РЕШЕНИЕ
№ 1433
гр. Русе, 14.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Дарин Н. Йорданов
при участието на секретаря Ширин Енв. Сефер
като разгледа докладваното от Дарин Н. Йорданов Гражданско дело №
20254520102630 по описа за 2025 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 180,ал. 1
ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищцата Р. Г. А. твърди, че е назначена в системата на МВР по силата на трудов
договор № *** г., на длъжност ,,младши специалист“ (завеждащ служба ,,***“) в
сектор „***“ към отдел ,,***“ при ОДМВР - гр. Русе и заема тази длъжност без
прекъсване до момента. Било й определено основно месечно трудово възнаграждение
в размер на 1102 лв. и добавки за работа в МВР в размер на 5% от заплатата за
длъжността. Съгласно измененията на Наредба № 8121з919/13.07.2017 г. на министъра
на вътрешните работи и сключените анекси към трудовия договор на ищцата,
основното й месечно възнаграждение било увеличено на 1190 лв. Твърди още, че
съгласно чл. 1, ал. 5, т. 6. 2. 1 от Закона за изменение и допълнение на Закона за
държавния бюджет на Република България за 2022 г. (ДВ, бр. 18 от 2022 г.) било
посочено, че се отпускат средства в размер на 175 млн. лв. за увеличаване на
възнагражденията на персонала на Министерството на вътрешните работи с 20 на сто,
но до момента не е получила месечното възнаграждение, представляващо увеличение
от 20%, считано от 01.07.2022 г., което било определено за длъжността й с
изменението на закона. По предходен неин иск й било присъдено такова за периода до
17.11.2022 г., включително. Счита, че е следвало да получи такова и за последващ
период, поради което моли ответникът-работодател да бъде осъден да й заплати
1
сумата от 7811,28 лв., представляваща неплатено увеличение на трудово
възнаграждение за периода от 18.11.2022 г. до 21.11.2024 г., включително, както и
лихва за забава за периода от 01.12.2022 г. до 30.04.2025 г., включително, в размер на
2483,20 лв., ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба до
окончателното изплащане на главницата. Претендира разноски по делото.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът изразява становище за
неоснователност на предявените искове, като ги оспорва както по основание, така и по
размер. Не оспорва, че в процесния период, ищцата е заемала длъжността „младши
специалист“ (завеждащ служба „***“). Признава, че в Закона за държавния бюджет за
2022 г. било предвидено, че се отпускат средства в размер на 175 млн. лева по
показатели - „За изплащане на обезщетения на персонала, както и за увеличаване на
възнагражденията на персонала на Министерството на вътрешните работи с 20 на сто.
Министърът на вътрешните работи бил длъжен до *** г. да внесе в Министерския
съвет доклад за структурните промени в Министерството на вътрешните работи“.
Счита обаче, че този текст не е императивен и от него не следва, че е било предвидено
задължително увеличение на индивидуалното трудово възнаграждение на всеки един
служител в MBР с 20 на сто. Счита, че съгласно ПЗР към Наредба за изменение и
допълнение на Наредба № 8121з-919 от 13 юли 2017 г. за размера на основните
месечни възнаграждения на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от
ЗМВР и размера на началните и максималните заплати за длъжност на лицата,
работещи по трудово правоотношение, обн. - ДВ, бр. 62 от 2022 г. в сила от 01.07.2022
г. - § 5, ал. 1: ръководителите на структури по чл. 37 от ЗМВР следва да издадат
заповеди за определяне на новите размери на основните месечни възнаграждения на
подчинените си служители, а за главния секретар на МВР, заместник главния секретар
на МВР и ръководителите на структури по чл. 37 от ЗМВР - със заповед на министъра
на вътрешните работи.“. В § 7. Изрично било посочено, че за фактически заетите
служители, чиито правоотношения са преобразувани съгласно § 70, ал. 1, пи 3 и 4 от
ЗИДЗМВР (ДВ, бр. 81 от 2016 г.) и за фактически заетите държавни служители със
средно образование, чиито правоотношения се преобразуват съгласно § 70, ал. 1, т. 2
от ЗИДЗМВР ДВ, бр. 81 от 2016 г.), следвало да се извърши увеличение на
индивидуалната заплата за длъжност до 20 на сто, без размерът й да надвишава
максималния размер на съответната длъжност от щатното разписание, определени в
раздели II, III, IV и V от приложение № 3 към чл. 5 и чл. 6, ал. 6 от Наредба №
8121з919 от 2017 г.“. Поради това за длъжността, заемана от ищцата, не било
предвидено увеличение на индивидуалната заплата с 20 %. Изрично било поставено
условието - дори и да бъде направено увеличение, то да не надвишава това на
останалите лица, работещи по трудови правоотношения. Не оспорва, че с решението
на административния съд по гр. д. № 5861/2024 г. на ВАС била отменена като
незаконосъобразна разпоредбата на § 7 от ПЗР на Наредба № 8121з-919 от 13 юли
2
2017 г. Именно поради това Министерството на вътрешните работи е предприели
мерки и създало организация за актуализиране за актуализиране на трудовите
възнаграждения на лицата заемащи длъжността „младши специалист“. Това било
станало на осн. чл. 159, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗМВР. Били издадени заповед от
21.02.2025 г. заповед от 08.05.2025 г., заповед от 08.05.2025 г. и заповед от 03.04.2025 г.
Съгласно същите и по конкретно заповед № 336з – 1913/08.05.2025 г. за ищцата било
предвидено от 18.11.2022 г. до 31.07.2023 г. да получава заплата в размер на 1406 лв.
/т.ІІ т.1 /, а от 01.08.2023 г. до 21.07.2024 г. е била определена заплата в размер на 1547
лв. / т.ІІІ, т. 3/. По повод изплащането на разлика между така определените трудови
възнаграждения и изплатените до момента, както и с оглед необходимостта от
въвеждане на данни в ТРЗ следва да бъде извършено между 20-то и 30-то число на
месец юни 2025 г. със задна дата, което била направено в пълен размер, с оглед на
което моли искът да се отхвърли.
За да се произнесе съдът съобрази следното:
По делото няма спор, а и от представените писмени доказателства се
установява, че страните са сключили трудов договор от *** г., по силата на който
ищцата изпълнява длъжността „младши специалист (завеждащ служба „***“)“, в
сектор „***“ към отдел „***“ при Областна дирекция на МВР - Русе, код по НКПД ***
за изпълнение на функции и задачи, съгласно специфична длъжностна характеристика.
Договорът е сключен за неопределен срок, считано от *** г. с основно месечно
трудово възнаграждение на служителя в размер на 1102 лева за длъжност и добавка за
работа в МВР в размер на 5% от заплатата за длъжност. От приложените писмени
доказателства е видно, че със Заповед № *** г. е увеличен размерът на заплатите за
длъжност на лицата, работещи по трудово правоотношение в ОДМВР - Русе, считано
от 09.01.2018 г., като на ищцата заплатата за длъжност е увеличена на 1105 лева. Със
Заповед № *** г. е увеличен размерът на заплатите за длъжност на лицата, работещи
по трудово правоотношение в ОДМВР - Русе, считано от 10.01.2020 г., като на ищцата
възнаграждението е увеличено в размер на 1138 лева. Със Заповед № *** г. е увеличен
размерът на заплатите за длъжност на лицата, работещи по трудово правоотношение в
ОДМВР - Русе, считано от 01.01.2021 г., като на ищцата възнаграждението е увеличено
в размер на 1172 лева. Със Заповед № *** г. е увеличен размерът на заплатите за
длъжност на лицата, работещи по трудово правоотношение в ОДМВР - Русе, считано
от *** г., като на ищцата възнаграждението е увеличено в размер на 1190 лева. С
допълнително споразумение № *** г. е изменен сключения между страните трудов
договор, като ищцата е преназначена на длъжността „младши специалист (завеждащ
служба „***“)“, в сектор „***“ при Областна дирекция на МВР – Русе, считано от ***
г., по утвърден щат със Заповед рег. № *** г., при същите условия на труд и
възнаграждение. С допълнително споразумение № *** г. е изменен сключения между
страните трудов договор, като ищцата е преназначена на длъжността „младши
3
специалист (завеждащ служба „***“)“, в сектор „***“ при Областна дирекция на МВР
– Русе, считано от *** г., по утвърден щат със Заповед рег. *** г., при същите условия
на труд и възнаграждение. Няма спор, че в периода от м.юли 2022 г. на ищцата не е
заплащано тр. възнаграждение в увеличен размер в съответствие с разпоредбата на чл.
1, ал. 5, т. 6.2.1 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г. ,
както и че за периода до 17.11.2022 г. и е присъдено такова с влязлото в сила решение
по г.д. №*** г. на РРС. По делото са представени платежни бележки и справка,
изходяща от ответника. В справката е отразено че след завеждането на делото – на
25.06.2025 г. ответникът е заплатил на ищцата сумата в размер на 8165,57 лв.,
представляваща доплащане на основна заплата, допълнително възнаграждение за
прослужено време, допълнително възнаграждение за извънреден труд и обезщетение
за платен годишен отпуск за периода от 18.11.2022 г. до 21.11.2024 г. Приложените към
справката платежни бележки изобщо не са подписани с изключение на тази от
08.07.2025 г. за сумата от 12 152,36 лв., която е подписана от ръководител, но няма
положен подпис за получател. В същата е отразен общ размер на начислена сума от
12 152,36 лв., но и удръжки в същия размер, а посочената сума за получаване е „0
лева“.
При така установеното съдът намира, че разпоредбата на § 7 от Наредба №
8121з-919/2017 г., не следва да намери приложение в настоящия случай като
противоречаща на чл. 1, ал. 5, т. 6.2.1 от Закона за държавния бюджет на Република
България за 2022 г., която разпоредба следва да бъде приложена по отношение на
всички категории служители и което не е сторено по отношение на ищцата. Нещо
повече впоследствие тази разпоредба е отменена като незаконосъобразна с решение по
адм. дело на ВАС – адм. дело №9516/22 г. С разпоредбата на чл. 15, ал. 3 от ЗНА е
предвидено, че ако постановление, правилник, наредба или инструкция противоречат
на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-
високия по степен акт, то в случая при приложение разпоредбата на Закона,
увеличението на възнаграждението на ищеца се явява дължимо в размер на 20%.
Следва да намери приложение и принципът за законност, уреден в разпоредбата на чл.
5 ГПК – когато съдът констатира непълнота, неяснота или противоречие в закона,
следва да приложи общия им разум и да основе решението си на основните начала на
правото, обичая или морала. При липсата на направено разграничение в разпоредбата
на чл. 1, ал. 5, т. 6, т. 2, т. 1 от Закона за изменение и допълнение на Закона за
държавния бюджет на Република България за 2022 г. / обн. ДВ, бр. 52 от 2022 г. /
относно категориите служители в МВР, спрямо които да се приложи увеличение
размера на трудовото възнаграждение от 20 на сто, то следва, че предвидената с
разпоредбата на § 7 от Наредба № 8121з-919/13.07.2017 г. (обн. - ДВ, бр. 62 от 2022 г.,
в сила от 01.07.2022 г.), диференциация на увеличение на трудово възнаграждение по
отношение на определена категория служители – именно с до 20 на сто, не следва да
4
намери приложение.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск за главница по
чл. 180, ал. 1 ЗМВР е основателен. Същият следва да се уважи изцяло, защото
представените от ответника писмени доказателства не доказват изпълнение на
задължението му. Съгласно чл.270, ал.3 от КТ „Трудовото възнаграждение се изплаща
лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено
искане на работника или служителя - на негови близки. По писмено искане на
работника или служителя трудовото му възнаграждение се превежда по негова
платежна сметка. В случай че платежната сметка е извън страната, таксите за
паричния превод са за сметка на работника или служителя“. Представената от
ответника справка не е разписка или ведомост по смисъла на чл.270, ал.3 от КТ и не
съдържа положен подпис на ищцата, удостоверяващ получаване на начисленото със
задна дата неплатено тр. възнаграждение. Не са представени и доказателства за
заплащането му чрез банков превод. Искът за лихва е акцесорен и предвид
основателността на главния иск също следва да се уважи.
На основание чл.78 от ГПК ответникът дължи на ищцата разноски за
производството съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.
Съобразно изхода на спора, в тежест на ответника е и държавната такса по
делото върху уважения размер на исковете - от 411,78 лв.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – гр.Русе, с адрес: гр.Русе,
бул.”Ген.Скобелев” № 49, представлявана от ВПД директора Николай
Благомилов Кожухаров да заплати на Р. Г. А., ЕГН **********, от гр. Русе, ул.
„***“ № 54, вх. 1, ет. 10 сумата от 7811,28 лв., представляваща дължимо и
незаплатено увеличение на трудовото възнаграждение на ищеца /в размер на
20 на сто/ за периода от 18.11.2022 г. до 24.11.2024 г., сумата от 2483,20 лв. -
лихва за забава за периода от 01.12.2022 г. до 30.04.2025 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 02.05.2025 г. до окончателното изплащане
на главницата, както и 1000 лв. деловодни разноски.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Русе, с адрес: гр. Русе, бул.
”Ген. Скобелев” № 49, представлявана от ВПД директора Николай
Благомилов Кожухаров, да заплати по сметка РС-Русе държавната такса за
5
производството в размер на 411,78 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6