№ 422
гр. София, 24.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Вера Чочкова
Членове:Тони Гетов
МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
при участието на секретаря Пенка Анг. Цанкова
в присъствието на прокурора Н. Сл. Хр. Ап.
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20221100600540 по описа за 2022
година
Производството е по реда на гл. XXI НПК.
Образувано е по протест на СРП срещу Решение от 27.02.2022 г. по
нохд № 15046/2019 г. на СРС, НО, 102-ти състав, с което Б. СЛ. М. е признат
за виновен в това, че на 07.09.2017 г. в гр. София, в сградата на Областен
отдел „А.а.” - София, намираща се на ул. „**** в столицата, пред В.Г.С. -
служител в 00 „АА” - София (длъжност „технически сътрудник” в Сектор
„Водачи и административни дейност”), съзнателно се ползвал от неистински
официален документ - свидетелство за съдимост peг. № 103535/30.08.2017г„
на което е придаден вид, че е издадено от Софийски районен съд на Б. СЛ. М.
с ЕГН: ********** (в действителност свидетелство за съдимост с посочения
номер е издадено на друго лице (Р.А.Х.) и според справка за съдимост per. №
13902/14.09.2017г. на СРС подсъдимият е осъждан), като от него за самото му
съставяне не може да се търси наказателна отговорност - престъпление по
чл.316, предл.1 вр. чл.308, ал.1, предл.1 от НК, и е освободен от наказателна
отговорност, като му е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 1 000 лв.
1
В протеста са наведени доводи за неправилност на обжалвания акт
поради това, че районният съд неправилно определил моментът, към който
обвиняемият се счита осъждан. Според прокурора този момент се преценява
към момента на извършване на инкриминираното деяние, а не към момента на
постановяване на обжалвания акт, както е прието от първата инстанция. В
случая обвиняемият бил осъждан към инкриминираната дата – 09.07.2017 г.,
към който момент не е влязло в сила Определение № 432 от 03.08.2018 г. по
внчд № 893/2018 г. на САС, НО, 4. състав, с което е допусната съдебна
реабилитация на обвиняемия по предходните му две осъждания. Неправилно
съдът се позовал на разпоредбата на чл. 2, ал. 2 НК, тъй като в случая до
постановяване на решението не са последвали различни закони, а е приложим
чл. 2, ал. 1 НК, който изисква преценка за наличие на положителните
предпоставки по чл. 78а, ал. 1 НК към момента на извършване на деянието.
Иска се отмяна на първоинстанционното решение и връщане на делото за
ново разглеждане на СРС. Не се правят искания за събиране на нови
доказателства.
Останалите страни – обвиняемият Б.М. и упълномощеният му защитник
адв. Б.М. не са взели становище по протеста.
В проведеното по реда на чл. 327 НПК закрито съдебно заседание
въззивният съд е приел, че за правилното решаване на делото не се налага
разпит на свидетели и на вещи лица.
В открито съдебно заседание представителят на държавното обвинение
поддържа протеста. Излага посочените в протеста съображения за
неправилно приложение на разпоредбата на чл. 78а НК.
В открито съдебно заседание защитникът на подсъдимия М. оспорва
протеста и моли за потвърждаване на първоинстанционната присъда като
правилна и законосъобразна, а при условията на евентуалност при уважаване
на протеста делото да се върне за ново разглеждане от районния съд, тъй като
първоинстанционното производство протекло по реда на диференцираната
процедура по гл. XXVIII НПК без провеждане на съдебно следствие,
което да даде възможност на обвиняемия да се защитава по доказателствата и
да прави искания.
Подсъдимият Б.М., редовно призован, се явява и в последната си дума
моли за потвърждаване на решението на районния съд.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните и като
провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, на основание
чл. 314 НПК, намира за установено следното:
Протестът е подаден в законоустановения срок от надлежно
легитимирана страна срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен
контрол, поради което е допустим.
Разгледан по същество, протестът на СРП е основателен.
Обвиняемият Б. СЛ. М. е роден на **** г. в гр. София, българин с
2
българско гражданство, със средно образование, неженен, работи в „О. К.
Супертранс” АД, с постоянен адрес: гр. София, ж.к. **** и настоящ адрес в
гр. София, ж.к. „Христо Ботев”, ул. ****, ЕГН: **********.
При преценка на въпроса за наказателната отговорност на подсъдимия,
първоинстанционният съд неправилно е преценил, че са налице
предпоставките за приложение на чл. 78а от НК.
Съгласно чл. 316, предл. 1 вр. чл. 308, ал. 1, предл. 1 НК предвиденото
за това умишлено престъпление наказание е лишаване от свобода до три
години. Наред с това липсва някоя от предвидените в ал. 7 на чл. 78а НК
пречки, ограничаващи приложението на института на освобождаване от
наказателна отговорност с прилагане на административно наказание, а
предвид естеството на престъплението, в резултат на извършването му не са
настъпили имуществени вреди, които следва да бъдат възстановени, като
деецът не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК
към момента на извършване на вмененото деяние.
Настоящата инстанция предприема изследване на спорния въпрос към
кой момент следва да са били налице кумулативните предпоставки по чл. 78а
НК, сред които и изискването за липса на осъждане на дееца за престъпление
от общ характер по чл. 78, ал. 1, б. „б“ НК, имайки предвид обремененото
съдебно минало на обвиняемия към момента на извършване на
инкриминираното деяние.
От актуалната справка за съдимост на обвиняемия, която е с дата на
издаване 22.10.2019 г., се установява, че към момента на извършване на
инкриминираното деяние същият е осъждан, както следва:
с Присъда от 29.05.1992 г. по нохд № 482/1991 г. на СРС, влязла в сила
на 12.06.1992 г., обвиняемият е осъден на основание чл. 150 вр. чл. 20,
ал. 2 вр. чл. 54 НК на 2 години лишаване от свобода при общ режим, на
основание чл. 152, ал. 1, т. 2 вр. чл. 54 НК е осъден на 7 години лишаване
от свобода при строг режим, като на основание чл. 23 НК му е наложено
едно общо наказание от 7 години лишаване от свобода при строг режим;
с Присъда № 152 от 01.07.2002 г. по нохд № 1303/2001 г. на СГС, НК, 12-
ти състав, влязла в сила на 22.03.2004 г., обвиняемият е осъден на
основание чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. 2 и 3 и т. 11, предл. 1 вр. чл. 115 вр.
чл. 29, ал. 1, б. „а“ и чл. 54 НК на 20 години лишаване от свобода при
усилено строг режим на основание чл. 48, б. „в“ НК, зачетено било
предварителното задържане считано от 15.12.1999 г., като с Решение №
132 от 2003 г. по внохд № 945/2002 г. на АС – София, НО, 3-ти състав
постановената присъда била изменена с частично оправдаване по чл. 116,
ал. 1, предл. 2, т. 6 НК и наложеното наказание лишаване от свобода
било намалено на 18 години и с потвърждаване на присъдата в
останалата й част.
С протоколно Определение от 20.06.2018 г. по нчд № 2159/2018 г. на
СГС, НО, 28-ми състав е оставена без уважение молбата на обвиняемия за
3
съдебна реабилитация от осъждането му с Присъда № 152 от 01.07.2002 г. по
нохд № 1303/2001 г. на СГС, НК, 12-ти състав, влязла в сила на 22.03.2004 г.
С окончателно Определение № 432 от 03.08.2018 г. по внчд № 893/2018
г. на АС – София е отменено горепосоченото протоколно определение на СГС
и е допусната реабилитация на обвиняемия по осъжданията му с Присъда от
29.05.1992 г. по нохд № 482/1991 г. на СРС, влязла в сила на 12.06.1992 г., и с
Присъда № 152 от 01.07.2002 г. по нохд № 1303/2001 г. на СГС, НК, 12-ти
състав, влязла в сила на 22.03.2004 г.
Нормата на чл. 78а НК е императивна и приложението й е задължително
за всяка съдебна инстанция, когато установи, че предвидените в нея
материалноправни предпоставки, имащи безусловен характер, са били налице
единствено към момента на извършване на инкриминираното деяние, а не и в
последващ деянието момент. Приемането на противното разрешение би
довело до нарушаване на принципа на равенство на гражданите в
наказателното производство по чл. 11 НПК, тъй като открива възможност за
преднамерено отлагане на делата с оглед целено настъпване на всички
предпоставки, изискуеми по чл. 78а НК, по отношение на конкретни лица
(ППВС № 7 от 4.XI.1985 г. по н. д. № 4/85 г.; Решение № 27 от 19.02.2003г. на
ВКС по н. д. № 654/2002 г., I н. о.; Тълкувателно решение № 1 от 25.10.2011 г.
на ВКС по тълк. н. д. № 1/2011 г., ОСНК; Решение № 26 от 28.01.2011 г. на
ВКС по н. д. № 717/2010 г., III н. о. и Решение № 583 от 17.12.2010 г. на ВКС
по н. д. № 557/2010 г., III н. о.). Това тълкуване contra legem на разпоредбата
на чл. 78а НК противоречи на идеята на законодателя да третира по-
благоприятно дейците, като се откаже при условията и по реда, предвидени в
закона от налагане на наказание, но същевременно да постигне превантивен и
превъзпитателен ефект по отношение на тях, като ги порицае за извършени от
тях престъпления, заменяйки наказателната отговорност с
административнонаказателна отговорност.
С обвинителен акт от 19.09.2019 г. на обвиняемия е повдигнато
обвинение за това, че на 07.09.2017 г. е извършил престъпление по чл. 316 вр.
чл. 308, ал. 1 НК, към която дата обвиняемият е бил осъден за престъпления
от общ характер, без да е настъпила съдебна реабилитация по предходните му
две осъждания с горното определение на АС – София.
Поради това неправилно е прието от районния съд, че обвиняемият
може да бъде освободен от наказателна отговорност по чл. 78а НК, след като
предпоставките по чл. 78а НК са били налице, макар и след извършване на
вмененото деяние.
Настоящата въззивна инстанция не споделя извода на районния съд, че
настъпилата след извършване на деянието съдебна реабилитация на
обвиняемия представлява ново обстоятелство, което следва да води до
прилагане на по-благоприятен наказателноправен режим по аналогия на
разпоредбата на чл. 2, ал. 2 НК. Според разпоредбата на чл. 2, ал. 2 НК, ако до
4
влизане на присъдата в сила последват различни закони, прилага се законът,
който е най-благоприятен за дееца. Прилагането по аналогия на процесуални
норми е недопустимо, поради което въпросната разпоредба не намира
приложение в процесния случай.
За да постанови решението си, районният съд е провел
диференцираната процедура по гл. XXVIII НПК, при която не се провежда
съдебно следствие, в рамките на което страните в съдебното производство да
имат възможност да проявят процесуална активност, като представят и
оспорват доказателствени източници и правят нови доказателствени искания
относно конкретни правно релевантни факти, попадащи в доказателствения
обхват по смисъла на чл. 102 НПК. Основателен е доводът на защитата, че
гореизложеното ограничава правото на защита на подсъдимия, който не е
могъл да се защитава срещу фактите по обвинението, тъй като районният съд
въпреки внесения обвинителен акт от държавното обвинение провел
първоинстанционното производство по реда на гл. XXVIII НПК, в което
всички писмени доказателства от досъдебното производство само били
прочетени и приети на основание чл. 283 и чл. 286 НПК. Делото следва да
бъде върнато за ново разглеждане на районния съд тъй като въззивният съд
не може за първи път да се произнесе по обвинителния акт, след като това не
е сторено от районния съд в първоинстанционното производство, което
следва да бъде сторено при новото разглеждане на делото.
При извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна
проверка на правилността на атакуваното решение, въззивната инстанция не
констатира наличието на други основания, налагащи нейното изменяване или
отмяна. Поради това и с оглед гореизложените съображения, въззивният съд
постанови своето решение, с което обжалваният акт следва да бъде отменен и
делото върнато за ново разглеждане на друг състав на районния съд за
провеждане на съдебно производство по общия ред въз основа на внесения
обвинителния акт срещу Б.М..
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 334, т. 1 и чл. 335 НПК,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НК, V въззивен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение от 27.02.2022 г. по нохд № 15046/2019 г. на СРС,
НО, 102-ти състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на СРС, НО
съгласно указанията в мотивната част на акта.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6