Определение по дело №153/2022 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 202
Дата: 22 март 2022 г. (в сила от 22 март 2022 г.)
Съдия: Камелия Георгиева Ненкова
Дело: 20221700500153
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 15 март 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 202
гр. П., 21.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – П., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Въззивно
гражданско дело № 20221700500153 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава двадесета „ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ”, чл.
258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба подадена
ОТ: от “Топлофикация-П." АД ЕИК ********* представлявано от Ясен Петков Кацаров
/към момента да депозиране на въззивната жалба/в качеството му на Изпълнителен
директор, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Е.М. – ищец по гр.д. №
20211720104195 по описа за 2021 година по описа на РС П.
ПРОТИВ: РЕШЕНИЕ№ 72 ОТ 28.01.2022 г. по гр.дело №5180/2021 г.ГК, 6-ти състав
С жалбата първоинстанционното решение се оспорва изцяло, като неправилно,
необосновано и не кореспондиращо със събраните по делото доказателства, поради което се
моли да бъде отменено.
В подадената въззивна жалба се излагат доводи, че в мотивите си първоинстанционният
съд неправилно е възприел, че иска е основателен и доказан, и следователно трябва да бъде
уважен.
Съображенията за това в жалбата са следните:
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба отЕЛ. Т. М., с
адрестр. П., ул. „Л.“, *** .против „Топлофикация- П.“АД, с която е предявен отрицателен
установителен иск, с искане да бъде установено, че същиата не дължи на „Топлофикация-
П.“ АД сумата от 668,44 лв. главница, за периода 01.05.2014 г.-ЗО.04.2015 г. и 66,23 лв.-
лихва за забава за периода 08.07.2014 Г.-08.04.2016 г., за които суми е издаден изпълнителен
лист по ч.г.д. 2393/2016 г. на ПРС и въз основа на който са образувани изпълнително дело
№1418/2016 г., по описа на ЧСИ .Д. и впоследствие преобразувано под номер ИД 2247/2021
г. по описа на ЧСИ Ст.Б.

1
Дружеството е подало отговор на исковата молба, в срок,като в същия искът се оспорва
по основание и размер. Наведени са твърдения, че сумата не е погасена по давност и че са
извършвани валидни изпълнителни действия, които прекъсват давността.
В хода на съдопроизводството се сочи, че не било доказано по безспорен начин, че
процесиите суми, обективирани в петитума на исковата молба и предмет на изпълнително
дело №1418/2016 г., по описа на ЧСИД. и впоследствие преобразувано под номер ИД
2247/2021 г. по описа на ЧСИ Ст.Б. са погасени по давност.
Видно от кориците на приложените по настоящото производство преписи от
изпълнителни дела- №1418/2016 г., по описа на ЧСИ У.Д. и ИД 2247/2021 г. по описа на
ЧСИ Ст.Б. се сочи, че са извършвани своевременно изпълнителни действия, същите са
прекъсвали многократно настъпването на погасителната давност.
Счита се в жалбата, че не са налице предпоставките по чл.111, б.”в” ЗЗД, поради което,
няма основания за уважаване на така предявения иск и няма погасяване на дължимите суми
по давност.
Твърди се, че погасителната давност, претендирана от ищеца не е настъпила, тъй като е
била прекъсната, съгласно чл. 116, точка „а” от ЗЗД.
Видно от ИД № 2247/2021 г. на ЧСИ Ст.Б.и ИД № 1418/2016 на ЧСИ Д. са извършвани
своевременно изпълнителни действия, същите са прекъсвали многократно настъпването на
погасителната давност.
Сочи се, че дело 1418/2016 на ЧСИ Д. е образувано 2016 г. въз основа на Изпълнителен
лист издаден по ЧГД №2393/2016 г. Срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 е процесуално
преклузивен, а не давностен, изтичането му води до прекратяване на започналото
изпълнително производство, но не и до погасяване на материалното право и след неговото
изтичане може да започне ново изпълнително производство. Взискателят може, докато
давността не е изтекла, да започне нов изпълнителен процес за същото вземане, защото
прекратяването на изпълнителното производство нито го погасява, нито обезсилва
изпълнителното основание или изпълнителния лист, ако същите не са обезсилени на други
основания. В конкретния случай изпълнителното дело впоследствие е преобразувано през
2021 г. при ЧСИ С. Б. Посоченото изпълнително дело № 2247/2021 г. е приключено още на
22.10.2021 г.
С образуването на посоченото изпълнителното дело, погасителната давност се счита за
прекъсната на осн. чл. 116, б. „В“ от ЗЗД, а по силата на чл. 115, ал.1, б.“Ж" от ГПК, по
време на изпълнителното производство давността спира да тече.
На следващо място и предвид настъпването на стабилитета на издадената заповед по
ЧГД № 2393/2016 г. е приложима разпоредбата на чл.110 от ЗЗД - общ давностен срок - с
изтичането на 5 години. Ако преди изтичането на този 5-годишен СРОК, взискателят
образувла ново изпълнително дело, давностният срок отново се прекъсва и давността за
погасяване на задължението започва да тече отначало.
С оглед разпоредбата на чл. 416 от ГПК, с изтичането на срока по чл. 414, ал.2 от ГПК и
2
влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК, настъпва стабилитетът на
последната и оспорването на факти и обстоятелства относими към изискуемостта и
ликвидността на вземането се преклудират.
В резултат на пасивното поведение на длъжника в предвидения в чл. 414, ал.2 от ГПК
двуседмичен срок, заповедта за изпълнение установява с обвързваща за страните сила, че
вземането по нея съществува от момента на изтичане на срока за подаване на възражение,
въз основа на което се издава и изпълнителният лист. От този момент и въз основа на чл.
439, ал.2 от ГПК, започва да тече срокът на новата погасителна давност, който е бил
прекъснат с предприемането на действията по принудителното изпълнение.
Отбелязано е, че и Решение №37 от 24.02.2021 г„ постановено по гр.дело №1747/ 2020 г.
по описа на ВКС, 4-ти състав г.о., където изрично е посочено, че перемпцията е без правно
значение за прекъсването давността. След като по изпълнителното дело е направено искане
за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебния изпълнител не може да откаже
да изпълни искания нов способ-той дължи подчинение на представения и намиращ се у него
изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че
съдебния изпълнител следва да образува новото искане в ново, отделно изпълнително дело,
тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността
независимо дали съдебния изпълнител го е образувал в ново дело. Необразуването на ново
дело с нищо не вреди на кредитора нито ползва или вреди на длъжника.
В чл. 116, б. „в“ ЗЗД е изрично установено правилото, че давността се прекъсва с
предприемането действия за принудително изпълнение. Същинско действие за
принудително изпълнение обаче може да предприеме само съдебният изпълнител (или друг
орган на принудително изпълнение - публичен изпълнител, синидик, съд по
несъстоятелността) и то прекъсва давността, но давността е свързана с поведението на
кредитора - тя не се влияе от поведението на други лица. Затова ако искането от кредитора е
направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган
преди изтичането на давностния срок, по причина, което не зависи от волята на кредитора-
давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е
изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното производство. Давността не
се прекъсва веднъж с искането и още веднъж с предприемането на действието.
Прекъсването е едно - с предприемането на действието, но се счита да е настъпило с обратна
сила, ако след поискването давността е изтекла. След това тя се прекъсва последователно
във времето, когато осъществяването на способа става чрез отделни процесуални действия:
запор или възбрана, опис, оценка, насрочване на проданта, разгласяване, приемане на
наддавателни предложения, провеждане на наддаване и т.н. до влизането в сила на
постановлението за възлагане.
С тези доводи се моли въззивният съд да отмени Решение №72 по гр. дело №5180/2021 г.
от 28.01.2022 г., на 6-ти състав, Гражданска колегия, като неправилно и необосновано и
некореспондиращо със събраните по делото доказателства. В мотивите си
първоинстанционният съд неправилно се сочи, че е възприел, че иска е основателен и
3
доказан, и следователно трябва да бъде уважен.
В законноустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата
страна е подала отговор на въззивната жалба. Със същия моли да бъде потвърдено
първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно и бъдат отхвърлени
доводите на жалбоподателя, като неоснователни.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът
установява, че жалбата е допустима (по съдържание е въззивна жалба, подадена против
подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от процесуално
легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването) и е съобразена с изискванията
за редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
Във въззивната жалба и отговора, страните не са се позовали и не са направили
обосновано и конкретно оплакване за допуснати от първата инстанция нарушения,
изразяващо се в неизготвен, непълен или неточен доклад, неразпределена доказателствена
тежест и недаване на указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, поради което за въззивния съд
не възниква задължение да се произнесе служебно, тъй като за допуснати от първата
инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада на делото въззивният съд не следи
служебно – чл. 269, изр. 2 ГПК /т. 1 и т. 2 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г.
на ОСГТК на ВКС/.
С въззивната жалба и отговора, страните не са поискали събиране на нови
доказателства във въззивното производство за факти, които са от значение за спора и
представляват нововъзникнали или новооткрити обстоятелства по смисъла на чл.266, ал. 2
ГПК, или такива, за чието доказване не е било допуснато от първоинстанционния съд
събирането на доказателства поради процесуални нарушения във връзка с неправилно
тълкуване и прилагане на процесуална норма по допускане на доказателства по смисъла на
чл. 266, ал. 3 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе
служебно с определението по чл. 267 ГПК.
Предвид изложеното и на осн. чл.267 от ГПК Пернишкият Окръжен Съд,
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 19.04.2022 г. от
11.00 ч., за която дата и час да се призоват страните.
ДОКЛАДВА делото, съобразно мотивната част на определението.
УКАЗВА на жалбоподателя, че може в едноседмичен срок от получаване на препис
от настоящото определение или най – късно в насроченото съдебно заседание: да представи
актуално пълномощно по делото, от настоящият Директор на Топлофикационното
дружество.
ПРИЗОВАВАНЕТО с оглед процесуално икономия да се извърши и по телефон
или електронен адрес, с УКАЗАНИЕ към страните, че явяването им в съдебно заседание не
е задължително, а становище по хода на делото и съществото на спора могат да изразят с
писмена молба, с препис за насрещната страна и прилагането на списък по чл. 80 от ГПК
За удостоверяване на призоваването да се състави протокол, а при невъзможност за
призоваване по телефон или електронен адрес, същото да бъде извършено по общия ред.
Съдът УКАЗВА на страните, когато отсъстват повече от един месец от адреса, който
са съобщил по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, че са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение има и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. Съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при
неизпълнение на това задължение всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се
смятат за редовно връчени.
4
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако
използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски
по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно
производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я
одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство. При постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Съдът НАПЪТВА страните, че ако желаят могат да разрешат спора по доброволен
начин, чрез процедура по медиация.
За да поискате започването на медиация е достатъчно да се свържете с координатор
на Центъра за спогодби и медиация към Окръжен съд - П. и Районен съд – П..
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение за насрочване,
ведно с обективирания в него доклад по делото, а на въззивника и препис от подадения
отговор на въззивната жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5