РЕШЕНИЕ
№ 226
гр. Сливен, 12.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на десети юли през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мартин Цв. Сандулов
Членове:Мария Ян. Блецова Калцова
Стефка Т. Михайлова Маринова
при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Георгиева
като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно
гражданско дело № 20242200500306 по описа за 2024 година
Производството е въззивно и намира правното си основание в чл. 258 и
сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба подадена от адв.М. Х. – пълномощник
на Б. Д. Н., ЕГН ********** от ** против решение № 311/12.04.2024 г. по гр.д.
№ 4333/2024г. на Районен съд – Сливен, с което е бил отхвърлен предявеният
от жалбоподателя против Д. С. Д. с ЕГН: ********** от ** иск с правно
основание чл.75 от ЗС за осъждането на ответника да възстанови нарушеното
владение върху недвижим имот, находящ се в **, представляващ дворно място
в размер на 100 кв.м., ведно с построената в него къща от 40 кв. м. С
обжалваното решение въззивникът е бил осъден да заплати деловодни
разноски в размер на 1300.00лв.
Решението е обжалвано като неправилно, незаконосъобразно, неправилно,
постановено в противоречие със събраните по делото доказателства и
материалния закон. Неправилно съдът бил установил, че въззивникът не е
владял процесния имот за повече от 6 месеца, което довело до постановяване
1
на неправилно решение. По делото не били събрани доказателства, от които да
се направи извод, че владението е било в полза на трето лице.
Моли се обжалваното решение да бъде отменено и предявеният иск да
бъде уважен. Претендират се деловодни разноски. Няма доказателствени
искания.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК не е депозиран отговор на въззивната
жалба.
В съдебно заседание въззивната страна, редовно призована се
представляват от представител по пълномощие адв.Х., която поддържа
въззивната жалба на основанията изложени в нея и моли тя да бъде уважена.
Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение от насрещната страна.
В съдебно заседание въззиваемият, редовно призован не се явява.
Представлява се от представител по пълномощие адв.П., който оспорва
въззивната жалба и моли да се потвърди първоинстанционното решение.
Претендира разноски.
Обжалваното решение е било съобщено на въззивната страна на
16.04.2024 г. и в рамките на законоустановения двуседмичен срок – на
30.04.2024г. е била депозирана въззивната жалба.
Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло
кореспондира с представените по делото доказателства. Тя е изчерпателно и
подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на
основание чл.272 от ГПК настоящият съд изцяло я възприема и с оглед
процесуална икономия препраща към него.
Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния
акт и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, но разгледана по
същество е неоснователна.
Пред Районен съд Сливен е бил предявен установителен иск по чл.75 от
ЗС за осъждане на ответника Д. Д. да възстанови нарушеното право на
владение на ищеца Б. Н. върху недвижим имот, находящ се в ****.
Разпоредбата на чл.75 от ЗС предвижда , че владението на недвижим
имот или на вещно право върху такъв имот, включително и върху сервитут,
2
което е продължило непрекъснато повече от шест месеца, може да бъде
защищавано срещу всяко нарушение. Искът може да се предяви в
шестмесечен срок. Това е владелчески иск, който цели да се даде защита на
владелеца на един имот срещу лица, които го препятстват. Предпоставките за
уважаване на иска са 1. ищецът да има качеството „владелец“, 2. да е налице
нарушаване на владението му и 3. исковата молба да е подадена в 6 – месечен
срок от нарушаване на владението.
В разпоредбата на чл.68, ал.1 от ЗС е дадено легално определение на
понятието „владелец“ - владението е упражняване на фактическа власт върху
вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. В
разпоредбата на чл.68, ал.2 от ЗС е дадена дефиниция и на понятието
„държане“ - държането е упражняване на фактическа власт върху вещ, която
лицето не държи като своя. Владението има обективни изяви – действията,
които извършва лицето недвусмислено показват на останалите, че счита даден
имот за свой. От субективна страна владелецът следва да владее имота за себе
си (било добросъвестно или не).
В настоящия случай писмените доказателства не установяват периода на
владение осъществяван от ищеца по отношение на процесния недвижим имот.
Следва да се съобразят свидетелските показания. Съдът счита, че следва да
кредитира тези дадени от св.Д., като незаинтересовано лице, което е имало
възможност пряко да придобие впечатления от осъществяваното владение
върху имота през годините. Съдът намира, че показанията на св.Н.а и св.Н.
следва да бъдат разгледани критично поради много близкото им родство с
ищеца – майка и чичо на последния. Все пак при съпоставяне на показанията
става ясно, че поначало имотът е бил предназначен за задоволяване на
религиозни нужди на общността, а не на лични нужди на ищеца, поради което
той в нито един момент не е владял за себе си. Ищецът е изнасял проповеди в
сградата, неговите близки са полагали труд в нея, но тези дейности са били
свързани единствено с религиозния живот на общността и са били
благотворителни. Липсва субективният елемент на владението – лицето да
владее за себе си. Ищецът е упражнявал държане по отношение на имота,
което обаче не може да бъде защитено по реда на предявения иск по чл.75 от
ЗС.
Съдът намира, че събраните доказателства не установяват исковата
3
молба да е подадена в 6 месечен срок от нарушаване на владението, тъй като
такова въобще е липсвало.
Предвид изложеното, съдът намира предявения иск по чл.75 от ЗС за
недоказан.
Съдът намира, че в случая не може да бъде уважен и иск по чл.76 от ЗС,
тъй като за уважаването му е необходимо да се установят комулативно
следните предпоставки: 1.ищецът да е владелец/държател на процесния имот
към момента на твърдяното отнемане на имота, 2. владението/държането да е
било отнето от ответника по скрит/насилствен начин, 3. искът да е предявен в
6 – месечен срок от отнемане на владението/държането.
Ако приемем, че ищецът в някакъв момент е бил държател на процесния
имот (за нуждите на християнската общност), доказателствата по делото не
установяват неговото държане да е продължило до 6 м. преди предявяване на
исковата молба. През 2022г. на него му е бил отказан достъп до сградата, но
фактически той не е бил влизал в нея още от 2017г. (показания на св.Д.).
Самият отказ за достъп осъществен чрез смяна на ключа от бравата не е от
категорията нито на скрит, нито на насилствен начин. Съдът намира, че не са
налице основания за уважаване и на иск по чл.76 от ЗС.
Крайните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на
първоинстанционния съд, поради което обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени деловодни разноски
в полза на въззиваемия. За въззивна инстанция са доказани деловодни
разноски в размер на 1300.00лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
Съдът намира, че в случая не следва да бъде уважено възражението за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение на въззиваемата
страна. На първо място делото не е с ниска правна сложност и на второ място
претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 1300.00 лв. е под
минималния рязмер (1500.00лв.) според правилата заложени в чл.7, ал.6 от
НМАВ.
Ръководен от гореизложеното съдът,
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №311/12.04.2024 г. по гр.д. № 4333/2024г. на
Сливенския районен съд.
ОСЪЖДА Б. Д. Н., ЕГН ********** от ** да заплати на Д. С. Д. с ЕГН:
********** от ** деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на
1300.00 (хиляда и триста лева адвокатско възнаграждение.
Решението на основание чл.280, ал.3 ГПК не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5