Р Е
Ш Е Н И Е
№ ………./………….
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Административен съд -
Варна, четвърти тричленен състав, в публично заседание на двадесети октомври
две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ГАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА ПЕКОВА
МАРИЯНА
ШИРВАНЯН
при секретаря Деница Кръстева и с участието
на прокурора Александър Атанасов, като разгледа докладваното от председателя
к.анд. № 1189 по описа на Административен съд гр. Варна за 2022 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.208 от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на „В. мениджинг компани “ ЕАД , ЕИК **** , със седалище и адрес на управление
гр. В, бул. „///“ № ///, ет. /, ап. /// , подадена чрез пълномощник- -адв. М.Е. В., срещу решение № 433/28.03.2022г. по нахд. № 16/2022г. по описа на Районен съд
– Варна.
Релевира
се допуснато нарушение на закона и явна несправедливост на наложеното наказание
- касационни основания по чл. 348, ал.1 ,т.1
и 3 от НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Твърди се погрешна преценка на
районния съд за спазен срок по чл. 34 , ал.1 от ЗАНН и по-специално на
3-месечния срок за съставяне на АУАН
считано от откриване на нарушителя , тъй като този срок в случая тече от датата
на подаване на уведомление от дружеството на 17.03.2021г. , а АУАН е съставен
на 30.06.2021г. Изразява се несъгласие с
позицията на решаващия съд, че датата на
извършване на нарушението е 10.03.2021г.
поради преценка на касатора за противоречие в обстоятелствената част на АУАН . Твърди се
допуснато нарушение на чл. 52, ал.4 от ЗАНН. Според подателя на жалбата следва да се приложи института на маловажния случай поради значително превишение от 0.28 % , което е отстранено преди датата
на издаване на АУАН, поради предприето по
почин на дружеството уведомяване на КФН за извършеното нарушение . С оглед
формалния характер на нарушението се
твърди явна несправедливост на наложената санкция .
Отправеното
искане към касационния съд е за отмяна на обжалвания съдебен акт на ВРС , като
вместо него се постанови отмяна на издаденото НП.
В
съдебно заседание касаторът се представлява от адв. М.В., която поддържа жалбата
на изложените в нея аргументи . Претендира се присъждане на съдебно-деловодни разноски
съобразно представен техен списък.
Ответникът
по касация – заместник-председателят на
Комисия за финансов надзор , редовно призован, не се явява , но се
представлява от гл. юриск. С Н. , който изразява
становище за неоснователност на касационната жалба по аргументи , подробно
изложени в депозиран по делото писмен отговор на жалбата. Претендира се
присъждане на юриск. Възнаграждение и се прави възражение за прекомерност по
чл. 78 ГПК.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на
касационната жалба и пледира решението на ВРС да бъде оставено в сила.
Настоящият
тричленен състав на Административен съд – Варна намира, че касационната жалба е
процесуално допустима , тъй като е подадена в срока по чл. 211 от АПК, от
надлежна страна с правен интерес от обжалването. Разгледана по същество, същата
е неоснователна поради следните съображения :
Предмет
на обжалване пред Районен съд – Варна е било наказателно постановление /НП/ №
Р-10-925/ 17.12.2021г. на заместник -председателя на КФН, с което за нарушение
на чл.48 ал.1 от ЗДКИСДПКИ , на основание чл. 273 ал.1 т.11 и ал.5 т.11 от
ЗДКИСДПКИ, на „В. мениджинг компани „ ЕАД е наложена “имуществена санкция ” в
размер на 20 000 лв .
От
фактическа страна ВРС е приел, че УД „В. мениджинг
компани" ЕАД е организирало и управлявало ДФ „В. високодоходен фонд",
който е бил вписан под № РГ-05-1305 в регистъра по чл. 30 ал. 1 т. 4 от ЗКФН,
воден от КФН.
С
писмо, вх. № РГ-08-22-7 от 17.03.2021 г., УД „В. мениджинг компани"
ЕАД уведомило КФН за нарушено
инвестиционно ограничение по чл. 48 ал. 1 от ЗДКИСДПКИ в портфейла на ДФ „В.
Високодоходен Фонд". То се изразявало в това, че към 12.03.2021 г.
инвестицията във VANGUARD S&P 500 UCITS била достигнала до 10,40 % от
стойността на активите на ДФ. В уведомлението е посочено, че причината за
възникналото превишение са били предишни обратни изкупувания от фонда и спада
на неговите активи, като били приложени справки за нетната стойност на активите
на ДФ, включително счетоводни баланси към 08.03.2021 г., 09.03.2021 г.
С
писмо, изх. № РГ-08-22-7 от 31.03.2021 г., КФН е изисквала от УД „В. мениджинг
компани" ЕАД справка за всички сделки с финансови инструменти за сметка на
ДФ „В. високодоходен фонд", сключени през периода от 05.03.2021 г. до
16.03.2021 г., включително, всички документи, свързани със сключените през посочения
по-горе период сделки с активи на ДФ „В. високодоходен фонд",
С
писмо, вх. № РГ-08-22-7 от 07.04.2021 г., УД „В. мениджинг компани" ЕАД
предоставило в КФН счетоводни баланси, справки за структурата на активите на ДФ
„В. Високодоходен Фонд", отчети за извършени операции с финансови
инструменти и копия от подадените поръчки за покупка на финансови инструменти
за посочения по-горе период.
След
запознаване с тези документи св.Софрониев установил, че УД „В. мениджинг
компани" ЕАД, управляващо ДФ „В. Високодоходен
Фонд", на 10.03.2021г. е сключило сделка за покупка на 162 броя дялове от
VANGUARD S&P 500 UCITS (ISIN код IE00B3XXRP09) на обща стойност 10,041.57
EUR, с левова равностойност 19 639.60 лева, съгласно договор с „УниКредит
Булбанк“АД от 22.06.2007 г. По този начин, със сключената на 10.03.2021 г.
сделка за покупка на дялове от VANGUARD
S&P 500 UCITS, общият брой на притежаваните от ДФ дялове достигнал 422
броя. Те представлявали 10,40 % от активите на ДФ, което било отразено в отчета
за нетната стойност на активите на ДФ към 12.03.2021 г.
На
30.06.2021г. св.Софрониев съставил против УД „В. мениджинг компани" ЕАД,
управляващо ДФ „В. високодоходен фонд", акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/.
В
срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН били депозирани писмени възражения. В тях били
изложени съображения са недоказаност на нарушението и за неяснота в описанието
му от фактическа страна.
Въз
основа на съставения акт било издадено и атакуваното наказателно постановление
№ Р-10- 925 / 17.12.2021г.
От
правна страна районният съд е преценил, че сроковете по чл. 34 от ЗАНН са
спазени , понеже към датата на
подаване на уведомлението в КФН - 17.03.2021г. , в същото не са се съдържали
всички необходими данни , за да се прецени дали е било извършено
административно нарушение, доколкото представените документи са се отнасяли за
датите 08.03.2021г., 09.03.2021г., 11.2021г. и 12.03.2021г. Едва след като от
страна на контролните органи са били изискани справки, документи и счетоводен баланс
за сключените през периода 05.03.2021г.-16.03.2021г. сделки, и след анализ на
постъпилата информация, е било установено извършването на административно
нарушение В този смисъл не може да се приеме, че нарушението е било установено
на 17.03.2021г. както се твърди в жалбата. От всички приложени по преписката
доказателства става ясно, че нарушението
е установено на 07.04.2021г., когато пред контролните органи са били
представени съответните и относими към предмета на спора документи. Нормата на
чл.34 ал.2 от ЗАНН предвижда, че за нарушение на Закона за дейността на
колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно , срокът
за съставяне на акт е 2 години , който в случая безспорно е бил спазен.
Наказателното постановление съдържа всички необходими реквизити съгласно чл.57
от ЗАНН. Вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща
да се разбере какво е обвинението и срещу какво да се организира защитата.
Посочена са нарушените материално - правни норми, като наказанието за
нарушението е индивидуализирано.
Като
лишено от основание е счетено
възражението на нарушителя относно
датата на извършване на нарушението, тъй като в АУАН и в НП изрично е
посочено, че това е 10.03.2021г., на която дата е била сключена сделката за покупка
на 162 дяла от емитента VANGUARD S&P 500 UCITS.Към този момент дружеството
е притежавало 260 дяла от този емитент, като към 10.03.2021г. тези дялове са
станали общо 422. Резултатът от сделката е бил счетоводно отразен на
12.03.2021г., която е датата на сетълмента по сделката. Това обаче не води до
извод, че и нарушението е извършено на 12.03.2021г., доколкото сделката е била
осъществена именно на 10.03.2021г., към който момент дружеството, с оглед
спецификата на работа и използвания софтуер, е било наясно, че с осъществената
сделка и покупка на 162 дяла ще премине 10 процентното ограничение по смисъла
на закона .Поради това и доколкото сетълментът представлява окончателно
прехвърляне на средства по разплащателните сметки на участниците.
След
като от страна на дружеството е допуснато превишение на 10 процентното
ограничение, то има извършено нарушение на чл.48 aл. 1 от ЗДКИСДПКИ според
районния съд , а и подаденото от самия нарушител уведомление до КФН е признание за това .
Според
решаващия съд не би могла да се приложи разпоредбата на чл.51 от ЗДКИСДПКИ
казус поради липса на доказателства за съществуване на изброените юридически
факти в хипотезиса на тази правна норма.
РС-Варна
е преценил неприложимост на правилото на чл.28 от ЗАНН .Обществената опасност
на настоящото нарушение не е по-ниска от останалите от този вид. Самото
нарушение е формално и за неговата съставомерност не се изисква настъпване на
каквито и да било последици, за да се приеме, че тяхната липса води до извод за
ниска степен на обществена опасност. В случая, от доказателствата по делото е
видно, че то е било отстранено близо 2 месеца след извършването му. По този
начин са били нарушени правата и интересите на инвеститорите, с което пък е
била нарушена целта на закона, визирана в чл.2 т.1.Обстоятелството, че
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН е била приложена за други нарушения, допуснати от
дружеството, за които са му били съставени актове , а образуваните
административнонаказателни производства са били прекратени с мотивирани
резолюции, не води до извод, че обществената опасност на настоящото нарушение е
по-ниска от останалите от този вид.
Касационната
инстанция счита обжалваното съдебно решение валидно и правилно. Лишено от основание е оплакването
на наказаното дружество за допуснато нарушение
на закона , коeто според разпоредбата на чл. 348, ал.2 от НПК във вр. с чл. 63в
от ЗАНН е налице , когато законът е приложен неправилно или не е
приложен законът, който е трябвало да
бъде приложен. В този контекст след като
се изследва правилното приложение на материалния закон , касационният съд при тази своя проверка се базира на
установените факти от предходната съдебна инстанция / арг. чл.220 от АПК/. В
мотивите на обжалвания съдебен акт се обективират фактически данни за това,
че УД „В. мениджинг компани" ЕАД,
управляващо ДФ „В. високодоходен фонд „ на 10.03.2021г. е сключило сделка за
покупка на 162 броя дялове от VANGUARD S&P 500 UCITS (ISIN код
IE00B3XXRP09) на обща стойност 10,041.57 EUR, с левова равностойност 19 639.60
лева, съгласно договор с „УниКредит Булбанк“АД от 22.06.2007 г. По този начин,
със сключената на 10.03.2021 г. сделка за покупка на дялове от VANGUARD S&P
500 UCITS, общият брой на притежаваните от ДФ дялове достигнал 422 броя, като
те представлявали 10,40 % от активите на ДФ.
Събраните доказателствени източници
сочат, че УД „В. мениджинг компани" ЕАД е вписано под № РГ-05-1305 в
регистъра по чл. 30 ал. 1 т. 4 от ЗКФН, и поради тази причина неговата
търговска дейност следва да се подчинява
на правната регулация в Закона за дейността на колективните
инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране. Това
дружество представлява колективна
инвестиционна схема предвид легалното определение на това поняние,
дадено в § 1 т. 10 от цитирания нормативен акт , а именно "Колективна инвестиционна схема" е
предприятие, организирано като инвестиционно дружество, договорен фонд или
дялов тръст, получило разрешение за извършване на дейност съгласно Директива
2009/65/ЕО.
В чл.
48, ал.1 от посочения закон се съдържа
изрична забрана колективната
инвестиционна схема да инвестира повече от 10 на сто от активите си в дялове на
една и съща колективна инвестиционна схема или друго предприятие за колективно
инвестиране по чл. 38, ал. 1, т. 5, независимо дали е
със седалище в държава членка или не.
Изложените по-горе
фактически данни сочат за неспазване на това правно задължение от наказаното
дружество и това негово неправомерно поведение осъществява състава на адм.
нарушение по чл.273, ал.1 , т. 14 от закона.
Касационният
жалбоподател оспорва правилността на
становището на районния съд за спазен срок по чл. 34, ал.1 от ЗАНН и
по-специално на 3-месечния срок от откриване на нарушителя. Настоящият съдебен
състав счита правната теза на ВРС за правилна , позовавайки се на тълкувателно
решение № 4/29.03.2021г. на ВАС по тълк.
дело № 3/2019 г. В този съдебен акт се
посочва ,че понятието „ откриване на нарушителя“ не е легално дефинирано от
Закона за административните нарушения и наказания, но доктрината и съдебната
практика безпротиворечиво приемат, че откриване има, когато компетентният орган
разполага с данните, въз основа на които да установи нарушението и да
идентифицира извършителя му. Това е моментът, в който необходимите за това
материали и/или информация са налични в съответната администрация, защото от
тогава фактически и юридически съществува възможност овластеният за това орган да
определи субекта на нарушение, времето и мястото на извършването му, ведно със
съществените му признаци от обективна и субективна страна по определен състав. Затова
и тримесечният срок по чл. 34, ал. 1, изречение 2, предложение 1 ЗАНН ще
започне да тече от момента, в който съществуват условия за такава преценка.
Приобщените в
настоящото съдебно производство доказателства сочат, че на
17.03.2021г. касаторът е подал уведомление
за нарушение по чл. 48, ал.1 от ЗДКИСДПКИ , но с писмо, изх. № РГ-08-22-7 от 31.03.2021 г. на
КФН е изисквала справки за всички сделки с финансови инструменти за сметка
на ДФ „В. високодоходен фонд", сключени през периода от 05.03.2021 г. до
16.03.2021 г., включително, всички документи, свързани със сключените през
посочения по-горе период сделки е активи на ДФ „В. високодоходен фонд". С
писмо, вх. № РГ-08-22-7 от 07.04.2021 г., УД „В. мениджинг компани" ЕАД е
предоставило в КФН счетоводни баланси, справки за структурата на активите на ДФ
„В. високодоходен фонд", отчети за извършени операции с финансови
инструменти и копия от подадените поръчки за покупка на финансови инструменти
за посочения по-горе период. Едва на 07.04.2021г. с получаване на поисканата
писмена документация от касационния жалбоподател контролните органи са открили
нарушителя , защото тогава са получили информация за извършеното административно нарушение откъм неговата обективна страна. На 17.03.2021г. КФН е
получила сведение за субекта на нарушението,
а на 07.04.2021г. , получавайки писмените документи за извършени сделки
с финансови инструменти и счетоводните баланси , контролните органи са узнали
признаците на извършеното адм. нарушение. В тази връзка след като АУАН е бил
съставен на 30.06.2021 ,срокът по чл.
34, ал.1 от ЗАНН е спазен.
В касационното
производство жалбоподателят направи искане за отправяне на преюдициално
запитване дали е ефективна,
пропорционална и възпираща по
смисъла на чл. 99 от Директива 2009
/65/ЕО минималната имуществена санкция по чл. 273, ал. 5 т. 11 от
ЗДКИСДПКИ . Съдът остави същото без
уважение, но следва да разгледа конкретното искане като възражение за допуснато
нарушение на закона.
Разпоредбата на чл.
99 от Директива 2009/65/ЕО /ЕО от 13 юли 2009 година относно координирането на
законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно предприятията
за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа гласи следното: „ Без да се засягат надзорните
правомощия на компетентните органи, посочени в член 98, и правото на държавите
членки да предвиждат и налагат наказателни санкции, държавите членки определят
правила относно административните санкции и други административни мерки, които
да бъдат налагани на дружества и лица във връзка с нарушаване на националните
разпоредби за транспониране на настоящата директива, и предприемат всички
необходими мерки, за да гарантират прилагането на тези правила. Когато
държавите членки решат да не определят правила за административни санкции за
нарушения, които попадат в приложното поле на националното наказателно право,
те съобщават на Комисията съответните разпоредби от наказателното право.
Административните санкции и другите административни мерки са ефективни,
пропорционални и възпиращи.“
Цитираната директива
е транспонирана от Република България
със Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други
предприятия за колективно инвестиране – арг. §2 , т.7 от този закон.
Възпроизведеното
съдържание на чл.99 от Директивата сочи, че изискванията за ефективност, пропорционалонст и възпиращ ефект се отнасят
за административните санкции, но не и за наказателните санкции. Настоящият
съдебен състав счита , че наложеното наказание на касационния жалбоподател
представлява наказателна санкция, но не и административна такава , позовавайки
се на теста „ Енгел“ , възприет от практиката на Съда на Европейския съюз /СЕС/
по делото „Engel and Others v. Netherland“. Този тест съдържа три показателя : 1)
квалификация на деянието по националното право; 2) характер и естество на
нарушението; 3) вид и тежест на предвиденото наказание („суровост на възможното
наказание”).
Според българското
законодателство неспазването на чл. 48, ал.1 от ЗДКИСДПКИ представлява административно нарушение по чл.
273, ал. 5 т. 11 от този нормативен акт , респ. не осъществява състав на
престъпление, но този първи критерий на теста е формален и производството по
вътрешното законодателство на държавите не е решаващ признак за изводи относно
техния наказателен характер . Производството обаче може да се класифицира като
наказателно и тогава, когато не е квалифицирано като такова по вътрешното
право, ако изследването на останалите критерии доведе до извод за наказателен
характер на обвинението и/или на предвидената санкция. ЕСПЧ многократно е
окачествявал като наказателни процедури и нарушения, които според вътрешното
право са били квалифицирани по различен начин (административни, дисциплинарни,
данъчни- делата Ozturk v. Federal Republik of Germany, Gradinger v. Austria,
Ezeh and Connors v. the UK, Цоньо Цонев срещу България (2), Janocevic v.
Sweden, Jussila v. Finland, Hakka v. Finland, Nykkanen v. Finland, Glanz v.
Finland, OAO Neftyanaya Kompanya Ykos v. Russia, § 453 (решение по допустимост
от 29.01.2009 г. по жалба № 14902/04), Matyjek v. Poland (решение по
допустимост, жалба № 38184 от 30.05.2006 г.), Grande Stevens and others v.
Italy (жалби № 18640/10, 18647/10, 18663/10, 18668/10, 18698/10), Dogmoch v.
Germany (жалба № 26316/03), Zolotukhin v. Russia и др. 13 В решение от 31 май
2011 г. по делото Курдов и Иванов срещу България .
Вторият и третият
критерий на теста „ Енгел“ може да се разглеждат алтернативно , но може да
бъдат преценявани и кумулативно . В тази връзка отчитайки характера и
естеството на конкретното нарушение, следва да се съобрази, че кръгът от
адресати на административнонаказателната разпоредба на чл. 273, ал. 5 т. 11 от ЗДКИСДПКИ е неограничен , а не е насочен към специална
група, което е признак на наказателното обвинение . В относимата си редакция
чл. 273 , ал. 5, т.11 от ЗДКИСДПКИ
предвижда имуществена санкция от 20 000 лв. до 5 000 000
лв. Този вид и най- вече високият размер на санкцията сочат на „суровост на
наказанието“ . Те свидетелстват за репресивния му характер, който пък е
задължителен елемент на всяка наказателна санкция. Освен това при налагането на
наказания за престъпления се преследва превенция срещу извършване на други неправомерни деяния
, каквато е и легитимната цел в настоящия случай.
В обобщение по
критериите на теста „ Енгел“ настоящият случай касае наказателна процедира по
налагане на наказателна санкция, поради което е
неприложимо правилото на чл. 99 , пар. 1, изр. трето на Директива
2009/65 /ЕО.
Потвърждение за
правилността на гореизложеното становище е решението по дело С-203/2021 г. на СЕС , в което
изрично се посочва , че налагането на имуществена санкция на юридическо лице по
чл. 83а от ЗАНН има „ несъмнено наказателноправен характер“ / т. 42 от
решението/. И настоящият случай касае административнонаказателно санкциониране
по правилата на ЗАНН чрез налагане на имуществена санкция на юридическо
лице.
По повод оплакването
на касационния жалбоподател за маловажност
на случая настоящият съдебен
състав споделя правната теза на районния съд за неприложимост на тази
разпоредба по казуса . Установеното превишение над 10 % е под един процент, но
същото е отстранено ,както и самият нарушител твърди , едва два месеца след извършване на нарушението .
Предприетото от жалбоподателя уведомяване КФН не е израз на самокритично
поведение на дееца , а цели избягване налагането на наказание и по чл. 273,
ал.1 т. 12 от ЗДКИСДПКИ заради неуведомяване на КФН , каквото задължение има
дружеството според чл. 52 и чл. 91 от същия закон.
На следващо място,
видно от приложените към административнонаказателната преписка резолюции на
наказващия орган касационният
жалбоподател преди датата 10.03.2021г. е извършил две предходни идентични адм.
нарушения на 05.03.2021г., за които ответникът го е освободил от административнонаказателна
отговорност , но дори и липсата на наложено наказание за тях не променя
обективния факт на тяхното реализиране т.е. преди извършване на описаното
нарушение в АУАН и НП, нарушителят два пъти е осъществил състава на нарушението
по чл. 273 , ал. 5, т. 11 във вр. чл. 48, ал.1 от ЗДКИСДПКИ . Тези данни не
сочат на изолиран случай , а системно неспазване на правовия ред в страната и
по-специално на разпоредбата на чл. 48, ал.1 от ЗДКИСДПКИ. Такава деятелност
изключва възможност за квалифициране на
случая като такъв с незначителна обществена опасност , съответно като маловажен. Нормативните правила са създадени, за да се
спазват , а неспазването им подлежи на санкциониране .
Административнонаказателната
разпоредба на чл.273 ал.5 т.11 от ЗДКИСДПКИ в настоящата си редакция
предвижда за ЮЛ и ЕТ имуществена санкция от 50 000 лв. до 300 000 лв.
, докато в редакцията си към датата на извършване на нарушението – от
20 000 лв. до 5 000 000 лв. По-благоприятен закон за дееца по
смисъла на чл. 3, ал.2 от ЗАНН е предходната редакция на разпоредбата , защото
регламентира по-малък минимум на наказанието .
Лишено
от основание е оплакването на касатора за явна несправедливост на наложено
наказание от 20 000 лв. Законосъобразно е решението на наказващия
орган да определи размер на имуществената санкция според
предвидения от нормотвореца минимум ,
отчитайки размера на превишение над 10 %
по чл. 48, ал.1 от ЗДКИСДПКИ , предприетите действия от нарушителя по отстраняване последиците
от правонарушението и отсъствието на
наложени предходни наказания на
дееца.
В обобщените при
извършения инстанционен съдебен контрол не се установи основателност на
подадената касационна жалба от „В. мениджинг компани “ ЕАД и поради тази причина
същата следва да се остави без уважение.
При този изход
на делото следва да се удовлетвори
допустимото искане на касационния ответник за присъждане на юриск. възнаграждение
от 150 лв. на основание чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН във вр. с чл. 27е от НЗПП.
Мотивиран
от изложените съображения Административен съд – Варна, ІV-ти тричленен състав,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 433/28.03.2022г. , постановено по анд. № 16/ 2022 г. по описа на Районен съд – Варна
.
ОСЪЖДА
„В. мениджинг компани “ ЕАД , ЕИК **** ,
със седалище и адрес на управление гр. В, бул. „///“ № ///, ет. /, ап. /// да
заплати на Комисия за финансов надзор
сумата от 150 / сто и петдесет/ лева , представляваща дължимо юриск. възнаграждение .
Решението е окончателно.
Председател :
Членове: 1.
2.