МОТИВИ
към присъда по НОХД № 460/2012г.по описа на РС-гр.Н.
Делото е образувано на основание чл.246, ал.1 т.1 от НПК-по внесен
обвинителен акт от Районна прокуратура гр.Н. против С.М.Х. обвиняем по ДНП
№377/2010г.по описа на РУ” Полиция” гр. Н.,
в това, че на 09.07.2010г.на път ІІІ-701,км.47+00 край с.В.,обл.Ш.,при
управлението на моторно превозно средство /лек автомобил “*** с рег.№***/нарушил
правилата за движение по пътищата/в случая чл.20 ал.1 от ЗДвП,постановяващ ,че
водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства,които
управляват/,вследствие на което по непредпазливост причинил тежка телесна
повреда /загуба на слезката/на лицето Р.М.Д. с ЕГН:********** и средна телесна повреда /трайно затруднение
на движението на левия горен крайник/ на лицето Ю.И.Р. с ЕГН:********** -престъпление по чл.343 ал.3 б”а” във
вр.чл.343 ал.1 б”б” пр.1-во и пр.2-ро във вр.чл.342 ал.1 пр.3-то от НК.
По искане на пострадалите от престъплението
лица,съдът ги конституира като граждански ищци
в наказателния процес,като прие за съвместно разглеждане предявените от
тях срещу подсъдимия С.Х. граждански искове както следва: от гражданския ищец Р.М.Д. беше предявен граждански иск в размер от
35 000лв./главница/, ведно със законната лихва върху тази сума,начиная от
деня на увреждането -09.07.2010г.до окончателното изплащане /представляваща
обезщетение за причинените й с описаното по-горе престъпление неимуществени
вреди,изразяващи се в болки и страдания/.Гражданският ищец Ю.Р. предяви срещу
подсъдимия С.Х. граждански иск в размер на 25 000лв./главница/,представляващ
обезщетение за причинените му с описаното по-горе престъпление неимуществени
вреди,изразяващи се в болки и страдания/,ведно със законната лихва върху тази
сума,начиная от деня на увреждането -09.07.2010г.до окончателното изплащане.
В съдебно заседание за НПРП се явява
прокурор Глушков.Поддържа изцяло внесеното обвинение.
Подсъдимият се явява лично.Не дава
обяснения ,но в защитната си реч се признава
отчасти за виновен по възведеното срещу него обвинение.
Съдът като прецени събраните по делото
писмени и гласни доказателства/показанията на разпитаните по делото свидетели Р.М.Д.,Ю.И.Р./макар
и отчитайки вероятната им пристрастност с оглед крайния изход на делото/,но пък
същите не противоречат на останалите гласни доказателства/показанията на
свидетелите И.И.К. ,Я.Я.Х./,писмените доказателства,заключенията по назначените
съдебно-медицинска,химическа и автотехническа експертизи,писмените
доказателства,събрани в хода на воденото ДНП№377/2010г.по описа на РУП Н.:Протокол
да оглед на местопроизшествие от 09.07.2010г.,,Фотоалбум за посетено
местопроизшествие от 09.07.2010г.,медицински епикризи/,прие за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимият С.М.Х. ***.Същият не е
правоспособен водач на МПС./писмо от ОД на МВР гр.Ш.,сектор “Пътна полиция”до
НПРС с изх.№782/29.01.2013г.и справка за нарушител от региона ,издадена от
сектор КАТ –ОДП Ш. с изх.№782/29.01.2013г./.
Въпреки,че не притежава свидетелство за
управление на МПС,на 09.07.2010г.сутринта,той привел в движение,управлявайки
лек автомобил „***” с рег. № В 1729 КА ,придвижвайки се от с. Х., област Ш. към
гр. Н., област Ш.. Около 10,00ч. той спрял в района на автобусната
спирка,находяща се в с. Ц., област Ш.,където чакали автобус за гр. Н.
гражданските ищци и свидетели по делото Ю.И.Р.
и Р.М.Д..Подсъдимият им предложил да ги откара до града на цената на
автобусния билет и те се съгласили.Св. Д. се настанила на предната седалка до
шофьора, а св.ачев седнал в задната част на автомобила. Веднага след това,
подсъдимият ,управлявайки посоченото МПС,потеглил към гр. Н.. Около 10,20ч.
подминал разклона за с. В., област Ш. и продължил по пътен участък ІІІ-701, км.
47 + 00 към гр. Н., когато възникнал проблем с настройката на монтираното върху
автотаблото музикално устройство.
Опитвайки се да го настрои,подсъдимият изгубил контрол над управлението на
горепосоченото моторно превозно средство, навлязъл в лентата за насрещно
движение и едва в този момент възприел визуално насрещно движещия се лек
автомобил „***” с рег. № В 1657 КТ, управляван от св. И.И.К. ***. Х. направил
опит да избегне сблъсъка, като предприел маневра вдясно, но не успял. В
резултат от последвалия удар с фолксвагена, подсъдимият и двамата му спътници Ю.И.Р.
и Р.М.Д. получили различни по своето конкретно естество травматични увреждания
и след своевременната намеса на служители на СМП били хоспитализирани в МБАЛ -
гр. Ш..Видно от приложената Епикриза с ИЗ №9594,издадена от ІІ ХО при “МБАЛ – Ш.”АД
/на л.15 по ДП/е,че Р.Д. е била приета за лечение в горепосоченото здравно
заведение на 09.07.2010г.,откъдето е изписана на 17.07.2010г.Претърпяла е
оперативно лечение.
След настапилото ПТП подсъдимият С.Х. също е бил настанен за лечение в “МБАЛ-Ш.”АД.,първо
в ОАРИЛ,а после в ООТ/епикриза ИЗ №9590,на л.23 по ДП и епикриза с ИЗ №9894,на
л.25 по ДП/.Изписан е на 13.08.2010г. Също претърпял оперативно лечение.
Ю.Р. след ПТП-то е постъпил в Спешно
отделение на МБАЛ Ш./СМЕ №12282010г.,изготвена от д-р Вл.В./,където е
регистриран под амбулаторен №011859.След проведен преглед и консулт с
рентгенолог е констатирано ,че у същият е налице “Счупване на лъчевата кост на
лявата предмишница на типично място.”
След възникналото ПТП,на 15.07.2010г.на
двата автомобила е извършен технически оглед от гл.инспектор Д.Д. –Н-к група в
сектор “Пътна полиция”ОД на МВР Ш. /в качеството му на технически помощник/и
видно от изготвените два броя протоколи/съответно на л.40 и л.41 по ДП / е,че
лек автомобил “***”с ***,управляван от И.К. е бил с изправна спирачна
система.Ходова част и окачване-неизправни –деформиран преден мост,деформирана
лява джанта и изпъснала предна лява гума.Кормилно управление
–изправно.Осветление-неизправно-вследствие на удара при ПТП липсват два броя
фарове и пътепоказатели.Купе-Вследствие на удара при ПТП силно са били
деформирани капака на двигателя,два броя калници и подкалници,счупено предно
обзорно стъкло,ляво странично огледало,липсва предна броня и декоративна
решетка.
След направеният оглед на управлявания от
подсъдимия лек автомобил “***”с рег.№***,техническият помощник е констатирал
следното:Спирачна система- невъзможна проверка поради деформация на пода под
педалите.Ходова част и окачване:НЕИЗПРАВНИ –деформиран преден мост,деформирана
лява джанта и изпуснала предна лява гума.Кормилно управление:невъзможна
проверка поради деформация на пода кормилния прът и кормилни
щанги.Осветление-неизправно,вследствие на удара при ПТП,липсват два броя фарове
и пътепоказатели.Купе:Вследствие на удара при ПТП силно са
деформирани:таван,капак на двигателя,деформирани два броя предни калници и
подкалници,два броя предни врати,два броя предни колонки,ляв праг,ляв рог,заден
ляв калник,счупено предно обзорно стъкло,стъкло на лява врата,стъкло на фургона
от ляво и стъкло на предна дясна врата,липсва предна броня и декоративна
решетка.
Въз основа на направеният оглед,техническият помощник Д.Д. е стигнал до
извода,че всички повреди и деформации и по двата автомобила,са в резултат на
пътно-транспортното произшествие.
По ДП е назначена тройна
съдебно-автотехническа експертиза,която не беше оспорена от страните по делото
и съдът я цени с нужното доверие като добросъвестно и компетентно
изготвена.Вещите лица П.П.,Ж.Ж. и К.К. е следвало да отговорят на следните
въпроси: 1/Какъв е механизма на настъпване на ПТП,станало на 09.07.2010гна
третокласен път ІІІ-701 км.47+00,на около 1,5км.югоизточно от с.В.,общ.Н.,при
което насрещно движещи се по пътя лек автомобил “***”с рег.№***,управляван от И.И.К.
и лек автомобил “*** “рег.№***,управляван от С.М.Х. се удрят челно,като
вследствие на ПТП са причинени множество телесни повреди на различни лица?
2/Каква е причината за настъпване на ПТП от автотехническа гледна точка и имали
ли са възможност водачите на горепосочените автомобили да избегнат настъпването
на ПТП? 3/Кой от водачите на горепосочените автомобили е нарушил правилата за
движение и в какво се изразяват грешките?
Предупредени за отговорността по чл.291 от НК и трите вещи лица,които поддържат заключението си пред съда ,сочат,че и
двата леки автомобила са се движели през светлата част на денонощието по път
ІІІ-701 в отсечката с.Ж.-с.В.,при облачно време ,вокро пътно платно с ширина
6.7 метра.Лекият автомобил “***”с рег.№***,управляван от И.К. се е движил със
скорост 85 км/ч/според показанията на скоростомера/,а скоростния лост е бил на
четвърта предавкаПри достигане на км.47+00 този автомобил след десен завой се е
движил във своята пътна/дясна/ летна.
В същия момент в обратна посока се е
движел лек автомобил “***”,управляван от С.Х...В момента,в който този водач е
отвлякъл вниманието си с радиокасетофона,управляваното от него МПС е навлязло в
летната за насрещно движение.Двата автомобила са се ударили с левите си предни
части.След удара ,лек автомобил “***” се завъртял около вертикалната си ос
обратно на часовниковата стрелка на 90 градуса и спрял на около 11 метра от
мястото на удара в своята лента за движение.Лек автомобил “***” се е обърнал по
таван и спрял изтласкан в дясно извън платното/спрямо своята посока за
движение/,както било описанот в огледния протокол и скицата към него.
Преценено от техническа гледна точка,причината за настъпване на
произшествието ,според експертите,се явява навлизането на лек автомобил “***”в
лентата за насрещно движение,по която в същия момент правомерно се е движел лек
автомобил “***”.
При създалата се ситуация водачите на
процесните автомобили не са имали техническа възможност да предотвравят
произшествието.Същото би могло да се предотврати,ако лек автомобил “***” се е
движел в своята пътна лента.
По воденото ДНП са назначени и три
съдебно-медицински експертизи,съответно за установяване травматичните
увреждания в резултат на настъпилото ПТП по отношение на самия подсъдим С.Х.,както
и по отношение на пострадалите лица и граждански ищци в настоящия наказателен
процес Р.Д. и Ю.Р..
В заключенията си,които съдът кредитира с
пълно доверие като задълбочени,добросъвестни и компетентно изготвени,се сочи
следното:
Вследствие на настъпилото на 09.07.2010г.пътно-транспортно произшествие,Р.М.Д.
е получила следните травматични увреждания:Контузия на корема.Травматично
разкъсване на слезката.Хемаскос/кръв в свободната коремна кухина/.Причинена й е
загуба на слезка.Видно от медицинската документация и проведеното микроскопско
изследване,пострадалата при ПТП Р.Д. е била бременна ІІІ-ІV лунарен месец..В
медицинската документация липсват регистрирани травматични увреждания на
плода,които могат да се свържат пряко с претърпяното ПТП.От мециниска гледна точка,сочи
вещото лице,пострадалата Д. е претърпяла сериозна коремна травма,която би могла
да е причина за загуба на плода,без това да е абсолютно задължително.В тази
гестационна възраст ІІІ-ІV лунарен месец човешкият ембрион е абсолютно
нежизненоспособен извън утробата на майката./СМЕ на л.11-14 по ДП/..
При така установеното от фактическа
страна,съдът направи следните правни изводи:
По един несъмнен начин се доказа,че на на
09.07.2010г.на път ІІІ-701,км.47+00 край с.В.,обл.Ш.,при управлението на
моторно превозно средство /лек автомобил “*** с рег.№***/подсъдимият С.Х. е
нарушил правилата за движение по пътищата/в случая чл.20 ал.1 от ЗДвП,постановяващ ,че водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства,които управляват/,като е отклонил вниманието си от движението
по пътното платно/порадио възникнал проблем с настройката на монтираното върху
автотаблото музикално устройство/ и по
този начин е довел до настъпване на пътно-транспортно произшествие/удар между
управлявания от него лек автомобил и лек автомобил “***”с рег.№***,управляван
от И.И.К.. Видно от заключението на тройната автотехническа експертиза е,че
причина за настъпване на пътно-транспортното произшествие се явява навлизането
на лек автомобил “***”в лентата за насрещно движение,по която в същия момент
правомерно се е движел лек автомобил “***”.При създалата се ситуация водачите
на процесните автомобили не са имали техническа възможност да предотвравят
произшествието.Същото би могло да се предотврати,ако лек автомобил “***” се е
движел в своята пътна лента.
В резултат на настъпилото ПТП,пътуващите в
управлявания от подсъдимия лек автомобил лица Р.М.Д. и Ю.И.Р. са претърпяли
травматични увреждания,съответно на М. е била отстранена слезката,което от своя
страна представлява тежка телесна повреда по смисъла на чл.128 ал.2 предл.8 от НК,а на Р. е било причинено трайно
затруднение на движението на левия горен крайник,което от своя страна съставлява средна телесна повреда по
смисъла на чл.129 ал.2 предл.3 от НК.Следва да се отбележи факта,че доколкото
,пострадалата Д./към момента на възникналото ПТП е била бременна в гестационна
възраст ІІІ-ІV лунарен месец/ е претърпяла сериозна коремна травма,която според
съдебния лекар би могла да е причина за загуба на плода,без това да е абсолютно
задължително,не е елемент от състава на престъплението,за което подсъдимият е
привлечен към наказателна отговорност ,поради което съдът не го подлага на
анализ било като утежняващо или смекчаващо вината на подсъдимия обстоятелство.
Травматичните увреждания у подсъдимия
,настъпили в резултат на извършеното от него деяние са ирелевантни както с оглед съставомерността на
престъплението,така и с оглед на наказателната отговорност на самия подсъдим.
С гореописаното деяние ,подсъдимият С.Х. е
осъществил от обективна страна състава на престъплението по чл. 343, ал.3, б.
„а” във вр. с чл.343, ал.1, б. „б”, пр. 1-во и пр. 2-ро във вр. с чл.342, ал.1,
пр. 3-то от НК.
От субективна страна същият е действувал
при наличие на несъзнавана непредпазливост /т. нар. „престъпна небрежност”/по
смисъла на чл.11 ал.3 предл.1-во от НК -
не е предвиждал настъпилите общественоопасни последици, но е могъл и е бил
длъжен да ги предвиди.
За гореописаното престъпление съответната
правна норма предвижда наказание “лишаване от свобода” до пет години.
Съдът след като отчете от една страна
отегчаващите вината на подсъдимия обстоятелства –степента на обществена
опасност на извършеното престъпление,с което ,макар и по непредпазливост е
увредена телесната неприкосновеност на две лица и то чрез управление на моторно
превозно средство,за което подсъдимият не притежава нужната правоспособност,отчитайки,че за сходно
престъпление/по чл.343в ал.2 от НК/той вече е бил освобождаван от наказателна
отговорност по реда на чл.78а от НК,от друга страна –отчитайки смекчаващите
вината му обстоятелства –чистото съдебно минало към момента на извършване на
инкриминираното деяние/реабилитиран по право/ и най-вече материалното и
здравословно състояние на самия подсъдим към момента на определяне наказанието
му/пенсионер по болест/,мотивира съда да му наложи наказание,между минималния и
среден размер,предвидени в съответната правна норма,а именно –“лишаване от свобода” за срок от една
година,чието изтърпяване на основание чл.66 ал.1 от НК бе отложено с
изпитателен срок от три години.
Съдът намери,че чрез така определеното по
вид и размер наказание биха били постигнати целите на генералната и
индивидуална превенция на наказанието,залегнали като основни начала в чл.36 от НК.
Във връзка с предявените граждански искове
от пострадалите лица Р.М. и Ю.Р.,съдът прие за установено по несъмнен начин,че
с виновното си противоправно поведение ,подсъдимият С.Х. е причинил на
пострадалите лица травматични увреждания/съответно тежка телесна повреда
/загуба на слезката/на Р.М.Д. и средна телесна повреда /трайно затруднение на
движението на левия горен крайник/ на Ю.И.Р..
За да бъдат уважени гражданските
искове,черпещи правното си основание от разпоредбата на чл.45 от ЗЗД,следва да
се установи по категоричен начин,че е причинено непозволено увреждане
/деликт/,да са доказани вреди/имуществени или неимуществени/,като между
деянието и причиненият противоправен резултат /вреди/следва да е налице
причинно-следствена връзка.
Съдът намира,че от анализа на събраните
по делото доказателства се установи по категоричен начин,че между
деликта,настъпил по вина на ответника/ПТП/ и претърпяните от гражданските ищци
вреди е налице пряка причинно-следствена връзка,която подлежи на репариране от
деликвента.В резултат на престъплението ,пострадалите лица са претърпяли болки
и страдания,проведено им е
лечение,включително и оперативно и особено тежко за здравословното
състояние на Р.М. за в бъдеще е обстоятелството,че й е била отстранена
слезката-един жизнено важен орган в човешкото тяло със специфични функции.По
отношение телесното увреждане у пострадалия Ю.Р. ,което също не е маловажно,с
оглед перспективата за неговото отшумяване,визирана в заключението по
назначената СМЕ /3-5 месеца при благоприятно протичане на оздравителния
процес/,съдът съобрази при определяне размера на гражданския иск,който следва
да бъде уважен.
Вземането от непозволено увреждане е
изискуемо от деня на извършването му и причинителят на непозволеното увреждане
носи отговорност за своите действия се се смята в забава и без покана/чл.114
ал.3 ,чл.84 ал.3 от ЗЗД,Постановление №2 на Пленума на ВС от 21.12.1981г./От
извършване на деликта до предявяване на исковете по чл.45 от ЗЗД не е изтекла
предвидената в закона погасителна давност,поради което същите се явяват
процесуално допустими.Разгледани по същество –частично основателни и доказани.
Съгласно чл.52 от ЗЗД размера на вредите се
определя по справедливост.Няма строго диферинцирани параметри,които да
обвързват съда с конкретен размер на обезщетение,което следва да се присъжда за
неимуществени вреди.Такива се присъждат в съответствие с общите принципи на
морала и справедливостта ,поради което съдът счете,че законово и морално
справедливите обезщетения ,които подсъдимият следва да бъде осъден да заплати
на пострадалите лица следва да се определят както следва :на гражданския ищец Р.М.
- 20 000лв./двадесет хиляди лева
–главница ,ведно със законната лихва
върху тази сума,начиная от деня на увреждането -09.07.2010г.до окончателното изплащане
и на гражданския ищец Ю.И.Р.-в размер на 7 000лв./седем хиляди лева
–главница,ведно със законната лихва
върху тази сума,начиная от деня на увреждането -09.07.2010г.до окончателното
изплащане.
В останалата им част за разликата до пълните
размери,съдът отхвърли предявените граждански искове,намирайки ги за
неоснователни и недоказани.
На основание чл.112 ал.3 от НПК съдът постанови иззетия по делото като
веществено доказателство лек автомобил “*** с рег.№*** /на съхранение в двора
на сектор “КАТ-ПП гр.Ш./ да се върне на неговия владелец С.М.Х. с ЕГН:**********,***,а
на основание чл.112 ал.3 от НПК иззетия по делото като веществено доказателство
лек автомобил “*** “ с рег.№В 16 57 КТ /на съхранение в двора на сектор “КАТ-ПП
гр.Ш./ да се върне на неговия владелец И.И.К. с ЕГН:**********,***.
С оглед изхода на делото,на основание
чл.189 ал.1 от НПК съдът вмени в тежест на подсъдимия С.Х. направените по
делото разноски в общ размер на 950.40лв.На основание чл.1 от Тарифа за ДТССГПК
във вр.чл.78 ал.6 от ГПК подсъдимият беше осъден да заплати върху уважените
граждански искове държавна такса в размер на 1080.00лв.
В този смисъл постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: