Решение по дело №327/2024 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно -процесуалния кодекс (АПК) .

Административното дело е образувано по жалба на „Никмар спринт“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: с.Брестовец, [улица]чрез представляващ Н. Й. чрез адв. И.М., с адрес за призоваване: гр.Плевен [улица], ет. 3, офис 15 срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0284-000006/04.01.2024 година на впд началник група РУ Казанлък към ОД на МВР Стара Загора.

В жалбата се посочва, че заповедта незаконосъобразна, тъй като се възпроизвежда съдържание на издаден АУАН спрямо Д. Н., липсва основание за ангажиране отговорност на дружеството, като дружеството –собственик на влекача не е допускал, нито е знаел, че лицето е с отнето СУМПС. Моли за отмяна на заповедта и присъждане на разноски.

В съдебно заседание оспорващият - Никмар спринт“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: с.Брестовец, [улица]чрез представляващ Н. Й. не се явява, представлява се от адв И.М., който поддържа жалбата и намира, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като не е налице уведомяване на Н. за издадената заповед, а и дружеството също не е запознато със заповедта, а и лицето е работило на база в Южна България. Моли за отмяна на заповедта и присъждане на разноски.

В съдебно заседание ответникът – впд началник група РУ Казанлък към ОД на МВР Стара Загора, не се явява, не се представлява.

Административният съд - Плевен, шести състав, като обсъди доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, и като извърши цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното от фактическа страна:

На 23.12.2023 година е съставен акт за установяване на административно нарушение, серия АД № 425030 от ст. полицай при Участък гр.Гурково –Ру Казанлък на Д. Н. за това, че на 14.11.2023 година около 21.10 в Община Гурково в гр. Гурково на път II -55, км. 54 в посока юг –север управлява влекач „Рено Т“ с рег № [рег. номер], собственост на „Никмар Спринт“ ЕООД след като е лишен от право да управлява МПС по реда на чл. 171, т. 1 от ЗДвП със заповед № 23-3391-000092/10.11.2023 година на второ РУ Плевен.

По делото е представена справка за нарушител за представляващ дружеството .

С процесната заповед е прекратена регистрация на ППС влекач „Рено Т“ с рег.№ [рег. номер] за срок от 6 месеца, считано от датата на отнемане на два броя регистрационни табели на „Никмар Спринт“ ЕООД за това, че на 14.11.2023 година е допуснал Д Н. да управлява в гр.Гурково горепосочения влекач като е лишен от право да управлява МПС съгласно заповед № 23-3391-000092/10.11.2023 година на Второ РУ на ОД на МВР Плевен.

Приложена и е заповед № 349з-4467/23.12.2021 година на директор на ОД на МВР –Стара Загора за компетентност на длъжностни лица от ОД на МВР – Стара Загора, да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т.1, т.2, т.2а, т. 4, т.5 от ЗДвП и в т. 1 са посочени началници на група „Пътен контрол“ към РУ, а съгласно заповед № 8121МК-3496/06.04.2023 година на главен секретар на МВР В.Г. е преназначен на длъжност началник на група „Пътен контрол“ в сектор „Охранителна полиция“ към Ру –Казанлък при ОД на МВР –Стара Загора.

След изискване от съда е представена заповед № 23-3391-000092/10.11.2023 година на началник на Второ РУ на ОД на МВР Плевен, с която на Д. П. Н. е отнето временно до решаване на въпроса с отговорността СУ на МПС № *********, като на същата е отбелязано, че е връчена на 05.02.2024 година.

По делото като свидетел е разпитан М. В. М., който работи на длъжност контрольор автомобилен транспорт в „Никмар Спринт“ ЕООД. Същият посочи, че лицето е работило като шофьор при тях , но не е знаел, че е с отнето СУМПС и това е станало известно едва в края на ноември 2023 година, когато е докарал автомобил в базата. Посочва, че при започване на работа се копират документи на лицата, но по никакъв начин не разполагат с данни за отнети свидетелства на управление в хода на работа.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество е неоснователна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4 и т. 5, буква "а" и т. 6 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица, и съгласно приложена заповед № 349з-4467/23.12.2021 година на директор на ОД на МВР –Стара Загора за компетентност на длъжностни лица от ОД на МВР – Стара Загора, да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т.1, т.2, т.2а, т. 4, т.5 от ЗДвП началник на група „Пътен контрол“ към РУ Казанлък има това правомощие.

Съдът намира, че заповедта е издадена в установената писмена форма, при спазване на административно-производствените правила и материалния закон.

Съгласно чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, , чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства - лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс.

Субект на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2а ЗДвП, редакция към датата на издаване на оспорената заповед, е всеки собственик на моторно превозно средство, чието МПС се управлява МПС от лице, на което отнето СУМПС.

Следователно, за да бъде едно лице адресат на принудителна мярка по чл. 171, т. 2а ЗДвП, е необходимо да бъдат доказани кумулативно и двата елемента на фактическия състав на мярката – управление на моторно превозно средство от лице, на което е отнето свидетелство за управление, и адресатът на мярката да е собственик на управляваното моторно превозно средство, като в случая и двата елемента на фактическия състав са налице.

Налице е заповед от 10.11.2023 година, с която на Н. за управление на МПС с концентрация на алкохол над 0,5 над хиляда на 09.11.2023 година в град Плевен временно е отнето СУМПС до решаване на въпроса с отговорността, но не повече от 18 месеца.

Съгласно чл. 172 , ал. 3 от ЗДвП случаите по чл. 171, т. 1, букви "б", "д", "е" и "ж" свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача се изземва със съставянето на акта за установяване на административното нарушение, а заповедта от 10.11.2023 година е издадена именно поради управление на автомобил с концентрация на алкохол в кръвта т.е. лицето е било с отнето СУМПС.

При налагане на ПАМ на собственик на МПС не се изисква, за да се приложи мярката, да се доказва, че същият е узнал, че лицето което управлява МПС, е лишено от право или е с отнето СУМПС и в случая с разпита на свидетеля М. не може да се приеме, че тъй като в дружеството не разполагат с информация относно отнети свидетелства на техни шофьори, то не следва да се прилагат тези мерки, тъй като законът не изисква такива предпоставки, а само управление на МПС от лице, което е с отнето СУМПС и заповедта да е издадена спрямо собственик на автомобила, какъвто оспорващият е безспорно. Достатъчно е лицето, което фактически управлява съответното МПС да е с приложена мярка по чл. 171, т. 1 от ЗДвП /както е в случая/ или да е привлечен като обвиняем за посочените в чл. 69а от НК деяния, за да се приложат последиците на мярката.

 

Посоченото означава, че е без значение за прилагането на тази мярка субективното отношение, респ. добросъвестността на собственика към извършеното от лицето, което управлява неговото МПС деяние. Нормата е приложима дори и в случай на ползването на съответното превозно средство без знанието и дори и при противопоставянето от страна на собственика му.

В разпоредбата на чл. 171, т. 2а от ЗДвП е предвидено, че принудителната административна мярка се прилага за срок от шест месеца до една година. В конкретния случай, компетентният орган е определил минимално предвидения в закона срок - 6 месеца, което обуславя извод за законосъобразност и съразмерност на наложената ПАМ въпреки липсата на мотиви относно определения срок, след като същия е определен към минимума. Определеният минимален срок е за нарушение, типично за вида си, поради което съдът намира, че не са налице нарушения на принципите за съразмерност и справедливост. Нормата е императивна, като не предоставя на компетентния орган право на преценка, а последният действа изцяло в условията на обвързана компетентност. При реализиране на фактите и обстоятелствата, представляващи основание за прилагане на мярката, същият орган е длъжен да издаде акт, с който да приложи предвидената в ЗДвП ПАМ.

Предвид горепосоченото съдът намира, че заповедта е законосъобразна , тъй като е издадена от компетентен орган, при спазване на административно-производствените правила, в съответствие с материалния закон и целта на закона, която е осуетяване възможността на лицето да извърши други подобни нарушения и с прилагането й се изпълнява и целта на чл. 22 от ЗАНН, във връзка с чл. 171 от ЗДвП - да се осигури безопасността на движението по пътищата и да се преустановят административните нарушения от водач, който управлява МПС с отнето свидетелство за управление на МПС.

С оглед изход на делото искането на пълномощник на оспорващ за присъждане на разноски е неоснователно.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 , предл. последно от АПК, Административен съд-Плевен, шести състав

 

 

РЕШИ:

 

Отхвърля жалба на „Никмар спринт“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: с.Брестовец, [улица]чрез представляващ Н. Й. чрез адв И.М., с адрес за призоваване: гр.Плевен [улица], ет. 3, офис 15 срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0284-000006/04.01.2024 година на впд началник група РУ Казанлък към ОД на МВР Стара Загора.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

Решението е окончателно.