Решение по дело №8795/2020 на Районен съд - Пловдив

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е      №  260176

 

 

гр. Пловдив, 25.02.2022 г.

 

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – ХІХ гр. с., в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и двадесет и втора  година

 

 

Председател: Димитрина Тенева

 

при секретаря Марияна Михайлова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 8795 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 422, вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от “ДЕЛТА КРЕДИТ“ АДСИЦ /с предишно наименование „АЛФА КРЕДИТ „АДСИЦ/, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, 1592, бул., „Христофор Колумб” № 43, представлявано от Г. А. Г. - **********, чрез ********** К. против С.А.В., ЕГН **********, с адрес: *** за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 600,00 лв. /шестстотин лева / - главница, представляваща сборът от 4 броя неплатени ежемесечни вноски за периода 10 ноември 2014 г. - 10 февруари 2015 г. вкл., ведно със законна лихва върху нея от датата на депозиране на заявлението в съда до окончателното изплащане, сумата от 182,68 лв./сто осемдесет и два лева и шестдесет и осем ст.)- мораторна лихва върху главницата за периода 07.10.2016 г. до 07.10.2019г. Притендира разноски.

         В исковата молба се твърди, че между ответника и „АЛФА БАНК-КЛОН БЪЛГАРИЯ“ АД е сключен на 25.04.2020 договор за потребителски кредит за 6000 лв. В срока на действие на договора длъжника не е изпълнявал коректно задължението си за заплащане на дължимите вноски. С договор за прехвърляне на вземания от 25.03.2010 г. „АЛФА БАНК” А.Е. чрез клона си „АЛФА БАНК-КЛОН БЪЛГАРИЯ“ АД прехвърля на ************* вземането си. С договор за цесия от 26.03.2010 г. ********** прехвърля вземането на**********. С договор за цесия от  29.03.2010 г. ********** прехвърля на "АЛФА КРЕДИТ" АДСИЦ, сега ДЕЛТА КРЕДИТ‘АДСИЦ, вземането. Длъжника е уведомен за цесията. На 16.04.2010г. е сключено между "МТ ПРОДЖЕКТ „ЕООД и длъжника споразумение с което последната е признала задължението си към кредитора от 6743.63 лв. и се е задължила да го изплати на 57 вноски от по 150 лв. в периода 10.05.2010 г. до 10.02.2015 г. Това не е изпълнено. Вземането е притендирано по чл. 410 от ГПК - ч.гр.д. № 18441/2019 г. по описа на PC-гр. *****. Заповедта е връчена по чл. 47 от ГПК.

В предоставения срок за отговор не е постъпил такъв от ответника.

В първото по делото открито съдебно заседание особения представител на ответника адв. Д. оспорва иска. Притендира изтекла давност.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От приложените писмени доказателства- договор за заем от 25.04.2008 г.; молба –декларация от 23.04.2008 г.; е видно, че между **********- клон България и ответника е сключен договор за банков потребителски кредит с размер от  6 000 лв. за срок от една 42 месеца, който се усвоява по чрез разкрита сметка на същия в банката. Издължаването е на 42 равни месечни вноскиот по 171,33 лв., включващи главница и лихва съгласно погасителен план. Годишния лихвен процент е фиксиран на 10,5%. ГПР е 11,34 лв. Налице е задължение за заплащане на еднократна такса за управление и обработка на кредита в размер от 30 лв. Общото задължение е в размер от 7195,86 лв. Кредитора има право да обяви кредита за предсрочноизискуем при неплащане на две последователни погасителни вноски.

От приложения договор за цесия от 25.03.2010 г. и приложение (лист 25-26 от делото) към него е видно, че кредитора е прехвърлил на ********** ООД на 25.03.2010 г. вземането си към ответника в размер от 6743,63от които главница-5761,30 лв. и лихва 982,33 лв.

От приложеното писмо (лист 27 от делото) е видно, че са предприети действия от цедента за уведомяване на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането.

От приложения договор за цесия от 26.03.2010 г. и приложение (лист 29-34 от делото) към него е видно, че ********** ООД е прехвърлил на ********** на 23.06.2010 г. вземането си към ответника в размер от 6743,63 лв. от които главница-5761,30 лв. и лихва 982,33 лв.

От приложеното писмо (лист 28 от делото) е видно, че на 16.04.2010 г. ответницата е уведомена за извършените прехвърляния на вземането съответно на ********** ООД и **********.

От приложения договор за цесия от 29.03.2010 г. и приложение (лист 42 от делото) към него е видно, че ********** е прехвърлил на 29.03.2010 г. на „Алфа Кредит“ АДСИЦ вземането си към ответника в размер от 6743,63 лв. от които главница-5761,30 лв. и лихва 982,33 лв.

От приложеното писмо (лист 46 от делото) е видно, че са предприети действия от цедента ********** за уведомяване на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането към „Алфа Кредит“ АДСИЦ.

От представеното споразумение от 16.04.2010 г. между ********** и ответницата е видно, че на същата дата В. е поела задължение спрямо кредитора ********** да погаси задължението си към него от 6743 лв., произтичащо от договора за кредит от 25.03.2010 г. с **********- клон България и последвалите две цесии на 58 вноски (първа-151 лв. и 57 месечни от по 150 лв.) дължими до 10 число на месеца в срок до 10.02.2015 г.

От изготвеното заключение от 22.10.2021 г. по извършената ССЕ работило по данни на ищеца и приложените документи по делото се установява, че след прехвърляне на вземането от **********- клон България в банката не са извършени плащания по договора за заем. Размера на непогасеното задължение към 07.11.2019 г. 6743,63 лв.-главница; 3247,57 лв.-мораторна лихва за периода 10.02.2015-08.11.2019 г.

От приложеното ч. гр. д. 21358/2019 г. на ПРС е видно, че на заявителя-ищец в настоящето производство е издадена заповед за изпълнение за притендирано от него вземане. Същата е връчена по реда на чл. 47 от ГПК.

Предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Поради начина на връчване на заповедта за изпълнение на длъжника по ч. гр. дело № 21358/2019 г. на ПРС е налице правен интерес от предявяване на настоящия положителен установителен иск чл. 422, ал. 1 ГПК от страна на заявителя –ищец “ДЕЛТА КРЕДИТ“ АДСИЦ.

Доколкото ищеца обляга притенцията си в заповедното и настоящето производство, за притежание на вземане от С.В. на сключен договор за цесия между него и **********, прехвърлено му от ********** ООД, който от своя страна е придобил същото чрез цесия от заемодателя **********- клон България, то той следва да установи наличието на всички факти от хипотезата на чл. 99 от ЗЗД пораждащи действие на прехвърлянията спрямо третото лице.

Тъй като договорът за цесия е неформален, консенсуален и каузален и с него едно лице /цедент/ прехвърля на друго /цесионер/ свое вземане безвъзмездно или срещу насрещна престация, за да е налице валидно сключен договор е достатъчно постигане на съгласие между цедента и цесионера, доколкото не се предвижда форма за действителност или извършване на плащане като елемент от фактическия състав. Съобразно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД

  предишният кредитор е задължен да съобщи на длъжника за прехвърлянето. Макар съобщаването да не е елемент от фактическия състав, който поражда действие на договора за цесия между страните, /същото има значение за третите за договора лица, какъвто е и длъжникът. По тази причина по аргумент на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД прехвърлянето на вземането има действие спрямо длъжника от деня на уведомяването му за това. Следователно за всички трети лица до момента на съобщаването носител на вземането спрямо длъжника е цедента. Поради това и съобщаването се явява юридическият факт, от който възниква качеството на кредитор на цесионера спрямо всички трети лица за договора. Тъй като в закона няма изрична регламентация за начина, по който следва да бъде уведомен длъжника, като се сочи единствено, че това следва да се извърши от цедента, в практиката на ВКС се приема, че е допустимо цедента да упълномощи цесионера да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник.

По делото са ангажирани доказателства и се установяват обстоятелства длъжника да е уведомен за извършените прехвърляния от **********- клон България на ********** ООД и съотвено от последния на **********, но липсват данни за уведомяване за последната цесия към ищеца “ДЕЛТА КРЕДИТ“ АДСИЦ към момента на образуване на заповедното производство. Това е така защото на 16.04.2010 г. на длъжника е предявено уведомление само за първите две прехвърляния, а изготвеното впоследствие такова съдържащо данни и за третата продажба на вземания не се доказва да е връчено.

Съобразно въведената практика от ВКС уведомлението за цесията може да се връчи на длъжника заедно с исковата молба и това уведомление следва да се зачете съгласно чл. 235 ал.3 от ГПК като нов факт настъпил в хода на делото. Специфичното в случая е, че съобщението за цесията следва да се извърши на длъжника. В настоящия случай длъжника-ответника не е открит и му е назначен особен представител по реда на чл. 47 от ГПК. Особения представител обаче има ограничен кръг права за целите на процеса и той не може да приема материалноправни изявления, къквото е съобщаването на цесията, доколкото чл. 34 ал.3 от ГПК, изисква за действие представляващи разпореждане с предмета на делото представителят да разполага с изрично пълномощно, а договорът за цесия представлява разпореждане с едно право и получаването на съобщение за цесията е част от възникването на това право, което налага изрично упълномощаване за получаване на съобщението. Независимо, че чл. 29 ал.5 от ГПК дава възможност особеният представител да извършва действия, за които се изисква изрично пълномощно, с одобрението на съда, пред който се води делото, за да е налице надлежно уведомяване при тези условия е необходимо изрично съгласие на особения представител да приеме това съобщаване, обусловено от възможността му да доведе реално до знанието на длъжника извършената цесия, и предварително одобрение на съда. В настоящия случай такива не са налице, което води до извод, че съобщението за цесията връчено на особен представител не поражда действие.

Тъй като предмет на разглеждане по настоящето дело е предявен иск по чл. 422 от ГПК с предхождащото заповедно производство образувано по заявление на цесионера – “ДЕЛТА КРЕДИТ“ АДСИЦ, от 08.11.2019 г., то в случая тази дата се явява релевантният момент, към който цесията е следвало да бъде надлежно съобщена на длъжника. При положение, че това изискване не е било изпълнено към датата на подаване на заявлението, то и прехвърлянето с оглед разпоредбата на 99, ал. 4 от ЗЗД не е породило действие спрямо длъжника към този момент. Следователно цесионерът не е имал валидно придобито и изискуемо вземане към момента на подаване на заявлението, или не е бил легитимиран да иска издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника. С оглед на това съобщаването на цесията в по-късен момент с връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея, в конкретната хипотеза не може да се отчете като новонастъпил факт по смисъла на чл. 235, ал. 3 от ГПК. Предвид задължителните разяснения в т. 10б от ТР 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК, определение № 492/30.07.2014 г. на ВКС, II т. о., постановено по т. д. № 3933/2013 г. следва да се приеме, че при настъпило частно правоприемство, преди надлежното уведомяване на длъжника за прехвърлянето на вземането, легитимиран да подаде заявлението в заповедното производство е цедента **********, който се явява, спрямо трети лица за договора за цесия, носител на спорното право към този момент.

Поради изложеното следва да се приеме, че ищец не е установил надлежното уведомяване на длъжника за извършената цесия към релевантния за производството момент – подаването на заявление, поради което иска се явява недоказан и подлежи на отхвърляне без да се обсъждат останалите относими към спора факти, свързани с основанието за пораждане на задължението и неговия размер, съответствие с разпоредбите на ЗПК, за които съдът следи служебно.

Предвид изхода на делото на ищеца разноски не се дължат, а на ответника не следва да се присъждат такива поради липса на отправено искане и представени доказателства за сторени такива.

Водим от горното съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от “ДЕЛТА КРЕДИТ“ АДСИЦ /с предишно наименование „АЛФА КРЕДИТ „АДСИЦ/, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, 1592, бул., „Христофор Колумб” № 43, представлявано от Г. А. Г. - **********, чрез  ********** К. против С.А.В., ЕГН **********, с адрес: *** иск за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 600,00 лв. /шестстотин лева / - главница, представляваща сборът от 4 броя неплатени ежемесечни вноски за периода 10 ноември 2014 г. - 10 февруари 2015 г. вкл., ведно със законна лихва върху нея от датата на депозиране на заявлението в съда до окончателното изплащане, сумата от 182,68 лв./сто осемдесет и два лева и шестдесет и осем ст.)- мораторна лихва върху главницата за периода 07.10.2016 г. до 07.10.2019 г.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от датата на връчване на страните.

 

                                               СЪДИЯ:/п./ ДИМИТРИНА ТЕНЕВА

 

 

Вярно с оригинала!

ММ