О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 2700/25.11.2019г.
25.11.2019 г., гр. Ямбол
Ямболският
районен съд
ХVІ граждански
състав
На двадесети и пети ноември две хиляди и деветнадесета година
В
закрито заседание в следния състав:
Председател:
Георги Георгиев
като
разгледа докладваното от съдията Георгиев
гражданско
дело № 2208/2019 г. по описа на Ямболския
районен съд, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248,
ал.1 от ГПК.
Образувано е по молба с вх.№ 13260/01.08.2018 г. на И.И.И.,чрез
пълномощника му адв.Стойчо Тодоров-ЯАК,със съдебен
адрес ***,кант.17,ответник по настоящото дело, с която се иска изменение на постановеното
по делото Решение № 735/23.10.2019 г. в частта за разноските, като се иска
претенцията на ищеца за присъждане на разноски да бъде оставена без уважение
поради недължимостта й,с оглед естеството на
производството или,алтернативно,поради несвоевременното й предявяване в хода на
производството.
Излагат се съображения,че иска с правно основание
чл.127а СК представлява производство по спорна съдебна администрация. С това
производство не се отнасяло до разрешаване на правен спор между страните със
сила на присъдено нещо,то не представлявало правораздаване,а администриране в
рамките на което съдът бил призван да решава вместо страните по него как това
отношение следвало да се развива.Предмет на спорната администрация не били потестативни или притезателни
права. Чрез съдебната администрация съдът създавал ново правно положение между
страните по гражданското правоотношение съгласно своя преценка,кое е
най-целесъобразно за развитието на гражданското правоотношение,съобразно
уредените в закона критерий. Предвид изложените белези на това производство,в
теорията и практиката било общоприето схващането за недължимост
на направените от страните разноски и невъзможността да бъде прилагана
разпоредбата на чл.78 ГПК при постановяване на краен съдебен акт. Твърди се,че
производството по предявен иск по чл.127а СК също е производство по спорна
съдебна-администрация,поради което правилото за присъждане на
разноски,съобразно изхода на спора не можело да намери приложение и съдът не
следва да присъжда разноски на ищцовата страна,като
се цитира съдебна практика Решение № 385/25.08.2015 г. по ч.гр.дело № 3423/2015
г. на ВКС,първо г.о.
Също така се твърди,че претенцията за присъждане на
разноски не била направена своевременно и по предвидения в ГПК процесуален ред.
Ищеца не бил претендирал разноски нито с исковата молба,нито в хода на
съдебните прении,като не бил представил и списък с
разноските по чл.80 ГПК. Такова искане било направено едва с писмената защита
по чл.149,ал.3 ГПК,което било преклудирано,като се
развиват подробни съображения затова,включително и се цитира съдебна практика.
В срока по чл. 248, ал.2 от ГПК не е постъпил
писмен отговор по молбата от ответната страна по нея.
ЯРС, по повод на молбата, намира
следното:
Молбата е подадена в преклузивния
срок по чл. 248, ал.1 от ГПК от легитимирана страна. Същата се явява допустима,
но изцяло неоснователна, по следните съображения:
С постановеното по горното дело Решение
№ 735/23.10.2019 г. съдът е уважил искането на ищцовата
страна,като е разрешил пътуване на малолетното дете в чужбина,като е разрешил
да се издадат необходимите лични документи паспорт на детето,без да е
необходимо за целта съгласието на бащата ответник в настоящото
производство,като на основание чл.78,ал.1 ГПК същия е осъден да заплати на
ищцата сторените в производството разноски в размер на 425,00 лв.
Действително по
въпроса за дължимостта на разноските в производство по съдебна администрация, каквото е и това по чл. 127а от СК - спор
относно родителските права, е налице противоречива съдебна практика, при прегледа
на която съдът установи, че преобладаващо е становището за приложение на общите
правила, уредени в чл. 78 от ГПК, обективирано в определение № 680 от 23.07.2018 г., постановено по гр. д. № 355/2018 г. на
ВКС, IV ГО ; определение № 306 от 04.09.2017 г., постановено по ч.гр. д. № 2722/2017 г. на
ВКС III, ГО ; определение № 252 от 25.09.2015 г., постановено по гр. д. № 3895/2015 г. на
ВКС, II ГО, според които производствата по спорна администрация на отношенията родители и деца не са изрично
уредени в процесуалния закон, нито има
специални норми относно отговорността за разноските
по тези производства,
поради което и при тях намират
приложение общите правила на чл. 78 от ГПК, съгласно които отговорността за разноски
почива на изискването за отговорност за вреди от неоснователни
действия. В обратна насока е становището, възприетото с определение № 385 от 25.08.2015 г. на ВКС по ч.гр. д. № 3432/2015 г. на ВКС, I ГО, според което разпоредбата на чл. 78 от ГПК не намира автоматично
приложение в производството
по спорна съдебна администрация, в което не се
признава или отрича съществуването на материални права,
а само се оказва съдействие от страна на
съда за тяхното
упражняване.
Настоящият въззивен състав споделя преобладаващото становище, поради това, че
от една страна
липсва специална норма, която да
дерогира приложението на общата, визирана
в чл. 78 от ГПК. От друга, в настоящия казус произнасянето на настоящия
съдебен състав по
въпроса за заместващото съгласие на ответника в
качеството му на баща като разрешил пътуване на малолетното дете в
чужбина,и е разрешил да се издадат необходимите лични документи паспорт на
детето,без да е необходимо за целта съгласието на бащата ответник , е по предявен иск
по чл.127а СК, а не в изпълнение на служебното начало.
От друга страна, доколкото защитата на интереса
на детето, имащ приоритет в производство по чл.127а СК е в резултат на процесуално поведение само на единия от
родителите, необосновано би било на
същият да се възложат и разноските по
делото, при уважаване на иска
и при проявено от другия родител
бездействие - процесуално и
извънпроцесуално.
Относно второто възражение
на процесуалния представител на ответника,че
претенцията за присъждане на разноски не била направена своевременно и по
предвидения в ГПК процесуален ред. Ищеца не бил претендирал разноски нито с
исковата молба,нито в хода на съдебните прении,като
не бил представил и списък с разноските по чл.80 ГПК. Такова искане било
направено едва с писмената защита по чл.149,ал.3 ГПК,което било преклудирано. Настоящия съдебен състав напълно споделя цитираната в молбата съдебна
практика от ответника,но в настоящия случай писмената защита на процесуалния
представител на ищеца е предоставена на съда,преди приключване на делото,а
именно при даване на ход на делото по същество в която е направено искане за
присъждане на съдебно-деловодни разноски.
При това положение, съдът
намира възраженията на ответника за изцяло неоснователни, молбата за изменение
на решението в частта за разноските следва да се остави без уважение.
Мотивиран от горното и на основание чл. 248,
ал.3 от ГПК, Ямболският районен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на И.И.И.,чрез пълномощника му адв.Стойчо
Тодоров-ЯАК,със съдебен адрес ***,кант.17 за изменение на Решение №
735/23.10.2019 г. по гр.д. № 2208/2019 г. на ЯРС в частта за разноските.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на
страните пред ЯОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Г.Георгиев/