№ 1004
гр. София, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Михаил Ал. Малчев
Калина В. Станчева
при участието на секретаря Алина К. Т.
като разгледа докладваното от Михаил Ал. Малчев Въззивно гражданско
дело № 20221100500267 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
С решение № 20202263 от 25.10.2021 г., постановено по гр. д. № 49047/2020 г. на
Софийски районен съд, 159-ти състав, е осъдил ЗК „Л.И.” АД да заплати на Р. Т. А. сумата
от 200 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
ПТП, настъпило на 04.09.2018 г. в гр.София, със застрахован при ответника л.а. марка
„Ситроен“, модел „Берлинго“, с рег.№ ****, ведно със законната лихва върху сумата,
считано датата на подаване на исковата молба - 09.10.2020 г. до окончателното плащане на
дължимото, като е отхвърлил иска за разликата над уважения размер до пълния предявен
размер от 2000.00 лв., като неоснователен.
Решението е обжалвано в неизгодната отхвърлителна част от ищеца в
първоинстанционното производство - Р. Т. А., действаща чрез процесуалния си
представител. Изложените доводи във въззивната жалба са за неправилност на решението в
обжалваната част. Поддържа се, че въз основа на неправилна преценка на събраните
доказателства, районният съд е необосновано е занижил размера на паричния еквивалент на
претърпените от А. неимуществени вреди. Твърди се, че от събраните в производството
пред районния съд доказателства се установява по категоричен начин претърпени морални
вреди в значително по-голям обем от приетия от районния съд. Излагат се подробни
съображения за неправилност на решението в обжалваната част. Моли се в тази част
решението да бъде отменено, като предявеният иск бъде уважен в пълен размер и да се
присъдят сторените пред въззивната инстанция съдебни разноски.
Ответникът по въззивната жалба - ЗК „Л.И.” АД, е депозирал в законовоустановения
срок отговор на въззивна жалба, действащ чрез процесуалния си представител. В него се
излагат съображения за правилност и законосъобразност на решението на районния съд в
обжалваната част. Иска се присъждане на разноски в полза на въззиваемото дружество пред
въззивната инстанция.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, намира следното по
1
предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен
диспозитив в съответствие с мотивите на решението.
При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл. 269, изр. второ
ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба
оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени
на относими към спора факти и на приложимите материално правните норми, както и до
проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни
норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.
В случая с въззивната жалба е направено оплакване относно фактите и приложимото
право, което очертава обхвата на въззивната проверка за правилност.
Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни материално
правни норми. Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни
изводи, основани на приетите по делото доказателства, които въззивният съд споделя и на
основание чл. 272 ГПК, препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря. Относно
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд намира наведените с
въззивната жалба доводи за неоснователни.
За да постанови обжалваното съдебно решение, първоинстанционният съд е приел, че
по делото са доказани претърпените от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в
преживян стрес от процесното ПТП, но не и претърпени болки и страдания, вследствие на
причинен „травматична церебрастения - астено-вегетативен синдром“, доколкото не е
установено същият да има връзка с процесния инцидент. За определяне на конкретния
размер на дължимото обезщетение районният съд, съобразявайки характера и степента на
преживения стрес, установените по делото обстоятелства, леката уплаха от на стъпилото
ПТП /предвид самия му механизъм/, възрастта и здравословното състояние на
потърпевшата, е приел, че справедливото по размер обезщетение за търпените
неимуществени вреди възлиза на 200 лева като съответстващо на общовъзприетото понятие
за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
Изложените фактически и правни доводи от районния съд, въз основа на които е
определил размера на дължимото обезщетение за претърпения стрес от Р. Т. А., са
законосъобразни, обосновани са при правилно прилагане на закона (чл. 52 ЗЗД) и след
анализ на събраните по делото доказателства, поради което настоящият състав счита, че
постановеното решение е правилно и следва да се потвърди в обжалваната част.
Безспорно е установено, че между ответното дружество и собственика на л.а. Ситроен
„Берлинго“, с рег.№ ****, е налице валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“ с период на покритие към момента на настъпване на
процесното ПТП, както и че на 04.09.2018 г. е настъпило ПТП с процесния автомобил.
Последното се установява и от приетите по делото като писмени доказателства констативни
протоколи, съставени от дежурен ПТП при СДВР- отдел ПП. В момента на настъпване на
ПТП-то, автомобилът е бил управляван от разпитания от районния съд свидетел В., на
когото във връзка с процесното ПТП е съставен АУАН №0667754/04.09.2018г. за нарушение
на чл. 20, ал. 2 ЗДвП и е издадено и влязло в сила НП №18-4332-019124/08.10.2018г., с което
му е наложена глоба.
Неоснователни са възраженията на въззивника за неправилна преценка на събраните
доказателства от страна на районния съд, която да е довела до определяне на занижен
размер на обезщетение. Последният, както вече беше посочено, според настоящия съдебен
състав, не е занижен, а напротив, напълно съответства на установените по делото
обстоятелства, касаещи процесното увреждане, и на принципа, закрепен в чл. 52 ЗЗД. В тази
насока районният съд обосновано е заключил, че липсват доказателства за пряка причинна
връзка между процесното ПТП и твърдяното нараняване – „травматична церебрастения -
астено- вегетативен синдром“. Тази диагноза е поставена при извършен преглед на А.
2
повече от две седмици след настъпването на процесния инцидент и липсват надлежни данни
за връзката й с него. Точно обратно от приетата по делото от районния съд съдебно-
медицинска експертиза, която въззивният съд напълно кредитира, не са установяват
настъпили травматични уврежданията на участниците в процесното ПТП.
Относно конкретно определения размер на обезщетение на преживения стрес,
районният съд правилно е съобразил, че конкретния механизъм на настъпилото ПТП и
неговите последици, не предполагат съществена и трайна уплаха за пострадалата. Освен
това при определянето на размера на обезщетението основателно е отчетена и възрастта,
както и здравословното състояние на А., към момента на произшествието. Следва да се
посочи, че ПТП, подобни на процесното, са често срещани на територията на гр. София.
Поради изложеното настоящият съдебен състав намира, че определеният от районния съд
размер на обезщетение (200 лева) напълно съответства на претърпените от пострадалата
неимуществени вреди.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното
решение на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, пр. 1 ГПК следва да се потвърди в обжалваната
отхвърлителна част.
Въззиваемият на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от
Наредба за заплащане на правната помощ има право на сумата 100 лева - юрисконсултско
възнаграждение.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20202263 от 25.10.2021 г., постановено по гр. д. №
49047/2020 г. на Софийски районен съд, 159-ти състав.
ОСЪЖДА Р. Т. А. с ЕГН:**********да заплати на ЗК „Л.И.” АД с ЕИК:**** на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 273 ГПК разноски за въззивната
инстанция в размер на 100 лева - юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3