МОТИВИ
към присъда по НОХД № 680/2018г. по
описана РС-***
На 07.03.2018г. от ***ска Районна
прокуратура е внесен в РС - гр. *** обвинителен акт по ДП № 134/2018г. по който
в същия ден е образувано производство пред първа инстанция срещу подсъдимия М.А.А., ЕГН ********** за извършено от него престъпление от общ характер наказуемо по
чл.196, ал.1, т.1 от НК вр. чл. 194, ал.1 от НК вр.чл. 29, ал.1, б. А и Б от НК .
В диспозитивната
част на обвинителния акт е посочено, че
на 22.11.2017 година в
град ***, при условията на опасен рецидив,
отнел чужди движими вещи - 1
/един/ брой дамско портмоне, съдържащо 110/сто и десет/ лева, лична карта,
свидетелство за управление на МПС, свидетелство за регистрация на МПС – част 2
, контролен талон и спестовна карта, издадена от банка „***, всичко на обща
стойност 117,50 (сто и седемнадесет и петдесет)лева, от владението на собственика Ф.Б.П. ***, без
нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои,
престъпление по чл.196, ал.1,т.1
от НК вр. чл. 194, ал.1 от НК вр.чл.
29, ал.1, б. А и Б от НК.
Представителят на Районна прокуратура в с.з. поддържа обвинението, пледира за налагане на наказание лишаване от
свобода, предвид многобройните осъждания на
подсъдимия, които сочи като отегчаващи вината обстоятелства, като
последното деяние е извършено само два
дни след излизането му от затвора. В
този смисъл пледира за наказание,след редукцията по чл.58 а от НК в размер на две години лишаване от свобода, при строг режим.
Подсъдимият се явява в с.з. лично и
със сл.защитник - адв.Е.А.. Подсъдимият дава съгласие за разглеждане на делото по реда на Глава ХХVІІ-ма от НПК – „съкратено
съдебно следствие пред първата инстанция”.
Предвид на това, съдът на основание чл. 372, ал.4, вр.
с чл.371,т.2 НПК прие, че направеното в хода на съкратеното съдебно следствие
самопризнание на подсъдимия М.А. се подкрепя по несъмнен и категоричен начин от
всички останали доказателства по делото, поради което и обяви, че ще ползва
същото при постановяване на присъдата без да бъдат събирани доказателства,
относно фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Назначеният за служебен защитник в хода на ДП адв. Е.А.
***, също намира, че са налице всички обективни предпоставки за приключване на
делото по реда на съкратеното съдебно следствие. Пледира за определяне на в
размер на една година , което да бъде
редуциран с една трета в
хипотезата на чл.58а от НК .
По делото е уважено искане от страна на пострадалата Ф.Б.П. ***, на
основание чл.84 от НПК да бъде конституира като допълнителна страна – граждански
ищец.
След преценка на събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази
процесуалната им годност, съдът приема за установени от фактическа страна изложените в обстоятелствената част на
обвинителния акт факти, а именно:
Подсъдимият е осъждан многократно за престъпления против
собствеността.
Подсъдимият М.А.А. е роден на ***г*** ***ул. ***/. С
българско гражданство. Българин. Без образование.Не работи.Не е женен. Осъждан.
ЕГН:**********
С Определение от 14.05.2015 г. по НОХД №786/2015
г. Районен съд Велико Търново, одобрил Споразумение, с което подс. М.А. се признава за виновен за извършено от него
престъпление по смисъла на чл.196,ал.1,т.1 вр.
чл.194,ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.„а“ и б. „б“ от НК и
му наложил наказание ПЕТ месеца лишаване от свобода при първоначален строг
режим в затворническо общежитие от закрит тип. Определението
е влязло в сила на 14.05.2015 г.
С Определение от 29.09.2015 г., по НОХД №346/2015
г., Районен съд – Севлиево, одобрил Споразумение, с което подс.
М.А. се признава за виновен за извършено от него престъпление по смисъла на
чл.196,ал.1,т.2 вр. чл.195, ал.1, т.2 във вр. с чл. 194, ал.1 вр.с чл.29 ,
ал.1 б. „а“ и б. „б“ от НК и му наложил наказание седем месеца лишаване от
свобода, което да изтърпи при първоначално в затвор или затворническо общежитие
от закрит тип, при първоначален строг режим.Определението е влязло в сила на
29.09.2015 г.
С Присъда от 11.01.2016 г., влязла в сила на
27.01.2016 г., по НОХД №1258/2015 г., Районен съд- Търговище осъдил подс. М.А. на наказание една година и три месеца „Лишаване
от свобода“,което да изтърпи в Затвор при първоначален СТРОГ режим за извършено
престъпление по чл.196, ал.1, т.1 вр. с чл.194 , ал.1 вр. с
чл.29,ал. 1 б. „а“ и б. „б“ вр.с чл.55 , ал.1, т.1 от НК.
С Определение от 13.02.2017 г., по НОХД №91/2017
г., Районен съд – Горна Оряховица, одобрил Споразумение, с което подс. М.А. се признава за виновен за извършено от него
престъпление по смисъла на чл.196,ал.1 ,т.1 вр. с
чл.194, ал.1 , вр. с чл.29, ал.1 от НК вр.чл.381 ал.4 от НПК вр. чл.55 ал.1 , т.1 от НК като му наложил
наказание 11 месеца лишаване от свобода, които да изтърпи при първоначален
„строг“ режим в Затвор или Затворническо общежитие.
Определението влязло в сила на 13.02.2017г., като
наложеното наказание било изтърпяно на
18.11.2017 г.
След
излизането си от затвора на 18.11.2017г., подс. А.
продължил да не реализира трудови доходи и изпитвал необходимост от финансови средства.
За да задоволи финансовите си потребности, същият решил да извърши кражба на
вещи и да си набави парични средства по престъпен начин.
На 22.11.2017 г. подс. М.А.
посетил магазин „***находящ се в град *** на ул. „***По
това време в магазина пазарувала Ф.Б.П. ***. Подс. М.А.
приближил гр.ищец Ф.П. и забелязал намиращото се в десния джоб на якето й портмоне. Подсъдимият
решил да го открадне. В изпълнение на намисленото, подсъдимият се приближил в
близост до П. и докато същата била с гръб към него, без
тя да усети, успял да бръкне в десния джоб на връхната й дреха и да вземе
намиращото се вътре портмоне. Портмонето съдържало сумата от 110.00 лева, лична
карта, свидетелство за управление на МПС, заедно с контролен талон към
него и спестовна карта издадена от ДСК
„АД“.
След извършената кражба подсъдимият М.А. се
отдалечил и излязъл от магазина. М. А.
проверил съдържанието на откраднатата от него вещ и взел само паричната сума в
размер на 110 лв. Портмонето заедно с
останалите вещи изхвърлил върху покрива на трафопост намиращ се в гр.*** на ул.
„***. По- късно, същия ден, изхвърлените вещи били
намерени от свидетеля ***, живеещ в същия вход. Свидетелят ***установил контакт
с пострадалата и й предал вещите, останали в портмонето.
Назначена била съдебно-стокова експертиза от
заключението на която се установило, че стойността на отнетата движима вещ
към момента на извършване на деянието –
1 бр. портмоне била в размер на 7,50/ седем лева и петдесет стотинки/, или
заедно с отнетата парична сума в размер на 110лв., общия размер на нанесената
на гр.ищец П. щета била 117,50 /сто и седемнадесет и петдесет/ лева.
В хода на разследването били иззети записи от
охранителните камери в магазин ***“ гр.*** за периода от 12.00 часа до 12.30
часа на 22.11.2017 г. От заключението на вещото лице по назначената
видео-техническа експертиза е видно, че представения за обследване диск DVD-R, марка „Verbatim“
съдържа папка, в която има два файла, съдържащи видеозаписи от запис на твърдия
диск на охранителна видео-система, заснети от 2 камери- (Camera 2 и Camera 10), които обхващат - едната входа на магазин „***“, а
другата обхваща част от щандовете и клиентите на магазина. Не били налице данни записите да са манипулирани, като
експертизата визуализира кадри от действията на подсъдимият, които били илюстрирани със снимки, извлечени от видеозаписите и подредени в
хронологичен ред в приложение към протокола за експертизата.
В качеството на свидетел е разпитана ***– мл.ПИ
към Първо РУ – ***, която разпознала по предоставения й видеозапис извършителя
на кражбата – криминално проявения и осъждан за кражби подсъдим М.А.А..
От така изложената фактическа обстановка е видно,
че на 22.11.2017 г. в град ***, подс. М.А., при
условията на опасен рецидив, отнел чужди
движими вещи – дамско портмоне на стойност 7,50лв., сумата от 110лв., лична
карта, СУМПС, свидетелство за регистрация на МПС-част 2, контролен талон и
спестовна карта на банка ДСК АД, всички вещи на обща стойност 117,50лв., от владението на собственика – гр.ищец и
пострадал Ф.Б.П. ***, без нейно съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои.
От субективна страна подсъдимият осъществил
престъпните си намерения при пряк умисъл – съзнавал обществено опасния характер
на извършеното и целял настъпването на престъпния резултат.
Подс. М.А. следва да
отговаря за извършено от него престъпление по чл.196, ал.І, т.1 вр. чл.194, ал.1 вр чл.29, ал.І, б.“а“ и б.“б“ от НК.
По време на разследването подсъдимият първоначало не признал вината си, като заявил, че на
посочената дата бил задържан в полицията в град ***и посочил друго лице за
извършител, което визуално приличало на него. Впоследствие признал вината си и
изразил желание за сключване на споразумение.
Обвинението се доказва от показанията на разпитаните
свидетели- Ф.Б.П., ***и ***, от заключението на назначените техническа и
оценителна експертизи, както и приложените по делото писмени доказателства.
Изложената фактическа обстановка съдът счита
за установена въз основа на: самопризнанията на
подсъдимия в хода на съкратеното съдебно следствие в съдебното заседание на основание чл.371, т.2 от НПК,
който признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, като се съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти
чрез разпит. Освен това съдът намира,
че самопризнанието на подсъдимия по
чл.371, т.2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното производство
доказателства по надлежния процесуален ред, които са приобщени по реда на
чл.283 от НПК- показания на разпитаните по делото свидетели, заключения на експертизи, веществено
доказателства - CD диск съдържащ запис
от охранителна камера на магазин ***Подсъдимият е пълнолетен и вменяем, следователно наказателно отговорно лице.
Обвинението се доказва от показанията на свидетелите и останалия приложен към делото писмен доказателствен материал – актуална справка за съдимост
на подсъдимия, характеристични данни, експертизи и протоколи за доброволно предаване
на компакт диск.
Съдът намира, че събраните и
обсъдени по този начин доказателства по делото са непротиворечиви и взаимно
допълващи се и се намират в хармонично единство и водят до единствено възможния
извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешно убеждение на съда и обосновават
решението на съда по следните правни съображения:
Съдът като прецени всички
доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната
съвкупност, приема, че с горното деяние подсъдимия М.А. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление от общ характер, наказуемо по чл.196, ал.1,т.1 от НК, вр.
чл. 194, ал.1 от НК вр.чл. 29, ал.1, б. А и Б от НК , защото обект на престъплението са
обществените отношения, които осигуряват нормалното упражняване правото на
собственост върху движими вещи; от обективна страна подсъдимия чрез своите действия е отнел чужди движими
вещи - 1 /един/ брой дамско
портмоне, съдържащо 110/сто и десет/ лева, лична карта, свидетелство за
управление на МПС, свидетелство за регистрация на МПС – част 2 , контролен
талон и спестовна карта, издадена от банка „***, всичко на обща стойност 117,50
(сто и седемнадесет и петдесет) лева, от
владението на собственика Ф.Б.П. ***, без нейно съгласие
с намерение противозаконно да ги присвои и е установил своя фактическа власт върху вещите и парите ; субект на престъплението е
пълнолетно вменяемо лице - не е имал фактическа власт
върху движимите вещи – предмет на
престъплението и не е бил техен
собственик.
От субективна страна деянието
е извършено от подсъдимия с
предварително сформиран пряк умисъл –
идеята да се сдобие с причини
средства по този начин е възникнала след
обмисляне и преценка на действия
извършени от подсъдимия, в същото време
е предвиждал настъпване на обществено
опасните последици свързани с противозаконното отнемане на движимите вещи и парите, съзнавал е обществено опасния
характер на деянието и е искал настъпването
на съставомерния резултат.
Квалификацията на престъплението при условията
на чл.196 от НК се определя от обстоятелството, че процесното
деяние се явява опасен рецидив съгласно разпоредбите на чл.29, ал.1 б.”а” и
б.“б” от НК предвид предходните осъждания на А..Налице е квалификация по
чл.29, ал.1, б.“а” от НК, предвид предходните му осъждания за
тежки умишлени престъпления на лишаване от свобода
не по-малко от една година,
изпълнението на което не е отложено
по чл. 66 от НК.Налице е квалификация и
по чл. 29, ал.1,
б. “б” от НК,т.к. предвидените в особената част на този
кодекс по-тежки наказания за престъпления,
представляващи опасен рецидив, се налагат,
когато деецът извърши престъплението, след като е бил
осъждан два или повече пъти
на лишаване от свобода за
умишлени престъпления от общ характер,
ако поне за едно от
тях изпълнението на наказанието не е отложено по
чл. 66.
За смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът прие, доброто процесуално
поведение на подсъдимият и
изразеното съжаление.
От значение за вида и размера на наказанието е конкретната
обществена опасност на конкретното деяние, която може да е различна с оглед
спецификите на всеки отделен казус. В случая степента на обществена опасност на
деянието е висока, доколкото са засегнати обществени отношения, свързани с
конституционно регламентираното право на собственост. Степента на обществена
опасност на подсъдимия също е висока
предвид многобройните му предходни осъждания и обстоятелството, че е извършил
деянието в условията на рецидив.
Отегчаващите фактори са обстоятелства
от обективната действителност, непредвидени в закона, които би следвало
да оказват възпиращо въздействие, но въпреки тяхното
наличие деецът формира решение за осъществяване на дянието и да
го извърши.
В този аспект опасността за даден
вид престъпление е съобразена от законодателя и е намерила израз в предвидената от закона санкция, поради което обществената
опасност на престъплението не може да
се отчете като отегчаващо отговорността обстоятелство. От значение за
вида и размера на наказанието е конкретната обществена опасност на конкретното деяние и на конкретния деец,
която е различна с оглед спецификите на всеки отделен
казус. В конкретния случай опасността при настоящето деяние не е по-
висока в сравнение с други случаи от този
вид, напротив с оглед размера на
откраднатото имущество същата представлява типичен случай на рецидивна престъпна
дейност, която не се отличава
особено от с типичните случаи за този вид
дейност. По идентичен начин Съдът намира, че
конкретната степен на обществена опасност
на конкретния подсъдим не е по-
висока в сравнение с останалите подобни случаи на този вид
дейци. Ето защо степента
на обществена опасност на деянието
и дееца не следва да се
отчита в случая като отегчаващо отговорността обстоятелство .
Следва да се подчертае, че когато производството се
разглежда по реда на чл.371, т.2 НПК, по принцип като смекчаващо
отговорността обстоятелство не следва да
се отчита самопризнанието на подсъдимия. Признанията, които прави обвиняемият в
досъдебното производство, са релевантни за размера на наказателната отговорност
и когато делото се разглежда по реда на съкратеното съдебно следствие в първата
инстанция с признаване на всички факти, включени в предмета на доказване, но
само ако са допринесли за по-бързото и ефективно разкриване на престъплението.
В случая от данните по делото може да се направи извод, че не самопризнания
пред органите на досъдебното производство са довели до бързо разкриване на
престъплението, доколкото подсъдимият
веднага след задържането си не е съдействал
с даването на обяснения пред разследващите органи за разкриването му.
Ето защо ,т.к. липсват дамопризнаия пред органа на ДП,няма как „самопризнание”
да бъде прието и зачетено като смекчаващо отговорността обстоятелство.
Като отегчаващи отговорността обстоятелство
следва да се отчетат предходните осъждания на дееца извън тези, включени в
рецидивната му дейност, както и факта, че настоящото деяние е извършено само два дни
след излизането му от затвора.
Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да
приеме, че целите на наказанието посочени в чл.36 от НК могат да бъдат
постигнати, като наказанието за
престъплението по чл. 196, ал.1,т.1 от НК бъде определено при условията на
чл.58а от НК, при прилагането на
разпоредбата на чл.373, ал.2 от НК, а именно:
За престъплението по чл.196, ал.1, т. 1 от НК е предвидено наказание "лишаване
от свобода" от 2 до 10 години. Съдът, счита, че справедливо и съответно на
извършеното ще бъде налагане на наказание "лишаване от свобода" в
размер три години,т.к. Съдът определя наказанието лишаване от свобода,
ръководейки се от разпоредбите на общата част,
т.е. при условията на чл.54 ал.1 от НК.
На
основание чл.58а, ал.1 от НК така определеният размер на наказанието «лишаване от свобода» следва да бъде намален с 1/3 и следва да бъде
изтърпяно наказание в размер на 2
години “лишаване от свобода”.
На
основание чл.57, ал.1, т.2, б. б от ЗИНЗС
съдът определи първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието
.
Следва да се отбележи обаче,
че предишните осъждания на подсъдимия
го характеризират като личност с невъзприемчивост към наказателната репресия, тъй като въпреки
изтърпените наказания той упорито продължава
престъпната си дейност.
Съдът преценя, че с оглед описаните
по-горе обстоятелства не може да
приложи чл. 55 от НК при определяне
на наказанието на подсъдимия, тъй като не
са налице изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства. Вземайки предвид обществената опасност на деянието
и дееца, превеса на смекчаващите спрямо отегчаващите отговорността обстоятелства,ръководейки се от целите
на наказанието, съдебният състав единодушно определи наказание - лишаване от свобода за
срок от три
години, което на основание чл.
373, ал. 2 от НПК и чл. 58а, ал. 1 от НК намали с 1/3 и му наложи наказание две години лишаване от свобода.
Определеният такъв размер на наказанието, съдът намира за
справедлив и съответстващ на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението
извършено от подсъдимият и подходящ да повлияе поправително и
превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъденият
, а освен това съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства
предупредително върху него и ще му се
отнеме възможността да върши и други
престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху
другите членове на обществото.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът възложи на подсъдимия направените деловодни разноски, в размер на 129,03лв.,
които да заплати по сметка на ОД МВР ***.
По този начин и с тези наказания съдът счита, че ще бъдат постигнати
целите на генералната и специалната превенция.
Водим от горното съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: