Решение по дело №747/2023 на Административен съд - Варна

Производството по делото е по реда на глава ХІІ АПК вр. чл. 63в ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на началника на Районно управление - Аксаково при Областна дирекция на МВР - Варна, подадена чрез главен юрисконсулт Катя Лукова – Атанасова, срещу Решение № 254/14.02.2023 г. по н.а.х.д. № 4990/2022 г. на Районен съд – Варна, I състав, с което е отменено Наказателно постановление № 22-0445-000674/30.08.2022 г. на началника на РУ – Аксаково при ОД на МВР – Варна, с което на И.В.П. за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП са наложени, на основание чл. 175, ал. 3, пред. първо ЗДвП, административни наказания „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.

В касационната жалба са изложени оплаквания за допуснато от решаващия делото съд нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, въз основа на което е изведено крайно искане към касационната инстанция да отмено обжалваното решение и наместо него да постанови ново по съществото на правния спор, с което да се потвърди наказателното постановление. Претендира се и за присъждането на юрисконсултско възнаграждение като същевременно с това се предявява и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна в случай, че оспореното с жалбата решение бъде оставено в сила. Във връзка със заявеното касационно основание се сочи, че разпоредбата на чл. 143, ал. 15 ЗДвП не вменява в задължение на административния орган да уведоми собственика на превозното средство за служебно извършената дерегистрация.

В с. з. на 11.05.2023 г. касаторът началник РУ – Аксаково при ОД на МВР - Варна, редовно призован, не се явява и не се представлява. С подадени писмени бележки с. д. № 6985/09.05.2023 г. поддържа чрез пълномощника си юрисконсулт Л.-А. подадената касационна жалба.

Ответникът И.В.П., редовно призован, не се явява, не се представлява в съдебно заседание и не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за нейната основателност като споделя становището на касатора за извършено от районния съд неправилно приложение на закона.

След преценка на процесуалната допустимост и основателност на жалбата, извършена в рамките на касационната проверка по чл. 218 АПК вр. чл. 63в ЗАНН, съдът намира следното:

По допустимостта на касационната жалба: Предявена е срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт; от процесуално легитимирано лице по чл. 210 ал. 1 АПК и в преклузивния 14-дневен срок за упражняване на правото на жалба, визиран в чл. 211 ал. 1 АПК – съобщение за изготвеното въззивно решение е получено редовно от касатора на датата 17.02.2023 г. /л. 29 от н.а.х.д. 4990/2022 г. на ВРС/, а касационната жалба според поставения върху нея печат на ВРС е подадена чрез въззивния съд на датата 01.03.2023 г. Със спора е сезиран родово и местно компетентният съд. Кумулативното наличие на обсъдените положителни процесуални предпоставки обуславя извод за допустимост на касационното производство.

Разгледана по естеството на изложените оплаквания и в рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218 ал. 2 АПК, касационният състав намира жалбата за основателна.

С отмененото от районния съд наказателно постановление № 22-0445-000674/30.08.2022 г. началникът на РУ – Аксаково при ОД на МВР – Варна е ангажирал административнонаказателната отговорност на И.В.П. за това, че на 08.06.2022 г. в 18:00 ч. в с. Любен Каравелово, община Аксаково, е управлявал собствения си лек автомобил „Ауди 80“, рег. № ТХ****СХ, който към този момент е бил с прекратена регистрация, на основание чл. 143, ал. 15 ЗДвП. АНО е приел, че с това си виновно извършено деяние П. е нарушил разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, за което на основание чл. 175, ал. 3, предл. първо ЗДвП му е наложил административни наказания „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.

Районният съд е отменил наказателното постановление като е приел за недоказан субективния елемент от административнонаказателния състав на нарушението. Извода за недоказаност на вината на водача на превозното средство е обосновал с отсъствието на доказателства той да е бил уведомен за служебната дерегистрация на притежаваното от него МПС.

Решението е неправилно.

Разпоредбата на чл. 143, ал. 15 ЗДвП предвижда, че служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. В отлика от чл. 143, ал. 10 ЗДвП, в хипотезата на чл. 143, ал. 15 ЗДвП законодателят не предвижда изискване собственикът на превозното средство да бъде изрично уведомен за служебно прекратената регистрация. Като приобретател на превозно средство П. е следвало по силата на вмененото му с чл. 143, ал. 15 ЗДвП задължение да го пререгистрира в законоустановения двумесечен срок от придобиването. След като въпреки че не е сторил това, той е управлявал автомобила на посочената в АУАН и в НП дата 08.06.2022 г., която е след 2-месечения срок от закупуването му с договор от 26.03.2022 г. с нотариална заверка на подписите, П. е нарушил императива на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, според който по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само регистрирани моторни превозни средства, а към 08.06.2022 г. автомобилът е бил със служебно прекратена регистрация, на основание чл. 143, ал. 15 ЗДвП. След като нормата на чл. 143, ал. 15 ЗДвП не предвижда изискване за уведомяване на собственика на превозното средство за служебно прекратената регистрация, то въпросът за уведомяването е ирелевантен относно вината на нарушителя, който по силата на изричното предвиждане на закона е следвало да е наясно с последиците от неизпълнението на задължението за пререгистрация. При така действащата нормативна регламентация и при съобразяване на конкретните факти по случая АНО с основание е ангажирал отговорността на водача по чл. 175, ал. 3, предл. първо ЗДвП, предвиждащ за нарушаване на изискването на чл. 140, ал. 1 ЗДвП кумулативното налагане на две административни наказания на нарушителя: „глоба“ и „лишаване от право да управлява МПС“. За законосъобразността на наказателното постановление е ирелевантно обстоятелството при каква конкретно форма на вината /умисъл или непредпазливост/ е извършено нарушението. Съгласно чл. 7, ал. 2 ЗАНН, непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, а чл. 175, ал. 3, предл. първо ЗДвП не предвижда изключване на отговорността на водача за нарушение, извършено при непредпазливост.

Поради това като е достигнал до обратни на изложените правни изводи и е отменил наместо да потвърди наказателното постановление, районният съд е постановил решението си в нарушение на материалния закон. Неправилното въззивно решение следва да се отмени и наместо него следва да се постанови ново от касационната инстанция по съществото на правния спор, с което обжалваното по реда на чл. 59 ЗАНН наказателно постановление да се потвърди. За този изход на спора е от значение и фактът, че ангажирайки с НП отговорността на нарушителя по чл. 175, ал. 3, предл. първо ЗДвП, АНО е избрал да му наложи и двете предвидени в нормата административни наказания в минимално регламентирания за всяко от тях размер: съответно 200 лв. глоба и 6 месеца лишаване от правото да се управлява МПС.

При този изход на делото е основателно съгласно чл. 63д ал. 4 ЗАНН искането на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което предвид промяната с касационното решение на резултата от въззивната инстанция, следва да му бъде присъдено поотделно за всяка от двете съдебни инстанции. Поради невисоката сложност на делото, то следва да бъде определено за всяка от двете съдебни инстанции в минимално предвидения размер от 80 лв. по чл. 27 е от Наредба за заплащане на правната помощ вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 63д ал. 5 ЗАНН или общо 160 лв.

Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ и чл. 222 ал. 1 АПК вр. чл. 63в ЗАНН съдът

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ решение № 254/14.02.2023 г. по н.а.х.д. № 4990/2022 г. на ВРС, І състав, и НАМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0445-000674/30.08.2022 г. на началника на Районно управление – Аксаково при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Варна, с което на И.В.П., ЕГН **********, за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП са наложени, на основание чл. 175, ал. 3, пред. първо ЗДвП, административни наказания „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.

ОСЪЖДА И.В.П., ЕГН **********, да заплати на Областна дирекция на МВР – Варна сумата от 160 /сто и шестдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: