение на произтичащите от заеманата от него длъжност задължения. След
като отмененият санкционен текст е фигурирал в базата данни, използвана от
полицейските служители, не може да се приеме, че с прилагането на същия от
автоконтрольорите и в частност от оспорващия, е допуснато неизпълнение на
служебни задължения поради небрежност. Това е така, защото, макар и да е длъжен
да познава нормативната уредба, оспорващият не е бил длъжен да знае, че в АИС
фигурират и нормативни текстове, които са отменени. И след като в АИС към
датата на извършване на дисциплинарните нарушения е фигурирала отменена
санкционна разпоредба и същата се е генерирала автоматично при въвеждане на
нарушената материалноправна такава, не може да се приеме, че служителят Я.Г.Я.
виновно не е изпълнил вменените му служебни задължения.
Предвид изложеното, съдът
намира, че допуснатите от жалбоподателя нарушения се дължат на несъвършенствата
на прилаганата от органите на МВР АИС, а не на проявена от него небрежност при
изпълнение на произтичащите от заеманата длъжност служебни задължения, което
изключва съставомерността на нарушенията, описани в оспорената заповед.
Липсва субективният признак от състава
на нарушенията, а именно виновно поведение на полицейския служител.
Материалната
законосъобразност на заповедта се определя от установяването на изложените в
нея фактически основания. В случая ответната страна не доказа по безспорен
начин наличието на виновно действие или бездействие на наказания служител във
връзка с вменените му дисциплинарни нарушения.
По изложените съображения,
съдът счита, че оспорената заповед следва да се отмени като незаконосъобразна,
по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК.
Предвид изхода на спора, на жалбоподателя
следва да бъдат присъдени направените по делото разноски. Искането за
присъждане на такива е своевременно заявено, а разгледано по същество -
основателно. С оглед на това ответникът следва да бъде осъден да заплати на
жалбоподателя съдебни разноски в размер на 810 лева, от които 10 лева - платена
държавна такса за образуване на производството, и 800 лева - договорено и
заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
Заповед №
271з-1276/30.12.2019г. на Началник на Районно управление - Харманли към
Областна дирекция на МВР - Хасково.
ОСЪЖДА ОД на МВР - Хасково да заплати на Я.Г.Я.
с ЕГН : ********** ***, съдебен адрес:***, направените по делото разноски в
размер на 810.00 (осемстотин и десет) лева.
Решението не подлежи на
обжалване.
СЪДИЯ: