Р Е Ш
Е Н И
Е №42
гр.Кюстендил, 14.06.2019 г.
Кюстендилският окръжен
съд, в публично заседание на
четиринадесети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Окръжен съдия: Росица Савова
при участието на секретаря Р.
С., след като разгледа докладваното от съдия Савова т.д.№ 33/2019 г. по описа
на ОС- Кюстендил и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на Част Четвърта „Несъстоятелност“, Глава 39 „Откриване на производство по
несъстоятелност“, чл.625 и сл. от Търговския закон ТЗ/.
Образувано е по молба на „*ЕООД,
с ЕИК * със седалище и адрес на
управление в гр.К., ул.”*№*,ет.*,
представлявано от управителя Б. В. Д.., чрез пълномощника адв.М.К., притежаваща
изрично пълномощно.
В
молбата са изложени твърдения в посока, че дружеството е изпаднало в състояние
на свръхзадълженост, тъй като стойността на активите му е значително по-ниска
от стойността на задълженията му, като се твърди, че понастоящем дружество не упражнява
дейност, от която може да реализира приходи. Изтъква се, че активите на .молителя са на стойност **лв., а размерът на задълженията му е *******лв.;в т.ч.-задължения към НАП,
физически и юридически лица. Твърди
се, че освен свръхзадълженост, налице е и състояние на неплатежоспособност на
търговеца.
Прави се искане за обявяване неплатежоспособността,
респ. свръхзадължеността на молителя, за откриване на производство по
несъстоятелност на дружеството, назначаваме на временен синдик, допускане на обезпечение
и определяне на дата на първото събрание на кредиторите.
Към молбата са приложени
изискуемите се от чл.628 ал.1 и ал.З от ТЗ документи, а именно: 1. уведомление
по реда на чл.78 от ДОПК; 2. списък на кредиторите
с посочване размер на задълженията; 3. счетоводни баланси към 31.12.2018г. и
към 19.03.2019г; 4 отчети за приходите и
разходите за 2018г. и към 19.03.2019г..; 5. опис на активите към 19.03.2019г.
По делото е прието
заключение с вх.№2835/15.04.2019г. на назначената съдебно- счетоводна експертиза,
изпълнена от вещото лице С.Ч.. Въз основа на извършените проверки, вещото лице
е установило следното:
Дружеството има задължения
към доставчици за извършени услуги, доставено гориво, за такси и за лизингови вноски към дружествата:
„*”,”*ООД;*;”*; „*;”*„ООД ;”*АД и „********** – Г.. Посочени са и следните
падежи на задълженията към: *”*ООД- 05.02.2019г.;*-16.12.2018г.;”*”-02.02.2019г.;
*„ООД -08.01.2019г. и „*– Г.-01.11.2018г.
„*ООД
има задължения и към НАП за осигуровки, данъци и лихви в размер на общо *Падежите
на задълженията за ДДС са 14.12.2018г.;14.01.2019г.;14.02.2019г. и 14.03.2019г.;
съответно за осигурителни вноски и данък върху доходите от трудови
правоотношения – 25.12.2018г.;25.01.2019г. и 25.02.2019г.
Посочени
са и задължения към физически лица А. Е. Д.а – *лв.,Н. С. Д. – *лв.и В. Р. П. - *лв.
„*ЕООД
приключва със загуба в размер на **лв. 2018г., а към датата на изготвяне на
експертизата загубата е в размер на ***лв., т.е.има увеличение с **лв., при
което вещото лице констатира, че финансовото състояние на дружеството не
позволява да погаси паричните си задължения.
Коефициентът за финансова автономност на
дружеството (собствен капитал : пасиви) е -0,770 към 31.12.2018г., а към
19.03.2019г. е – 1,244. Коефициентът на задлъжнялост (пасиви : собствен
капитал) е -1,299 към 31.12.2018г., а към 19.03.2019г.е -0,804. Общата ликвидност- /краткотрайни
активи/краткосрочни задължения е 0,282 към 31.12.2018г., съответно 0,435 към
19.03.2019г.; бързата ликвидност- /краткосрочни вземания + краткосрочни
инвестиции + парични средства/ : краткосрочни
задължения е равна на 0,282 към 31.12.2018г., съответно 0,435 към 19.03.2019г. Незабавната ликвидност- /краткосрочни
вземания + парични средства/ : текущи задължения е равна на 0,169 към 31.12.2018г.
и 0,238 към 19.03.2019г.; абсолютната ликвидност- /парични средства: текущи
задължения/ е равна на 0,169 към 31.12.2018г. , респ.0,238 към 19.03.2019г.
Наличните парични средства на дружеството са
общо **лв., от които в каса – **лв., и по разплащателна сметка в левове – ***лв.
Освен това има вземания от клиенти в размер на ***лв.;по аванси в размер на **лв.и
вземания от собственика – ***. или общо *
Дружеството е спряло
плащанията към кредиторите си на 05.03.2019г., а размерът на задълженията
(главница и лихви) към кредиторите е *лв.; „* не разполага с достатъчно парични
средства,бързоликвидни активи и активи, с които е възможно да се покрият
задълженията му, като задълженията превишават активите със **лв.Вещото лице е
пояснило, че дружеството няма транспортни средства, с които да упражнява
дейността си , не притежава нито свръхликвидни активи , нито дълготрайни
материални активи.
По делото е представен
запис на заповед в полза на физическо
лице за сумата *лв. и падеж – 23.02.2020г., както и доказателства за връщане на
транспортни средства , наети от „*******”ЕООД по лизингови договори с „*ООД.-
товарни автомобили и полуремарке, като приемателно-предавателните протоколи са
от 04.02.2019г.
При така установената по
делото фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Предмет на разглеждане е
молба за откриване на производство по несъстоятелност, поради
неплатежоспособност, респ.свръхзадълженост на дружеството - молител.
Съгласно разпоредбите на
Търговския закон, производство по несъстоятелност може да се открие: 1/ спрямо
определени лица; 2/ по искане на определени лица и 3/ при наличие на определени
материалноправни предпоставки.
Лицата, спрямо които може
да се открие производство по несъстоятелност, са: 1/ търговци (съгласно чл.607а
от ТЗ), с изключение на търговец - публично предприятие, което упражнява
държавен монопол или е създадено с особен закон (чл.612 ал.1 от ТЗ); 2/
неограничено отговорните съдружници в търговско дружество, спрямо което е
открито производство по несъстоятелност (чл.610 от ТЗ), включително починали
и/или заличени в търговския регистър (чл.611 ал.2 от ТЗ); 3/ починал или
заличен ЕТ – чл.611 ал.1 от ТЗ; 4/ лице, което прикрива търговска дейност, чрез
неплатежоспособен длъжник – чл.609 от ТЗ и 5/ сдружения и фондации (чл.14 ал.4
от ЗЮЛНЦ). В конкретния случай, молителят е търговско дружество, което по
смисъла на чл.1 ал.2 от ТЗ, представлява търговец по формата си.
Лицата, по искане на които
може да се открие производство по несъстоятелност, съгласно чл.625 от ТЗ, са:
1/ длъжникът; 2/ кредитор, притежаващ изискуемо парично вземане по чл.608 ал.1
т.1 от ТЗ - породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната
действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и
разваляне, или последиците от прекратяването й; 3/ Националната агенция за
приходите – за изискуеми парични вземания по чл.608 ал.1 т.2 и т.3 от ТЗ - за
публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската
дейност на длъжника или задължение по частно държавно вземане и 4/
Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“ при изискуеми и неизпълнени
за повече от два месеца задължения за трудови възнаграждения към най-малко една
трета от работниците и служителите на търговеца.
По настоящото дело молител
е длъжникът „*ЕООД, поискал откриване
на производство по несъстоятелност спрямо себе си.
Материалноправните
предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност са посочени в
чл.607а от ТЗ и се изразяват в едно от следните две имуществени състояния на
длъжника: 1/ неплатежоспособност – общо основание, приложимо спрямо всички
видове длъжници, и 2/ свръхзадлъжненост – специално основание, приложимо спрямо
капиталовите търговски дружества, по смисъла на чл.64 ал.3 от ТЗ – дружества с
ограничена отговорност, акционерни дружества и командитни дружества с акции.
В разглеждания случай
молителят поддържа наличие на основание за откриване на производство по
несъстоятелност, изразяващо се както в неплатежоспособност, така и свръхзадълженост
.
Съгласно чл.608 ал.1 от ТЗ, неплатежоспособен е търговец, който
не е в състояние да изпълни изискуемо: 1/ парично задължение, породено от или
отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност,
изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или
последиците от прекратяването й, или 2/ публичноправно задължение към държавата
и общините, свързано с търговската му дейност, или 3/ задължение по частно
държавно вземане, или 4/ задължение за изплащане на трудови възнаграждения към
най-малко една трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече
от два месеца. Цитираната разпоредба, преценявана във връзката й с нормата на чл.631
от ТЗ, според която съдът отхвърля молбата, когато установи, че затрудненията
на длъжника са временни или че той разполага с имущество, достатъчно за
покриване на задълженията, без опасност за интересите на кредиторите, води до
извода, че за да бъде налице неплатежоспособност, имущественото състояние на
длъжника следва да се характеризира с трайна
невъзможност на същия да изпълни посочено в чл.608 ал.1 от ТЗ изискуемо парично
задължение чрез наличните краткотрайни и реално ликвидни активи.
В чл.608 ал.3 от ТЗ е
въведена оборима законова презумпция, според която неплатежоспособността се
предполага, когато длъжникът e спрял плащанията.
По делото е прието
заключение по назначена съдебно-икономическа експертиза, в което са изследвани
счетоводните показатели на длъжника, като от съществено значение са
анализираните коефициенти за ликвидност и за финансова автономност на молителя.
Така, в решение №115 от 25.06.2010г. на ВКС по т.д.№169/2010г., II т. о., ТК,
се приема, че съдът следва да прецени коефициентите на обща, бърза, незабавна и
абсолютна ликвидност, дали са под единица и какво е съотношението им, което е
от значение за икономическото състояние на длъжника, като обективно състояние.
За да е налице състояние на неплатежоспособност, не е достатъчно длъжникът да
не плаща свое изискуемо парично задължение, а да не е в състояние да го
изпълни.
Коефициентите за
ликвидност са количествени характеристики на способността на дружеството да
изплаща текущите си задължения с наличните си краткотрайни активи. Ликвидността
не е статична величина и следва да се разглежда в динамика. Тя перманентно се
променя, поради непрекъснатото задължение на дружеството за плащане на
доставчици и др., както и поради парични постъпления от реализирана продукция
или услуги. За норматив при коефициента за обща ликвидност се приема коефициент
„1“, тъй като при него предприятието има толкова краткотрайни активи, колкото
са неговите краткосрочни задължения, поради което то може да поема плащанията
по тях.
В конкретния случай, коефициентите за
ликвидност – обща , бърза, незабавна и абсолютна - на дружеството- молител са под 0,5 ; към датата на подаване на
молбата тези за незабавна и абсолютна
ликвидност са 0,238 .
Показателите за автономност характеризират
степента на финансова независимост на дружеството от неговите кредитори.
Колкото коефициентът за финансова автономност е равен или по-висок от „1“,
толкова зависимостта от кредиторите е по-ниска,т.е.коефициентът на финансова
автономност на молителя е твърде нисък за частта от изследвания период, за
който вещото лице е имало данни .
При наличните данни може
да се заключи, че към 31.12.2018 г. *ЕООД
е било поставено в зависимост от
кредитори.
За последващия период е
налице влошаване на финансовото състояние на дружество, което е спряло
дейността си, като загубата е увеличена с още *, при което дружеството е
преустановило осъществяване на дейността
си, а данните по делото очертават извод, че дружеството е декапитализирано .
В съдебната теория се
приема, че началната дата на неплатежоспособността следва да бъде най-ранно
установената по делото дата, към която са налице всички признаци на
неплатежоспостта.Тя се определя според най-ранния падеж на изискуемо непогасено
парично задължение, при условие, че към този момент са налице и останалите
предпоставки на чл. 608, ал. 1 ТЗ
с оглед общото икономическо състояние на длъжника така решение № 787/15.12.2011
г. по т.д. № 1119/2011 г. на ВКС, ІІ т.о.; решение № 90/20.07.2012 г. по т.д. №
1152/2011 г. на ВКС, І т.о. и др.С оглед обаче краткия период на съществуване
на дружеството, горните обстоятелства, преценени в съвкупност , не биха могли
да обусловят извод за траен характер на
това състояние.
Предвид на това е
необходимо да се изследва наличието и на другото кумулативно заявено основание
на молбата по чл. 625 ТЗ
- свръхзадълженост.
Според чл. 742 ТЗ
търговското дружество е свръхзадължено, ако неговото имущество не е достатъчно,
за да покрие паричните му задължения. За разлика от неплатежоспособността, при
свръхзадължеността се съпоставят всички задължения на длъжника /вкл.
неизискуемите/ със стойността на всичките му активи /вкл. дълготрайните/.- в тази насока срвн. и Решение № 952 от 05.11.2016 г на САС по в.т.д. № 5471/2015 г.
От заключението на ССЕ се установява, че към
31.12.2018г. задълженията са надвишавали активите /дори и към последните да се
включа и вземанията , които има дружеството към трети лица. Установено е и, че
към тази дата дружеството не е притежавало дълготрайни активи /недвижими
имоти/, а единствено движими вещи /офис
оборудване/, парични суми в указания размер и вземания към трети лица, респ. показателите са стойностно идентични с тези,
описани по-горе .
Предвид изложеното,
съдът намира , че е налице доказано състояние на свръхзадълженост.
Началната дата на това състояние е 31.12.2018 г., за която е установено от ССЕ,
че е най-ранната дата, на която стойността на всички задължения е надхвърлила
стойността на всички активи на молителя.
Следователно, спрямо
молителя е налице установено състояние на свръхзадълженост с начална дата -
31.12.2018 г. Това предопределя възможността за откриване на производство по
несъстоятелност на посоченото основание. Ето защо молбата за откриване на
производство по несъстоятелност е основателна.
При горните данни,
следва да се открие производство по несъстоятелност на „*ЕООД при условията на чл. 630, ал. 1 от ТЗ, а не по реда на чл. 632, ал. 1 от ТЗ, въпреки дадени в такава насока указания, но и при липса на
направено от длъжника искане в молбата му по чл. 625 от ТЗ.
Въз основа на данните от неоспореното заключение на съдебно-счетоводната
експертиза КнОС приема, че притежаваните
от молителя краткотрайни активи са на стойност от **лв.в каса и **лв.по
разплащателна сметка, при липса на извършвана търговска дейност понастоящем и
данни дружеството да се е разпореждало с
притежавани от него посочени по-горе средства.
В производството по чл. 625 и сл. от ТЗ, образувано по молба на длъжника, законът възлага в негова
доказателствена тежест да установи при условията на пълно и главно доказване
обстоятелствата, покриващи фактическия състав на посоченото от него основание
за откриване на производство по несъстоятелност. Негова е и тежестта да
установи, ако поддържа - наличието на специфичните предпоставки, обуславящи
приложението на специалния ред за откриване на производството по
несъстоятелност по чл. 632, ал. 1 от ТЗ, а именно, че наличното му имущество не е достатъчно за покриване
на началните разноски и те не са предплатени по реда на чл. 629б от ТЗ(срвн. Решение № 2670 от 15.11.2018 г. на
САС по в. т. д. н. № 3159/2018 г.).
От заключението на съдебно- счетоводната
експертиза е установено, че към 12.04.2019 г. дружеството е отчело наличие на
парични средства в посочения размер и не са извършвани разплащания към
доставчиците, задълженията към които са съществували тогава. При наличието на
данни за притежавано от длъжника имущество постановеното решение следва да бъде
съгласно чл.630,ал.1 ТЗ. Съдържанието на същото, определено в чл. 630, ал. 1 ТЗ,
се състои в това да бъде обявена неплатежоспособността или свръхзадължеността
на дружеството-молител, да се определи началната им дата, да се открие
производство по несъстоятелност по отношение на това дружество, да се назначи
временен синдик, както и да се определи датата на първото събрание на
кредиторите.
С оглед на това, че
производството е образувано по молба на длъжник, то на основание чл. 620, ал. 1 ТЗ
дължимата държавна такса за откриване на производството по несъстоятелност в
размер на * лв. не е събрана предварително. Ето защо и съдът с настоящото решение
следва да осъди „* ЕООД да я заплати по сметка на КнОС, като съгласно чл. 620, ал. 1,
изр. 2 ТЗ тя ще следва да се събере от масата на несъстоятелността
при разпределението на имуществото.
Така мотивиран Кюстендилският
окръжен съд
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА СВРЪХЗАДЪЛЖЕНОСТТА на
„*ЕООД, с ЕИК *, със седалище и адрес на управление в гр.К., ул.”*№*ет.*.
ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на
свръхзадължеността 31.12.2018 г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО
НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по отношение на "*ЕООД” ЕИК *, със седалище и адрес на
управление в гр.К., ул.”*№*,ет.*.
ДОПУСКА обезпечение чрез
налагане на общи възбрана и запор на притежаваното имущество от „*ЕООД, с ЕИК **,
със седалище и адрес на управление в гр.К., ул.”*№*,ет.*.
НАЗНАЧАВА за временен синдик на " *ЕООД, с ЕИК *, със
седалище и адрес на управление в гр.К., ул.”*№*,ет.*, Б. Л. Б., ЕГН **********,
със служебен адрес *** моб. Тел****, като
определя месечно възнаграждение в размер на ** лева.
ОПРЕДЕЛЯ дата за встъпване на
синдика в длъжност – в едноседмичен срок от получаване на съобщението, в който
срок синдикът следва да представи и писмена декларация с нотариална заверка на
подписа по чл. 656, ал. 2
вр. чл. 655 ТЗ
и писмено съгласие съгласно чл. 666 ТЗ.
СВИКВА първо събрание на
кредиторите на " * ЕООД, с ЕИК * със седалище и адрес на управление в гр.К.,
ул.”*№*ет.*, което ще се проведе на 15.07.2019 г. от 11 часа в сградата
на Съдебната палата, находяща се на адрес: гр.К., ул.”**”*,зала *; с дневен ред
по чл. 672, ал. 1 ТЗ,
а именно: 1. Изслушване на доклада на временния синдик по чл. 668, т. 2 ТЗ;
2. Избор на постоянен синдик и предлагане на съда назначаването му; 3. Избор на
комитет на кредиторите.
ОСЪЖДА " *ЕООД, с ЕИК *,
със седалище и адрес на управление в гр.К., ул.”*№*,ет.1,ДА ЗАПЛАТИ по сметка
на Кюстендилски окръжен съд сума в
размер на * лв. /******* лева/, представляваща държавна такса по молбата за
откриване на производство по несъстоятелност, подадена от длъжника, която на
основание чл.620, ал. 1,
изр. 2 ТЗ следва да се събере от масата на несъстоятелността при
разпределението на имуществото.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийски апелативен съд в 7-дневен срок от вписването му в
Търговския регистър при Агенция по вписванията.
Решението подлежи на незабавно изпълнение.
Препис от решението да се
изпрати на Агенция по вписванията за извършване на вписването му на основание чл. 622 ТЗ.
Решението да бъде вписано във водената по
реда на чл. 634в, ал. 1 ТЗ
книга.
Препис от решението да се изпрати на
дружеството-молител.
Окръжен
съдия: