Р E Ш
Е Н И Е
№
............... /15.03.2021
г.,
гр. Панагюрище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Панагюрище, в проведеното на първи март
две хиляди двадесет и първа година публично съдебно заседание, в състав:
Районен съдия: Магдалена Татарева
при участието на секретаря Нонка Стоянова разгледа докладваното
от съдията Татарева гр.д. № 743/2019 г. по описа на съда
Производството е по чл. 124, ал. 1 ГПК и чл. 576 ГПК
Производството е
образувано по предявен от К.Н.Б. срещу Д.Н.Б. иск с правно основание чл. 124 ГПК, с които се иска да се приеме за установено спрямо ответника, че ищецът
притежава правото на собственост върху втори етаж на масивна двуетажна сграда,
който самостоятелен обект е с идентификатор: ***** *** **** * *по КККР на гр.
Панагюрище, застроена на 72 кв.м. и 1/3 от дворното място, в което е застроено,
което място е цялото с площ от 489 кв.м., с административен адрес: гр.
Панагюрище, ул. „*******“ № 18 и идентификатор: ***** *** ****по КККР на гр.
Панагюрище, на основание завещателно разпореждане, в
условията на евентуалност давностно владение, като се иска да се обявят спрямо Д
Б. и Н.Б. за нищожни нотариални актове Нотариален акт № 50, т.II peг. №2934 д. № 204 от 2019 год. на Нотариус Н М Тс район на действие PC - Панагюрище вписан в peг. на Нотариална камара с рег.№ 471 и
Нотариален акт № 68 т.II peг. №3209 д. № 219 от 2019
год. нa Нотариус Н М Тс
район на действие PC - Панагюрище вписан в peг. на
Нотариална камара с рег.№ 471.
Ищецът основава исковата си претенция на
следните фактически твърдения: със саморъчно завещание наследодателят С. Д Б. е завещал на ищцата – К.Б. собствения си
недвижим имот представляващ втори етаж на масивна двуетажна сграда, който
самостоятелен обект е с идентификатор: ***** *** **** * *по КККР на гр.
Панагюрище, застроена на 72 кв.м. и 1/3 от дворното място, в което е застроено,
което място е цялото с площ от 489 кв.м., с административен адрес: гр.
Панагюрище, ул. „*******“ № 18 и идентификатор: ***** *** ****по КККР. Ищцата
твърди, че саморъчното завещание
съставено на 05.09.2003 г. било предано за пазене при Нотариус П К ,
като след смъртта на С. Б. същото било обявено с протокол. В исковата молба се
излага, че по силата на завещание ищецът се явява собственик на процесните
имоти. В условията на евентуалност се твърди, че е собственик на имотите на
основание давностно владение продължило повече от 5 години, което владение е добросъвестно.
Ищцата сочи, че в процесния имот е живяла заедно с децата си, като е извършвала
ремонти в него, поради което е осъществен фактическия състав на чл. 79 ЗС.
Освен това се излага, че процесните недвижими имоти са били обект на
разпоредителна сделка дарение извършена от Н.Б. – брат на наследодателя С. Б. в позла на Д.Б.,
които разпоредителни сделки са обективирани в два нотариални акта на Нотариус Н
М Т . В исковата молба се твърди, че тези нотариални актове са нищожни, тъй
като Нотариуса не е имал право да извърши нотариалните удостоверявания, поради
което се иска да бъдат обявени за нищожни. Моли са за уважаване на предявените
искове.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор
от ответника, в който се заявява, че предявените искове са неоснователни. Сочи
се, че при извършване на дарението нотариусът извършил справка в нотариалните
регистри, към който момент нямало вписване по отношение на имотите. Твърди се,
че тъй като ищцата не е вписала завещанието по реда на чл. 112, б „и“ ЗС, то
придобитото право не може да се противопостави на трети лица вписали своите
актове. Освен това се излага, че ищцата никога не е владяла процесния имот,
нито е манифестирала намерението си за придобиването му, като жилището от
самото му построяване не е било годно за живеене. Сочи се, че за да е
добросъвестно владението, то следва да е сведено до знанието на другите
наследници. Моли се да се отхвърлят
предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Районен съд-Панагюрище е сезиран с положителни
установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за приемане на
установено между страните, че ищецът е собственик на процесния имот подробно
описан в исковата молба на основание завещателно разпореждане
в условията на евентуалност на давностно владение и с установителен иск, с
който се иска да се приеме за установено между страните, че Нотариален акт № 50,
т.II peг. №2934 д. № 204 от 2019 год. на Нотариус Н М
Тс район на действие PC - Панагюрище вписан в peг. на Нотариална камара с рег.№ 471 и Нотариален акт № 68
т.II peг. №3209 д. № 219 от 2019 год. нa Нотариус Н М Тс район на
действие PC - Панагюрище вписан в peг. на Нотариална
камара с рег.№ 471 са нищожни, тъй като праводателят не е бил собственик и
нотариусът не е имал право да ги извърши.
С Определение № 260016 от 11.01.2021г.
постановено по делото служебно като ответник е конституиран Н.Д.Б. – страна по
нотариалните актове, чиято нищожност се иска да се обяви.
От представен по делото Нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № 96, том I, дело № 236/1987г. от
21.05.1987 г. по описа на Районен съд – Панагюрище се установява, че С. Д Б. придобил собствеността върху процесния имот
представляващ втори етаж от масивна двуетажна жилищна сграда с площ от 72 кв.м.
и 1/3 ид.ч. от дворно мястото, цялото с площ от 489
кв.м., находящи се в гр. Панагюрище, ул. ******* № 16 на основание договор за
издръжка и гледане, обективиран в посочения нотариален акт.
По делото е приложено и прието като доказателство
удостоверение за наследници № 0001708 от 27.11.2012г. издадено от Община
Панагюрище, от което се установява, че С. Д Б е
починал на 07.03.2012 г., като е оставил за свои наследници Н.Б. – брат и Б Б. – племенница.
От представен и приет като доказателство по
делото Нотариален акт № 50, т.II peг. №2934 д. № 204
от 2019 год. на Нотариус Н М Тс район на действие PC
- Панагюрище вписана в peг. на Нотариална камара с
рег.№ 471 се установява, че Н.Д.Б. е дарил на Д.Б. ½ ид.ч.
от самостоятелен обект е с идентификатор: ***** *** **** * *по КККР на гр.
Панагюрище, застроена на 72 кв.м. построено, дворно място с площ от 489 кв.м.,
с административен адрес: гр. Панагюрище, ул. „*******“ № 18 и идентификатор: *****
*** ****по КККР на гр. Панагюрище.
От представен и приет като доказателство по
делото Нотариален акт № 68 т.II peг. №3209 д. № 219
от 2019 год. нa Нотариус Н М Тс
район на действие PC - Панагюрище вписана в peг. на
Нотариална камара с рег.№ 471 се установява, че Н.Д.Б. е дарил на Д.Б. 1/6 ид.ч. от поземлен имот – дворно място с идентификатор: *****
*** ****по КККР на гр. Панагюрище, с площ от 489 кв.м., с административен
адрес: гр. Панагюрище, ул. „*******“ № 18.
По делото е представено и прието като
доказателство саморъчно завещание от 05.09.2003 г. на С. Д Б., с което е завещал на К.Б.- негова племенница
собственото му жилище- втори етаж от жилищна сграда, построена на 72 кв.м. и
1/3 от дворно място от 479 кв.м. находящо се в гр. Панагюрище, ул. „*******“ №
18, което завещание е оставено за пазене в кантората на Нотариус К и е обявено на 04.10.2012 г., видно от
протокол за обявяване на саморъчно завещание изготвен от Нотариус П К с район на действие PC - Панагюрище вписана в peг. на Нотариална камара с рег.№ 390.
По делото са събрани гласни доказателствени
средства чрез разпит на свидетеля Д. Д., чийто показания са относими към
предявения иск за установяване на собственост на основание давностно владение.
При така установеното от фактическа страна от
правна съдът намира следното:
Саморъчното завещание като едностранна сделка представлява
способ за разпореждане на собственика с притежаваното от него имущество, като вещноправният- прехвърлителен
ефект на тази сделка настъпва в момента на смъртта на завещателя. Съществен
елемент от съдържанието на завещанието е посочването на имуществото, предмет на
разпореждането и лицето в полза на което се извършва завещанието. Законът не
изисква в случаите, когато се завещава определен недвижим имот, той да бъде
посочен в завещанието с всички негови индивидуализиращи белези -
местонахождение, площ, съседи. Достатъчно е индивидуализацията да бъде
извършена по такъв начин, който прави имота, предмет на разпореждането,
обективно определяем с оглед обстоятелствата във всеки отделен случай. В
конкретния случай в представеното по делото завещание е посочено по достатъчно
ясен и категоричен начин както лицето в полза, на което е направено
завещанието, така и имуществото, което се завещава- като имотите са описани,
така щото да бъдат определени. Ето защо следва да се приеме, че със смъртта на завещателя
– С. Б. на 07.03.2012 г. завещанието е породило своето вещно-прехвърлително
действие и имотите посочени в завещателното
разпореждане са станали собственост на К.Н. Б- лицето в чиято полза е направено
завещанието.
Тук е мястото да се посочи, че неоснователно се
явява възражението направено от ответника, че завещанието не е противопоставимо на наследниците по закон, тъй като не е
вписано. В практиката на ВКС е прието, че „с изменението на чл.112 ЗС (ДВ.
бр.34/2000 год.) и създадената нова б."и" е предвидено задължително
вписване на препис от обявените саморъчни завещания с предмет недвижим имот и
права върху недвижим имот. Това вписване има чисто оповестително
действие и цели само да даде възможност на наследниците по закон и на трети
лица да узнаят за извършения от наследодателя акт на разпореждане с имуществото
за след смъртта му и за намерението на бенефициера да
се ползва от него". Обявяването на саморъчното завещание по реда на чл. 27 ЗН, както и вписването на препис от обявеното саморъчно завещание не са условие
да се породи вещно-правното действие на завещанието. Наследникът по закон
наследява, само ако налично завещание не е породило действието си. Правилото,
установено с чл. 113 ЗС, според което актовете по чл. 112 ЗС до вписването им
не могат да се противопоставят на трети лица, е неприложимо когато се касае до
отношения на придобиване на наследствени парва по силата на завещание спрямо
наследника по закон, както и в отношенията между придобиване на права от наследника
по завещание, придобили права по силата на наследственото /законово/
правоприемство и трети лица, придобили права по силата на транслативен
акт, сключен с наследника по закон, поради изключеното наследствено
правоприемство от наследника по завещание. Посочената съдебна практика се
споделя изцяло от настоящия съдебен състав, поради което следва да се приеме,
че ищцата е придобила правото на собственост върху процесните имоти на основание
направено в нейна полза завещателно разпореждане, които
права са противопоставимо на наследника по закон – Н.Д.Б.
и третото лице на което е прехвърлил имота – Д.Б., въпреки твърдяната липсва на
вписване на завещанието към момента на сключване на договорите за дарение (така
Решение № 206 от 25.07.2012 г. по гр. д. № 238/2012 г. на Второ гр.о., ВКС и Решение № 698 от 08.06.2011 година по гр.д. №
1281/2009 год. на ВКС-I г.о.).
За пълнота на изложението следва да се посочи, че
съдебната практика приема, че съдът не следи служебно за валидността на завещателно разпореждане, въз основа на което една от
страните в производството черпи права, ако противната страна не оспори
действителността му (така и Решение № 204 от 05.10.2018 по гр.д. 3342/2017 на Четвърто
гр.о., ВКС и Решение
№ 245 от 17.01.2020 г. по гр. д. № 4908/2018 г. на Трето гр.о., ВКС). Ето защо
доколкото липсват доводи от ответника в тази насока, то съдът не дължи да
извърши служебна проверка за валидността на завещанието от което ищецът черпи
своите права.
Доколкото основателен се явява положителният
установителен иск за установяване правото на собственост върху процесните имоти
на основание завещателно разпореждане, то не са
налице процесуалните предпоставки за разглеждане на предявения под евентуалност
иск за установяване правото на собственост върху процесните имоти на основание
давностно владение.
По отношение на исковете с правно основание чл.
576 ГПК настоящият съдебен състав намира следното:
В разпоредбата на чл. 576 ГПК са изброени
изчерпателни хипотезите, при които нотариалното действие е нищожно, поради
това, че нотариусът не имал право да го извърши, чрез препращане към конкретни
разпоредби на ГПК. Така например, когато не е отбелязано мястото и датата на
съставяне на нотариалния акт или когато страните по сделката не са се подписали
и т.н. Предвид характера на разпоредбата- императивна правна норма, то същата
не следва да тълкува разширително, т.е. извън конкретните хипотези изброени от
законодателя нотариалните удостоверение не се явяват нищожни. В конкретния
случай се иска обявяване нищожността на два нотариални акта, тъй като
нотариусът не е имал право да ги извърши, тъй като праводателят не е бил собственик
на процесния имот. Посоченото обаче не е от изрично предвидените основания за
нищожност на нотариалните удостоверения, посочени в правната норма на чл. 576 ГПК, поради което предявените искове се явяват неоснователни. Правната практика
и теория приемат, че тогава когато праводателят не е собственик на правото, с което
се разпорежда сделката е действителна, респективно нотариалният акт, в който е
обективирана е действителен (ако не страда от изчерпателно посочените в
разпоредбата на чл. 576 ГПК пороци, какъвто не е настоящия случай), но същата
не поражда своето вещно-прехвърлително действие. Предвид
изложеното предявените искове за обявяване нищожността на процесните нотариални
актове се явяват неоснователни и като такива следва да се отхвърлят.
По отношение на разноските:
При този изхода на делото и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК ответникът Д.Б. следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сторените
по делото разноски съобразно уважената част от предявените искове, този с
правно основание чл. 124 ГПК. В представения по делото договор за правна защита
и съдействие – л. 6а от делото, е уговорено и заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лв., като не е посочено изрично размерът на
същото за всеки от исковете, поради което следва да се приеме, че
възнаграждението за исковите претенции с правно основание чл. 124 ГПК е уговорено
в размер на 300 лв., като в същия размер е уговорено и възнаграждението по
исковете с правно основание чл. 576 ГПК. При този изход на спора и съобразно
уважената част от исковете в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски
в размер на 436,87 лв. от които 300 лв. адвокатско възнаграждение и 136,87 лв. –
държавна такса (размера на държавната такса по иска по чл. 124 ГПК). Неоснователна
е претенцията на ищеца за заплащане на разноски в размер на 200 лв. – по в.ч.гр.д.
№ 198/2020 г. по описа на Окръжен съд- Пазарджик и 200 лв. по в.ч.гр.д. № 558/2020г.
по описа на Апелативен съд – Пловдив, тъй като в кориците на делото не са
представени доказателства, че тези разноски са реално сторени. Съгласно т. 1 от
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. по описа
на ОСГТК, ВКС съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат,
когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан
начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят
доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното
плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. В
конкретния случай в договорите за правна защита и съдействие представени пред
въззивните инстанции нито е уговорен размер на адвокатско възнаграждение, нито са представени доказателства, че такова
е заплатено.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника
Д.Б. следва да бъдат присъдени разноски съобразно отхвърлената част от исковете
– тези по чл. 576 ГПК. От представената по делото разписка за получена сума л.
103 – гръб се установява, че е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400
лв., като не е посочено изрично размерът на същото за всеки от исковете, поради
което следва да се приеме, че възнаграждението за исковите претенции с правно
основание чл. 124 ГПК е уговорено в размер на 200 лв., като в същия размер е уговорено
и възнаграждението по исковете с правно основание чл. 576 ГПК. Предвид
изложеното ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника Б. разноски
направени пред настоящата инстанция в размер на 200 лв. - заплатено адвокатско
възнаграждение по искове с правно основание чл. 576 ГПК.
Разпоредбата на чл. 77 ГПК предвижда, че ако
страната остане задължена за разноски съдът постановява събирането им. В
конкретния случай по делото са представени доказателства за заплатена държавна
такса в размер определен от съда на 156,33 лв. При проверка на данните по
делото съдът констатира, че дължимата държавна такса по исковете с правно основание
чл. 124 ГПК е в размер на 136, 87 лв., съобразно представената данъчна оценка,
а тази по исковете с правно основание чл. 576 ГПК следва да се определи в
размер на 30 лв. или общо в размер на 60 лв. (доколкото исковете са неоценяеми). Ето защо ищецът следва да бъде осъден да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Панагюрище сумата
в размер на още 40,54 лв.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, спрямо Д.Н.Б. ЕГН: ********** и адрес,***,
че К.Н.Б. ЕГН: ********** с адрес: *** притежава правото на собственост на втори етаж на масивна двуетажна сграда, който самостоятелен
обект – жилище е с идентификатор: ***** *** **** * *по КККР на гр. Панагюрище, с
площ от 72 кв.м., при съседи под обекта:55302.501.3144.2.1 и 1/3 ид.ч. от дворното място, в което е построено, което място е
цялото с площ от 489 кв.м., с административен адрес: гр. Панагюрище, ул. „*******“
№ 18 и идентификатор: ***** *** ****по КККР на гр. Панагюрище (номер по предходен
план 3144, квартал 218, парцел IX), при съседи:
***** *** ****, ***** *** ****, ***** *** ****, ***** *** ****, ***** *** ****
по КККР на гр. Панагюрище, на основание завещателно
разпореждане направено от С. Д Б.,
починал на 07.03.2012 г.
ОТХВЪРЛЯ исковете предявени от К.Н.Б. ЕГН: ********** срещу Д.Н.Б. ЕГН: ********** и
Н.Д.Б. ЕГН **********, с които се иска да се обявят за нищожни Нотариален акт №
50, т.II peг. №2934 д. № 204 от 2019 год. на Нотариус
Н М Тс район на действие PC - Панагюрище вписан в peг. на Нотариална камара с рег.№ 471 и Нотариален акт № 68
т.II peг. №3209 д. № 219 от 2019 год. нa Нотариус Н М Тс район на
действие PC - Панагюрище вписан в peг. на Нотариална
камара с рег.№ 471, тъй като тъй като праводателят не е бил собственик и нотариусът не е имал право да ги
извърши.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Д.Н.Б.
ЕГН: ********** да заплати на К.Н.Б. ЕГН: ********** сумата в размер на 436,87 лв. – представляваща разноски направени пред
настоящата инстанция.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, К.Н.Б.
ЕГН: ********** да заплати на Д.Н.Б. ЕГН: ********** сумата в размер на 200 лв. – представляваща разноски
направени пред настоящата инстанция.
ОСЪЖДА, на основание чл. 77 ГПК К.Н.Б. ЕГН: ********** да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на Районен съд – Панагюрище сумата в размер на още 40,54 лв. дължима
държавна такса, както и 5 лв. само в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист.
Решението
може да се обжалва, с въззивна жалба, в двуседмичен срок от съобщаването му на
сраните пред Окръжен съд – Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: