№ 19220
гр. София, 24.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА П.
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА П. Гражданско дело №
20241110103044 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба на Г. В., подадена чрез адв. М. К., против
„Лизинг финанс“ ЕАД и „Финанс Инфо Асистанс“ ЕООД. Исковата молба е пояснена с
молба от 28.05.2024 г. и уточнение от 30.09.2025 г., направено в открито съдебно заседание,
като са предявени в условията на евентуалност субективно съединени искове за признаване
за установено в отношенията между страните, както следва: главен иск срещу „Лизинг
финас“ ЕАД и в случай, че главният бъде отхвърлен – евентуален иск срещу „Финанс Инфо
Асистанс“ ЕООД, че ищецът не дължи на ответниците вземанията, за които е издаден
изпълнителен лист от 24.01.2012 г. по гр.д. № 2689/2012 г. по описа на СРС, 38 с-в, а именно
сумата от 6 986, 76 евро – остатък от дълг по запис на заповед от 30.04.2008 г., ведно със
законната лихва за периода от 18.01.2012 г. до изплащане на вземането, сумата от 796, 60 лв.
– разноски по делото, а именно 273, 30 лв. – държавна такса и 523, 30 лв. – възнаграждение
за адвокат, .
В исковата молба и уточнителните молби се твърди, че изп. д. № 20239210401969 по
описа на ЧСИ С. П., рег. № 921 било образувано въз основа на издаден срещу ищеца
изпълнителен лист от 24.01.2012 г. в полза на лице /“ПИРОС ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД/,
чийто правоприемник е ответникът – „Лизинг финанс“ ЕАД, въз основа на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК от 24.01.2012 г., издадена по ч.гр.д. № 2689/2012 г. по описа на
СРС, 38 с-в. С изпълнителния лист Г. В. бил осъден солидарно с „ПРЕСТО-99“ ЕООД да
заплати на “ПИРОС ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД следните суми: 6986, 76 евро – остатък по
дълг от запис на заповед от 30.04.2008 г., ведно със законната лихва за периода от 18.01.2012
г. до изплащане на вземането и сумата от 796, 60 лв. – разноски по делото. Според ищеца
вземанията на „Лизинг финанс“ ЕАД са погасени по давност, поради което и счита, че не се
дължат посочените в изпълнителния лист суми. Насочва иска срешу „Финанс Инфо
Асистанс“ ЕООД с твърденията, че това дружество е взискател по изпълнително делото, но
ищецът не е бил уведомяван за цесия между ответниците, респективно този ответник не се
легитимира като кредитор спрямо него. Иска да се признае за установено, че не дължи на
ответниците сумите по издадения изпълнителен лист. Сочи, че исковете били предявени при
условията на евентуалност
1
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „Лизинг Финанс“
ЕАД, подаден от адв. М. П.-М.. Ответникът възразява срещу допустимостта и
основателността на предявения иск. Твърди, че не е пасивно легитимиран да отговаря по
него, доколкото на 30.12.2016 г. е сключил договор за цесия с „Финанс Инфо Асистанс“
ЕООД по отношение на вземанията по процесния изпълнителен лист. Сочи, че било
образувано изп.д. № 2689/2012 г. по описа на ЧСИ К. П., а след прехвърлянето на вземането
новият кредитор „Финанс Инфо Асистанс“ ЕООД е подал молба за конституиране като
взискател,с които обС.телства ищецът бил наясно с оглед извършените справки и действия
по изпълнителното дело. Твърди, че до прехвърлянето на вземането били извършвани
изпълнителни действия, прекъсващи давността. Моли за прекратяване на производството
спрямо него, евентуално за отхвърляне на предявения иск.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е писмен отговор на исковата молба от „ФИНАНС
ИНФО АСИСТАНС“ ЕООД, подаден чрез адв. С. А., в който се поддържа, че предявеният
иск е недопустим и неоснователен. Посочено е, че в писмена молба било оттеглено искането
дружеството да бъде конституирано като ответник. Освен това производството спрямо
другия ответник също е недопустимо, доколкото спорното материално право било надлежно
прехвърлено на „ФИНАНС ИНФО АСИСТАНС“ ЕООД с договор за цесия. Оспорва
твърденията на ищеца. Сочи, че същият бил наясно както за образуваното изпълнително
дело така и за встъпването на новия взискател. Поддържа, че е надлежен кредитор по
отношение на процесното вземане. Сочи, че първоначално било образувано изп.д. №
20128520400486 по описа на ЧСИ К. П., а впоследствие изп.д. № 1969/2023 г. по описа на
ЧСИ С. П.. Погасителната давност в изпълнителния процес била многократно прекъсвана, а
перемпцията е без правно значение по отношение на погасяването на вземането. Сочи
конкретни изпълнителни действия, прекъсващи давността. Моли за връщане на исковата
молба като недопустима, евентуално за отхвърляне на иска като неоснователен. Претендира
разноски.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Като писмено доказателство по делото е приет запис на заповед от 30.04.2008г. /л.
109/, по силата на който търговското дружество „Престо-99“ ООД, действащо чрез своя
управител Г. В., се е задължило безусловно и неотменимо да заплати при предявяване на
„Пиреос Лизинг България“ ЕАД сумата от 75 005,77 евро. Записът на заповед бил на
предявяване и следвало да се предяви за плащане не по-късно от 01.10.2013 г. За
обезпечаване изпълнението на този менителничен ефект е бил учреден авал от Г. В. в лично
качество.
От събраните доказателства се установява, че на 24.01.2012 г. въз основа на
горепосочения запис на заповед са издадени заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ от 417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр. д. № 2689/2012г. на СРС,
по силата на които е разпоредено „Престо-99“ ЕООД и Г. В. да заплатят на „Пиреос Лизинг
България“ ЕАД при условията на солидарност сумата от 6 986,76 евро, представляваща
остатък от дълг по запис на заповед от 30.04.2008 г., ведно със законната лихва, считано от
18.01.2012 г. до окончателното плащане, както и сумата от 796,60 лв. – разноски по
гражданското дело.
За удовлетворяване паричното притезание на взискателя и въз основа на така
издадения изпълнителен титул на 10.04.2012 г. е образувано изп. д. № 486/2012 г. по описа
на ЧСИ К. П. срещу „Престо-99“ ЕООД и Г. В.. С молбата по чл. 426, ал. 1 ГПК кредиторът
е поискал цялостно имуществено проучване на солидарните длъжници, извършване на
всички необходими действия за принудително събиране на вземането, като предварително
бъде уведомяван за всяко действие. Установява се, че в изпълнение на така депозираната
молба са наложени запори върху вземанията на длъжниците по откритите им банкови
2
сметки, както следва /л. 21- 36/.
- в „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД – липсват данни за дата на налагане;
-„Банка ДСК“ ЕАД, наложен на 25.04.2012г.
-„Първа инвестиционна банка“ АД, наложен на 25.04.2012г.
-„Уникредит Булбанк“ АД – наложен на 25.04.2012г.
-„Юробанк и Еф Джи България“ АД – наложен на 26.04.2012г.
-„Обединена българска банка“ АД -25.04.2012г.
-„Райфайзенбанк България“ ЕАД – на 25.04.2012г.
-„Централна кооперативна банка“ АД – 25.04.2012г.
-„Корпоративна търговска банка“ АД – 25.04.2012г.
-„Сибанк“ ЕАД – 25.04.2012г.
-„Алианц Банк България“ АД – 25.04.2012г.
-„ТБ Инвестбанк“ АД – 26.04.2012г.
„Прокредит Банк България“ АД – 25.04.2012г.
-„Банка Пиреос България“ АД – 25.04.2012г.
Установява се, че 16.05.2012 г. поканите за доброволно изпълнение до солидарните
длъжници са връчени на Г. В. лично и в качеството му на управител на „Прето-99“ ЕООД /л.
37 и л. 52/.
От платежно нареждане № Р00501 от 26.04.2012г. /л. 80/ е видно, че в изпълнение на
задължението си по чл. 508, ал. 3 ГПК третото задължено лице „ТВ Инвестбанк“ АД е
превело по специална сметка на съдебния изпълнител сумата от 22,89 лв. с посочено
основание „ид 2012-852-04-00486“. Парични средства в размер на 129,72 лв. са постъпили и
на 03.05.2012 г. вследствие на изпратеното запорно съобщение до „Банка Пиреос България“
АД /л. 88/. На 01.06.2012 г. „Първа инвестиционна банка“ АД е превела на изпълнителния
орган наличната сума в размер на 2 002 лв. от сметката на Г. В. /л. 117/.
На 07.06.2012 г. е вписана възбрана върху нива с идентификатор *************,
находяща се в гр. ******, в землището на кв. *********, собственост на „Престо-99“ ЕООД
/л. 112/. На 27.06.2012 г. принудителното изпълнение е насочено и върху недвижим имот,
представляващ апартамент № 27, находящ се в
***********************************************, собственост на Г. В. /л. 122/.
От събраните писмени доказателства – в частност вносна бележка /л. 159/ се
установява, че 21.03.2013 г. Г. В. е заплатил по специалната банкова сметка на съдебния
изпълнител сумата от 5 044,30 лв. с основание „ид № 486 от 2012 г Престо ЕООД“.
Сред доказателствата по делото се съдържа Удостоверение по чл. 456, ал. 2 ГПК с
изх. № 08350 от 30.09.2015г., издадено от ЧСИ К. П. в полза на „Пиреос Лизинг България“
АД, за присъединяване по изп. д. № 2434/2015 г. по описа на ЧСИ С.н Я. /л. 165/. По данни
от известие за доставяне с № 4100015517481, същото е връчено на взискателя на 07.10.2015
г. Идентични удостоверения са издадени на кредитора и за присъединяване по изп. д. №
1642/2015 г. на ЧСИ Р. М. и изп. д. № 6040/2015 г. на ЧСИ М. Б. /л. 173 и 176/.
На 14.10.2016 г. дружеството „Лизинг Финанс“ ЕАД е депозирало молба с вх. №
07350/19.10.2016 г., в която се съдържат искания принудителното изпълнение да бъде
насочено върху банковите сметки на длъжника Г. В. в „Банка ДСК“ ЕАД, а на длъжника
„Престо-99“ ЕООД – в „Уникредит Булбанк“ АД, както и да бъде насрочена дата за опис на
движимите вещи на солидарните длъжници /л. 179-180/. Във връзка с така депозираната
молба със съобщение с изх. № 04507 от 15.11.2016 г. съдебният изпълнител е предявил за
плащане на взискателя сметка по чл. 79, ал. 1 ЗЧСИ с № 06837/11.11.2016г. Представено е
3
преводно нареждане с референция № 002PBIU163300306 от 25.11.2016 г. за наредена по
специалната банкова сметка на изпълнителния орган сума на стойност от 66 лв. с посочено
основание „ид 2012.852.04.0486 чл. 79 ЗЧСИ т. 3 т. 5 и т. 9 03698.001“ /л. 182/. Установява се,
че на 01.12.2016 г. са наложени запори върху вземанията на двамата длъжници по банковите
им сметки в „Уникредит Булбанк“ АД, като на основание чл. 508, ал. 1 ГПК третото
задължено лице е предоставило информация, че лицата не са клиенти на банката /л. 183-
186/.
От материалите по делото се установява, че с молба с вх. № 03084 от 18.05.2017 г.
взискателят „Лизинг Финанс“ ЕАД е оттеглил възложените на изпълнителния орган с чл.
18 ЗЧСИ правомощия /л. 195/.
На 12.09.2017 г. ответникът „Финанс Инфо Асистанс“ ЕООД, чрез адв. С. А., е
направил искане по чл. 429, ал. 1 ГПК да бъде конституиран като частен правоприемник на
първоначалния взискател въз основа на Договор за цесия от 30.12.2016 г. с указание, че
солидарните длъжници са уведомени за извършеното прехвърляне от цедента „Лизинг
Финанс“ ЕАД. Същевременно с това е отправена молба принудителното изпълнение да бъде
насочено върху движимите вещи на длъжниците, както и особено искане със съобщението
за конституиране на новия кредитор по делото да бъдат връчени и уведомленията по чл. 99
ЗЗД /л. 197-198/.
Към молбата е представен и договор за цесия от 30.12.2016 г., сключен между
„Лизинг Финанс“ ЕАД и „Финанс Инфо Асистанс“ ЕООД, по силата на който главният
ответник е прехвърлил на евентуалния ответник вземанията, описани в Приложение № 1.
Установява се, че с Анекс от 05.05.2017 г. съдоговарящите са внесли изменение в т.1.1 от
договора за цесия, според което прехвърлените вземания са индивидуализирани по
основание, размер и лизингополучател с Приложение № 2 /л. 202/. При анализа на
въпросното приложение е видно, че на страница 2, ред 33 е отбелязано вземане по Договор
№ 03698-001 с клиент „Престо-99“ ЕООД и задължение в размер на 13 351,66 евро /л. 204/.
Представени са и уведомления по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, изходящи от „Лизинг Финанс“ ЕАД до
солидарните длъжници. По данни от известията за доставяне пощенската пратка до
„Престо-99“ ЕООД е върната на 23.06.2017 г. с отбелязване, че адресатът е непознат на
адреса, а тази до Г. В. – на 23.06.2017 г. при сведения, че пощенската пратка не е потърсена
от получателя /л. 206-210/.
Като приложения към молбата са приобщени и 2 бр. пълномощни с нотариална
заверка на подписите с упълномощен адв. С. А.. Първата упълномощителна сделка с
упълномощител Д. П. М. в качеството си на управител на „Финанс Инфо Асистанс“ ЕООД
овластява адв. А. да осъществява процесуално представителство по искови и изпълнителни
дела, в това число с правомощия да прекратява изпълнителни дела, да получава документи и
т.н. /л. 211/. С второто пълномощно с упълномощител З. А. С. като изпълнителен директор
на „Лизинг Финанс“ ЕАД е учредена представителна власт в полза на адв. А. да уведомява
всички задължени лица, вземанията към които са прехвърлени от „Лизинг Финанс“ ЕАД на
„Финанс Инфо Асистанс“ ЕООД с Договора за цесия от 30.12.2016г. /л. 212/. Към молбата е
приложено и преводно нареждане с уникален регистрационен номер П10412665 от
29.08.2017г. за внесена по специалната банкова сметка на ЧСИ К. П. сума в размер на 66 лв.
с основание „съобщ., удостоверн. по и.д. 486/12г.“ /л. 213/.
В изпълнение на особеното искане, инкорпорирано в молбата от 12.09.2017 г., са
изготвени съобщения, съдържащи уведомление за извършеното прехвърляне на вземанията
по изп. д. № 486/2012г. в полза на „Финанс Инфо Асистанс“ ЕООД. В уведомлението до Г.
В. се съдържат сведения на връчителя, че посоченият в съобщението адрес –
******************************************** е посетен на 14.10.2017г. в 10:20 часа.
Събрани са сведения от собственика на процесния апартамент, че получателят не живее на
адреса. Залепено е уведомление на входната врата на апартамента с указание за явяване в 2-
4
седмичен срок от 14.10.2017г. в канцеларията на ЧСИ К. П. за получаване на книжа по изп.
д. № 486/2012 г., като екземпляр от уведомлението е пуснат и в пощенската кутия /л. 219/. В
уведомлението до „Престо-99“ ЕООД е удостоверено, че е посетен адрес:
************************************** на 12.10.2017г. в 12:10 часа, но връчителят не е
открил служител или управител на дружеството, който да получи съобщението. Събрани са
сведения, че офисът се обитава от друга фирма вече 4 месеца /л. 223/.
Установява се, че на 15.10.2018 г. в деловодството на изпълнителния орган е
депозирана молба за извършване на справки относно открити на имената на длъжниците
банкови сметки, както и искане да бъде наложен запор върху последната открита по дата
банкова сметка на името на съответния длъжник, по която липсват предходно наложени
запори /л. 227/. Върху молбата се съдържат указания за заплащане на авансови такси в общ
размер на 13,92 лв. Поисканите справки са извършени.
На 02.11.2018 г. е постъпила нова молба с вх. № 05963 /л. 231/, съдържаща искане
принудителното изпълнение да бъде наложено върху вземанията на Г. В. към „Първа
инвестиционна банка“ АД и върху вземанията на „Престо-99“ ЕООД по банковите му
сметки, открити в „Инвестбанк“ АД. Към сезиращата молба е приложено и преводно
нареждане с уникален регистрационен номер П13339389 от 22.10.2018г. за наредена към
съдебния изпълнител сума в размер на 36,42 лв. с основание „т. 9 и допл. по и.д. 486/2012“.
В изпълнение на исканията са изпратени запорни съобщения до третите задължени лица,
връчени на 08.11.2018г. /л. 233 и 234/. С постановление от 15.07.2020 г. изпълнителното
производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК /л. 237/. С молба от
11.08.2020 г. взискателят е поискал да му предаден оригиналът на изпълнителния лист, като
съгласно данни от приемо-предавателен протокол същият му е върнат на 17.08.2020 г.
По молба на „Финанс Инфо Асистанс“ ЕООД и въз основа на процесния
изпълнителен титул е образувано ново изп. д. № 1969/2023 г. по описа на ЧСИ С. П.. С
молбата по чл. 426, ал. 1 ГПК е възложено имуществено проучване на солидарните
длъжници, като са посочени и изпълнителни способи за принудително събиране на
въпросните вземания – опис на движими вещи, налагане на запори върху вземанията по
банковите им сметки, а спрямо физическото лице – и върху вземанията, получавани от
трудово или гражданско правоотношение, и върху дружествените му дялове от капитала на
„Естейтикс“ ООД. С постановление от 12.10.2023 г. съдебният изпълнител е постановил
образуването на изпълнително производство, уведомяването на длъжниците и НАП за
започнатото принудително изпълнение, извършването на справки относно имущественото
им съС.ние, както и предприемане на поисканите изпълнителни действия /л. 17/. Приети са
разноски по изпълнение в общ размер на 296,20 лв., за чието заплащане е изпратено
съобщение по електронен път на кредитора. В изпълнение на указанията е представено
платежно нареждане от 17.10.2023 г. за наредена по специалната банкова сметка на
изпълнителния орган сума на стойност от 245,20 лв. /л. 80/.
От материалите по делото се установява, че в изпълнение на молбата са предприети
следните изпълнителни действия: спрямо „Престо-99“ ЕООД – наложен на 20.10.2023 г.
запор върху вземанията по банковите му сметки, открити в „Инвестбанк“ АД /л. 51/, а
спрямо Г. В. – на 17.10.2023 г. наложен запор върху вземанията му към „Интернешънъл Асет
Банк“ АД и „Айкарт“ АД, запор върху трудовото му възнаграждение, получавано от Район
„Триадица“ /л. 52-56/, а на 18.10.2023 г. наложен запор върху вземанията му към „Първа
инвестиционна банка“ АД, както и запор върху дружествените му дялове от капитала на
„Естейтикс“ ООД /л. 52 и 71/.
Като писмено доказателство по делото е приобщена Покана за доброволно
изпълнение с изх. № 35418/13.10.2023г. до Г. В., връчена чрез неговия работодател лично на
18.10.2023 г. /л. 58/, както и Покана за доброволно изпълнение с изх. № 35419/13.10.2023г. до
Г. В. с вписани данни, че при посещения на 15.10.2023г. в 15:30 часа, на 30.10.2023г. в 09:40
5
часа, на 07.11.2023г. в 18:48 часа, адресатът не е открит /л.62/. Отбелязано е, че на
15.11.2023г. в 17:30 часа е залепено уведомление на входната врата с указания за явяване в 2-
седмичен срок в кантората на ЧСИ С. П. за получаване на книжа по изп. д. № 1969/2023г.
Налице е и трета покана с изх. № 36320/ 26.10.2023 г. с отбелязване същата да е връчена при
отказ на получателя, доколкото последният се бил запознал със съдържанието при
получаването от неговия работодател. По делото е представена и Покана за доброволно
изпълнение с изх. № 35420/13.10.2023 г. до „Престо-99“ ЕООД, в чиято разписка е
удостоверено извършено посещение на 17.10.2023 г. в 14:20 часа, както и че на адреса няма
табели и служители, които да получат документа, поради което е залепено уведомление /л.
66 -67/.
От доказателствата по делото е видно, че с молба от 20.10.2023г. ищецът е отправил
искане за спиране на изп. д. № 1969/2023г. поради депозирано по реда на чл. 414 ГПК
възражение срещу издадената по ч.гр. д. № 2689/2012г. на СРС заповед за изпълнение, както
и за прекратяване на изпълнителното производство поради липса на активна материална
легитимация на взискателя и поради изтекла погасителна давност. /л. 91/. С постановление
от 27.10.2023 г. съдебният изпълнител е отказал спиране и прекратяване на изпълнителния
процес /л.102/. Във връзка с частна жалба, депозирана от Г. В. срещу въпросното
постановление, е постановено Решение № 6690 от 28.12.2023г. по в.ч.гр. д. № 13798/2023 г.
по описа на СГС, с което жалбата е оставена без уважение, а действията на изпълнителния
орган по отказ да спре и да прекрати изпълнителното дело са приети за законосъобразни.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Предвид наведените от ответниците възражения за недопустимост на исковото
производство и с оглед задължението на съда служебно да следи за наличието на
процесуалните предпоставки, обуславящи съществуването и надлежното упражняване
правото на иск, наС.щият състав намира за необходимо да изложи мотиви, като за
прецизност на изложението същите ще бъдат разгледани поотделно.
В отговора на исковата молба главният ответник „Лизинг Финанс“ АД навежда
доводи, че не е пасивно процесуално легитимиран, тъй като вземанията, предмет на
процесния изпълнителен лист, са прехвърлени на евентуалния ответник „Финанс Инфо
Асистанс“ ЕООД. Отрицателният установителен иск по чл. 439 ГПК представлява средство
за защита на длъжника срещу материално незаконосъобразно принудително изпълнение,
като оспори предприето срещу него изпълнение по конкретно изпълнително дело. Защитата
е насочена срещу точно определено притезание по конкретно изпълнително дело,
образувано въз основа на конкретно изпълнително основание, срещу конкретен субект,
който е конституиран като взискател по въпросното дело. От тази особеност на специалния
отрицателен установителен иск се налага заключение, че при него не е приложимо
правилото, че пасивната процесуална легитимация се определя от въведените в исковата
молба твърдения. С разпоредбата на чл. 429, ал. 1 ГПК са очертани субективните предели на
изпълнителния лист, които се разпростират и спрямо частните правоприемници на
взискателя, които разполагат с правна възможност да претендират изпълнение въз основа на
издадения в полза на техния праводател изпълнителен титул. При това положение,
пасивната процесуална легитимация по иск с правно основание чл. 439 ГПК принадлежи на
лицето, придобило изпълняемото право след неговото прехвърляне /в този смисъл
Определение № 402 от 10.07.2018г. по ч.т.д. № 1385/2018г. на ВКС, II г.о., Определение №
1079 от 29.03.2018г. по ч.гр.д. № 509/2018г. на САС/. Възприемането на противното би
довело до това в производството да участва субект, който е чужд на правния спор, при което
съществуващият правен спор нито би бил разрешен, нито ищецът би получил търсената
защита. Следователно, главният ответник в качеството си на цедент не се явява пасивно
процесуално легитимирана страна, а производството срещу него следва да бъде прекратено.
6
Горепосоченият извод не се разколебава от въведените в исковата молба твърдения,
че ищецът като длъжник не е надлежно уведомен за извършеното прехвърляне на вземания,
удостоверени в процесния изпълнителен лист, поради което за него било неясно кой е
реалният кредитор по делото. При конституиран по реда на чл. 429, ал. 1 ГПК частен
правоприемник на мястото на цедента, който претендира изпълнение на материализираните
в изпълнителния лист вземания, то той се явява и надлежен ответник по иск с правна
квалификация чл. 439, ал. 1 ГПК.
Що се касае до исковата претенция, насочена срещу цесионера „Финанс Инфо
Асистанс“ ЕООД, то наС.щият състав намира, че същата се явява процесуално допустима и
следва да бъде разгледана по същество. От една страна, легитимирайки се като приобретател
на процесните притезания, същият е конституиран като взискател в изпълнителното
производство, в чиито предели претендира изпълнение на изпълняемото право. От друга, в
исковата молба са въведени твърдения за настъпване на факти, проявили се в обективната
действителност след стабилизиране на заповедта за изпълнение. Налице е и правен интерес
от воденето на наС.щото производство, доколкото ответникът разполага с изпълнителен
титул, който материализира вземане, което ищецът отрича въз основа на факти, настъпили
след изтичане срока за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК /в този смисъл Определение № 477
от 07.11.2019 г. по ч. гр. д. № 3407/2019 г. на IV г. о. на ВКС, Определение № 410/20.09.2018
г. по ч. гр. д. № 3172/2018 г. по описа на ВКС, IV г. о., Определение № 513/24.11.2016 г. по ч.
т. д. № 1660/2016 г., І т. о., Определение № 95/22.02.2018 г. по ч. гр. д. № 510/2018 г., IV г.
о./.
По същество съдът е сезиран с отрицателен установителен иск, който намира правната
си квалификация в чл. 439 ГПК. Основателността на исковата претенция е обусловена от
установяването в условията на пълно и главно доказване от ищеца, че в полза на ответника е
издаден изпълнителен лист за процесните суми, въз основа на изпълнително основание,
както и твърдените положителни факти, в това число и правопогасителното си възражение,
че е изтекла предвидената в закона погасителна давност за вземанията. В доказателствената
тежест на ответника е да докаже съществуването на задължението, респективно
настъпването на факти, обуславящи спирането или прекъсването на предвидения давностен
срок.
С оглед последователност и логичност на изложението, на първо място следва да бъде
разгледан въпросът за материалната легитимация на кредитора „Финанс Инфо Асистанс“
ЕООД, в частност дали ищецът е бил уведомен за извършеното прехвърляне на процесните
вземания.
От събраните писмени доказателства се установява, че след издаването на заповедта за
изпълнение по чл. 417 ГПК и в пределите на изп. д. № 486/2012 по описа на ЧСИ К. П.
между „Лизинг Финанс“ ЕАД и „Финанс Инфо Асистанс“ ЕООД е сключен Договор за
цесия от 30.12.2016 г. и Анекс № 1 от 05.05.2017 г., по силата на които на последното
дружество е било прехвърлено вземането по Договор № 03698-001 срещу „Престо-99“
ЕООД в размер на 13 351,66 лв. Вземането, предмет на сделката, е прехвърлимо,
конкретизирано в в Приложение № 2 – основанието, от което произтича, длъжника, както и
неговия размер, поради което следва да се приеме, че последното е достатъчно
индивидуализирано и валидно прехвърлено на цесионера. Същевременно, по делото не се
установява, нито се твърди липсата на идентитет между цедираното вземане и
обективираното в изпълнителния лист. Представеният договор е подписан и от двете страни,
поради което на основание чл. 180 ГПК се полза с формална доказателствена сила относно
авторството. Твърденията на ищеца за свързаност на цедента и цесионера и съмненията за
„реална цесия“ не рефлектират върху изводите за валидност на договорната връзка, тъй като
нито в тях се съдържат данни, нито по делото са ангажирани доказателства, които да служат
като индиция, че въпросният договор е привиден и страните не са целили пораждането на
7
неговите последици. Дори да се приеме, че са свързани лица по смисъла на § 1 от ТЗ, то
законодателството не съдържа забрана за сключването на такива сделки, а въвежда
специални правила, които следва да бъдат съблюдавани. При това положение и при
съобразяване, че уведомяването на длъжника не е елемент от фактическия състав на
договора за цесия, то следва да се приеме, че с въпросната сделка надлежно е прехвърлено
изпълняемото право, обективирано в заповедта за изпълнение и изпълнителния лист от
24.01.2012г. по ч.гр.д. № 2689/ 2012г. на СРС. По аргумент от чл. 429, ал. 1 ГПК
субективните предели на изпълнителния титул се разпростират и върху частните
правоприемници на взискателя, поради което цесионерът като титуляр на изпълняемото
право може да претендира изпълнение въз основа на вече издадения в полза на своя
праводател изпълнителен титул. В тази връзка, неоснователни се явяват доводите на ищеца,
сочещи необходимост от промяна в заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, тъй като
са в противоречие с разрешението на процесуалния закон. В цитираната разпоредба
еднозначно е регламентирано разпростирането на субективните предели на изпълнителния
лист и начинът, по който се осъществява – чрез представяне на писмени доказателства за
правоприемството.
Според преобладаващата съдебна практика ирелевантно за основателността на
отрицателния установителен иск по чл. 439 ГПК срещу конституирания в изпълнителното
производство нов взискател е установяване на надлежно уведомяване на длъжника по
смисъла на чл. 99, ал. 4 ЗЗД за извършена цесия, тъй като този факт не рефлектира върху
дължимостта на вземането. При промяна на една от страните в материалното
правоотношение притезанието продължава да съществува и следва да бъде удовлетворено
принудително от съдебния изпълнител, без длъжникът да се освобождава от отговорност за
погасяването му. От своя страна, липсата на уведомяване за извършеното прехвърляне не би
накърнило правата на длъжника, тъй като изпълнението се осъществява в рамките на
изпълнително производство, чието провеждане е възложено на специални органи, поради
което изпълнението би било надлежно и с погасителен ефект /в този смисъл Решение № 209
от 28.11.2018г. по т.д. № 2530/2017г. на ВКС, I т.о./. От тази гледна точка, ирелевантни за
изхода на правния спор се явяват доводите на ищеца.
На наС.щия състав е известна и съдебната практика, съобразно която придобиването на
изпълняемото право от страна на цесионера не е единственото условие, за да има качеството
надлежна страна в изпълнителния процес. Необходимо е още така извършеното прехвърляне
да е съобщено на длъжника, тъй като съобразно чл. 99, ал. 4 ЗЗД до съобщаването на цесията
същият не е обвързан от нея. В пределите на изпълнителното производство проверката за
надлежно извършване на процесуалните действия, в това число и за надлежната
процесуална легитимация на страните е възложена на съдебния изпълнител /в този смисъл
Решение № 50069 от 03.07.2024г. по т.д. № 1470/2022г. на ВКС, II т.о./. Във връзка с
многократните възражения, че ново конституираният кредитор не е процесуално и
материално легитимиран и за прецизност на изложението, съдът намира за необходимо да
изложи мотиви досежно неоснователността на релевираните доводи, преценени и през
призмата на цитираната съдебна практика.
От съвкупния анализ на доказателствения материал може да се направи обоснован
извод, че ищецът в качеството си на длъжник е бил надлежно уведомен за осъществената на
30.12.2016г. цесия на процесните вземания, поради което и последната е породила действие
и спрямо него. Съображенията за това са следните: Действително, от приложените към
молбата за конституиране уведомления е видно, че същите не са достигнали до знанието на
солидарните съдлъжници, като пратката до „Престо-99“ ЕООД е върната със сведения, че
получателят е непознат на адреса, а тази до Г. В. – с отбелязване, че не е потърсена. Следва
да се държи сметка и за направеното с молбата особено искане /л. 198/ – а именно
едновременно със съобщението за конституиране на новия взискател по делото, на
длъжниците да бъдат връчени и изходящите от цедента съобщения по чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
8
Въпросната молба е депозирана от адв. С. А., която е упълномощена от „Изи Финанс“ ЕАД
да уведомява длъжниците, вземанията към които са прехвърлени с процесния договор за
цесия, а от друга страна е процесуален представител и на „Финанс Инфо Асистанс“ ЕООД
по изп. д. № 486/2012г. на ЧСИ К. П., поради което следва да се признае представителната
власт да извърши горепосочените изявлението от името на двете дружества. От своя страна,
особеното искане се явява допустимо по силата на чл. 18, ал. 5 ЗЧСИ, който в действащата
си редакция към 12.09.2017г. е допускал връчването на съобщения от изпълнителния орган
по граждански дела, какъвто характер имат и разглежданите граждански отношения.
Установява се, че преди да бъде изпратено уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД до ищеца е
извършена справка в Национална база данни „Население“ /л. 214/, в която като негов
поС.нен и наС.щ е вписан следният адрес:
********************************************, който адрес съвпада с посочения в
записа на заповед и молбата за образуване, и на които в предходни моменти е търсен. При
посещението на този адрес връчителят е събрал сведения, че адресатът не живее там, като е
отбелязал, че данните са предоставени от собственика на апартамент № 31, живеещ там от 6
години. Удостоверил е, че на входната врата е залепено уведомление, като препис от него е
пуснат и в пощенската кутия. При преценката за редовност на връчването следва да се
държи сметка, че към 14.10.2017г. е била действаща редакцията на чл. 47 ГПК от 2009г. По
делото не се съдържат данни в указания на уведомлението двуседмичен срок Г. В. да се е
явил в кантората на съдебния изпълнител за получаване на книжата.
При преценката за валидност на връчването следва да се държи сметка и за
обС.телството, че солидарните длъжници са свързани лица по смисъла на § 1, т. 3 ТЗ, тъй
като Г. В. е управител и едноличен собственик на капитала на „Престо-99“ ЕООД. При
посещението на адреса на управление на търговското дружество връчителят не е открил
служител, който да е съгласен да получи документите, като наред с това е събрал сведения,
че офисът се обитава от друга фирма вече 4 месеца. При това положение, е залепено
уведомление по реда на чл. 50, ал. 4 ГПК, като по делото не се съдържат данни в 14-дневния
срок ищецът в качеството си на управител, респективно служител с представителна власт да
се е явил за получаване на книжата. От материалите по делото се установява да е
осъществен контакт и с адв. Михайлова, която в предходен момент е била процесуален
представител на юридическото лице, като последната е предоставила данни, че не поддържа
контакт с управителя. При това положение, съдът намира, че от страна на изпълнителния
орган е положена дължимата грижа за уведомяване на длъжника, като последния е търсен на
последния си вписан адрес в НБДН, на мястото на осъществяване на стопанска дейност,
както и чрез съдебен адресат, поради което следва да се приеме, че както процедурата по чл.
47, ал. 5 ГПК, така и тази по чл. 50, ал. 4 ГПК са осъществени редовно, а ищецът следва да
се счита за редовно уведомен най-късно на 29.10.2017 г. От този момент съобразно чл. 99,
ал. 4 ЗЗД цесията е породила действие спрямо него.
Аргументи в подкрепа на извода, че Г. В. е уведомен за прехвърлянето на
изпълняемото право, могат да бъдат изведени и от съдържанието на исковата молба. При
прочита на нейното съдържание прави впечатление, че ищецът посочва датата, на която е
сключена сделката и нейните страни. Нещо повече, наведените твърдения за свързаност
между цедента и цесионера разколебават вътрешното убеждение на съда за липса на
уведомяване, тъй като достигането до заключение, че двете дружества „се стопанисват от
едни и същи физически лица“ предполага извършването на задълбочена проверка, в това
число и запознаване със съдържанието на договора за цесия. От друга страна, в изявленията
на длъжника, обективирани в депозираните молби по изп. д. № 1969/2023г. /л. 106/, се
съдържат индиции за запознаване с делото и цесията – от кориците на делото установил да е
настъпила както 5-годишната, така и абсолютната погасителна давност. В подкрепа на
изложеното е и молбата от 06.11.2023 г. на адв. М. К. /л. 116/ за запознаване с
изпълнителното дело и получаване на документи. Тези изводи се потвърждават и от липсата
9
на вътрешна хармоничност в отделните доводи на ищеца, както и между неговите твърдения
и събрания доказателствен материал – твърдения за неполучена покана за доброволно
изпълнение при съдържащ се по делото екземпляр с имена и подпис, случайно разбиране за
делото от справка, изготвена от КЧСИ на 15.01.2024 г., при положение че по изп. д. №
1969/2023г. се съдържат депозирани от него молби от по-ранен етап /октомври 2023г./,
незнание за образуваното дело и извършената цесия при правилно и подробно посочване на
ново конституирания взискател, на липсата на промяна в изпълнителния лист и заповедта за
изпълнение, за техните индивидуализиращи данни като дата на издаване и номер на
гражданско дело, за първоначалния взискател, който хем не съществува като правен субект,
хем е налице незнание кой е действителният кредитор. Посочените съображения пораждат
обосновано съмнение у съда за добросъвестността на ищеца при упражняване на
предоставените му от закона процесуални права и желанието му да изнесе пред съда
истината.
При така изложените мотиви наС.щият състав счита, че „Финанс Инфо Асистанс“
ЕООД се явява процесуално и материалноправно легитимиран, тъй като ищецът е надлежно
уведомен за извършеното прехвърляне на изпълняемото право и същото го обвързва
съобразно чл. 99, ал. 4 ГПК. При това положение, следва да бъде разгледан и следващият
спорен въпрос – дали след влизане в сила на заповедта са извършвани изпълнителни
действия, годни да прекъснат давностния срок, доколкото в исковата молба са въведени
твърдения такива да не са извършвани.
Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на
новата давност е всякога пет години. Правните последици на влязлата в сила заповед за
изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение – същата има
установително и преклудиращо действие в отношенията между страните. Влязлата в сила
заповед за изпълнение препятства оспорването на задълженията, въз основа на обС.телства
или доказателства, които са били известни на длъжника, и с които е разполагал или е можел
да се снабди до изтичането на срока за възражение. Установеното със заповедта вземане не
подлежи на пререшаване, освен чрез използване на извънредните способи, лимитативно
очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК, които са приложими за влязлото в сила съдебно
решение. Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и
установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на
изтичането на срока за подаване на възражение - виж определение № 480/27.07.2010 г. по ч.
гр. д. № 221/2010 г. на IV г. о. на ВКС, определение № 443/30.07.2015 г. по ч. т. д. №
1366/2015 г. на II т. о. на ВКС, определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. №
4647/2015 г. на IV г. о. на ВКС, определение № 480 от 19.07.2013 г. по ч. гр. д. № 2566/2013 г.
на IV г. о. на ВКС. С определение № 214/15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г. по описа на
ВКС, IV г. о. изрично е посочено, че заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо
и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на
изтичането на срока за подаване на възражение.
Съдебната практика приема, че когато влиза в сила заповедта за изпълнение, започва
да тече петгодишната давност за вземанията на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД – виж решение
№ 3 от 04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 37 от 24.02.2021
г. по гр. д. № 1747/2020 г. на IV г. о. на ВКС, определение № 628/11.11.2019 г. по т. д. №
1075/2019 г. на ВКС, ІІ т. о., в това число и относно спорните лихви – в този смисъл
Определение № 480/19.07.2013г. по ч.гр.д. № 2566/2013г. по описа на IV г.о на ВКС,
Определение № 318/09.07.2019г. по ч.гр. д. № 2108/2019г. по описа на IV г.о. на ВКС,
Определение № 443/30.07.2015г. по ч.т.д. № 1366/2015г. на II т.о. на ВКС, Решение №
37/24.02.2021г. по гр. д. № 1747/2020г. по описа на IV г.о. на ВКС, Решение №
118/07.07.2022г. по гр. д. № 4063/2021г. на III г.о. на ВКС. Поради тези съображения
наС.щият състав намира, че приложим в случая е петгодишният давностен срок за всички
спорни вземания, в това число и тези с периодичен характер за изтеклите лихви и разноски.
10
В тази връзка, неоснователно се явяват доводи на ищеца за приложимост на тригодишния
давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Този срок би бил приложим, ако се касае за вземания
за лихви, неустановени със съдебно решение или заповед за изпълнение, респективно за
вземания, удостоверени в несъдебни изпълнителни основания по чл. 237 ГПК /отменен/,
каквато не се явява разглежданата хипотеза.
Процесната заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 ГПК по ч.гр. д. № 2689/2012г. на СРС, 38 с-в, е издадена на 24.01.2012г. По силата
на чл. 418, ал. 6 ГПК законодателят е възложил нейното връчване на съдебния изпълнител в
рамките на образувано срещу длъжника изпълнително производство, който незабавно
изпраща до съда съобщението, заедно с връчените документи с отбелязване за връчването на
всеки един от тях. В материалите по приобщеното изп. д. № 486/2012г. на ЧСИ К. П. липсват
данни такова съобщение да е изпратено на заповедния съд. Доколкото поканите за
доброволно изпълнение с изх. № 4631/24.04.2012г. и изх. № 4663/24.04.2012г. /л. 37, л. 52/, в
чието съдържание като приложения са посочени изпълнителен лист и заповед за
изпълнение, са връчени на Г. В. лично и в качеството му на управител на „Престо-99“ ЕООД
на 16.05.2012 г., то може да се направи обоснован извод, че заповедта за изпълнение е влязла
в сила на 31.05.2012г. /при съблюдаване действащата редакция на чл. 414, ал. 2 ГПК, която
предвижда 14-дневен срок за депозиране на възражение/. Предвид изложеното, считано от
датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК е започнала да тече нова
петгодишна погасителна давност.
Съгласно ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС давността се прекъсва от предприемането
на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. В
мотивите към т. 10 примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните действия,
прекъсващи давността – налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитор,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане и т. н., както и действията, с които
давността не се прекъсва – образуването на изпълнителното дело, когато в молбата не е
посочен изпълнителен способ, изпращане на призовка за доброволно изпълнение,
извършване на справки, изискване на удостоверение за данъчна оценка, проучване на
имущественото съС.ние на длъжника и др. Давност не тече, ако кредиторът е поискал
извършване на изпълнителни действия, но съдебният изпълнител бездейства и не
предприема изпълнение по различни причини, независещи от волята на кредитора – виж
решение № 127 от 12.07.2022 г. по гр. д. № 2884/2021 г. на III г. о. на ВКС, решение № 37 от
24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. на IV г. о. на ВКС.
Съгласно т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие. Когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното
производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Прекратяването на
изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а
съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото
прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.
Перемпцията е без правно значение за давността /в този смисъл - определение № 337
от 21.07.2022 г. по ч. т. д. № 854/2022 г. на I т. о., решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д.
№ 1747/2020 г. на г. о. на ВКС, решение № 127 от 12.07.2022 г. по гр. д. № 2884/2021 г. на III
г. о. на ВКС, определение № 248 от 01.04.2021 г. по гр. д. № 3657/2020 г. на IV г. о. на ВКС,
решение № 93/17.05.2021 г. по гр. д. № 2766/2020 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 3 от
04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 126 от 28.06.2022 г. по
гр. д. № 3409/2021 г. на III г. о. на ВКС/. Общото между двата правни института е, че едни и
11
същи факти могат да имат значение, както за перемпцията, така и за давността. Това обаче са
различни правни институти с различни правни последици: давността изключва
принудителното изпълнение, а перемпцията не го изключва – обратно, тя предполага
неудовлетворена нужда от принудително изпълнение, но въпреки това съдебният
изпълнител е длъжен да я зачете. Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов
способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да
изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още
у него изпълнителен лист. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това
дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във
всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ – така и т. 3 от ТР №
2/04.07.2024 г. по тълк. д. № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС.
В чл. 116, б. "в" ЗЗД е изрично установено правилото, че давността се прекъсва с
предприемането действия за принудително изпълнение. Искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен
да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Двугодишният срок за
перемпция започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение
(включително доброволно, напр. по постигнато споразумение между страните), т. е.
осъществяването на всички поискани способи е приключило (успешно или безуспешно) или
поисканите не могат да се осъществяват по причина, за която взискателят отговаря – след
направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така
осуетява неговото прилагане.
За удовлетворяване паричното притезание на „Пиреос Лизинг България“ ЕАД,
обективирано в процесната заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 24.01.2012г., е
образувано изп. д. № 486/2012г. по описа на ЧСИ К. П. срещу „Престо-99“ ЕООД и Г. В..
Изпълнителното производство е образувано на 10.04.2012г. С ТР № 3/28.03.2023г. по т.д. №
3/2020г. на ОСГТК на ВКС се възприе, че погасителната давност не тече, докато трае
изпълнителният процес относно вземанията по изпълнителни дела, образувани до
приемането на ТР № 2/26.06.2015г. по т. д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, каквато се явява и
наС.щата хипотеза. Давността за тези вземания започва да тече от 26.06.2015г., тъй като до
посочената дата е обвързващо тълкуването, дадено с Постановление № 3 от 1980 г. на
Пленума на Върховния съд. Освен делото да е образувано преди 26.06.2015г. обаче е
необходимо и кумулативното наличие на две предпоставки: надлежно волеизявление за
принудително изпълнение на едно неудовлетворено притезание, извършено пред
компетентен държавен орган, и да е налице висящо изпълнително производство.
При преценката за висящност следва да се държи сметка, че в случай на множество
солидарни длъжници по изпълнителното дело, образувано срещу тях въз основа на един
изпълнителен лист, изпълнителното производство не може да бъде прекратено на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК само по отношение на тези от тях, срещу които не е поискано
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, когато в същия
период изпълнителни действия са предприемани срещу останалите длъжници. За настъпване
на перемпцията трябва да е налице бездействие на взискателя досежно всеки един от
солидарните длъжници /в този смисъл ТР № 2 от 04.07.2024г. по т.д. № 2/2023г. на ОСГТК
на ВКС/.
От събраните в хода на съдебното дирене писмени доказателства се установява, че
второто от двете условия е отпаднало. С молбата по чл. 426, ал. 1 ГПК взискателят е
възложил на съдебния изпълнител да извърши цялостно имуществено проучване на
длъжниците, да насочи принудителното изпълнение върху цялото им открито имущество,
както и да извършва всички необходими действия за принудително събиране на процесните
вземания, като го уведомява предварително за всяко действие. При езиково и логическо
12
тълкуване на това изявление се налага извод, че на изпълнителния орган са възложени
правомощия по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ да определя способа за изпълнение. Това заключение не се
разколебава от изискването за предварително уведомяване за всяко предприето
изпълнително действие, тъй като тълковното значение на използваното понятие
„уведомявам“ е съобщавам някому нещо, т.е. не се касае за хипотеза, в която след
резултатите от извършените справки да е необходимо кредиторът да посочва изпълнителния
способ. Аргумент в тази насока може да бъде изведен и от депозираната молба с вх. №
03084/18.05.2017г. /л. 195/, с която взискателят „Лизинг Финанс“ ЕАД е оттеглил
възложените на изпълнителния орган с чл. 18 ЗЧСИ правомощия. От друга страна, следва
да се отбележи, че процесуалният закон не регламентира изрично задължение за съдебния
изпълнител да уведомява предварително кредитора за предприетите изпълнителни действия.
По аргумент от чл. 428, ал. 2 и ал. 4 ГПК подобно задължение е предвидено по отношение
на длъжника с оглед обС.телството, че налаганите обезпечителни мерки са насочени срещу
неговия патримониум. При това положение следва да се приеме, че неуведомяването на
взискателя не засяга валидността на извършените изпълнителни действия. Още повече, като
титуляр на правото на принудително изпълнение и страна в изпълнителния процес,
взискателят разполага с правна възможност да се запознава с материалите по делото
съгласно чл. 19 Наредбата за служебния архив на ЧСИ.
Сезираща молба по чл. 426, ал. 1 ГПК, съдържаща възлагане на принудителното
изпълнение по смисъла на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ се приеме за действие, водещо до прекъсване
на давността и перемпцията /в този смисъл Решение № 451/29.03.2016г. по гр. д. 2306/2015г.
на IV г.о. на ВКС, Решение от 28.02.2016г. по гр. д. № 4899/2014г. на IV г.о. на ВКС/.
Същевременно, за прекъсването на погасителната давност е необходимо да се съобразяват и
императивните изисквания за редовност на сезиращото искане, в частност молбата на
кредитора да е редовна. В чл. 426, ал. 3 във вр. с чл. 129 ГПК е регламентирано задължение в
тежест на съдебния изпълнител да следи за редовността на процесуалните действия на
страните в изпълнителния процес, като са му предоставени правомощия да укаже и изиска
поправянето на недостатъците. Съгласно чл. 80 във вр. с чл. 78, ал. 1, т. 1 ЗЧСИ за
извършването на изпълнителни действия се събират такси по изпълнението, които се внасят
авансово след издаването на сметки по чл. 79, ал. 1 ЗЧСИ. В материалите по делото липсват
данни да са предоставяни указания на взискателя да внесе дължимите по чл. 80 ЗЧСИ
авансови такси и същите да не са изпълнени, поради което така депозираното искане се
явява годно да породи прекъсващ давностния срок ефект.
В изпълнение на иницииращата молба са наложени общо 28 запора върху вземанията
на солидарните длъжници към банки на територията на страната /л. 21- 36/, на 25.04.2012г. и
на 26.04.2012 г. Тук следва да се държи сметка за съжденията, възприети с Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015г. по т. д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, според които искането да
бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото изпълнителният
орган дължи подчинение на издадения изпълнителен лист, но по изричната разпоредба на
закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие по принудително
изпълнение. При това положение, последиците по чл. 116, б. „в“ ЗЗД са настъпили на
26.04.2012г. Прекъсващ погасителната давност ефект спрямо ищеца следва да се признае и
на плащането, осъществено от третото задължено лице на 01.06.2012г. в изпълнение на
задължението им по чл. 508, ал. 3 ГПК /л. 117/. Тук следва да се отбележи, че по силата на
чл. 123 ЗЗД Г. В. се ползва от ефекта на погасяванията, извършени от длъжниците на
„Престо-99“ ЕООД /л. 80, л. 88/, но не прекъсва давностния срок спрямо него поради
предвиденото с чл. 125 ЗЗД относително действие на погасителната давност.
Изпълнително действие, прекъсващо давностния срок, е извършено и на 27.06.2012 г.,
когато е вписана възбрана върху недвижимия имот, собственост на Г. В..
Погасителната давност се явява прекъсната и с плащането, осъществено на 21.03.2013
13
г. от Г. В. /л. 159/. След тази дата до 26.06.2015г. липсват данни да са депозирани молби,
съдържащи искания за прилагане на изпълнителни способи, предприемането на
изпълнителните действия или постъпването на парични средства от длъжника или от трети
задължени лица, които да поддържат висящността на изпълнителния процес. На 22.03.2015 г.
изпълнителното производство е подлежало на прекратяване на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК поради настъпила перемпция. По изпълнителни дела, които са прекратени към
26.06.2015 г., срокът на новата давност по чл. 117, ал. 1 ЗЗД следва да се брои от момента на
прекратяването им, т.е. от настъпването на перемпцията по изпълнителното дело /в този
смисъл ТР 2 от 04.07.2024г. по т.д. № 2/2023г. на ОСГТК на ВКС/. Следователно, от
22.03.2015 г. съобразно чл. 116, б. „в“ ЗЗД започва да тече нова погасителна давност, чийто
краен момент е 22.03.2020 г.
Депозираните в хода на изпълнителното дело молби, съдържащи искания за издаване
на удостоверения по чл. 456, ал. 2 ГПК, сами по себе си не са от естество да породят
прекъсващ давностния срок ефект. Следва да се държи сметка, че съобразно ТР № 2/2013 г.
на ОСГТК на ВКС присъединяването на кредитор представлява изпълнително действие,
което прекъсва погасителната давност. От събраните писмени доказателства е видно, че в
полза на взискателя са издадени три броя съдебни удостоверения, които да му послужат за
присъединяване по изп. д. № 2434/2015г. по описа на ЧСИ С.н Я., по изп. д. № 1642/2015г.
на ЧСИ Р. М. и по изп. д. № 6040/2015г. на ЧСИ М. Б.. От изпратените от тези съдебни
изпълнители уведомления се установява, че същият е присъединен по право взискател с
предходно вписана възбрана по силата на чл. 459, ал. 1 ГПК по изпълнителни дела с
длъжник „Престо-99“ ЕООД, в чиито предели принудителното изпълнение е насочено върху
недвижимия имот на длъжника, представляващ нива в гр. ******. При това положение и
държейки сметка за относителното действие на погасителната давност при солидарни
длъжници следва да се приеме, че същата не е прекъсвана спрямо Г. В..
На 19.10.2016 г. е постъпила молба, съдържа искане за прилагане на конкретни
изпълнителни способи – запори върху вземания по банкови сметки и опис на движимо
имущество/л. 179-180/. Във връзка с така депозираната молба със съобщение с изх. № 04507
от 15.11.2016г. съдебният изпълнител е предявил за плащане на взискателя сметка по чл. 79,
ал. 1 ЗЧСИ с № 06837/11.11.2016г. Установява се от приобщеното преводно нареждане, че
процесните суми са наредени по банкова сметка на съдебния изпълнител на 25.11.2016г., с
което следва да се приеме, че молбата е приведена в съответствие с изискванията на
процесуалния закон от момента на нейното депозиране. Аргумент в тази насока може да
бъде изведен от чл. 426, ал. 3 ГПК, който препраща към всички алинеи на чл. 129 ГПК, в
това число и към разпоредбата на ал. 5, съобразно която поправената молба се смята за
редовна от датата на подаването . Установява, че в изпълнение на искането на 01.12.2016
г. са наложени запори върху вземанията на длъжниците по банковите им сметки в
„Уникредит Булбанк“ АД. При това положение, давностният срок следва да се счита за
прекъснат с извършването на изпълнителните действия, независимо че от отговорите по чл.
508, ал. 1 ГПК е видно, че длъжниците не са клиенти на банката /в този смисъл т. 5 от ТР
№ 3 от 10.07.2017г. по т.д. № 3/2015г. на ОСГТК на ВКС/.
Този извод не се разколебава и от обС.телството, че въпросната молба е отправена в
рамките на един вече прекратен по право изпълнителен процес. Когато по изпълнителното
дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният
изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на
представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Новото искане на свой ред
прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново
дело, или не е образувал ново дело, като във всички случаи той е длъжен да приложи
искания изпълнителен способ. За давността и нейното прекъсване водещо значение има
искането на кредитора – взискател, чиято проекция дори да не се осъществи чрез
изпълнително действие в рамките на искания изпълнителен способ, давността се прекъсва,
14
ако непредприемането му се отдава на причини, независещи от кредитора / в този смисъл т.
3 от ТР 2 от 04.07.2024г. по т. д. № 2/2023г. на ОСГТК на ВКС/.
След преценка на доказателствената съвкупност наС.щият състав намира, че след
конституирането на ответника „Финанс Инфо Асистанс“ ЕООД като взискател по
изпълнителното дело също са поисквани и предприемани изпълнителни действия. На първо
място, такъв ефект следва да се признае на молбата от 12.09.2017 г., в която е
инкорпорирано искане принудителното изпълнение да се насочи върху движимите вещи на
солидарните длъжници /л. 197-198/. Липсват данни за предоставени от изпълнителния орган
указания, които да не са били от кредитора, нито пък да е извършван опис на движимо
имущество, поради което от 12.09.2017г. погасителната давност се счита за прекъсната.
Прекъсващ давностния срок ефект следва да се признае и на запорите върху
вземанията на длъжниците към „Първа инвестиционна банка“ и „ТБ Инвестбанк“ АД,
наложени на 08.11.2018г. /л. 233 и 234/, тъй като са предприети въз основа на изрична молба
за тяхното предприемане /л. 231/ и след изпълнение на изискванията за заплащане на
авансови такси съобразно чл. 80 ЗЧСИ.
Следва да се отбележи, че от датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение до
предявяването на исковата молба в обективната действителност са настъпили и факти,
обуславящи спиране на давностния срок. По силата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 ПЗР на ЗИД
на Закона за здравето, спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се
погасяват или придобиват права от частноправни субекти, за период от 2 месеца и 7 дни.
Спирането в наС.щата хипотеза настъпва ex lege, без да е необходим изричен акт на
съдебния изпълнител. Следователно, за периода от 13.03.2020г. до 20.05.2020г. погасителна
давност не е текла.
Следващите прекъсвания на давностния срок датират от 17.10.2023 г., 18.10.2023 г. и
20.10.2023 г. в резултат на извършени изпълнителни действия по новообразуваното изп. д. №
1969/2023г. по описа на ЧСИ С. П. /л. 51-56/. Предприетите изпълнителни действия се
основават на изрична молба, съдържаща искане за прилагане на тези погасителни способи, и
след изпълнение на предоставените указания за заплащане на авансови такси. Същите са
извършени в рамките на давностния срок, при това и без да се отчита периода от 2 месеца и
7 дни, в които погасителна давност не е текла.
В събраните по делото писмени доказателства не се съдържат данни след 20.10.2023 г.
да са искани изпълнителни действия или да са предприемани такива. Тук следва да се държи
сметка, че погасителната давност не тече, докато трае процесът по иска за оспорване на
вземането от длъжника - виж решение № 50017 от 27.03.2023 г. по гр. д. № 720/2022 г. на IV
г. о. и решение № 50105 от 15.06.2023 г. по гр. д. № 1589/2021 г. на IV г. о., решение № 257
от 30.04.2020 г. по гр. д. № 64/2019 г. на III г. о. Основанието за спиране по чл. 115, ал. 1, б.
"ж" ЗЗД не изисква други условия, като е без значение дали висящият процес е иницииран от
длъжника. Длъжникът може да се позове на давност, изтекла в хода на делото, но такъв
довод е винаги неоснователен, като предявеният отрицателен установителен иск за
вземането прекъсва погасителната давност, ако искът бъде отхвърлен. Ето защо и с
предявяването на исковата молба на 17.01.2024г. давността по отношение на процесните
вземания е спряла да тече.
Нещо повече, за прецизност на изложението следва да се отбележи, че в наС.щата
хипотеза с Определение № 27189 от 02.07.2024 г. на основание чл. 397, ал. 1, т. 3 ГПК съдът
е допуснал обезпечение на предявения отрицателен установителен иск чрез обезпечителна
мярка спиране на изпълнението по изп. д. № 1969/2023г. по описа на ЧСИ С. П.. Така
допуснатото обезпечение не само е основание за спиране на изпълнителното производство
по чл. 432, ал. 1, т. 1 ГПК, респективно двугодишния перемпционен срок – арг. чл. 61, ал. 1
15
ГПК, но и за спиране на давностния срок. Аргумент в тази насока може да бъде изведен от
основното ръководно начало, че погасителна давност не тече спрямо този, който не може да
действа, каквато обективна невъзможност е създадена с допуснатото обезпечение. Това
разрешение кореспондира и с възприетото в ТР № 2/26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС
разрешение, че ако кредиторът няма правна възможност да действа, то погасителна давност
не тече. В този смисъл, налице е и друго основание за спиране на давностния срок.
Поради гореизложените съображения, наС.щият състав намира, че взискателят е бил
активен в хода на изпълнителните производства, като направените искания за изпълнителни
способи и предприемането на такива прекъсват давността, независимо от това дали
перемпцията е настъпила и дали е образувано ново изпълнително дело, или не.
Приложимият давностен срок е прекъснат многократно /последно на 20.10.2023 г./, поради
което вземанията, обективирани в процесния изпълнителен лист, не са погасени по давност.
При това положение, предявеният отрицателен установителен иск се явява неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК право на разноски
възниква в полза на двамата ответници.
Ответникът „Финанс Лизинг“ ЕАД не претендира разноски, поради което такива не му
се следват.
Ответникът „Финанс Инфо Асистанс“ ЕООД е депозирал в установения срок списък по
чл. 80 ГПК, с който претендира заплащането на сумата от 1 276 лв. – разноски за адвокатско
възнаграждение. Представени са доказателства за тяхното извършване, поради което в полза
на „Финанс Инфо Асистанс“ ЕООД следва да бъде присъдената сумата от 1 276 лв.
Мотивиран от гореизложеното, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ВРЪЩА исковата молба на Г. В., ЕГН: **********, със съдебен адрес
************************************************************, срещу „Лизинг
Финанс“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Черни връх“ № 53, иск по чл. 439 ГПК за признаване за установено, че Г. В. не дължи на
„Лизинг Финанс“ ЕАД следните суми: 6 986,76 евро, представляваща остатък от дълг по
запис на заповед от 30.04.2008 г., ведно със законната лихва, считано от 18.01.2012г. до
окончателното плащане, сумата от 796,60 лева – разноски по гражданско дело, а именно:
273,30 лева – държавна такса и 523,30 лева – възнаграждение за адвокат, за които е издаден
изпълнителен лист от 24.01.2012 г. по гр.д. № 2689/2012 г. по описа на СРС, 38 с-в, въз
основа на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и запис на заповед от 30.04.2008г. като
недопустима и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. В., ЕГН: **********, със съдебен адрес
************************************************************, иск с правно
основание чл. 439 ГПК за признаване на установено спрямо „Финанс Инфо Асистанс“
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Врабча“ № 8,
че не дължи на „Финанс Инфо Асистанс“ ЕООД следните суми: сумата от 6 986,76 евро,
представляваща остатък от дълг по запис на заповед от 30.04.2008г., ведно със законната
лихва, считано от 18.01.2012г. до окончателното плащане, сумата от 796,60 лева – разноски
по гражданско дело, а именно: 273,30 лева – държавна такса и 523,30 лева – възнаграждение
за адвокат, за които суми е издаден изпълнителен лист от 24.01.2012 г. по ч.гр.д. №
2689/2012 г. по описа на СРС, 38 с-в, въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и
запис на заповед от 30.04.2008г., поради погасяване по давност.
16
ОСЪЖДА Г. В., ЕГН: **********, със съдебен адрес
************************************************************, да заплати на
„Финанс Инфо Асистанс“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, гр. София, ул. „Врабча“ № 8, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1 276 лв. –
разноски в наС.щото производство.
Решението в частта, с която производството е прекратено има характер на определение
и подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му
на ищеца, а в останалата подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
17