Р Е
Ш Е Н И Е № 260071
гр. Кюстендил, 03.12.2020 г.
Кюстендилският
окръжен съд, в открито съдебно заседание на осми
октомври две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
КАЛИН В.ЕВ
при участието на съдебен секретар Симона Цикова, след като
разгледа докладваното от съдия Т. Костадинова
в.гр.д.№ 381 по описа на КнОС за
2020 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Р.С.Р., ЕГН: **********, с *******рес: *** чрез процесуалния си представител *******в. В. С.
от САК, със съдебен *******рес: ***, обжалва Решение
№ 166 от 11.03.2020 г., постановено от Районен съд – Дупница по гр. дело №883 по описа на съда за 2019 г.,
с което е отхвърлен предявеният нея срещу И.Н.М., ЕГН: **********, с *******рес: ***, иск с правно основание чл. 29, ал. 3 от СК, за
определяне на по-голям дял от придобитото имущество през време на брака на
страните, сключен на 11.04.1976г. в гр. ******* и прекратен с решение № 366085
от 20.03.2018 г., постановено по гр.д. № 64899/2017 г. по описа на Софийски
районен съд, пор*******и значително
по-голям принос в размер на ***** за ищцата и на **** за ответника, като неоснователен. Твърди се, че
решението на районен съд е необосновано, тъй като е постановено в разрез със
събрания доказателствен материал. Иска се неговата отмяна и
постановяване на друго решение с което да се уважи предявеният иск
В срока
по чл. 263, ал.1 от ГПК е
постъпил отговор от насрещната страна, чрез който се оспорва основателността на
депозираната въззивна жалба и се моли за оставянето й
без уважение.
Жалбата като подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на въззивно
обжалване съдебен акт от лице, имащо право и интерес от обжалване и отговаряща на изискванията на закона, се
явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.
КнОС след като прецени
становищата на страните, събраните по делото доказателства и след преценка на
обжалвания съдебен акт, приема решението на ДнРС за
законосъобразно, поради
което следва да се потвърди. Съображенията за това са следните:
Окръжен съд изцяло споделя мотивите на районен съд,
установяващи фактическата обстановка по делото и доколкото пред настоящата
инстанция не са приобщени нови доказателства, то счита, че същите не следва да
се преповтарят в настоящото решение и съгласно чл. 272 от ГПК препраща към
мотивите на районен съд.
Пред районен съд e бил
предявен иск с правно основание чл. 29, ал. 3 от СК, за определяне на по-голям
дял от придобитото имущество през време на брака на страните, сключен на 11.04.1976г.
в гр. ******* и прекратен с решение № 366085 от 20.03.2018г., постановено по
гр.д. № 64899/2017г. по описа на Софийски районен съд, порди значително по-голям принос в размер на ***** за ищцата и на ****за ответника.
Районен съд е отхвърлил иска, приемайки, че всеки
от съпрузите в рамките на възможностите
си е допринасял за благополучието на семейството и придобиването на семейно имущество, като
няма данни ответникът да е разпилявал придобитите от съпругата средства, а
напротив същият е допринасял в значителна степен за придобиването на
недвижимите имоти, както същият е осъществявал отглеждането и възпитанието на
децата, като работата в домакинството и ангажираността със семейните неща е
позволило на съпругата да замине да работи в ******* и да реализира по- високи
доходи, пор*******и което не е налице явно и значително
несъответствие в приноса за придобиване на общите вещи. Настоящият състав на
окръжен съд споделя и правните съображения на районен съд, поради което и на основание чл. 272 от ГПК препраща към
мотивите на решението и по отношение на
тях.
Отделно от това съдът излага и следните правни
съображения :
Искът е с правно основание чл. 29, ал.3
от СК. Предпоставките за уважаване на този иск са: прекратяване на брака между страните,
придобито през време на брака имущество и приносът на единия съпруг в
придобиването значително да надхвърля
приноса на другия. В този случай се преценяват формите за съвместен принос,
изразяващи се във влагане на средства, на труд, в грижи за децата и в работа в
домакинството (чл.21, ал.2 СК). Тези форми са равнопоставени
от законодателя, затова те са с еднаква тежест и никоя от тях не е с приоритет
пред останалите. В случая няма спор между страните, че сключеният на 11.04.1976г. граждански брак е прекратен с решение № 366085 от
20.03.2018г. по гр.д. № 64899/2017г. на СРС). Няма спор между страните и че посочените в исковата молба имоти
са придобити по време на брака. Спорът по делото касае приносът на всяка от
страните в придобиването на имуществото, като твърдението на ищцата е, че
нейният принос значително надхвърля този на бившия й съпруг, доколкото в
периода от 1989 г. до 2007 г. тя е работела в ******* и нейният доход
съществени надвишава дохода на
ответника. В тази връзка следва да се посочи следното:
Няма спор, че през периода 1989 г.- 2007
г. ищцата е работела в *******, а от заключението на съдебно- счетоводната
експертиза, изпълнена от вещото лице Г. В. се установява, че за периода 1991 г.
до 2018 г. тя е получила ******* лв. неденоминирани лв., както и *******
швейцарски франкове, *******германски марки, *******американски долари и *******либийски
динари, а за същият период ответникът е получил *******лв. По делото са
представени са доказателства- Удостоверение с изх. № 134/27.01.2011г.,
Удостоверения обр. УП-3,, от които е видно, че
ответникът И.Н.М. е бил в трудови
правоотношения с „*******“ *******, гр. В. „******“ *******, гр. В. и др.
дружества, от където е получавал трудово възнаграждение. Представени са също така Договор за изработка
от 18.02.1997г. и разписка от 28.09.1999г., от които е видно, че М. е получавал
доходи и по граждански договори. От посочените доказателства се установява, че
ответникът по време на брака е бил трудово ангажиран Действително се установява, че доходите на
ищцата са по- високи от тези на ответника, но при определяне на по- голям
принос те не са единственият критерий. Вземат
предвид също така работата на съпрузите в домакинството, както
и грижата за децата. В случая няма спор, че от брака си страните имат родени
две деца, които към момента на заминаването на ищцата в ******* са били на възраст 12 г. и 11 г. За тях
до навършването на пълнолетието им грижи е полагал единствено
ответникът, което се установява от показанията на всички разпитани по делото
свидетели. По делото няма данни ответникът да е разпилявал средства.
Действително свид. К.М.- син на страните твърди, че
всички пари на ищцата баща му е вложил в
„******“, но тази показания не се подкрепят от останалите писмени и гласни
доказателства по делото.
Извършвайки съпоставка на приноса на
двамата съпрузи, като съдът взема предвид обстоятелството, че ищцата е реализирала по- високи доходи, но също така,
че ответникът е поел изцяло грижата за децата
и домакинството, то следва, че приносът и на двамата съпрузи е равен, от което следва, че искът е
неоснователен.
Неоснователно е твърдението, че обжалваният съдебен акт е необоснован тъй като
приетите доказателства са пристрастно и едностранно обсъждани, като не
са били обсъдени тези, които са в подкрепа на ищцовата
претенция. Безспорно е по делото, че по време на
брака ищцата е реализирала по-
високи доходи от тези на ответника, както и че
ответникът е разполагал със средствата й, но както бе посочено по горе
това не е единственото основание за определяне на по- голям принос, а се вземат
предвид осъществяваните грижи по отглеждането на децата и за домакинството,
като първоинстанционният съд правилно не е кредитирал
показанията на свид. К.М., който е твърдял за
нанасяно физическо насилие от страна на ответника на двете си деца, както и че
никое от тях не е живяло с него, доколкото тези негови показания не се
подкрепят от останалите доказателства по делото.
Неоснователно
е и възражението, че съдът необосновано е приел, че апартаментът в гр. В. е
закупен на името на ответника на „зелено“, т.е. преди построяването му и на
значително по- ниска цена, без да има доказателства в подкрепа за този извод.
Напротив по делото са събрани доказателства, от които се установява, че
апартаментът в гр. В. е закупен преди завършването на строителството. .В тази
насока са показанията на свид. К.М., който сочи, че с
пари на ищцата баща му е купил апартамент на „зелено“, който е започнал да се
строи 1990 или 1991 г. Неговите показания се подкрепят и от показанията на свид. С.И., който твърди, че е осигурявал материали за строежа на
апартамента. Свидетелят В. М. също заявява, че той и другият им брат са помагали
при довършителните работи по апартамента, както и че ответникът е направил
водната му инсталация. Съдът кредитира показанията на посочените свидетели, тъй
като те не си противоречат, а взаимно се допълват.
Според въззивницата
в разрез с правните норми и съдебната практика е становището на съда относно
трансформацията на лично имущество при продажба на наследствени имоти на ищцата
от ответника като пълномощник и с получените средства закупуване на имоти в
землището на гр. *******. В тази връзка следва да се отбележи, че твърдението на
ищцата, че с реализираните доходи от
продажба на нейни наследствени имоти ответникът е закупил посочените в исковата
молба недвижими имоти, придобити след 2004 г. касае трансформация на лично
имущество и редът за защита е друг.
С оглед гореизложените съображения и поради съвпание на изводите на двете инстанции, обжалваното решение ще бъде потвърдено.
Мотивиран от
гореизложеното Кюстендилският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 166 от 11.03.2020 г. на Дупнишкия районен съд,
постановено по гр. д. № 883/2019 г. по описа на същия съд.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.