Р
Е Ш Е Н И Е № 119
Гр. Сливен, 11.10.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на тринадесети
септември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СВЕТЛАНА
ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ:
ИГЛИКА ЖЕКОВА
ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
при участието на прокурора Христо Куков
и при секретаря Г. Г., като разгледа докладваното от съдия Иглика
Жекова КАНД № 118 по описа за 2017 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по
касационна жалба срещу решение № 249/20.06.2017 г. по АНД № 513 по описа на
Районен съд Сливен за
2017 година и се движи по реда на глава дванадесета от АПК.
С Решение № 249/20.06.2017 г. по АНД №
513/2017 г. на Районен съд гр. Сливен е отменено Наказателно постановление № 53-00-244/31.03.2017
г. на Директора на Областно пътно управление Сливен при Агенция „Пътна
инфраструктура”, с което на „Неси Ойл” ООД, със седалище и адрес на управление гр.
Раднево, ул. „Тачо Даскалов” № 5, представлявано от Д.А.Г., ЕИК ***, за нарушение по
чл. 26 ал. 2 т. 2 б. „б” от Закона за пътищата и на основание чл. 56 ал. 3 т.
1, във вр. с чл. 54 ал. 1, предл. второ, във вр. с чл. 53 ал. 1 предл. второ,
във вр. с чл. 26 ал. 2 т. 2 б. „б” от Закона за пътищата (ЗП) е наложена
имуществена санкция в размер на 3 000,00 (три хиляди) лева.
Недоволен от така постановеното
решение е останал касационният жалбоподател Агенция „Пътна инфраструктура”,
която чрез пълномощник го обжалва в срок, като в жалбата се навеждат доводи за материална
незаконосъобразност на съдебния акт. Касаторът изразява несъгласие с извода на
Районния съд, че неправилно е определена имуществена санкция на юридическото
лице, вместо на физическото лице. Доказано било в тази връзка по безспорен
начин, че експлоатацията на търговския обект се осъществява от търговското
дружество, което е и нарушител по чл. 26 ал. 2 от ЗП. Изложени са подробни
доводи в тази насока, с позоваване на относимите разпоредби от Закона за
пътищата. Моли се съда да отмени атакувания съдебен акт и потвърди
наказателното постановление.
В с.з. касационният жалбоподател,
редовно и своевременно призован, не се представлява. В писмено становище
поддържа касационната жалба и моли съда да я уважи на изложените в нея
основания.
В с.з. ответникът по касационната
жалба, се представлява от упълномощен адв. Х. Х. от АК – Пловдив, който оспорва
касационната жалба и моли съда да остави в сила решението на Районен съд
Сливен. Счита за безспорно установено по делото, че не е спазен преклузивния
срок по чл. 34 ал. 1 б. „г” от ЗАНН, като в случая били налице и двете хипотези
– актът не бил съставен в рамките на 3 – месечния срок, не бил спазен и
едногодишният срок за образуване на административнонаказателно производство.
Във връзка с това по делото било документирано, че още на 01.06.2016 г.
служители на ОПУ – Сливен са установили, че процесният обект функционира без
нужното разрешение за специално ползване на пътя. Счита, че дружеството е било
в нарушение още от момента на неговата експлоатация и акт за нарушение следвало
да бъде издаден най – късно до 24.06.2009 г. Освен това било установено още, че
процесният обект ползва на практика и друг път, има достъп до третокласен път,
за който не е необходимо изграждане на пътен възел и въобще не било изяснено
дали е необходимо ползването на процесния пътен възел. По делото липсвали и
доказателства, че обектът попада в обхвата на пътя София – Бургас и по – точно
– в обслужващата зона.
В с.з. представителят на Окръжна
прокуратура Сливен поддържа, че жалбата е неоснователна. Решението на съда било
законосъобразно и обосновано, като били налице условия да бъде оставено в
сила.
Настоящата съдебна инстанция, след
като обсъди доводите на касационния жалбоподател и становището на Окръжна
прокуратура и анализира събраните по делото доказателства, намери касационната
жалба за подадена в срок, процесуално допустима, но по същество - неоснователна.
Предвид събраните пред първата и
настоящата съдебни инстанции писмени и гласни доказателства, настоящият състав
прие за безспорно установена и доказана следната фактическа обстановка:
На 23.01.2017 г. служители при ОПУ –
Сливен извършили проверка на бензиностанция „Неси Ойл”, находяща се на път І-
По делото е приложена цялата
строителна документация на обекта, който е въведен в експлоатация с Разрешение
за ползване № ДК-07-31/24.06.2008 г. като „Бензиностанция, газстанция и
обслужваща сграда със заведение за бързо хранене”. Към документацията е приложен
и Протокол № 5/26.04.2002 г. от технически съвет при ОПУ – Сливен, утвърден от
директора на управлението, съгласно който протокол на фаза предварителен проект
за обект „Пътна връзка на крайпътен комплекс с път І-6 при км. 354+
Към доказателствата по делото пред
първата съдебна инстанция е приобщено писмо изх. № 94-00-117/04.07.2016 г. на
Директора на ОПУ – Сливен с адресат на писмото Д.А.Г.. Съгласно съдържанието на
същото, адресатът е уведомен, че съгласно чл. 25 и чл. 26 от ЗП е установен
ограничителен режим за извършване на дейности в обхвата на ограничителната
строителна линия (
За да отмени обжалваното Наказателното
постановление, Районният съд е приел, че при правилно квалифицирано деяние
наказващият орган е неправилно е санкционирал дружеството, като е определил
имуществена санкция на ООД, вместо на физическото лице. Позовал се е в тази
връзка на посочения в НП чл. 53 ал. 1 предл. второ от ЗП. Така мотивиран, е
отменил наказателното постановление.
Обжалваното решение е правилно като
краен резултат, а съображенията на касационната инстанция в тази насока са
следните:
При преценка на всички събрани пред първата съдебна
инстанция писмени доказателства, настоящият състав намира, че при съставяне на
АУАН и издаване на наказателното постановление е допуснато процесуално
нарушение, което е от категорията на съществените, тъй като е довело до
постановяване на порочен санкционен властнически акт. От доказателствата и в
частност - от приобщеното като неоспорено писмо изх. № 94-00-117/04.07.2016 г. на
Директора на ОПУ – Сливен с адресат Д.А.Г. се установява (чрез волеизявление на наказващия орган),
че на 01.07.2016 г. при обход на контролни органи на АПИ е била установена експлоатация
на търговски крайпътен обект и адресатът е приканен в 10 –дневен срок от
получаване на писмото, да представи пред ОПУ - Сливен Разрешение за специално
ползване на пътищата. Очевидно това не е сторено, доколкото по делото не се и
твърди, че дружеството изобщо притежава такъв документ. Към ангажиране обаче на
административнонаказателната отговорност на адресата на писмото органите на АПИ
са пристъпили шест месеца по – късно с извършване на проверка и съставяне на КП
на 23.01.2017 г. и съставяне на АУАН на 31.01.2017 г. Съгласно процесуалната
норма на чл. 34 ал. 1 б. „в” предл. първо от ЗАНН, не се образува
административнонаказателно произвовсдтво, ако не е съставен акт за установяване
на административно нарушение в продължение на три месеца от откриване на
нарушителя. В процесния случай от цитираното писмо се установява, че
нарушителят е открит още към 01.07.2016 г., но актът е съставен шест месеца по
– късно. Следователно и доколкото административнонаказателното производство се
образува със съставянето на АУАН (чл. 36 ал. 1 от ЗАНН), в разглеждания случай
при наличните данни към 31.01.2017 г. е бил изтекъл предвиденият в закона
преклузивен срок за санкциониране на нарушението. Предвид това и административнонаказателната
отговорност не може да се ангажира след изтичане на тримесечния срок за
съставяне на акта. Нарушението е съществено и опорочава драстично процедурата
по санкциониране на дружеството – нарушител, което налага извода за
незаконосъобразност на наказателното постановление. С отмяната на същото
Районният съд е постановил правилно като краен резултат решение, което следва
да бъде оставено в сила.
Водим
от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН във вр с чл. 221 ал. 2, предл.
първо от АПК, Административен съд Сливен
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 249/20.06.2017 г. на Районен съд гр. Сливен, постановено по АНД
№ 513/2017 г. по описа на същия съд.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.