Р Е Ш Е Н И Е
№
287
гр. П.***, 11.01.2022 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – П.***, в
открито съдебно заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
Съдия: Слава Георгиева
При секретаря Е.В., като разгледа
докладваното от съдия Георгиева административно
дело № 536/2021 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
145 – чл. 178 от АПК във вр. с 71 от Закона за водите (ЗВ).
Образувано
е по жалба, подадена от „***“ ООД, ЕИК ***,
седалище и адрес на управление гр. Б.***, област П.***, ул. „***“ № 6,
представлявано от Е.И.Х. – управител, чрез адвокат Е.К. ***, пълномощник на
управителя на дружеството, против решение № ПО-01-107 от 22.06.2021 г. на
директора на ***“ (***), с което на „***“ООД, гр. Б.*** е отказано да се издаде
разрешително за водовземане от подземни води чрез съществуващи водовземни
съоръжения по заявление вх. № РР-07-22/19.05.2021 г., което е потвърдено с
решение № 220 от 27.10.2021г. на Министъра на околната среда и водите.
С жалбата се иска отмяна на решение № ПО-01-107 от
22.06.2021 г. Жалбоподателят счита решението за незаконосъобразно, като
постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила
и в нарушение на материалния закон. Иска решението като незаконосъобразно да се
отмени и да се върне преписката на административния орган за ново произнасяне.
Не се прави искане за присъждане на разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не
изпраща представител. В постъпила писмена молба от адв. К., жалбата се
поддържа и се иска отмяна на оспорваното решение.
Ответникът по жалбата – директор
на БД“***“, редовно призован, за представител изпраща ст. юрисконсулт В. К.***.
Оспорва жалбата като неоснователна и излага доводи за наличие на основания за
постановяване на отказ от издаване на разрешително поради наличие на задължения
за публични вземания на заявителя, към момента на издаване на оспорвания акт.
Счита, че оспорения акт е законосъобразен и иска жалбата да се отхвърли.
Заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен
съд – П.***, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе
предвид становищата на страните и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК, въз
основа на събраните по делото доказателства провери законосъобразността на
оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК, намери следното:
По
допустимостта:
Жалбата е подадена от лице по чл. 147, ал. 1 от АПК,
при спазване на срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, срещу подлежащо на съдебен
контрол на основание чл. 71 във вр. с чл. 52, ал. 1, т. 4 от ЗВ решение на
директора на БД“ЗБР“, поради което е процесуално допустима.
По
фактите:
Със заявление вх. №
РР-07-22 от 19.05.2021 г. депозирано пред директора на БД“ЗБР“ от името на
„***“ ООД, гр. Б.***, е поискано откриване на процедура по издаване на
разрешително за водовземане от подземни води чрез съществуващи водовземни
съоръжения на „***“ ООД – тръбен кладенец – ТК 1 „***“. Със заявлението били
приложени документ за платена такса за издаване на разрешително, актуална
скица, документ за собственост и обосновка на водовземането.
В хода на процедурата, директорът на
БД“ЗБР“ изискал служебно по електронен път от Националната агенция за приходите
(НАП), Агенция „***“ и Община Б.***, информация за наличие или липса на
задължения. Агенция „***“ и Община Б.*** посочили, че дружеството няма
задължения. С писмо изх. № 145532102040706/09.06.2021 г. на ТД на НАП – С. офис
П.***, била предоставена информация, че към 09.06.2021 г. „***“ ООД, гр. Б.***,
има задължения, без същите да са конкретизирани по основание и размер.
По така подаденото заявление, с
решение № ПО-01-107 от 22.06.2021 г. на директора на БД“***“, на „***“ ООД, гр.
Б.***, на основание чл. 68, т. 10, б. „а“ от ЗВ, е отказано да се издаде
исканото разрешително за водовземане от подземни води
чрез съществуващи водовземни съоръжения. Решението е мотивирано с
наличието на задължения, съгласно постъпилата от ТД на НАП – С., офис П.***,
информация, съставляваща на основание по чл. 68, ал. 10, б. „а“ от ЗВ пречка за
издаване на исканото разрешително. Решението е съобщено на жалбоподателя на
28.06.2021 г. (известие за доставяне на л. 32 от делото).
Решението е оспорено
от „***“ООД пред министъра на околната
среда и водите. С решение № 220 от 27.10.2021 г. министъра на околната среда и
водите е отхвърлил жалбата.
Срещу първоначално издадения
административен акт е подадена на 10.11.2021г.
жалба от „***“ ООД.
Горната
фактическа обстановка се възприе от представените документи, съставляващи
административната преписка по издаване на оспорвания акт, които, като
неоспорени от страните, се ценят като годни доказателства.
По правото:
Предмет
на съдебен контрол в настоящото производство, на основание чл. 98, ал. 2 от АПК
във вр. с чл. 145, ал. 1, т. 1 от АПК, е първоначалният административен акт –
решение № ПО-01-107 от 22.06.2021 г. на директора на БД“ЗБР“.
Оспореното
решение е издадено от компетентен орган – директорът на БД“ЗБР“ който е оправомощен да издава разрешително за
водовземане и ползване на водни обекти в общия случай (извън хипотезите на чл.
52, ал. 1, т .1 – 3 от ЗВ), съгласно чл. 52, ал. 1, т. 4 от ЗВ. Същият
разполага и с правомощието да откаже издаване на такова разрешително, съгласно
чл. 68 от ЗВ. При издаването на оспорения административен акт е спазена
предвидената в закона форма, съобразено с изискванията на чл. 59, ал. 1 и ал.
2, доколкото приложимият специален закон не съдържа конкретни изисквания към
формата и съдържанието на акта. В решението са
посочени последователно извършените действия, изложени са фактически и правни изводи, формулиран е ясен
диспозитив, съдържа информация за реда, срока и органа, пред който подлежи на
обжалване, датирано и подписано е. Въз основа на изложеното не се откриват
отменителни основания по чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК.
При издаването на оспореното
решение са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, рефлектирали както върху приложението на материалния закон, така и
върху правото на защита на адресата на акта. Съображенията са следните:
Административният орган е основал
решението си в писмо изх. № 145532102040706/09.06.2021 г. на служител на ТД на
НАП – С.***, офис П.***. Писмото съдържа само бланкетна информация, че към
09.06.2021 г. „***“ООД, гр. Б.***, „има задължения“. Това е единственото
доказателство, ангажирано в подкрепа на фактическите установявания в решението,
обосновали приложението на материалния закон и конкретно основанието по чл. 68,
т. 10, б. „а“ от ЗВ.
Основанието по чл. 68, т. 10, б.
„а“ от ЗВ – за постановяване на отказ за
издаване на разрешение, е свързано с наличието на задължения на заявителя за
публични вземания. Но разпоредбата съдържа и изключения – не съставлява
основание за постановяване на отказ да се издаде разрешение наличието на
задължения по невлезли в сила актове, както и разсрочени, отсрочени или
обезпечени задължения. Информацията от НАП, предоставена по посочения по-горе
начин, е невъзможно да обоснове извод дали публичните задължения, които е
удостоверено, че има заявителят, не попадат сред изключенията по чл. 68, т. 10,
б. „а“ от ЗВ. При това положение, в изпълнение на задължението по чл. 60, ал.
13, т. 4 във вр. с чл. 68, т. 10, б. „а“
от ЗВ и за изясняване на фактите, административният орган е следвало
служебно и повторно да изиска от НАП, в рамките на административното
производство, освен информация налице ли са или липсват задължения на заявителя
за публични вземания, също и конкретна информация, от която по категоричен
начин да стане ясно, след като такива задължения са налице, представляват ли
някои от тях или всички, задължения по невлезли в сила актове, както и
разсрочени, отсрочени и обезпечени задължения. Това не е сторено. С това е допуснато съществено
процесуално нарушение. С постановяването на отказ въз основа на такава
съвкупност от доказателства е
препятствано реализирането в пълен обем на правото на заявителя да докаже, че
отговаря на предвидените в закона изисквания за издаване на исканото
разрешително. Като се е позовал само на така предоставената информация административният орган е допуснал издаване
на акта и в нарушение на чл. 35 във вр. с чл. 36, ал. 1 АПК – произнесъл се е
без да изясни всички факти и обстоятелства от значение за правилното решаване
на случая и без да изпълни в пълен обем изрично вмененото му в специалния закон
задължение за служебно установяване на относимите факти.
Необходимо да се посочи също, че
законодателят не е разписал към кой момент следва да липсват задължения за
публични вземания на заявителя в производство по Глава четвърта на ЗВ.
Наличието или липсата на такива задължения е динамична и често променлива
величина, зависеща както от обективни, така в нередки случаи и от субективни
фактори. В случая напълно вероятно, логично и житейски оправдано е едно данъчно
задължено лице да има текущи помесечни задължения, които своевременно погасява.
Това се потвърждава и от доказателствата по делото, включително от данните,
съдържащи се в писмото на НАП по повод информацията, изискана от съда, в което
са посочени задължения за м.април 2021г., т.е. текущи задължения, които са по
невлезли в сила актове, но за които следва да се приеме, че са били посочени в
справката дала повод за постановения отказ. Също така е видно, че ежемесечно се
извършва прихващане на суми, които се обработват в последствие. Няма данни,
отнесено към това производство, такъв момент да е определен, посочен от органа,
което да е известно и на заявителя. Няма основание да се приеме също и, че
административният орган приема за релевантно наличието или не на това
обстоятелство към момента на постановяване на административния акт, по аргумент
от чл. 142, ал. 1 от АПК. Това предполага нееднакъв подход, съответно и
различен изход за инициираните производства що се отнася до преценката за
наличието на процесното основание за отказ. Поставянето на изхода на
производствата по Глава четвърта на ЗВ в зависимост от неопределен момент, в
който органът, в рамките на водено производство и в рамките на оперативната си
самостоятелност ще прецени наличието на задължения за публични вземания, е
нарушение на чл. 13 от АПК. Липсата на ясна законова регламентация в този
случай на още по-силно основание задължава административния орган да спазва
принципите на последователност и предвидимост. Непредоставянето на информация
на заинтересованите от изхода на производствата по издаване на разрешителни по
реда на ЗВ заявители, че във връзка с основанието по чл. 68, ал. 10, б. „а“ от
ЗВ, същите не следва да имат публични задължения към конкретен и еднакъв за
всички заявители момент (който най-релевантно е да е към датата на издаване на
акта по арг. от чл. 142, ал. 1 от АПК) нарушава разписаното в чл. 13 от АПК
изискване към административните органи – своевременно и публично да огласяват
критериите и установената практика при упражняване на своята оперативна
самостоятелност по прилагане на закона и постигане на целите му. С това е
препятствано реализирането в пълен обем
на правото на заявителя да докаже, че отговаря на предвидените в закона
изисквания за издаване на исканото разрешително към определен и известен за
него момент. Нарушен и принципът за равенство, прогласен в чл. 8 от АПК – при
еднакви условия, сходните случаи да се третират еднакво. Следва в тази връзка
да се посочи, че видно от удостоверение изх. №
140202100136940/06.07.2021 г., издадено от орган по приходите в ТД на НАП –
С.***, офис П.*** (л. 27 от делото) се удостоверява пред БД“ЗБР“, че към дата
06.07.2021 г. „***“ООД, гр. Б.*** „няма
задължения“. Видно и от приобщено като доказателство удостоверение изх. №
140202100240589/22.11.2021 г., издадено от орган по приходите в ТД на НАП –
С.***, офис П.*** (л. 109 от делото), е че
към 22.11.2021 г. „***“ООД, гр. Б.***, „няма задължения“. Приетите в хода на съдебното производство
удостоверения по чл. 87, ал. 6 от ДОПК и изисканата информация от НАП,
неоспорени от страните, мотивират
състава да приеме, че материалния закон е приложен неправилно. Справката, в
която е обосновано обжалваното решение не се
установява вид, размер,
период и изискуемост на задълженията. След като не са установени по размер
задълженията на жалбоподателя, последния не би могъл да удостовери пред
компетентния орган или пред съда и пълното им погасяване, чрез плащане или
прихващане. При липсата на данни за влезли в сила актове, разсрочвания и
обезпечения на задължения, съгласно изискването на чл. 68, т. 10, б. "а" от ЗВ,
административният орган е следвало да даде възможност на жалбоподателя да
представи доказателства за липса или наличие на задължения, а при установяване
на такива – да посочи размера им и от какво произтичат те. В
нарушение на императивната разпоредба на чл.
61, ал. 3 от ЗВ, административния
орган не е уведомил дружеството – заявител за установените
несъответствия и за правото в двумесечен срок да отстрани същите. По този начин
е препятствал правно-регламентираната възможност за изпълнение на изискванията
на закона и за заплащане на дължимите задължения или за разсрочването им, което
е напълно допустимо и достатъчно от гледна точка на фиска. Допуснатото съществено процесуално нарушение е
рефлектирало и върху приложението на
материалния закон, който е приложен неправилно. Поради изложеното се приема, че
постановеният отказ на основание чл. 60,
ал. 13, т. 4 във вр. с чл. 68, т. 10, б.“а“ от ЗВ да се издаде разрешително е
незаконосъобразен.
С оглед гореизложеното жалбата е
основателна. Оспорваното решение е постановено при допуснато съществено
нарушение на административно производствените правила и в нарушение на
материалния закон, поради което ще се отмени на основание чл. 146, т. 3 и т. 4
от АПК. С оглед разпоредбата на чл.
173, ал. 2 от АПК, при отмяна на административен акт, когато
естеството на въпроса не позволява решаването му от съда, следва преписката да
се изпрати на административния орган за провеждане на административната
процедура по ЗВ и произнасяне с административен акт при спазване на
задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, изложени в мотивите
на настоящото съдебно решение.
С оглед на изложените мотиви и на
основание чл. 173, ал. 2 от АПК
административната преписка следва да бъде изпратена на директора на БД“ЗБР“ за
ново произнасяне по заявлението при съобразяване с дадените задължителни
указания по прилагането на закона.
По
разноските:
При този
изход на спора жалбоподателят има право на разноски. Присъждане на разноски не
е поискано до приключване на съдебното дирене поради което и не се следва
присъждане на такива.
Мотивиран от горното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – П.***
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на „***“ООД, ЕИК ***, седалище и адрес на
управление гр. Б.***, област П.***, ул. „***“ № 6, представлявано от Е.И.Х. –
управител, решение № ПО-01-107 от 22.06.2021 г. на директора на ***“.
ИЗПРАЩА
преписката на директора на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ за
произнасяне по заявление с вх. № РР-07-22/19.05.2021 г., на „***“ООД, ЕИК ***,
седалище и адрес на управление гр. Б.***, област П.***, ул. „***“ № 6,
представлявано от Е.И.Х. – управител.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва от страните в 14-дневен срок от
получаването му пред Върховен административен съд на Република България.
СЪДИЯ:/П/