№ 17340
гр. София, 25.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. Г.ЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. Г.ЕВА Гражданско дело №
20221110169898 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.124 и сл ГПК.
Образувано е по искова молба вх.№ 286517/22.12.2022 г. на Г. А. Д., ЕГН ., с
постоянен адрес: гр. София, ул. „Стефан Стамболов“ № 40, ет. 4, с актуален съдебен адрес:
гр. София, бул. Ал. Стамболийски № 125-2, ет. 5, офис 5.3, чрез адвокат ., срещу „.“
ЕООД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“
№28, ет. 2, ап. 40-46, представлявано от . кумулативно обективно съединени искове с правно
основание: установителен по чл. 124 от ГПК във връзка с чл. 26 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК
вр. и осъдителен по чл. 55, ал. 1 предл. първо ЗЗД, предявен като частичен в размер на 50
лева (петдесет лв.) за платени при изначална липса на основание суми по договор за
поръчителство в размер на 185,52 лв.
С молба от 26.06.2023 г. ищецът е направил искане за изменение цената на
осъдителния иск, като същото е допуснато с протоколно определение от 17.10.2023 г., като
същият се счита предявен за сумата от 185.52 лв.
В исковата молба се твърди, че на 09.09.2022 г. ответникът е сключил договор за
паричен заем № 4586561 с „.“ АД в размер на 600.00 лв., при определена седмична вноска и
без посочен лихвен процент. Сочи се, че в чл. 4 от твърдения договор било уговорено лично
обезпечение с две физически лица, поръчители или банкова гаранция в полза на
институцията, отпуснала кредита. На същата дата бил сключен договор за предоставяне на
гаранция № 4586561, чрез който „.“ ЕООД е поело задълженията да обезпечи пред „.“ АД
задълженията на ищеца. Твърди се, че по силата на процесния договор, ищецът следвало да
предоставя дължимите парични суми на „Изи Аст Мениджмънт“ АД, упълномощено от “.“
ЕООД да събира същите. Твърди се, че съгласно чл.3 ал. 1 от договора за поръчителство,
възнаграждението се дължи в полза на поръчителя „.“ ЕООД, като „Изи Асет
Менидджмънт“ АД било единствено овластено да приеме плащане. Ищецът твърди, че е
погасил сумата по сключения договор.
Излагат се доводи, че ответникът не е банкова финансова институция по смисъла на
чл.3 от ЗКИ и аргументи, че не е налично сключено валидно правоотношение за
1
потребителски кредит. Навежда множество доводи за нищожност. Ищецът счита, че
договорът за предоставяне на поръчителство е изначално лишен от основание, тъй като в
полза на потребителя не била предложена услуга, като обезпечението е единствено и само в
полза на кредитора по договора за кредит, като цялото възнаграждение е поето от
потребителя, още повече, че в случай на изпълнение на задължението по договора за кредит
от поръчителя – ответник по делото – то той би имал право на регрес срещу ищеца за
пълната стойност на платеното. Позовава се на съдебно решение № 7 от 28.04.2020 г. По т.д.
№ 562/2017 г. На Върховен касационен съд, 2-ро търг. отделение в подкрепа на доводите за
нищожност на твърдения договор, както и Решение № 165/02.12.2016 г. На ВКС по т.д.
№ 1777/2015 г., I т.д., ТК по отношение на принципа на добросъвестност и справедливост.
Ищецът излага и доводи за нищожност на договора за кредит. Счита, че договорът за
предоставяне на гаранция е нищожен, поради накърняване на добрите нрави и поради това,
че сумата, уговорена като възнаграждение е в размер повече от половината от сумата по
отпуснатия заем.
Моли съда да прогласи за нищожен сключения договор за поръчителство № 4586561
между страните Г. А. Д. и „.“ ЕООД, както и да му бъде присъдена сумата от 50 лв. като част
от общата сума от 185,52 лв., тъй като била платена без основание, лв. ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
Претендира разноски и адвокатско възнаграждение. Указана е банкова сметка, съгласно чл.
127, ал. 4 ГПК.
Ответната страна в отговора по исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1
ГПК, оспорва исковете като недопустими и неоснователни.Твърди че ищцовата страна е
предявявал няколкократно искове за едно и също нещо, посредством различни начини на
защита, с цел да се обогати с допълнителни разноски за сметка на ответника. Счита че
искането за съединяването на установителния иск с осъдителни искове е недопустимо,
поради идентичност на предмета на спора, като излага подробни доводи за това. Позовава се
на множество съдебни решения на Върховния касационен съд във връзка с недопустимостта
на кумулативно предявяване на осъдителен и установителен иск. Твърди че процесуалният
представител на ищеца цели да се обогати с допълнителни разноски по всеки иск за сметка
на ищеца и ответника и действията му представляват злоупотреба с правото. Излага доводи
за неоснователност на исковата претенция. Моли Съда служебно да присъедини настоящото
производство към г.д. № 69875/2022 г. като твърди, че имат общ предмет, страни и
подсъдност. Ответната страна излага доводи че е налице превратно упражняване на права,
нарушаване на основни принципи на гражданския процес и се позовава на множество
решения на Върховния касационен съд, както и на Съда на европейския съюз. Сочи, че
ищцовата страна размества доказателствената тежест в процеса, поради липсата на
процесния договор като приложение в доказателствата. Излага подробни твърдения по
неоснователността на претенцията на ищеца по отношение на нищожността на договора
между страните. Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани и да
му присъди разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение, в
случай на решение в полза на ищеца.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
Видно от събраните по делото доказателства, се установява, че между ищеца и „.“ АД
е сключен Договор за паричен заем № 4586561 от 09.09.2022 г. за сумата от 600 лв. и срок на
договора 12 седмици. Крайният падеж е определен на 02.12.2022 г., с фиксиран годишен
лихвен процент 40 %, лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора – 0.11 % и
ГПР – 49.23 %.
Ищецът е подписал Договор за предоставяне на гаранция № 4586561/09.09.2022 г. с
2
ответното дружество, с който е уговорено, че ответникът ще предостави гаранция за
изпълнение на задълженията на потребителя към „Изи Асет мениждмънт“ АД по посочения
в т. 2 Договор за заем при възнаграждение в размер на 185.52 лв., платимо разсрочено по
начините, установени в Договора за заем.
По делото са представени и приети и Приложение към Договор за предоставяне на
гаранция: информационни права на субектите на лични данни, погасителен план към
договора за заем и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити.
От приетото по делото заключение на допуснатата ССчЕ, неоспорена от страните в
срока по чл. 200, ал. 3 ГПК, по делото се установява, че между ищеца и „.“ АД е сключен
Договор за паричен заем с № 4449495, като задължението за периода на договора е в общ
размер на 630.48 лв. Ищецът е заплатил сумата от 185.52 лв. по Договор за гаранция с
№ 4586561, сключен с „.“ ООД. Ищецът е заплатил общо по сметка на „.“ АД сумата от 816
лв., в това число в полза на „.“ АД от 630.48 лв. и в полза на ответника – 185.52 лв. Вещото
лице е установило, че ГПР възлиза на 13292813836.84 %, съобразявайки размера на
отпуснатия кредит, общата заплатена от ищеца сума и срока, за който е погасен кредита.
При така установените факти по предявените искове, съдът счита, че не следва да
обсъжда доводите за нищожност на договора за заем, сключен между ищеца и „.“ АД,
доколкото такъв иск няма предявен с исковата молба, в противен случай би се произнесъл
свръх петитум с недопустим съдебен акт.
Доколкото договорът за предоставяне на гаранция, сключен между страните, има за
предмет поемане на отговорност за обезпечаване на вземане, което ищецът дължи на едно
трето лице – кредитодател срещу възнаграждение за това, съдът счита, че твърдението на
ищеца, че е налице договор при първоначална липса на основание е неоснователно.
Неоснователни са доводите, наведени за процесния договор в исковата молба, касаещи
договора за поръчителство, тъй като процесният договор не е такъв по смисъла на чл. 138 и
следващите от ЗЗД. Касае се за договор за предоставяне на гаранция, сключен между
кредитополучател и поръчител. Предвид разпоредбата на чл. 9 от Закона за задълженията и
договорите, законът допуска свобода на договарянето при условие, че се спазват
повелителните норми на закона и добрите нрави. В настоящия случай не се установява
нарушаване на императивни законови разпоредби, нито нарушаване на добрите нрави.
Неоснователен е доводът, че договорът е нищожен поради противоречие с добрите нрави,
тъй като размерът на договореното възнаграждение по него е в размер по-голям от
половината от отпуснатата сума по договора за кредит. Видно от събраните по делото
доказателства, главницата по договора за кредит възлиза на 600 лв., а възнаграждението по
процесния договор за поръчителство, обезпечаващ договора за кредит, се явява под 1/3 част
от главницата.
Не може да се възприеме и довода, че договорът е нищожен само поради това, че бил
сключен не между поръчителя и кредитора по договора за кредит, а между поръчителя и
кредитополучателя. Страните по процесния договор свободно са договорили условията по
него, като предметът на договора е обезпечаването на риска от невъзможността на лицето –
кредитополучател – да заплати дължимите към кредитора си по договора за кредит суми,
респективно понасяне на отговорността за погасяване на вземането от поръчителя, в случай,
че кредитополучателят не погаси на падежа. Обезпечителната функция на договора се явява
основанието на договора, поради което не може да се приеме, че същият е лишен от
основание изначално. Предоставяната услуга в полза на кредитополучателя се явява
поемането на този риск от неплащане.
С оглед изложеното, съдът приема, че не са налице твърдените в исковата молба
пороци на процесния Договор за предоставяне на гаранция, които да водят до неговата
нищожност. Ето защо, съдът счита, че искът по чл. 26, ал.1 от ЗЗД се явява недоказан и
3
неоснователен – не са налице предпоставките, визирани в посочената законова разпоредба –
противоречие със закона, заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави или
договаряне върху неоткрити наследства. В случая не може да се приложат разпоредбите на
Закона за потребителския кредит, предвид това, че процесният договор не е за кредит.
При неоснователност на иска по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, неоснователен се явява и иска
по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, тъй като възнаграждението по процесния договор не е платено без
основание – ответникът е поел риска да заплати вземането по договора за кредит между
ищеца и „.“ АД за срока на действие на последния и го е носил за периода до погасяването
на вземането. Обстоятелството, че ищецът е погасил вземането си по договора за кредита
предсрочно не влияе на действителността на процесния договор.
При този изход на спора, ищецът няма право на разноски. Такива се следват само на
ответника. С отговора на исковата молба е направено искане за присъждане на
възнаграждение за процесуално представителство в размер на 360 лв. Видно от материалите
по делото, ответникът е представляван от юрисконсулт, поради което възнаграждение му се
определя от съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК по преценка на съда. Предвид
обстоятелството, че ответникът не е се е явявал в съдебно заседание, а делото не се отличава
с фактическа и правна сложност, съдът определя възнаграждение за юрисконсулт в полза на
ответното дружество в размер на 100 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г. А. Д., ЕГН ., с постоянен адрес: гр. София, ул.
„Стефан Стамболов“ № 40, ет. 4, с актуален съдебен адрес: гр. София, бул. Ал.
Стамболийски № 125-2, ет. 5, офис 5.3, чрез адвокат ., срещу „.“ ЕООД, с ЕИК: ., със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ №28, ет. 2, ап. 40-46,
представлявано от . кумулативно обективно съединени искове с правно основание по чл.
124 от ГПК във връзка с чл. 26 ал. 1 ЗЗД и осъдителен по чл. 55, ал. 1 предл. първо ЗЗД за
сумата от 185,52 лв. за платени при изначална липса на основание суми по договор за
предоставяне на гаранция, сключен между страните, като неоснователни.
ОСЪЖДА Г. А. Д., ЕГН ., с постоянен адрес: гр. София, ул. „Стефан Стамболов“ №
40, ет. 4 да заплати на „.“ ЕООД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Джавахарлал Неру“ №28, ет. 2, ап. 40-46, представлявано от . сумата в размер на 10 0
(сто) лева за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 във връзка с ал. 8
от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4