№ 991
гр. Варна, 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Камелия Василева
при участието на секретаря Елица Т. Трифонова
като разгледа докладваното от Камелия Василева Гражданско дело №
20223110107459 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК от “ВиК” ООД срещу
П. Т. С. за приемане за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца заплащането на суми, за които е издадена
заповед за изпълнение №5678/12.10.**г. по ч.гр.д. №147019/**г. по описа на
ВРС, дължими за ползвани и незаплатени ВиК услуги за обект, находящ се
адрес в гр.Варна, кв.Галата, ул.“**“ бл.50,ап.14 с абонатен № ** по издадени
фактури за периода 12.10.2018г. до 03.09.**г., както следва : сумата от 567.09
лева, представляваща главница за периода 04.09.2018г. до 02.09.**г.; сумата
от 90.21 лева, представляваща лихва за забава върху главницата, дължима за
периода 11.11.2018г. до 06.10.**г., ведно със законната лихва забава върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 11.10.**г.
до окончателното изплащане.
В исковата молба се излага, че ответникът е потребител на ВиК Варна
услуги за имот, находящ се в гр.Варна, кв.Галата, ул.** №50, ап.14 с
абонатен №** като същият е титуляр на партидата. Сочи се също, че
претендираната сума е от реален дистанционен отчет чрез използването на
електронен карнет.
Ответникът не бил оспорил чрез писмено възражение процесните
вземания в нормативно регламентирания срок по чл.40,ал.2 от Наредба
№4/2004г. на МРРБ.
В срока по чл.131 ГПК ответникът чрез назначения особен
1
представител е депозирал отговор на исковата молба, в който е изразено
становище за неоснователност на иска.
Оспорва се ответникът е да страна или правоприемник по договор за
предоставяне на ВиК услуги по Общи условия и не е ползвател на ВиК услуги
в имота.
Оспорва се да е предоставена реално услуга в имота за посочения
период и се оспорва представената справка за недобора за периода
12.10.2018г. до 03.09.2022г. Твърди се, че отчитането на водомера не е
извършено от служител на ВиК след предварително обявяване на дата и час
чрез писмено съобщение, в присъствието на абоната или негов представител.
Сочи се, че по делото не са представени, описаните в исковата молба
фактури. Излага се,че остойностеното във фактурите количество вода не е
измерено в предвидения в ОУ и Наредбата ред.
Сочи се, че няма данни за изправността на СТИ в обекта, като се сочи,
че същият е бил технически неизправен и негоден за точно отчитане на
доставените услуги.
Отправя се възражение за погасяване по давност на всички претенции,
отнасящи се за период преди 11.10.2018г.
Отправя се искане за отхвърляне на иска.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, съобразно чл.235 от ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
Представени са Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор и Решение на ДКЕВР за одобряването им,
както и Решение на ДКЕВР, с което е утвърдено изменението на цените на
„ВиК“ООД – гр.Варна.
Представена е справка от недобора на абонатен №** за периода от
12.10.2018г. до 03.09.**г.
От представената справка в СВ-Варна се установява, че на 25.07.2008г.
П. С. с договор за покупко-продажба е придобил правото на собственост
върху Ап.№14, ет.3 в кв.Галата, ул.** №50, като на 13.10.**г. собствеността е
придобита от друго лице посредством публичен търг и постановление за
възлагане.
Представен е карнетен лист за отчитане на абонатен №** за периода
месец февруари 2018г. –месец декември *г., като видно от същия в графата
подпис на абоната фигурира подпис до 03.04.*г.
Съставен е протокол №21/04.07.*г. от длъжностни лица – инкасатори
при ответното дружество, съгласно който не е налице достъп до водомера на
2
абонатен №**.
Съставен е протокол №32/07.01.**г. от длъжностни лица – инкасатори
при ответното дружество, съгласно който не е налице достъп до водомера на
абонатен №**.
Съгласно заключението по изготвената по делото ССчЕ общият размер
на месечните задължения по партида с абонатен №** за ВиК услуги за
периода 04.09.2018г. до 02.09.**г. е в размер на 567.09 лева по издадени
фактури и общият размер на лихвата за забава за периода от падежа на всяка
фактура е 9.01 лева. Ответникът е извършил две плащания на сумата от
994.15 лева на 28.03.2018г. и на сумата от 997.14 лева на 20.05.*г. не са
налице извършени плащания по фактурите.
Съдът с оглед гореустановената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи :
По предявения положителен установителен иск за установяване
съществуване на вземането си ищецът следва при условията на главно и
пълно доказване да установи наличието на следните предпоставки :
наличието на валидно договорно правоотношение между него и ответника,
изпълнението на договорните задължения от негова страна – доставката на
претендираното за заплащане количество вода, както и размера на исковата
си претенция.
Ищецът претендира заплащането на процесната сума с твърдението, че
същата представлява стойност на потребени от ответника и доставяни от
ищеца ВиК услуги.
Особеният предствител на ответника оспорва последния да е в
облигационни правоотношения с ищеца по доставяне на ВиК услуги.
Съобразно чл.2,ал.1 от ОУ потребител е всяко физическо или
юридическо лице собственик или ползвател на имот, за който се предоставят
ВиК услуги. По делото безспорно се установявяа, че ответникът е придобил
собствеността върху имота през 2008г., за който е открида партида и по
отношение на който се предоставят ВиК услуги, предвид на което съдът
намира,че ответникът е бил обвързана валидно от договор за предоставяне на
ВиК услуги с ищеца за процесния период.
Услугата по доставка на ВиК услуги се подчинява на общите правила
на договора за продажба на движима вещ. Дължи се само стойността на
доставена и потребена вода.
От представените по делото карнетни листи се установява,че за
периода месец февруари 2018г. до месец декември *г. водомерът в имота е
бил отчитан съобразно изискванията и по реда на чл.20 и чл.24,ал.4 от ОУ
ежемесечно, като част от отчитанията са били извършени в присъствието на
абоната/същият е положил подпис в съответната графа/, което не се оспорва
3
от последния. Предвид, че последното отчитане, което е осъществено в
присъствието на абоната е от месец април *г. като съдът намира, че
извършените преди това вписвания в карнетните листи са достоверни и
последователни в отчитането и съдържат признание на абоната за получаване
на услугата и консумиране на вода в посоченото от дружеството количество.
Количеството потребена вода, установено посредством отчитане показанията
на водомера отговаря на фактурираното такова и заявеното за заплащане от
“ВиК”ООД.
След месец декември *г. липсват доказателства водомерът да е бил
отчитан посредством електронен карнет съобразнбо твърденията в исковата
молба. Налице са и данни за липса на достъп до водомера, съгласно
констативни протоколи №21/04.07.*г. и №32/07.01.**г., което предполага
служебно начисляване на количество вода каквото не се твърди и не се
доказва по делото.
С оглед изложеното съдът намира, че за реално доставено количество
вода следва да се приеме отразеното в представения карнет, носещ подписа
на абоната за периода 05.09.2018г. до 07.03.*г. с начислено общо количество
потребена вода 53 куб.м. За последващия период до заявената дата 02.09.**г.
липсват доказателства за вида и начина на отчитане на водомера, поради и
което претенцията за начислените стойности в този период следва да се
отхвърли.
Ответникът е отправил възражение за погасяване на претенцията по
давност. Заплащането на стойността на доставените ВиК услуги съставлява
„периодично плащане” по смисъла на чл.111, б.”в” от ЗЗД (в този смисъл
Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012г. по т.д. № 3/2011г. на ОСГК на
ВКС) и същото се погасява с тригодишна давност. Заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, по което е образувано ч.гр.д.
№14709/**г. описа на ВРС и е издадена заповед за изпълнение е подадено на
11.10.** год. Задължението по първата фактура с №**********/12.10.2018г. е
за периода 04.09.2018г. до 03.10.2018г. , но самата фактура е издадена на
12.10.2018г., поради и което съгласно чл.33, ал.2 ОУ падежът й за плащане е
настъпил в тридесет дневен срок след издаването й – 12.11.2018г., като към
датата на подаване на заявлението не е изтекъл предвидения в закона
давностен погасителен срок. Същото се отнася и за останалите фактури.
Претенцията е доказана по своето основание и размер и следва да се
уважи за сумата от 159.65 лева. Върху тази сума се следва и обезщетение за
забава върху всяка от главниците, считано от датата на падежа на всяка на
фактура – 30 дни след издаването й до заявения от ищеца период 06.10.**г.,
което възлиза в общ размер на 40.63 лева.
4
По разноските :
С оглед изхода на делото в полза на ищеца се следват направените от
него разноски съобразно уважената част от исковете, на основание чл.78,ал.1
ГПК както следва : 22.42 лева – разноски в заповедното производство; 22.42
лева – заплатена държавна такса в исковото производство; 89.76 лева –
заплатен депозит за особен представител; 104.72 лева – заплатен депозит за
експертиза и 14.96 лева за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ВиК-Варна „ООД,
ЕИК : *** със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“*“ 33 , че П. Т.
С., ЕГН: ********** с адрес гр.Варна, кв.Галата, ул.“**“ №50, ап.14 дължи
на заплащането на следните суми, за които е издадена заповед за
изпълнение №5678/12.10.**г. по ч.гр.д. №147019/**г. по описа на ВРС,
дължими за ползвани и незаплатени ВиК услуги за обект, находящ се адрес в
гр.Варна, кв.Галата, ул.“**“ бл.50,ап.14 с абонатен № ** по издадени фактури
за периода 12.10.2018г. до 10.05.*г., както следва : сумата от 159.65 /сто
петдесет и девет лева и шестдесет и пет ст./лева, представляваща главница
за периода 04.09.2018г. до 08.05.*г.; сумата от 40.63/четиридесет лева и
шестдесет и три ст./ лева, представляваща лихва за забава върху
главницата, дължима за периода 11.11.2018г. до 06.10.**г., ведно със
законната лихва забава върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 11.10.**г. до окончателното изплащане, на основание
чл.422 ГПК, КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА за главница за разликата до 567.09
лева и за периода 09.05.*г. до 02.09.**г., както и иска за лихвата за забава за
разликата до 90.21 лева.
ОСЪЖДА П. Т. С., ЕГН: ********** с адрес гр.Варна, кв.Галата,
ул.“**“ №50, ап.14 да заплати на “ВиК-Варна „ООД, ЕИК : *** със
седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“*“ 33 сумата от 254.28/двеста
петдесет и четири лева и двдаесет и осем ст./ лева, представляваща
направените разноски в заповедното и установителното производство, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаването
му пред Варненския окръжен съд.
5
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6