№ 41
гр. Свиленград, 04.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
при участието на секретаря Ренета Н. Иванова
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова
Административно наказателно дело № 20225620200069 по описа за 2022
година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 351А-37 от 01.06.2021
година на Директора на ОДМВР - Хасково, с което на В. Ж. СТ. с ЕГН
********** от град С., ул.....№, обл...., със съдебен адрес: град Свиленград,
ул.„Георги Скрижовски” № 1, етаж 1, офис № 6, област Хасково, чрез адвокат
Р.Б., за нарушение на чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето (ЗЗ) е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 300 лв.
Жалбоподателят В. Ж. СТ., моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като
не била извършила нарушението (обектът не работел, а тя била там за да
дезинфекцира и за да проветри) и тъй като следвало да се приложи
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
В съдебната фаза, редовно призована, жалбоподателят В. Ж. СТ., се
явява. За нея се явява адвокат Р.Б., която пледира за отмяна на обжалвания
акт на основанията, изложени в Жалбата по повод на която е образувано
настоящото производство.
1
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) -
Директорът на ОДМВР – Хасково, редовно призовани, не изпращат
представител.
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград,
редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител
и не взема становище.
Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието
на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното
от фактическа страна:
На 28.12.2020 година свидетелите Г. Д. Г. и Д. Г. Г. (служители в Група
„Охранителна полиция” в РУ – Свиленград при ОДМВР - Хасково) при
изпълнение на служебните си задължения като автопатрул извършват обход в
централната градска част на град Свиленград, област Хасково. Минавайки
покрай магазин за мебели „Андреа”, находящ се на булевард „България” №
151, решават да извършат проверка за спазване на противоепидемичните
мерки, тъй като виждат че около половин час в магазина влизат и излизат
клиенти и има поставена табела със зелен надпис „Отворено”. Влизайки в
магазина около 15.20 часа виждат жалбоподателя В.С., която няма поставена
защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго
средство, покриващо носа и устатата. Непосредствено след влизането на
полицейските служители табелата е променена на „Затворено”, изписано с
червени букви. Проверката е извършена по време на извънредната
епидемична обстановка - Решение № 855 на Министерския съвет от
25.11.2020 година за удължаване срока на обявената с Решение № 325 на
Министерския съвет от 14.05.2020 година извънредна епидемична
обстановка, удължена с Решение № 378 на Министерския съвет от 12.06.2020
година, Решение № 418 на Министерския съвет от 25.06.2020 година,
Решение № 482 на Министерския съвет от 15.07.2020 година, Решение № 525
на Министерския съвет от 30.07.2020 година, Решение № 609 на
Министерския съвет от 28.08.2020 година и Решение № 673 на Министерския
2
съвет от 25.09.2020 година.
На същата дата предвид констатираното нарушение и в кръга на
службата си, свидетелят Д. Г. Г. – Старши полицай в Група „Охранителна
полиция” в РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково, съставя против
жалбоподателя С. Акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) серия АА с бланков № 874965 и с входящ (регистрационен) № 351А-
37, регистриран в Актовата книга на РУ – Свиленград на 08.01.2021 година.
Това процесуално действие извършва и с участието на свидетеля Г. Д. Г.. В
изготвения АУАН актосъставителят излага подробно описание на
фактическото нарушение, свързано с непоставяне на защитна маска за лице за
еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и
устатата в закрито обществено място (търговски обект, достъпен за
гражданите), въведена противоепидемична мярка по чл. 63, ал. 4 от ЗЗ с т. 7
от Заповед № РД-01-675 от 25.11.2020 година на Министъра на
здравеопазването (, приложена в кориците на делото). А досежно
квалификацията, нарушението правно квалифицира с разпоредбата на чл.
209а, ал. 1 от ЗЗ, която вписва за нарушена. Нарушителят С. е запозната със
съдържанието на АУАН, т.е. предявен й е, при условията на чл. 43, ал. 2 от
ЗАНН, тъй като отказва да го подпише и да получи екземпляр от него.
Отказите да подпише АУАН и да получи екземпляр от Акта са удостоверени
с подписа, трите имена и адреса на свидетеля М. Д. Д. (действително Д. пред
настоящия Съдебен състав заяви, че не си спомня нищо по случая, но Съдът
приема, че Д. е удостоверил тези откази, тъй като при предявяването на
АУАН той категорично заяви, че това е неговият подпис и че това са неговите
имена и адрес).
Срещу Акта не постъпва Възражение в законоустановения 3-дневен срок.
Образувана е преписка с вх.№ 311/2021 година по описа на Районна
прокуратура – Хасково, за престъпление по чл. 355 от НК. С Постановление
от 19.01.2021 година, Милена Славова – Прокурор в Районна прокуратура –
Хасково, Териториално отделение – Свиленград, отказва да образува
Досъдебно производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК (деянието не
съставлява престъпление). В Постановлението е посочено, че обществената
опасност на деянието е явно незначителна. Постановлението от дата
19.01.2021 година, ведно с преписката, са изпратени от Районна прокуратура
3
– Хасково, Териториално отделение - Свиленград на ОДМВР - Хасково по
компетентност за вземане на отношение относно
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя В.С..
Сезиран надлежно с така съставения АУАН и с Постановлението на
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение – Свиленград за
отказ да се образува наказателно производство, след получаване на
преписката, Директорът на ОДМВР - Хасково, издава процесното НП №
351А-37 на 01.06.2021 година. В издадения санкционен акт, АНО възприема
фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната
квалификация на нарушението, дадена от контролния орган - чл. 209а, ал. 1 от
ЗЗ и налага на жалбоподателя С. административно наказание „Глоба” в
размер на 300 лв. НП е редовно връчено - лично на жалбоподателя, на
18.01.2022 година, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ и
надлежно оформена – датирана и подписана. Възражения относно начина и
формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно
производство.
Материалната компетентност на актосъставителя и на Директора на
ОДМВР – Хасково да издават съответно АУАН и НП за нарушения по ЗЗ, се
доказва от приетата по делото Заповед № 272з-940 от 25.03.2020 година на
Директора на ОДМВР – Хасково, вземайки предвид факта, че Д. Г. Г. заема
длъжността „Старши полицай в Група „Охранителна полиция” в РУ -
Свиленград към ОДМВР – Хасково” (, идентична с Младши инспектор) и
служебно известното обстоятелство, че лицето, подписало НП – Венцислав
Петков Кирчев, е заемало към момента на издаването му длъжността „ВПД
Директор на ОДМВР - Хасково”, т.е. последният е явява носител на
санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество по закон съгласно
чл. 209а, ал. 4 от ЗЗ.
По делото бе допуснат и разпитан в процесуалното качество на свидетел
лицето Христо Костадинов Атанасов – съпруг на жалбоподателя С., както и
бяха изслушани обясненията на жалбоподателя С.; които пред настоящия
Съдебен състав заявиха, че магазинът не е работил към датата на
полицейската проверка и че са били там за да почистят, че влизащите в
обекта клиенти са били връщани и че табелата е обозначавала, че магазинът
не работи, т.е. пишело е „Затворено” още преди влизането на служителите на
МВР.
Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на
констатациите, обективирани в АУАН и възприети от АНО в НП, се
установява по категоричен начин от писмените доказателства и от
показанията на разпитаните в съдебното заседание, проведено на 28.02.2022
година свидетели Г. Д. Г., Д. Г. Г. и М. Д. Д.. Писмените доказателствени
източници, по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги
4
кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и
правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха
и свидетелските показания на Г. Д. Г., Д. Г. Г. и М. Д. Д., които са
безпротиворечиви, логични и последователни, правдиво звучащи, взаимно
кореспондиращи си и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите.
Не се установява първите двама от посочените свидетели да имат личностно
отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН.
Основания за критика по отношение на всички тези свидетелски показания не
се намериха, а единствено поради служебното им качество – служители на РУ
– Свиленград към ОДМВР - Хасково, в този смисъл служебната зависимост и
отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да
обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или
недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и
случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така
предвид липсата на вътрешни противоречия и такива по между им (както вече
бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с
останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се
опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на
жалбоподателя, които Съдът кредитира. Точно обратното, свидетелските
показания на полицейските служители са в цялостна корелация и напълно
убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в
писмените доказателства от Административнонаказателната преписка (АНП).
В допълнение към изложеното следва да се посочи, че от доказателствата по
делото е видно, че свидетелят по Акта – Г., е и свидетел, присъствал при
извършването на проверката и установяването на нарушението, а относно
факта, че това лице, както и актосъставителят са в служебно правоотношение
с АНО, следва да се има предвид, че в ЗАНН не е предвидено, че лицата,
работещи при АНО, не могат да бъдат участници при съставянето на АУАН.
В този смисъл е Решение № 39 от 15.02.2019 година по КАНД № 1241/2018
година по описа на Административен съд - Хасково, докладчик Съдията
Пенка Костова. Ето защо, според Съда показанията на всички посочени
свидетели – служители на МВР, не са и не се считат за насочени към
прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект и
стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие гласни
доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното
5
нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му,
като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя С., с оглед
установените факти, че в закрито обществено място (каквото несъмнено е
процесният магазин за мебели „Андреа”) не е поставила защитна маска,
въведена противоепидемична мярка по чл. 63, ал. 4 от ЗЗ с т. 7 от Заповед №
РД-01-675 от 25.11.2020 година на Министъра на здравеопазването. Поради
това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.
Частично с доверие се оцениха от Съда обясненията на жалбоподателя С.
и показанията на свидетеля Христо Костадинов Атанасов – съпруг на
жалбоподателя С. и допуснат до разпит в съдебното производство по искане
на последната, като очевидец на случилото се. Същите се възприемат
единствено в частта на твърденията, които не се опровергават от
кредитираните показания на другите разпитани свидетели (Д. Г. Г. и Г. Д. Г.)
и от писмените доказателствени средства по делото. С подобна еднозначност
те се очертават конкретно за обстоятелството на съвместното им пребиваване
в магазин „Андреа” на процесната дата и в процесния час. В останалата им
част и по-специално, досежно изложената фактологическа версия относно
това, че обектът не е работил, а са били там за да почистят, че влизащите в
обекта клиенти са били връщани и че табелата е обозначавала, че магазинът
не работи, т.е. пишело е „Затворено”, показанията на свидетеля Христо
Атанасов и обясненията на С. са в пряко противоречие и се опровергават от
другите свидетелски показания, като остават напълно изолирани и не се
подкрепят дори косвено и от писмените доказателствени източници. Поради
това, Съдът не ги кредитира с доверие в обсъжданата им част, считайки ги
тенденциозни и неправдоподобни, както с оглед тяхната противоречива
насоченост спрямо останалите доказателства, а по отношение на показанията
на свидетеля Атанасов - и поради близките му отношения и фактът, че
жалбоподателят С. му е съпруга, от тук и пряката му заинтересованост от
изхода на делото. За конкретно посочените факти, установими са явни
несъответствия между заявеното от свидетеля Атанасов и жалбоподателя С.
от една страна и от друга - сведенията, дадени от свидетелите Д. Г. Г. и Г. Д.
Г. – точно обратни по насоченост относно факта че магазинът не е работил,
напротив обектът в конкретния случай е бил обществено място с достъп за
гражданите, поради което жалбоподателят С. е следвало да бъде с предпазна
маска или друго средство за защита. Отделно от това е налице и друго
6
противоречие - в Жалбата С. твърди, че е била в магазина за да дезинфекцира,
да проветри и да забърше помещението, а в съдебно заседание сочи, че е била
там за да почисти. На следващо място следва да се посочи, че звучи
нелогично и в противоречие с нормалната човешка логика да не работи
търговски обект, стопанисван от частни лица, в ден, между коледните и
новогодишните празници, когато по-голяма част от хората (, а именно тези
работещи в държавни и общински учреждения и предприятия) почиват и
когато населението се надпреварва да купува подаръци за близки, познати, за
себе си и за дома си. Доколкото показанията на свидетеля Атанасов и
обясненията на жалбоподателя С. сериозно се компрометират при съотнасяне
с всички останали доказателства, събрани в производството, в контекста на
обсъдените преки противоречия, наред с отчитане на обстоятелството за
заинтересоваността им от изхода на спора, дават достатъчно основание на
Съда да счита същите за недостоверни и предубедени, ориентирани към
прикриване на обективната истина по делото, в опит за изграждане и
потвърждаване на защитната версия на жалбоподателя С.. Ето защо, Съдът не
цени с доверие и отказа да кредитира показанията на свидетеля Христо
Атанасов и обясненията на жалбоподателя В.С. в тази им част – убедително
опровергана, поради което ги изключи от доказателственото обсъждане и не
ползва при формиране на фактическите и правните си изводи.
С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените
доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК,
вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в
процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо
възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на
страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до
следните правни изводи:
Преценена по същество, Жалбата е неоснователна.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА
7
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й
на депозиране в куриерската фирма „Еконт експрес” ООД, от надлежно
легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното
НП) – лично нарушителят, при наличие на правен интерес от обжалване и
пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по
аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски районен съд.
Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП –
аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал.
1 от ЗАНН) ефект.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН
Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са
законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът
достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и
материалите от приложената АНП. Не се констатираха съществени
недостатъци на актовете.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и
приключването на административнонаказателната процедура, които да водят
до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за
неговата незаконосъобразност и отмяна. В съответствие с чл. 43, ал. 2 от
ЗАНН отказите на нарушителя С. да подпише АУАН и да получи екземпляр
от него са удостоверени с подписа, трите имена и адреса на свидетеля М.Д..
Дори и да се приеме, че Д. лично не е възприел отказите на С., то това не би
представлявало съществено процесуално нарушение, тъй като правата й в
това производство не са нарушение предвид факта, че е била запозната със
съдържанието на АУАН (в който смисъл са изявленията на С.).
Спазени са предвидената форма и процесуален ред като констатиращият
и санкционният актове имат необходимите реквизити и минимално
изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за
АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП (в редакцията на нормите към датата
8
на съставяне на АУАН, респ. издаване на НП). Самото нарушение е описано
точно и ясно, както словесно, така и с посочване на правната му
квалификация. Т.е. нарушението е описано по начин, даващ възможност на
наказаното лице да възприеме в цялост признаците на същото и да
организира адекватно правото си на защита. Налице е в НП и съответствие
между описанието на нарушението от фактическа страна и законовата
разпоредба, която е била нарушена, а приложената и посочена от АНО
санкционна норма съответства на установеното нарушение. Т.е. Съдът
приема, че правилно е посочена нарушената законова разпоредба, като точно
и ясно е описана нарушената противоепидемична мярка и с кой подзаконов
нормативен акт (Заповед) на Министъра на здравеопазването е въведена.
Разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, по която е квалифицирано
нарушението в НП съдържа състав на нарушение, но е бланкетна и следва да
бъде направена привръзка с друга разпоредба (от нормативен или подзаконов
нормативен акт), съдържаща описание на мерките. Ето защо в АУАН и в НП
изрично е посочено, че противоепидемичните мерки по чл. 63, ал. 4 от ЗЗ са
въведени със Заповед № РД-01-675 от 25.11.2020 година.
Фактът, че при посочване на нарушената правна норма, наказващият
орган не е изписал конкретната хипотеза на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, не води до
различни правни изводи, тъй като изрично е посочено, че
противоепидемичните мерки по чл. 63, ал. 4 от ЗЗ са въведени със Заповед №
РД-01-675 от 25.11.2020 година и тъй като този подход не засяга правото на
защита на наказания, защото в НП се съдържат конкретните факти по случая
(кога, къде, кой, как, при какви обстоятелства, какво е извършил). Тези
конкретни факти са надлежно квалифицирани като нарушение по чл. 209а, ал.
1 от ЗЗ. Т.е. налице е пълно съответствие между описанието на нарушението
от фактическа страна и законовата разпоредба, която е нарушена. Фактът, че
при посочване в НП на оправомощаващата го разпоредбата, наказващият
орган не я е изписал правилно, не води до различни правни изводи, тъй като
този подход не засяга правото на защита на наказания, предвид изложеното
по-горе и тъй като по-долу в текста на НП е посочена правилно тази
разпоредба като дори е конкретизирана с посочване на конкретното
предложение.
Действително в АУАН не е посочено ЕГН на свидетеля Г. съгласно
9
нормата, действаща към датата на съставяне на АУАН, но този реквизит
следва да е наличен в Акта с оглед идентификацията и конкретизацията на
посоченото лице. Предвид факта, че са посочени коректно, точно и ясно
трите имена и адреса по месторабота, както и че е служител на МВР, е налице
пълно индивидуализиране на посоченото лице и не е наличен проблем с
неговата индивидуализация, т.е. с неговата самоличност, респ. призоваването
му в съдебно заседание. От друга страна констатираният пропуск не
представлява съществено процесуално нарушение, тъй като съгласно
правната теория и константната съдебна практика, съществено е това
нарушение на административнопроизводствените правила, което е повлияло
или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т.е. такова нарушение,
недопускането на което е можело да доведе до друго разрешение на
поставения пред административния орган въпрос, което в настоящия случай
не е налице. По същите съображения Съдът не намира, че е допуснато
съществено процесуално нарушение предвид факта, че адресът на
жалбоподателят С. е непълен и тъй като точно, ясно и коректно е посочено
ЕГН й.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б.
„б” от ЗАНН, вр.чл. 209а, ал. 3 от ЗЗ и чл. 47, ал. 1, б. „а” от ЗАНН, вр.чл.
209а, ал. 4 от ЗЗ. Съгласно чл. 209а, ал. 3 от ЗЗ, Актовете, с които се
установяват нарушенията по този закон (ЗЗ), се съставят от длъжностните
лица, определени от Директорите на ОДМВР. Видно от т. 1 на Заповед с №
272з-940/25.03.2020 година е налице и изрично оправомощаване в полза на
полицейските органи от посочената категория. В процесния казус е
установено, а и не е спорно между страните, че към 28.12.2020 година
актосъставителят Д. Г. Г. е заемал длъжността „Старши полицай в Група
„Охранителна полиция” в РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково” (,
идентична с Младши инспектор) (в този смисъл са и изявленията на
свидетеля Г., направени в открито съдебно заседание, проведено на
28.02.2022 година), т.е. бил е длъжностно лице, определено от Директора на
ОДМВР - Хасково. Предвид изложеното актосъставителят Д.Г. безспорно се
явява длъжностно, предвидено в ЗЗ, което има правомощията по чл. 209а, ал.
3 от ЗЗ, т.е. да съставя Актове, с които се установяват нарушения по ЗЗ.
Лицето, подписало НП – Венцислав Петков Кирчев, е заемало към момента
на издаването му длъжността „ВПД Директор на ОДМВР - Хасково” и
деянието е извършено в зоната на отговорност на ОДМВР – Хасково.
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите
на ал. 1 и ал. 3 (считано както от издаване на АУАН, така и от датата на
постановяване на Постановлението за отказ да се образува наказателно
производство) на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Съдът намира, че в конкретния случай не е нарушено правилото „nе bis in
10
idem”. Действително видно от събраните по делото доказателства, АНП по
описа на ОДМВР - Хасково, образувана въз основа на АУАН с № 351А-37, е
била изпратена на Районна прокуратура - Хасково, Териториално отделение –
Свиленград, тъй като АНО е преценил, че се съдържат данни за извършено
престъпление по чл. 355 от НК, като в тази връзка е била образувана
прокурорска преписка с № 311/2021 година, като с Постановление от
19.01.2021 година е отказано да се образува наказателно производство. След
като е налице отказ да се образува наказателно производство, в случая не е
налице едновременно ангажиране на наказателната и
административнонаказателната отговорност на лицето, за едно и също
деяние. Когато деянието засяга един и същ кръг обществени отношения,
правилното и точно прилагане на закона предпоставя реализация на
отговорност или за административно нарушение, или за прес тъп ление, но не
и за двете едновременно, като административнонаказателната отговорност
следва да се ангажира, само ако деянието не представлява престъпление. Това
положение изключва и опасността от нарушение на правилото non bis in idem
по чл. 4, § 1 от Протокол № 7 към Европейската конвенция за защита правата
на човека и основните свободи поради отсъствието на дублиращи се процеси.
За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че не се
установява в процесното НП наказващият орган да е посочил АУАН,
различен от този, съставен на жалбоподателя С. на 28.12.2020 година за
нарушение на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ. Действително, към момента на съставяне
на Акта, същият е съдържал единствено фабричния номер на бланката –
874965. Впоследствие обаче, след завеждането му в РУ – Свиленград, АУАН
с фабричен номер на бланката 874965 е получил и регистрационен номер –
351А-37/08.01.2021 година. След като двата номера идентифицират един и
същ АУАН, не е налице нарушение, свързано с факта, че съставеният на
наказаното лице Акт е с номер 874965 и дата на съставяне 28.12.2020 година,
а този, въз основа на който е издадено процесното НП – с номер 351А-37 от
08.01.2021 година. В този смисъл е и Решение № 319 от 18.07.2013 година на
Адмнистративен съд – Хасково, постановено по КАНД № 285/2013 година,
докладчик Съдията Василка Желева.
Действително в приложения към преписката, изпратена от Районна
прокуратура – Хасково, Териториално отделение – Свиленград, екземпляр от
НП е посочен като час на деянието „15.230 часа”, но това не променя горните
11
изводи на Съда, тъй като е само проект на НП, неподписан от АНО. Отделно
от това в приложения към Жалбата екземпляр от НП, връчен на
жалбоподателя С., е посочен правилния час „15.20 часа”.
Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна на процесуално
основание поради недостатък във формата на акта или допуснато друго
процесуално нарушение от категорията на съществените такива,
рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ.
довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване.
Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен
състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от
формални недостатъци в резултат на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от
процесуалноправна страна, акт.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН
Правилна е и дадената от АНО материалноправна квалификация на
извършеното нарушение. Тежестта за установяване на конкретното деяние,
съставляващо административно нарушение, неговият извършител и
предметът на нарушението, е на АНО, който следва да проведе пълно
доказване на спорните факти, което в настоящия случай е сторено.
Съдът намира, че жалбоподателят В.С. е осъществила както от
обективна, така и от субективна страна, състава на административното
нарушение по чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, поради което правилно е ангажирана и
административнонаказателна й отговорност.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗЗ (в сила от 14.05.2020 година)
при непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите от
епидемично разпространение на заразна болест по чл. 61, ал. 1 с цел защита и
опазване
и здравето на гражданите, се обявява извънредна епидемична обстановка. В
ал. 3 на същия текст от ЗЗ са предвидени хипотези на непосредствена
опасност за живота и здравето на гражданите, а разпоредбата на ал. 4
12
предоставя правомощие на Министъра на здравеопазването да въвежда със
Заповед временни противоепидемични мерки по предложение на Главния
държавен здравен инспектор за територията на страната или за отделна
област, при обявена извънредна епидемична обстановка по ал. 1. По делото е
безспорно установено, че с Решение № 325 от 14.05.2020 година на
Министерския съвет в Република България е била обявена извънредна
епидемична обстановка. Същата е била неколкократно удължавана с Решения
на Министерския съвет, като съгласно Решение № 855 на Министерския
съвет от 25.11.2020 година, извънредната епидемична обстановка на
територията на Република България, свързана с епидемичното
разпространение на COVID - 19 е била налице и към 28.12.2020 година.
Съдът приема за установено, че на посочените време и обществено място –
град Свиленград, област Хасково, в магазин „Андреа”, жалбоподателят В.С.
не е изпълнила въведената от Министъра на здравеопазването
противоепидемична мярка, въведена с т. 7 на Заповед № РД-01-675 от
25.11.2020 година, която Заповед съгласно чл. 63, ал. 11 от ЗЗ е била
публикувана на интернет страницата на Министерството на здравеопазването
като общ административен акт. Следователно относимата към казуса Заповед
е била надлежно оповестена по предвидения от закона начин, т.е. Съдът
приема, че посочената Заповед е породила правно действие и съответно
въведената с нея противоепидемична мярка е задължителна за адресатите,
които са всички граждани, когато се намират в закрити обществени места,
каквото несъмнено е магазин за мебели съгласно т. 10 от цитираната Заповед.
В случая важното е, че обектът е бил достъпен за граждани и че представлява
закрито обществено место.
Казано по друг начин посочената Заповед представлява общ
административен акт, издаден в неотложен случай, съобразно разпоредбата на
чл. 73 от Административнопроцесуалния кодекс АПК) и доколкото целта му
е била осигуряване на живота и здравето на гражданите, посочената
разпоредба позволява издаването му без да бъдат спазени някои от
разпоредбите на АПК, свързани с уведомяване и участие на заинтересованите
лица в производството по издаване на акта. Ноторно известен факт е, че в
хода на изпълнението на акта чрез средствата за масово осведомяване бяха
оповестени съображенията за неговото издаване. С оглед на изложеното
настоящият състав намира, че посочената Заповед е била влязла в сила и е
13
действала по време на извършване на настоящото деяние (28.12.2020 година).
Съдът приема, че деянието не съставлява престъпление (в този смисъл е
Постановлението на Прокурор Милена Славова).
Действително липсва легална дефиниция на понятието „извънредна
епидемична обстановка”. Легална дефиниция на понятие в нормативен акт,
обикновено присъства когато въпросното понятие присъства трайно в
обществения живот и с него е свързана определена степен на регулация.
Понятието „извънредна епидемична обстановка” обратно има внезапен,
разнообразен и нееднозначно дефинитивен характер, тъй като се свързва
пряко с динамични процеси, касаещи биологичното здраве на обществото във
връзка с внезапно възникнала вирусна епидемия, чийто характер и последици
са непостоянни и няма как да подлежат на точна, ясна и конкретна
дефиниция, което впрочем и налага правораздаването с нарочни (до известна
степен ad hoc) волеизявления на различни органи.
Деянието, извършено от В. Ж. СТ. е съставомерно и по субективен
признак, същото е извършено виновно – при пряк умисъл, от тук разкрива се
и пряко целения резултат – настъпването на общественоопасните последици –
възможност за разпространение на COVID - 19, съзнавайки естеството на
въведената противоепидемична мярка, дадена със Заповед № РД-01-675 от
25.11.2020 година на Министъра на здравеопазването. Т.е. жалбоподателят В.
Ж. СТ. е разбирала свойството и значението на извършваното и е могла да
ръководи постъпките си. Интелектуалният и волевият елементи на умисъла,
пряко се извеждат от обективните й действия.
Процесното административно нарушение по убеждение на решаващия
Съдебен състав не разкрива характеристиките на маловажен случай по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН и не представлява такъв, освен поради
отсъствието на установени смекчаващи обстоятелства - многобройни или
изключителни такива, които да го отличават със значително по-ниска степен
на обществена опасност от типичната за този род административни
нарушения, или пък изобщо - липса на такава. Самото нарушение касае
дейност, строго регламентирана от националното ни право, имаща за цел
осигуряване живота и здравето на гражданите във връзка с усложнената
епидемична обстановка и нуждата от стриктно спазване на
противоепидемичните марки за недопускане на разпространение на COVID -
14
19 в страната ни. Нарушението е формално и за съставомерността му не е
необходимо настъпване на вредни последици. Обществените отношения,
които се охраняват с разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ са особено значими
и неспазването й създава риск за живота и здравето на неограничен кръг лица.
Съобразно изложените до тук правни съображения, не са налице основания за
приложението на чл. 28 от ЗАНН и в този смисъл Съдът приема преценката
на АНО по чл. 28 ЗАНН за съответстваща на закона. По изложените
съображения Съдът намира доводите, наведени в тази насока, от адвокат Б. в
Жалбата за неоснователни.
ПО РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
Както вече бе посочено АНО правилно е квалифицирал нарушението,
което е осъществено от обективна и субективна страна. Приложената от АНО
санкционна норма на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ съответства на установеното
нарушение. Нормата на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ е санкционна, но тя съдържа в
себе си и материалноправните разпоредби, нарушението на които обуславя
налагането на визираното в същата наказание. Казано по друг начин,
нарушената и санкционната разпоредба в случая съвпадат, поради което не
би могло да се стигне до неразбиране у наказаното лице за какво точно негово
поведение е санкционирано, нито че квалификацията на нарушението е
непълна или неточна.
Съгласно разпоредбата чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, която се явява и материална
(съдържа самото правило за поведение) и санкционна норма (както вече бе
посочено), на лице, което наруши или не изпълни въведени от Министъра на
здравеопазването противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или ал. 7 и чл.
63а, ал. 1 или ал. 2 от посочения закон, се налага наказание „Глоба” от 300 лв.
до 1 000 лв.
Съдът приема, че приложената от АНО санкционна норма на чл. 209а, ал.
1 от ЗЗ съответства на установеното нарушение. В конкретния случай АНО е
наложил Глоба в минималния размер. Съдът счита, че при определяне на
наказанието наказващият орган е спазил разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и е
обсъдил всички обстоятелства, имащи значение за определяне на
наказанието, както се е съобразил същото с тежестта на самото нарушение.
15
Правна възможност за намаляне размера на наказанието няма.
Така наложеното с обжалваното НП наказание Съдът намира за правилно
с оглед постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на
административното наказание - да предупреди и превъзпита нарушителя към
спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и
предупредително върху останалите граждани.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, вр.ал. 2, т. 5 и
ал. 9 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно НП № 351А-37 от
01.06.2021 година на Директора на ОДМВР - Хасково, с което на В. Ж. СТ. с
ЕГН ********** от град С., ул.....№, обл...., за нарушение на чл. 209а, ал. 1 от
ЗЗ е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 300 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Хасково в 14-дневен срок от получаване на Съобщението за
изготвянето му с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
16