РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 20.02.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в
публичното съдебно заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина Пашова, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело №
1552 по описа за 2017 г. по
описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са субективно пасивно и обективно съединени искове с правно
основание чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД от Д.М.Д. срещу М.наО.на
Република България и Община Х. за солидарното осъждане на двамата ответници да
заплатят обезщетение за причинени на ищеца имуществени и неимуществени вреди,
настъпили на 06.02.2012 г., от наводнение на землището на с. Бисер, общ. Х.,
област Хасково, в резултат на скъсването на язовирната стена на язовир „Иваново“.
В исковата молба и уточнителни молби от 21.06.2017
г. и от 05.12.2018 г. са изложени твърдения, че на 06.02.2012 г. в с. Бисер,
община Х., област Хасково, поради скъсване на язовирната стена на язовир
„Иваново” (наричан още „Азмака” и „Ешмеджика”) е наводнено землището на с.
Иваново, като причина за инцидента е изключително лошото техническо състояние
на язовира и липсата на данни за извършването на каквато и да е поддръжка през
последните години. Вследствие на скъсването на язовирната стена се е образувала
огромна няколко метрова приливна вълна, която за изключително кратко време е
заляла изцяло землището на с. Бисер, в резултат на което е наводнен собствения
на ищеца поземлен имот УПИ XI-177, с. Бисер, общ. Х., като находящите се в имота
две масивни сгради и движими вещи са били увредени от придошлата вода до степен
на пълна негодност за ползване.
Предвид първоначално заявения общ размер на
исковата претенция за имуществени вреди от 180 000 лв., с определение от
09.11.2018 г. на ищеца са дадени указания да уточни вида, количеството и
стойността на претендираните недвижими имоти и движими вещи. В изпълнение на указанията
ищецът е депозирал молба от 05.12.2018 г., в която е изложено, че в пострадалия
поземления имот УПИ XI-№177, в кв.
33, в землището с. Бисер, с площ от 450 квадратни метра, се намира масивна
сграда, със застроена площ на двата етажа от 480 кв.м., тухлена конструкция,
закупена с цел за преобразуване в хотел. Твърди се, че сградата не е разрушена
от наводнението, но са налице множество поражения - вертикално и напречно напукани
стени, разрушена мазилка, напълно разрушен бетонов под, напълно разрушена
стоманена бетонна плоча, изкъртени фаянсови плочки на площ от 200 кв.м. и други,
които са подробно поотделно описани и оценени на стойност от общо 30 700, 00 лв.
в саморъчно написано от ищеца Изложение № 2 (приложено на лист 352 от делото). Видно
от съдържанието му в стойността от 30 700 лв. са включени следните
претенции: Фаянсови плочки (200 кв.м.) – 2400 лв.; Мазилка - външна и вътрешна
(300 кв.м.) – 11 500 лв.; Напукан бетонов под – 11 800 лв.; Напукана
стоманобетонна плоча - 5000 лв.
В уточнителната молба се твърди и, че в
дворното място на ищеца, непосредствено до масивната сграда на два етажа, е
била залепена масивна едноетажна тухлена селскостопанска постройка за животни,
с площ от 200 кв.м., която вследствие на наводнението е напълно разрушена и за
която ищецът претендира обезщетение от 40 000 лв. Посочено е, че в същото
изложение №2 са индивидуализирани поотделно вида и количеството на всяка от
движимите вещи, като всички са загубени вследствие наводнението и са се
намирали в масивната сграда на два етажа. Видно от съдържанието на изложение
№2, в него са описани по вид, количество и претендирана стойност, следните
движими вещи: Дървени врати (5 бр.) – 500 лв.; Метални врати (3 бр.) – 900 лв., Прозорец
(1 бр.) – 200 лв.; Хладилна камера (от специален материал, 150 кв.м.) - 17 500
лв.; Компресори за хладилна камера (2 бр.) – 10 000 лв.; Маси (8 бр.) с размер
80x160 и 16 бр. пейки – 3400 лв.; Маси (9 бр.) със 36 бр. стола – 1800 лв.;
Усилвател марка „Ямаха - 200”, заедно с 4 бр. колони и „цветомузика” –
светлинен комплект – 6000 лв.; Кафе-машина с мелачка (2003 г.) – 500 лв.; Касов
апарат „Датекс” (2003 г.) – 200 лв.; Фритюрник (професионален, 2003 г.) – 150
лв.; Хладилник - фризер марка „Либхер” (2004 г.) – 800 лв.; Хладилник - ракла
марка „Либхер” (2004 г.) – 600 лв.; Скара професионална (2003 г.) – 250 лв.;
Микровълнова печка (2003 г.) – 150 лв.; Секции с рафтове (4 бр.) – 600 лв.;
Електрически табла (2 бр.) и повредена ел. инсталация - 6000 лв.; Парен котел (1 бр., 2003 г.) – 600 лв.;
Материал за дървено дюшеме (30 кв. м.) – 1000 лв.; Електрожен (2003 г.) – 230
лв.; Трактор „Кама“ (4x4, 2006 г.) – 21 000 лв.; Пръскачка „Тарал“ (навесна,
2006 г.) - 3050 лв.; Шевни машини прави „Хуки“ (8 бр.) – 10 800 лв.; Шевни
машини оверлог, пет конечен, марка „Хуки“ (2 бр.) – 7000 лв.; лек автомобил,
марка „Нисан Ванет“ (ван, 7+1 места, модел 1990 г.) – 18 000 лв.
Ищецът поддържа, че в резултат от бедствието е
претърпял и продължава да търпи неимуществени вреди, изразяващи се в страдания,
шок, ужас, стрес и неудобства от случилото се, загубата на дома си, всичката си
покъщнина и движими вещи, находящи се в наводнените сгради, във връзка с което
претендира сумата от 10 000 лв.
Излага, че М.на О., в качеството му на лице
ползващо, както самия язовир за обучение по подводно кормуване и десантиране,
така и имота, в който е разположен 2/3 от процесния язовир, ведно с цялата
язовирна стена, и Община Х. в качеството ѝ на собственик на имота, в който
се намира останалата 1/3 част от язовира и ползвател на язовира, не са положили
изискуемата по закон грижа за поддръжка на техническата изправност на язовира,
поради което следва да отговарят солидарно за причинените на ищеца вреди.
Предвид изложеното, ищецът моли съда да осъди
ответниците при условията на солидарност да му заплатят причинените от
наводнението неимуществени вреди в размер на
10 000 лв., и имуществени вреди
от общо 180 000 лв., в които са включени претенциите за повредената
масивна тухлена сграда на два етажа - 30 700 лв., за напълно
разрушената едноетажна селскостопанска постройка за животни - 40 000 лв., и за горепосочените
по вид и стойност движими вещи, ведно със законната лихва върху претендираните
обезщетения, считано от датата на деликта - 06.02.2012 г., до окончателното им
изплащане.
Ответникът М.Н.О.признава обстоятелството, че
на 06.02.2012 г., в с. Бисер, общ. Х., област Хасково, поради скъсването на
язовирната стена на язовир „Иваново“, е наводнено землището на с. Иваново, но
оспорва исковете като недопустими, поради липса на пасивна легитимация.
Евентуално оспорва исковете като неоснователни, като по подробно изложени
съображения твърди, че не е собственик на язовира, както и не му е било
предоставяно неговото стопанисване и отговорността му не следва да бъде
ангажирана. Релевира възражение за настъпила погасителна давност по отношение
на претендираните лихви за периода 06.02.2012 г. – 06.02.2014 г.
Ответникът Община Х. оспорва исковете като
неоснователни, с твърдения, че не е собственик и не е стопанисвал язовир
Иваново. Сочи, че язовирът е разположен върху имот № 2 с площ от 2610,573 дка,
имот № 526 и № 527 с обща площ от 32 дка.,
находящи се в землището на с. Иваново, като в
основната си част водният обект на язовир Иваново бил разположен върху имот №
2, а съвсем незначителна част от водния обем попадала върху имоти с № 526 и №
527. Поддържа, че поземлен имот № 2 с площ от 2 610 573 кв. м. е бил
предоставен за управление и стопанисване на Министерството на отбраната с Акт
за публична държавна собственост (АПДС) N9 0567 от 23.04.2003 г. Твърди се, че
за Община Х. не е съществувала правна възможност да извършва каквито и да е
действия по отношение на язовир Иваново, независимо от обстоятелството, че е
собственик на една незначителна част от него, в която попада единствено вода. Твърди,
че относно собствеността на язовира съществува спор, поради което е налице
хипотезата на чл. 138б от Закона за водите и техническата поддръжка и
организация на язовира е следвало да се осъществява от областния управител до
влизането в сила на съдебно решение относно неговата собственост.
Излага, че е предприемал превантивни действия,
за да не се стига до инцидента, като е извършвал проверки на язовирната стена,
както и е сезирал областния управител за лошото техническо състояние, поради
което не следва да отговаря за бездействието на отговорните държавни
институции. Оспорва по размер като силно завишени претендираните неимуществени
и имуществени вреди, твърдейки, че липсвали доказателства относно собствеността
върху движимите вещи и унищожения имот. Не оспорва настъпването на процесното
събитие, причинено от скъсването на язовирната стена на язовир „Иваново“, в
резултат на лошото ѝ техническо състояние.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
след преценка на събраните по делото доказателства, при спазване на
разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Твърденията в исковата молба, че аварията на
язовирната стена е причинена в резултат от противоправно поведение на
ответниците чрез техните служители, изразяващо се в непредприемане на ефективни
мерки за поддържането в изправност на водното съоръжение, намират своето правно
основание в разпоредбите на чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД. Фактическият състав на
гаранционно-обезпечителната отговорност по чл. 49 от ЗЗД включва следните
елементи: противоправно деяние от лица, на които ответниците са възложили
извършване на работа, в резултат на което деяние и в пряка причинно-следствена
връзка от него са настъпили вредоносни последици.
С доклада по делото като безспорно и
ненуждаещо се от доказване е отделено обстоятелство, че на 06.02.2012 г., в с.
Бисер, общ. Х., област Хасково, поради скъсването на язовирната стена на язовир
„Иваново“, е наводнено землището на с. Бисер. Не е спорно и, че наводнението е
засегнало ищцовия поземлен имот.
В тежест на ищеца е да докаже, че ответниците
са ползватели и/или собственици на процесния язовир и са били задължени да го
поддържат и стопанисват; че в резултат на противоправно поведение (действие или
бездействие) от работници или служители на ответниците, на които е възложена
поддръжката на язовирната стена, същата е била технически неизправна, поради
което се е разрушила; твърдените от ищеца вреди; причинна връзка между
следващото скъсването на язовирната стена наводнение и твърдените имуществени и
неимуществени вреди.
Спорен между страните по делото е статутът на
процесния язовир и чия собственост е бил към момента на настъпването на аварията.
Към датата на наводнението (06.02.2012 г.) в
Закон за водите (ЗВ) липсва дефиниция на понятието „язовир“, но такова може да
бъде изведено от разпоредбата на т. 34 на § 1, ал. 1 от ДР на ЗВ (ред. ДВ, бр.
65/2006 г.), според която „воден обект“ е постоянно или временно
съсредоточаване на води със съответни граници, обем и воден режим в земните
недра и в естествено или изкуствено създадени форми на релефа заедно с
принадлежащите към тях земи. Със създаването на нова т. 94, в § 1, ал. 1 (ЗИД
на ЗВ, ДВ, бр. 58/2015 г.), легално е дефинирано понятието „язовир“ като
водностопанска система, включваща водния обект, язовирната стена, съоръженията
и събирателните деривации, а с изменението и допълнението на § 1 (ДВ, бр. 55 от
2018 г.) в т. 94 е добавена и земята, върху която язовирът е изграден.
Релевантни към преценката за принадлежността
на правото на собственост върху язовирите, освен специалния Закон за водите, са
и ЗМСМА и ЗОС. В §7, ал. 1, т. 2 от ЗМСМА е предвидено, че с влизането в сила
на закона, в собственост на общините преминават язовири, езера и др. от местно
значение, ако не са включени в капитала, уставния фонд или заведени в баланса
на търговско дружество, фирма и предприятие с държавно имущество (ал. 2). В чл.
2, ал. 1, т. 2 от Закона за общинската собственост е предвидено, че общинска
собственост са имотите, предоставени в собственост на общината със закон.
В съответствие с визираните разпоредби
ответната община е съставила в своя полза акт за публична общинска собственост
(АПОС) № 250/28.03.2000 г. за имот №000527, с площ 28,621 дка в землището на с.
Иваново, за язовир „Ешмеджика“, като не е спорно, че същият е идентичен с
процесния яз. „Иваново“.
По аргумент от чл. 5, ал. 2 ЗОбС актът за
общинска собственост е официален документ, съставен от длъжностно лице по ред и
форма, определени в закона, с който се констатира правото на общинска
собственост. Същият, макар и да притежава само декларативно действие за
собствеността на общината и да не се ползват с конститутивен ефект, т.е.
констатира собствеността на общината, без да я пораждат, има материална
доказателствена сила по смисъл на чл. 179, ал. 1 ГПК, като обвързва съда да
приеме, до доказване на противното, че отразените в него факти са верни. В този
смисъл АПОС легитимира именно община Х. като притежател на публична общинска
собственост на язовира.
Ответната община оспорва да е собственик на
язовира, с твърдението, че същият попада преимуществено в поземлен имот № 000002,
който е предоставен за стопанисване на М.на О.. От приетата по делото СТЕ
(задача №6), изготвено от вещото лице Е. И., се установява, че водната част на
язовира в значителна степен (277,60 дка) попада в имот №000002, като в същия
имот изцяло се намират язовирната стена и преливника. Поземленият имот е бил
актуван като публична държавна собственост и е бил предоставен за управление на
М.на О.. Видно от АПДС № 567/23.04.2003 г. имотът е актуван като незастроен, поради
което следва да се приеме, че актът няма легитимиращ ефект по отношение на
язовир „Иваново“. Доколкото последният е самостоятелна вещ, годна да съществува
отделно от земята, и не се доказва да са били налице пречки язовирът да премине
в собственост на общината по силата на самия закон (§7, ал. 1, т. 2 от ЗМСМА),
то и единствено от обстоятелството, че същият преимуществено попада фактически
в имот, който е собственост на държавата, не следва извод, че последната е
собственик на идеална част по силата на приращението, каквато неоснователна
теза поддържат ищеца и общината. Отделно от това самият Закон за водите не
приравнява фактическите ползватели на собственици, респ. ползватели, доколкото по
смисъла на закона ползвател е не физическото или юридическото лице, което
фактически ползва един воден обект, а това, на което е издадено разрешително за
водовземане и за ползване или има сключен с държавата договор за концесия.
В подкрепа на горните изводи, че язовирът не е
държавна собственост, е и фактът, че в Приложение №1 към чл. 13, т. 1 от ЗВ,
представляващо списък на комплексни и значими язовири, публична държавна
собственост, не присъства язовир „Иваново“, а същевременно съгласно чл. 19 от
ЗВ като публична собственост на общината са определени тези язовири, които не
са посочени като публична държавна собственост в нарочния списък по приложение
№ 1 от ЗВ и които не са включени в имуществото на търговски дружества.
Неотносима към настоящия спор е сочената от
ответната община разпоредба на чл. 138б от Закона за водите, в релевантната му
към датата на аварията редакция от ДВ, бр.
80/2011 г., според която при спор за
собствеността на язовир областният управител осъществява организацията и
техническата му експлоатация до влизането в сила на съдебното решение. От съдържанието
на цитираната норма се извежда, че по изключение в задължение на областния
управител е вменено задължението да се грижи за техническата експлоатация на
язовир, но само ако е налице спор за собствеността върху съоръжението. Касае се
обаче не до извънпроцесуален спор, а до такъв, който е предмет на висящо
съдебно производство, аргумент за което е обстоятелството, че областният
управител е задължен да осъществява организацията и техническата експлоатация
на язовира до приключване на спора с влязло в законна сила решение. Да се
приеме обратното, би означавало едно предвидено по изключение задължение на
областния управител, да му се вмени за неопределен бъдещ период от време,
доколкото е възможно спорещите страни изобщо и да не сезират съда.
Изложените по-горе съображения мотивират съда
да приеме, че пасивно материално легитимиран по ищцовите претенции е единствено Община Х., но не и другият посочен ответник - М.Н.О.на Република
България, доколкото само общината се установява да е собственик на язовир „Иваново“.
Този извод е достатъчно основание исковете срещу Министерството на отбраната да
бъдат отхвърлени като неоснователни.
Съгласно заключението на вещото лице Е. И. по
приетата без възражения първоначална СТЕ, скъсването на язовирната стена на
язовир „Иваново", настъпило на 06.02.2012 г., е предизвикано основно от
липсата на техническа експлоатация на язовирната стена, като комплекс от
дейности и технически средства, довело до неконтролирано изпускане на
водохранилището. В резултат на обилните дъждове водното ниво в язовира се е
покачило неконтролирано, поради липса на мерки за предотвратяване на натрупване
на лед върху преливника, същия е бил запушен и не е могъл да поеме високата
вълна, формирана от интензивния валеж, водата е преляла през короната на
язовирната стена и до пълното ѝ
разрушение. Според експертизата не са били налице данни за извършвана
техническа поддръжка съобразно
разпоредбите на Глава IX от Закона за водите,
Наредба № 13 от 29.01.2004 г. за условията и реда за осъществяване на
техническата експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях /ДВ, бр.
17/2004 г./ и Правилник за експлоатация и поддържане на съоръженията от
хидромериоративната инфраструктура (ДВ, бр. 97/2004 г.).
Предвид така даденото заключение, съдът
намира, че бездействието на служителите на ответната община по поддръжката на
техническата изправност на язовирното съоръжение, е довело до скъсването на
язовирната стена, в резултат на което ищцовият имот е бил залят от придошлата
вода. Ето защо и поначало отговорността на Община Х. следва да бъде ангажирана
за причинените на ищеца и доказани вреди.
По делото е представен нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот №26, т. XIII, рег. №
12244, дело №1873/29.12.2005 г., на нотариус М. Д., рег. № 419, при НК, вписан
в Сл. вп. – гр. Х., с вх. рег. №3602/29.12.2005 г., акт. №72, т. 11, дело
№2266/2005 г., видно от който Д.М.Д. е закупил урегулиран поземлен имот XI-177, в кв. 33, по плана на с. Бисер, общ. Х., целият с площ от 450 кв.м.,
ведно с построената в имота стопанска постройка – мандра.
Представено е свидетелство за регистрация №*********
от 29.03.2006 г. на колесен трактор Кама КМ 554, с рег. № ******, собственост
на Д.М..
Представена е фактура №341/28.03.2006 г., въз
основа на която ищецът е закупил вентилаторна пръскачка „TARAL“ за сумата от
3050 лв.
Свидетелят С.Д.С., приятел на ищеца и също
пострадал от процесната авария, заявява, че преди наводнението е ходил почти
всеки ден в имота му. Твърди, че ищецът има друга къща, която е била до центъра
и не е пострадала от наводнението. В процесния имот се намира стопанска сграда,
представляваща мандрата от 240 кв.м., която има стаи, баня, тоалетна, на 2
етажа, като в дворът е имало и селскостопанска постройка, където се гледали
прасета, с дължина 50 м., 3м широка, 2,80 м. висока, с боксове, с инсталация и
арматура, изградена с тухли – четворки и вар, която е била напълно разрушена от
наводнението. Твърди, че при наводнението в двора се намирали лек автомобил „Нисан“,
7+1 места и трактор, марка „Кама“ 4х4, заедно с пръскачка „Тарал“, които са
били напълно негодни за ползване след наводнението. Сочи, че в двуетажната
сграда е имало занесени за съхранение следните вещи: шевни машини, марка „Жуки“
– 8 бр. „прави“ и 2 бр. „оверлог“, хладилник-ракла, хладилник-фризер, парен
котел, печки за готвене, дървени маси 8 бр. с по две скамейки, пластмасови маси
с 36 стола, кафе машина, мелачка, професионална скара. Предполага, че в
постройката ищецът е държал и усилвател марка „Ямаха“, както и система за пушек
и светлини, които е ползвал, докато преди време е държал дискотека. Заявява, че
в самата постройка е имало хладилна камера от 150 кв.м., направена от специален
водоустойчив материал, в която са държали праскови и ябълки, както и хладилни
компресори. След наводнението сградата е била с увиснала плоча и кал, и поради
опасност от срутване повече не са влизали в нея. От движимото имущество твърди,
че нищо не е ставало за ползване, а след наводнението ищецът е бил отчаян,
уплашен, стреснат, получил е диабет. Твърди, че ищецът е имал желание да направи
сградата хотел и един ден там да живее, защото къщата му била малка и нямало
място.
Според приетата първоначална СТЕ от 10.05.2019
г. в поземления имот, вещото лице А. Ц. е констатирало наличието на четири
сгради с обща застроена площ 246 кв.м., строени приблизително през 1993-1994
г., с основно предназначение на обекта „мандра”, като последващи преустройства,
респективно смяна на предназначението на сградите, не са извършвани. Сградата
№1, обозначена на дадения в експертизата чертеж (л.407) се състои от етаж
(приземен) и полуетаж-подпокривно пространство с височина на надзида - 1,50 м.
и ЗП около 63 кв.м.. Сграда №3, състояща се от етаж (приземен) и полуетаж -
подпокривно пространство с височина на надзида - 1,70 м. и ЗП около 127 кв.м. И
двете сгради са изпълнени с носещи тухлени стени, ст. бетонова плоча над етажа
и дървен скатен покрив, покрит с керемиди, като сградите са били свързани чрез
по-малка сграда №2, със ЗП от около 27 кв.м., на един етаж с плосък покрив и
ст.бетонова плоча. Според експертизата в имота е изградена и сграда №4 със ЗП
около 26 кв.м., на един етаж, представляваща едноетажна масивна тухлена постройка
с едноскатен покрив. От източната страна на сграда №1 е изградена външна
тоалетна с площ около 3 кв.м. При извършения оглед вещото лице не е
констатирало развалини от други сгради в имота, които да са били разрушени при
наводнението. Нито една от сочените от ищеца унищожени движими вещи не са били
установени от вещото лице на място при огледа.
Според приложения по делото Протокол-опис на
движимо имущество от 20.02.2012 г., съставен от общинска комисия, извършила
опис на пострадалото движимо имущество на Д.М.Д., е констатирано наличието на
следните вещи, в процесни недвижим имот: хладилник „Мраз“ - 1бр., бойлер - 1
бр., фритюрник - 1бр., скара - 1 бр., ел.мотор „Вида” - 1 бр.
С оглед така ангажираните доказателства, съдът
намира за доказано, че ищецът е собственик на твърдяната масивна тухлена сграда
на два етажа, с предназначение мандра, тъй като такъв недвижимия имот се
установява, че е придобит по силата на гореописания нотариален акт. Посочената
в уточнителната молба от 05.12.2018 г. застроена площ от 480 кв.м. следва да се
тълкува, като общата площ на двата етажа, т.е. застроената площ на един етаж е
240 кв.м., още повече че самият поземлен имот е с площ от 450 кв.м. Независимо
че според СТЕ се констатира наличието на четири сгради, съществено в случая е,
че съгласно експертизата констатираните постройки са функционално свързани,
видно и от дадения от вещото лице чертеж, като двете по-големи от тях, с площ
63 кв.м. и 127 кв.м., са на два етажа – първи, приземен и втори, представляващ
полуетаж под формата на подпокривно пространство. Общата площ на изградените
четири постройки (246 кв.м.) приблизително отговаря на застроената площ на
единия етаж на сочената от ищеца сграда, като е налице и съответствие в
конструкцията им – касае за масивно тухлено строителство.
От СТЕ се установи безспорно, че в резултат от
наводнението сградите са увредени до степен на негодност за ползване, като
оценката на възстановителната стойност се равнява на общо 75 872 лв. С
уточнителната молба от 05.11.2018 г. ищецът е претендирал сумата от 30 700
лв., включваща фаянсови плочки (200 кв.м.) – 2400 лв., мазилка - външна и вътрешна (300
кв.м.) – 11 500 лв., напукан бетонов под – 11 800 лв., напукана стоманобетонна
плоча -5000 лв. Доколкото претендираната обща сума за повредената сграда е
по-ниска от оценката на вещото, ищцовата претенция следва да бъде изцяло
уважена.
Искането за присъждане на сумата от
40 000 лв., представляваща равностойността на разрушената от наводнението едноетажна
масивна тухлена сграда - селскостопанска постройка за животни, с площ от 200
кв.м., следва да бъде отхвърлено като неоснователно. Липсват легитимационни
документи, установяващи съществуването на сочената от ищеца сграда, а останки
от такава сграда не са били констатирани от вещото лице. Следва да се отбележи,
че при доказано съществуващо застрояване в имота с площ от около 246 кв.м.,
съществуването на едноетажната сграда (описана от ищцовия свидетел като постройка
за прасета) би довело до пълното застрояването на целия парцел от 450 кв.м.,
още повече че свидетелят заявява, че в двора на имота са били паркирани трактор
и лек автомобил „Нисан“.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля С.за
наличието хладилна камера, изградена от специален материал, с площ 150 кв.м. Видно
от СТЕ, всяка от съществуващите сгради е с площ, по-малка от сочените от ищеца
размери на камерата и е житейски неправдоподобно да се приеме, че сочената вещ
е била в имота по време на наводнението. Останки от такава вещ не са
констатирани нито от огледа на вещото лице, нито са отразени в протокола - опис
от 20.02.2012 г., изготвен от общинска комисия и подписан от ищеца. Дори и да
се приеме тезата на адвоката на ищеца в о.с.з. от 20.05.2019 г., че в резултат
на силната приливна вълна движимите вещи е нямало как да останат в имота,
подобен извод не може да се направи за конкретната хладилна камера, тъй като
същата предполага, че е със значителни размери, още повече че общинската
комисия е констатирала в имота наличието на по-малки по размер вещи като хладилник,
бойлер, фритюрник, скара, ел.мотор.
Не следва да бъде уважена и претенцията за лек
автомобил „Нисан“, тъй като независимо от свидетелските показания за наличието
му в двора на ищеца, последният не е ангажирал никакви писмени доказателства,
че е собственик на процесното МПС, при положение че обективна възможност за
това е съществувала, доколкото подлежи на регистрационен режим и се
собствеността се прехвърля в писмена форма.
Доколкото свидетелят не си спомня със
сигурност в пострадалата сграда на ищеца да се е намирал усилвател марка „Ямаха
- 200”, заедно с 4 бр. колони и „цветомузика” – светлинен комплект и при
липсата на други доказателства, съдът счита за неоснователна и тази претенция.
С изключение на гореизложеното, съдът
кредитира показанията на свидетеля по отношение на останалите движими вещи, които
свидетелят заявява, че е видял да се съхраняват в ищцовия имот, а именно: Трактор,
марка „Кама“ 4х4 (за същия е представен талон за регистрация), пръскачка
„Тарал“ (представена е фактура за нейната покупка), шевни машини, марка „Жуки“
– 8 бр. „прави“ и 2 бр. „оверлог“, хладилник-ракла, хладилник-фризер, парен
котел, дървени маси 8 бр. с по две скамейки, пластмасови маси с 36 стола, кафе
машина с мелачка, професионална скара, хладилни компресори. Съдът като взе
предвид стойността на всяка от вещите, дадена в табличен вид съгласно
заключението на първоначалната СТЕ (л. 411) и допълнителната СТЕ (л. 444),
изчисли, че общият размер на имуществените вреди за тези вещи се равнява на 31
308 лв., като в тази сума са включени следните по вид, количество и стойност
вещи: Компресори за хладилна камера (2 бр.) на стойност 3100 лв.; Маси (8 бр. с
размери 80x160) с пейки (16 бр.) – 960 лв.; Маси (9 бр.) с 36 бр. стола – 1260
лв.; Кафе-машина с мелачка (2003 г.) – 275 лв.; Хладилник-фризер „Либхер” (2004
г.) – 399 лв.; Хладилник-ракла „Либхер” (2004 г.) - 408,50 лв.; Скара
професионална (2003 г.) - 109,50 лв.; Парен котел (1 бр.) - 400 лв.; Трактор марка
„КАМА“ - 4x4,с рег. № ****** - 13 655 лв.; Пръскачка Тарал (навесна, 2006 г.) -
2103 лв.; Шевни машини „прави“, модел „Хуки“(8 бр.) - 5784 лв.; Шевни машини „оверлог
– пет конечен“, марка „Хуки“ (2 бр.) - 2854 лв. Общата стойност на
горепосочените вещи, така както е претендирана от ищеца в Изложение №2 (лист
352), е в размер на 59 800 лв. Предвид дадената от вещото лице по-ниска
стойност на движимите вещи, общо 31 308 лв., за разликата над тази сума до
претендираните 59 800 лв. искът на ищеца за тези вещи се явява частично
неоснователен и подлежи на отхвърляне.
По отношение свидетелските показания за
наличието на готварски печки в процесната сграда, съдът намира, че подобна
претенция не е заявена за присъждане, доколкото претендираната стойност на
микровълновата печка, касае вещ, различна по своето естество от готварска
печка.
При липсата на ангажирани от ищеца писмени или
гласни доказателства, изцяло неоснователен и подлежащ на отхвърляне се явява
искът за заплащане на обезщетение за причинени вреди от погиването на
останалите движими вещи, заявени от Д.М.Д. в Изложение №2 (лист 352), и които вещи
по вид, количество и претендирана от ищеца стойност представляват: Дървени
врати (5 бр.) – 500; Метални врати (3 бр.) – 900 лв., Прозорец (1 бр.) – 200
лв.; Хладилна камера (от специален материал, 150 кв.м.) - 17 500 лв.; Усилвател
марка „Ямаха - 200”, заедно с 4 бр. колони и „цветомузика” – светлинен комплект
– 6000 лв.; Касов апарат „Датекс” (2003 г.) – 200 лв.; Фритюрник
(професионален, 2003 г.) – 150 лв.; Микровълнова печка (2003 г.) – 150 лв.;
Секции с рафтове (4 бр.) – 600 лв.; Електрически табла (2 бр.) и повредена ел.
инсталация- 6000 лв.; Материал за дървено дюшеме (30 кв. м.) – 1000 лв.;
Електрожен (2003 г.) – 230 лв.; лек автомобил, марка „Нисан Ванет“ (ван, 7+1
места, модел 1990 г.) – 18 000 лв.
Предвид изложеното, ответната община следва да
заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди за увредената масивна сграда
на два етажа, в размер на 30 700 лв., и за горепосочените движими вещи на обща стойност
31 308 лв. Над така уважените претенции (общо 62 008 лв.), до пълния
предявен размер от 180 000 лв., искът за имуществени вреди подлежи на
отхвърляне като неоснователен.
С оглед установеното по дело увреждане на
имуществото на ищеца, настоящият състав намира за доказан по основание иска за
неимуществени вреди, тъй като е житейски логично и обосновано от подобно
събитие човек да изпита негативни емоционални изживявания. По отношение размера
на обезщетението съдът съобрази, че противно на изложеното в исковата молба, в увредения
недвижим имот ищецът не е живеел, касае се за стопанска постройка – бивша
мандра, и същата е използвана за съхранение (складиране) на негови вещи, които
не е използвал в ежедневието си. Извод за това са и показания на свидетеля
Стоянов, който сочи, че вещите са оставени в сградата, след като са използвани
в различни бизнес начинания на ищеца, а последният е имал желание да направи някога
сградата хотел и да живее там, защото къщата му, която се намирала на центъра и
не е засегната от наводнението, е била малка и нямало място. Не се установява и
при настъпване на наводнението ищецът да се е намирал в самата сграда. При това
положение, извън обичайно изпитваните емоционални страдания от подобно събитие,
не се установява ищецът да е търпял неимуществени вреди с по-висок интензитет,
а относно показанията на свидетеля, че Д.Д. е заболял от диабет, липсват
медицински данни и дори конкретни твърдения в исковата молба. Предвид
изложеното, като съобрази характера на увреденото имущество, възрастта на ищеца
(62 г.) и социално-икономическите условия в страната към дата на деликта, съдът
намира, че справедливото обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД, се равнява
сумата от 2000 лв., а за разликата над този размер, до претендираните
10 000 лв., искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Върху уважените размери на обезщетенията за имуществени и неимуществени
вреди следва да се присъди и претендираната от ищеца законна лихва, считано от
датата на увреждане 06.02.2012 г. до окончателното погасяване на задължението.
При този изход на спора, съобразно уважената част от исковете, в полза
на ищеца следва да се присъдят разноски за настоящото производство, в общ
размер на 421,11 лв., от които: 286,35 лв. – депозит за трите съдебни експертизи и 134,75 лв. – държавна такса.
На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. и съобразно уважената част от исковете,
на процесуалния представител на ищеца – адв. Н.Д., следва да се присъди
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в размер на 2065,10
лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати
на ответника
М.Н.О.на Република България, разноски за
юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100 лв.
При съобразяване обстоятелството, че ищецът е бил освободен от внасянето
на държавна такса за настоящото производство над сумата от 400 лв. до общо
дължимите 7600 лв., на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът Община Х. следва
да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски градски съд, съобразно
уважената част от исковете, държавна такса в размер на 2425,57 лв.
Предвид липсата на изрично искане, в полза на ответника Община Х. не
следва да се присъждат разноски.
Предвид
изложените съображения, съдът
ОСЪЖДА Община Х., БУЛСТАТ ****, адрес гр. Х., пл. „****,
да заплати на Д.М.Д., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, 4-ти полуетаж,
чрез адв. Н.Д., на основание чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД,
обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди в резултат от наводнение,
настъпило на 06.02.2012 г. в село Бисер, Община Х., Област Хасково, вследствие
на скъсване на язовирната стена на язовир „Иваново“, находящ се в землището на
село Иваново, Община Х., Област Хасково, както следва:
- сумата от 30 700 лв. – причинени
на ищеца от наводнението повреди на Масивна тухлена сграда (представляваща по
легитимационен документ селскостопанска постройка – мандра) със застроена на
двата етажа (приземен етаж и подпокривно ниво) площ от 480 кв.м., находяща се в
УПИ XI-177, в кв. 33, по плана на с. Бисер, общ. Х. с площ на поземления имот от
450 кв.м., и в които повреди са включени по вид и стойност: фаянсови плочки
(200 кв.м.) – 2400 лв., мазилка - външна и вътрешна (300 кв.м.) – 11 500 лв.,
напукан бетонов под – 11 800 лв., напукана стоманобетонна плоча - 5000 лв., ведно със законната лихва, считано от
датата на деликта - 06.02.2012 г. до окончателното изплащане на обезщетението.
- сумата от общо 31 308 лв.,
представляваща погинали движими вещи в резултат от наводнението в горепосочения
недвижим имот и които вещи по вид, количество и стойност представляват:
Компресори за хладилна камера (2 бр.) на стойност 3100 лв.; Маси (8 бр. с
размери 80x160) с пейки (16 бр.) – 960 лв.; Маси (9 бр.) с 36 бр. стола – 1260
лв.; Кафе-машина с мелачка (2003 г.) – 275 лв.; Хладилник-фризер „Либхер” (2004
г.) – 399 лв.; Хладилник-ракла „Либхер” (2004 г.) - 408,50 лв.; Скара
професионална (2003 г.) - 109,50 лв.;Парен котел (1 бр.) - 400 лв.; Трактор
марка „КАМА“ - 4x4,с рег. № ****** - 13 655 лв.; Пръскачка „Тарал“ (навесна,
2006 г.) - 2103 лв.; Шевни машини „прави“, марка „Хуки“ (8 бр.) - 5784 лв.;
Шевни машини „оверлог – пет конечен“, марка „Хуки“ (2 бр.) - 2854 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на деликта
- 06.02.2012 г. до окончателното изплащане на обезщетението.
- като ОТХВЪРЛЯ иска за имуществени
вреди над сумата от 62 008 лв., представляваща сбора на присъдените
по-горе две обезщетения, до пълния предявен размер от 180 000 лв.,
и която разлика е формирана от следните недоказани по основание претенции: обезщетение
в размер на 40 000 лв. за унищожена от наводнението Масивна едноетажна
тухлена селскостопанска постройка за животни с площ от 200 кв.м., находяща се в
УПИ XI-177, в кв. 33, по плана на с. Бисер, общ. Х. с площ на поземления имот от
450 кв.м.; както и обезщетение за
погинали в резултат от наводнението движими вещи, претендирани по вид,
количество и стойност, както следва:
Дървени врати (5 бр.) – 500; Метални врати (3 бр.) – 900 лв., Прозорец
(1 бр.) – 200 лв.; Хладилна камера (от специален материал, 150 кв.м.) - 17 500
лв.; Усилвател марка „Ямаха - 200”, заедно с 4 бр. колони и „цветомузика” –
светлинен комплект – 6000 лв.; Касов апарат „Датекс” (2003 г.) – 200 лв.;
Фритюрник (професионален, 2003 г.) – 150 лв.; Микровълнова печка (2003 г.) –
150 лв.; Секции с рафтове (4 бр.) – 600 лв.; Електрически табла (2 бр.) и
повредена ел. инсталация - 6000 лв.; Дървен материал за дюшеме (30 кв. м.) –
1000 лв.; Електрожен (2003 г.) – 230 лв.; лек автомобил, марка „Нисан Ванет“
(ван, 7+1 места, модел 1990г.) – 18 000 лв.
ОСЪЖДА Община Х., БУЛСТАТ ****, адрес гр. Х., пл. „****,
да заплати на Д.М.Д., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, 4-ти полуетаж,
чрез адв. Н.Д., на основание чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, сумата от 2000 лв. - обезщетение за
причинени на ищеца неимуществени вреди – емоционални болки и страдания,
причинени в резултат от наводнение на собствения му недвижим имот и унищожаване
на вещи, подробно посочени по-горе в диспозитива, настъпило на 06.02.2012 г. в
село Бисер, Община Х., Област Хасково, вследствие на скъсване на язовирната
стена на язовир „Иваново“, находящ се в землището на село Иваново, Община Х.,
Област Хасково, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 2000 лв. до претендираните
10 000 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.М.Д., ЕГН **********, със съдебен
адрес ***, 4-ти полуетаж, чрез адв. Н.Д., срещу М.Н.О.на Република България, с
адрес гр. София, ул. „******, иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД,
за сумата от 180 000 лв., представляваща обезщетение за причинени на ищеца
имуществени за подробно посочените по-горе в диспозитива на решението две
сгради и движими вещи, погинали и повредени в резултат от наводнение, настъпило
на 06.02.2012 г. в село Бисер, Община Х., Област Хасково, вследствие на
скъсване на язовирната стена на язовир „Иваново“, находящ се в землището на
село Иваново, Община Х., Област Хасково, както
и ОТХВЪРЛЯ иска на ищеца срещу ответното министерство за сумата от
10 000 лв., представляваща претендирано обезщетение за неимуществени
вреди, настъпили от същото събитие - наводнение.
ОСЪЖДА Община Х., БУЛСТАТ ****, адрес гр. Х., пл. „****,
да заплати на Д.М.Д., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, 4-ти полуетаж,
чрез адв. Н.Д., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съдебни разноски в общ размер
на 421,11 лв.
ОСЪЖДА Община Х., БУЛСТАТ ****, адрес гр. Х., пл. „****,
да заплати на адв. Н.Д., с адрес ***, 4-ти полуетаж, на основание чл. 38, ал. 2
ЗАдв., адвокатско възнаграждение за оказана на ищеца безплатна правна помощ, в
размер на 2065,10 лв.
ОСЪЖДА Д.М.Д., ЕГН **********, със съдебен адрес ***,
4-ти полуетаж, чрез адв. Н.Д., да заплати на М.Н.О.на Република България, с
адрес гр. София, ул. „******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лв.
ОСЪЖДА Община Х., БУЛСТАТ ****, адрес гр. Х., пл. „****,
да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, по сметка на Софийски градски съд,
държавна такса в размер на 2425,57 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
му.
СЪДИЯ: