РЕШЕНИЕ
№
гр.Русе, 30.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският районен съд, XV - ти граждански състав, в
открито заседание на 30 септември
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЙ СТЕФАНОВ
при секретаря СНЕЖАНА КОЛЕВА,
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№440 по описа за
Предявеният
иск за развод е с правно основание чл.49, ал.1 от СК, обективно съединен с
визираните в чл.322, ал.2, изр.2 от ГПК искове.
Ищецът И.И.Й. от гр.Русе твърди, че ответникът П.Д.Й.
*** е
негова съпруга, с кято сключил
граждански брак на 29.02.2012г. в гр.Русе. Твърди, че
от брака си имат две родени деца – М И Й. с ЕГН:********** и
Н И й. с ЕГН:**********.
Сочи, че от
лятото на 2018г. отношенията им постепенно се обтегнали.
През ноември същата година съпругата му признала, че имала извънбрачна
връзка с друг мъж. Твърди, че предложил да си дадат втори шанс и да закрепят
брака си. От началото на 2019 год. били във фактическа раздяла. Счита, че
бракът му с ответницата е дълбоко и
непоправимо разстроен и моли той да бъде прекратен. Моли
съда да постанови решение, с което прекратите брака им, като
дълбоко и непоправимо разстроен, без да се произнася по въпроса за вината. Първоначлно с исковата молба претендира родителски права
върху родените от брака деца, но в последствие счита че родителските права
следва да бъдат предоставени на майката.
Моли съда да му определи режим на лични отношения с децата, както и да
заплаща ежемесечна издръжка в размер на 200 лева за детето М и 180 лева за
детето Н. Моли съда позването на семейното жилище да бъде предоставено на
ответницата до навършване на пълнолетие на децата. Претендира след прекратяване
на брака ответницата да носи своето предбрачно фамилно име.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответницата
е депозирала отговор по исковата молба в който развива пространни съображения
за предоставяне на родителските права върху децата на нея – майката. Претендира
плащане на ежемесечна издръжка за децата, както следва за детето М 200 лева, а
за детето Н – 220 лева. Първоначално претендира запазване на фамилното име на
съпруга след прекратяване на брака, като впоследствие в ход по същество се
отказва от това искане. Моли съда да й предостви за ползване семейното жилище,
където да се грижи за децата си до навършване на тяхното пълнолетие.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
становищата на страните, намира следното:
Страните са
съпрузи, сключили граждански брак на 29.02.2012г. с акт № 0068 от същата
дата на Община Русе. От брака си имат две родени деца
- М И Й. с ЕГН:********** и Н И й. с ЕГН:**********.
От показанията на св. И.Й.М., майка на ищеца се
установява, че в края на 2018г. синът
й казал, че е в лоши отношения със съпругата си, тъй карто имала любовник.
Твърди, че била свидетел на редица скандали между страните. Установява, че
децата са много привързани към своя баща и той бил грижовен родител. Развива
съображения и посочва конкретни случаи от които може да се направи извод, че
ответницата не е била добра домакиня.
От показанията на св.С.Д.А., майка на
ответницата се установи, че от началото на 2019г. дъщеря й живее сама с децата
в семейното жилище. Установява, че дъщеря й се е оплаквала от своя съпруг
затова , че бил пасивен и скучен. Твърди, че била свидетел, как децата го
дразнели и той ги обиждал.
При тези предпоставки съдът приема, че
в
отношенията между съпрузите липсва взаимност и общи семейни цели, които би
следвало да отразяват вътрешното съдържание на брака – чл.14 от СК. Установено
е и не се спори, че страните се намират във фактическа раздяла, която
е едновременно израз и причина за разстройството на брачната им връзка. По тази
причина съдът намира, че бракът на страните съществува само формално и не
изпълнява социалната си функция, поради което следва да бъде прекратен.
Упражняването
на родителските права върху децата М И Й. с ЕГН:********** и Н И й. с
ЕГН:**********
следва да бъде предоставено на майката, при която
следва
да бъде определено и тяхното местоживеене. На бащата следва да
бъде определен предложения с исковата молба режим на лични отношения с децата, който съдът
намира адекватен и съобразен с интересите, както на децата,
така
и на бащата. При наличие на доказателства за противопоставяне от
страна на ищеца, след развода ответницата следва да носи предбрачното си
фамилно име – А..
Съдът намира,
че ищеца следва да заплаща издръжка в размер на 200 лева за
детето М и 180 лева за детето Н. Това е така, тъй като се касае за малолетни
деца, освен това
издръжката се дължи и от двамата родители, като се съобразят възможностите
на всеки от тях поотделно и се вземат предвид грижите на родителя, при когото
се отглежда детето – т.7 от Постановление № 5 от 16.XI.1970 г., Пленум на ВС.
При това положение, съобразявайки възрастта на децата, техните
нужди
и материалните възможности и на двамата родители, съдът определя месечната
издръжка, необходима на двете деца в общ размер на 760,00 лева, от
която сума ищеца следва да заплаща 380,00 лева, а
остатъкът и непосредствените грижи за децата следва да се
поемат от ответницата и тяхна майка.
Когато с
решението за развод съдът не се е произнесъл по вината за настъпилото дълбоко и
непоправимо разстройство на брака, защото страните не са поискали това,
разноските по делото се понасят от тях така, както са направени – чл.329, ал.1,
изр.2 от ГПК и Тълкувателно решение № 15 от 18.II.1970 г., ОСГК.
От
доказателствата по делото се установява, че с поведението си ответницата
не
е дала повод за завеждане на делото, поради което и по
арг. от чл.78, ал.2 от ГПК в тежест на ответника не следва да бъде възлагано
задължение за заплащане на държавната такса по иска за издръжката. Ето
защо в настоящия случай държавната такса върху издръжките следва да бъде възложена
на ищеца.
Мотивиран така, съдът:
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА с
развод гражданския брак между И.И.Й.
ЕГН:********** от гр.Русе
и П.Д.Й. ЕГН:********** ***, сключен на 29.02.2012г. с акт № 0068
от
същата дата на Община Русе, поради дълбокото му и непоправимо разстройство.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на
родителските права по отношение на децата М И Й. с ЕГН:**********
и Н И й. с ЕГН:********** на майката - П.Д.Й. ЕГН:**********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на децата:
М И Й. с ЕГН:********** и Н И й. с ЕГН:********** да е при майката
П.Д.Й. ЕГН:********** на адрес ***-А до навършване на пълнолетие на децата.
ОПРЕДЕЛЯ режим на
лични отношения на бащата - И.И.Й. ЕГН:********** с децата М И Й. с ЕГН:**********
и Н И й. с ЕГН:**********, както следва: всяка първа
и трета седмица от месеца от 09,00 часа в събота до 17,00 часа в неделя с
преспиване, както и един месец през лятото, несъвпадащ с платения годишен
отпуск на майката.
ОСЪЖДА И.И.Й.
ЕГН:********** да заплаща ежемесечна издръжка на децата
М И Й. с ЕГН:********** и Н И й. с ЕГН:**********, както следва: 200,00 лева за М И Й. и 180,00 лева за Н Ивайлов Й., считано от
датата на депозиране на исковата молба в съда - 25.01.2019г., ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпването на
обстоятелства, водещи до изменението или прекратяването на издръжката.
ПОСТАНОВЯВА след развода жената да
носи брачното си фамилно име - А..
ОСЪЖДА И.И.Й.
ЕГН:********** да заплати по сметка на Русенски районен съд сумата общо от
288,60 лева, представляващи 15,00 лева, окончателна д.т. за
развода, както и сумата от 273,60 лева
д.т. върху присъдените издръжки за
децата – М И Й. с ЕГН:********** и Н И й. с ЕГН:**********.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: