Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………… 2020г. гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд, ІХ-ти касационен състав, в публичното заседание на пети март две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА
СТАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА
МАРИЯ
ИВАНОВА-ДАСКАЛОВА
при секретаря Елена Воденичарова
в присъствието на
прокурора Александър Атанасов
като разгледа
докладваното от съдия Д. Станева адм. дело № 3403/2019г.
по описа на Административен съд Варна, за да се произнесе, взе предвид:
Производство
по чл. 186, ал. 2, вр. с чл. 191, ал. 2, вр. с чл. 196, вр. с чл. 145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е по протест на протест на прокурор от Окръжна прокуратура – Варна срещу
Наредба за осигуряване на пожарната безопасност на територията на Община Аврен.
В протест са изложени доводи за нищожност на наредбата, тъй като е приета от
Общинския съвет при пълна липса на компетентност; обществените отношения
свързани с осигуряването на пожарната безопасност са уредени в нормативни
актове от по-висока степен, какъвто е ЗМВР; няма нормативен акт – закон или
подзаконов нормативен акт, който да дава право на органите на местно
самоуправление да издават наредби, с които да регулират обществените отношения,
свързани с осигуряването на пожарната безопасност. Претендира се присъждане на
сторени разноски в производството. В съдебно заседание представителят на
Окръжна прокуратура – Варна поддържа протеста по изложените в него съображения.
Направено е искане за прогласяване нищожността на наредбата.
Ответната
страна Общински съвет Аврен в депозиран по делото писмен отговор оспорва
протеста,по подробно изложени съображения.
Представителят
на ВОП дава заключение за основателност
на протеста.
След
преценка на изложеното в протеста, като анализира приложените към него
доказателства, съдът направи следните фактически и правни изводи:
По
допустимостта: Право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите,
организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са
засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда
задължения. Прокурорът може да подаде протест срещу незаконосъобразния акт.
Оспорването и протестирането се извършва без ограничение във времето.
Последващо оспорване /протестиране/ на подзаконов нормативен акт на същото
основание е недопустимо.
Няма твърдения,
няма и доказателства протестираната в това производство наредба да е била
предмет на съдебен контрол за законосъобразност в предходен момент.
Преценен
така, протеста е допустим и по него се дължи произнасяне по същество.
Разгледан
по същество, протеста е основателен.
При
въведени твърдения за незаконосъобразност и нищожност на протестирания
подзаконов нормативен акт, съдът е длъжен първо да изследва по- тежкия порок-
този за нищожността, свързана с липса на компетентност на ОбС да приеме подобна
наредба. Едва в случай на неоснователност в тази част, следва да се премине към
разглеждане на второто наведено основание за отмяна.
По това
възражения съдът съобрази следното:
Към
17.10.2018г., когато е приета протестираната наредба е действал ЗМВР /Обн., ДВ,
бр. 53 от 27.06.2014г./ В чл.17 ал.1 и ал.2 от закона са изброени дейностите по
осигуряване на пожарна безопасност и защита при пожари, бедствия и извънредни
ситуации. В ал.4 на чл.17 е посочено, че редът за осъществяване на дейностите
по ал. 2, т. 1 – 3, сред които е и пожарната безопасност, се определя с наредби
на министъра на вътрешните работи. Казано иначе, регулирането на обществените отношения
по прилагане на закона се извършва с подзаконов нормативен акт, но
компетентността за издаването му не принадлежи на общинските съвети, а на
посочения в закона министър. В нормата на чл.33 т.1 от ЗМВР е посочено, че Министерството на вътрешните работи се
ръководи от министър, който провежда държавната политика по превенцията,
противодействието на престъпността, опазването на обществения ред, защитата на
националната сигурност, защитата на правата и свободите на гражданите,
граничния контрол, регулиране на миграционните процеси, пожарната безопасност и
защитата на населението чрез разработване на политики, планиране на дейности и
контролиране на изпълнението им. Разпоредбата на чл.137 от ЗМВР урежда
изчерпателно правомощията на органите на местно самоуправление, като в т. 2 и
записано, че разработват съгласувано с органите за пожарна безопасност и защита
на населението специфични правила за пожарна безопасност в съответните населени
места. Осигуряването на пожарната безопасност е уредено и в други нормативни
актове, следователно няма законов текст, който да дава правомощия на органите
на местното самоуправление да приемат подзаконови нормативни актове във връзка
с пожарната безопасност. Нормата на чл. 147, т.5 ППЗМВР също не би могла да
бъде основание за приемане на подзаконов нормативен акт за регулиране на тези
обществени отношения, тъй като е отменена през 2008г.
При тези
разсъждения се налага извода, че протестираната наредба е приета без законова
делегация, което обосновава извод за нейната нищожност.
Предвид
тези съображения протеста на Прокурор при ОП-Варна
е основателен на това основание и не следва да се обсъждат наведените доводи за
незаконосъобразност.
С оглед изхода на спора ответната страна следва да бъде осъдена да заплати
на Окръжна прокуратура – Варна сумата от 20лв., представляваща разноски по
делото.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРОГЛАСЯВА
по протест на Прокурор при Окръжна прокуратура -ВАРНА
нищожността на Наредба за пожарна безопасност и защита на населението на
територията на община Аврен, приета с решение № 967 по протокол №
446/17.10.2018г. на Общински съвет - Аврен.
СЪЖДА
Общински съвет – Аврен да заплати на Окръжна прокуратура – Варна сумата от
20лв. /двадесет/, представляваща сторени разноски в производството.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
След
влизане в сила на решението да се обнародва, по начина, по който е бил
обнародван акта, съгласно чл. 194 от АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.