Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                          гр. Сливница, 29. 07. 2022 г.

    В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД – гр. Сливница, пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора година в състав:

       

     РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИАНА МАРКОВА

 

при секретаря Паулина Велкова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 186 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД от  В.А.П., починал в хода на производството и заместен от наследниците си С.В.Г. и С.В.П. срещу „ЗК Лев Инс“ АД  с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление  гр. София, бул. „Черни връх“ № 51 Д, с който се иска  ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 12 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и душевни страдания, ведно със законната лихва, считано от 30.04.2020 г. (съобразно разпоредбата на чл. 60, ал.3 ГПК).

Ищецът твърди, че на 09.05.2019 г. ответното дружество сключило с А.С.Д. договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, оформен със застрахователна полица, валидна от 09.05.2019 г. до 08.05.2020 г. за лек автомобил марка „Киа“, модел „К5“, с рег. № ......... На 22.12.2019 г. около 18,40 ч. автомобилът бил управляван от А.С.Д. с ЕГН **********, като се движел в гр. Божурище по бул. „Европа“. В района на  кръстовището с ул. „Н. Вапцаров“ управляваният от А.Д. автомобил реализирал ПТП, като блъснал преминаващия по сигнализирана с пътен знак пешеходна пътека ищец. Местопроизшествието било посетено от полицейски служители от ОДМВР – София, които съставили констативен протокол. Ищецът счита, че процесното ПТП е станало изцяло по вина на водача на лекия автомобил, който не е спазил правилата за движение по пътищата, а именно чл. 5, ал. 1, чл. 116, 119, ал. 1 от ЗДвП. Ищецът посочва, че след ПТП бил откаран с екип на бърза помощ в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, без ясен спомен за случилото се, с главоболие и замаяност. След извършени прегледи били установени следните травматични увреждания: мозъчно сътресение, контузия, подкожен хематом и разкъсно-контузна рана в дясно париетоокципитално на главата. Посочва, че възстановителният период продължил около 2-2,5 месеца. Получените травми му причинили затруднения при посрещане на битовите потребности и довели до промяна на ежедневието му в негативна насока, тъй като не можел да извършва ежедневните си дейности и да се грижи сам за себе си, като за целта му помагали неговите близки. През времето на възстановяване пострадалият изпитвал постоянни силни болки, замаяност, дискомфорт и неразположение, станал тревожен и неспокоен.

Ищецът счита, че на основание чл. 429 от КЗ застрахователят е длъжен да покрие в границите на определената в договора за ЗЗ „ГО“ сума отговорността на застрахования за причинени на трети лица имуществени и неимуществени вреди.

Ищецът изтъква, че е сезирал ответника с претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди на осн. чл. 429, ал.1 от КЗ в размер на 30 000 лв., но до момента на предявяване на иска застрахователното дружество не е взело отношение по предявената претенция. При тези съображения за ищеца е налице правен интерес от предявяване на иска за заплащане на сумата от 12 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, ведно със законната лихва, считано от датата на изтичане на законовоопределения 3-месечен срок за произнасяне от застрахователя. Претендира разноски.

В едномесечния срок по чл. 131 ГПК от получаване на исковата молба ответното дружество е депозирало писмен отговор, с който оспорва изцяло предявения иск  по основание и по размер, като счита същата за недължима и за прекомерна. Оспорва изложените в исковата молба твърдения. Оспорва наличието на елементи от състава на деликта - противоправност и вина на действията на водача и причинно-следствена връзка между действията на застрахования водач и настъпилия вредоносен резултат.

Ответникът оспорва, че единствено водачът на лекия автомобил с действията си е причинил настъпването на вредоносния резултат. Счита, че пострадалият умишлено се е поставил в ситуация с повишен риск, предприемайки пресичане на пътното платно на място, което не е предназначено за пресичане на пешеходци и не е съобразил преминаването на автомобила, като по този начин е осуетил възможността на водача да избегне предстоящия сблъсък. Ответникът моли, в случай че се установят оспорените от него обстоятелства, да се счита, че прави възражение за съпричиняване от страна на пострадалия пешеходец. Същият твърди, че пострадалият не е съобразил скоростта си на движение, проявил е самонадеяност и допускайки нарушение на чл. 113, 114 от ЗДвП, е допринесъл за причиняване на вредите, поради което обезщетението следва да се редуцира. Ответното дружество поддържа, че претенцията за неимуществени вреди е неоснователна и по размер. Оспорва тежестта на настъпилите травми, продължителността на оздравителния процес, възстановителния период и твърденията за негативни емоционални, и психологически последици, както и причинно-следствената им връзка с процесното събитие. Излага становище, че съгласно приложена епикриза пострадалият не е губил съзнание след настъпване на ПТП. Изтъква, че  ищецът е имал заболявания и увреждания, съществуващи преди ПТП. Счита, че претендираната сума е завишена и не отговаря на тежестта на вредите, а и няма да доведе до репариране на нематериалните вреди, каквото е изискването на закона. Ответникът твърди, че претендираната сума е недължима, поради самоувреждане на ищеца.

Ответното дружество оспорва изцяло акцесорната претенция за лихва като неоснователна по съображенията за неоснователност на главния иск. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, ако размерът му надвишава минималните размери.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

На 22.12.2019 г. около 18,40 ч. в гр. Божурище, по бул. „Европа“ в тъмната част на денонощието св. А.Д., който работел като таксиметров водач, управлявал лек автомобил марка „Киа“, модел „К5“, с рег. № ......... Управляваният от св. Д. автомобил се движел в гр. Божурище по бул. „Европа“ в посока към центъра на града със скорост от около 30 км./ч. В този момент в района на  кръстовището с ул. „Н. Вапцаров“ по  пешеходна пътека тип „зебра“, обозначена с пътен знак „Д 17“, пресичал В.П., който се придвижвал отляво надясно спрямо посоката на движение на таксиметровия автомобил. Тъй като пешеходецът бил към края на пешеходната пътека св. Д. не го възприел и реализирал ПТП като го блъснал с дясното странично огледало за обратно виждане в областта на дясното рамо. Св. Д. качил  пострадалия на задната седалка на управлявания от него автомобил и го закарал до поликлиниката в гр. Божурище, от където впоследствие бил транспортиран в УБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД където били установени следните травматични увреждания: контузия, подкожен хематом и разкъсно-контузна рана в дясно париетоокципитално на главата, обработена хирургично.  Местопроизшествието било посетено от полицейски служители от ОДМВР – София, които съставили констативен протокол.

 В разпита си св. А.С.Д. заявява, че на процесната дата е спрял  преди пешеходната пътека управлявания от него таксиметров автомобил, за да остави клиент, след което по молба на клиента е преместил автомобила напред и отново е спрял. Св. Д. обяснява, че точно преди да спре втория път, чул шум от удар в  предна дясна врата и през страничния прозорец видял черно петно. След това слязъл и установил, че на около 2 -3 метра зад колата лежи човек по гръб, вдигнал го, качил го на задната седалка и го закарал в поликлиниката в гр. Божурище, от където бил закаран с линейка в Пирогов. Впоследствие св. Д. посочва, че видял, че страничното дясно огледало е счупено. Св. Д. твърди, че и двата пъти, в които е спрял е било преди пешеходната пътека, по която е възприел, че пресичат хора.  Заявява, че не е забелязал човек на пътното платно или на тротоара в близост до автомобила и не знае от къде е дошъл пострадалият. Съдът кредитира показанията на св. Д. в частта, в която обяснява механизма на удара, тъй като в тази част те се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства и конкретно от  протоколът за оглед, констативния протокол и заключението на САТЕ. Настоящият съдебен състав не даде вяра на показанията на св. Д. в частта, в която посочва, че и двата пъти, в които е спрял автомобила това се е случило преди пешеходната пътека, тъй като в тази част показанията му се опровергават от описания в заключението на САТЕ механизъм на настъпване на ПТП и от другите писмени доказателства.

От заключението на съдебно-медицинската експертиза,  което не е оспорено от страните и съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че в резултат на инцидента ищецът е получил разкъсно-контузна рана съчетана с хематом на меките черепни обвивки в дясната теменно-тилна област на главата и мозъчно сътресение, които са му причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Тези травматични увреждания са в причинно – следствена връзка с процесното ПТП. Мекотъканните увреждания -  разкъсно-контузната рана и хематомът на меките черепни обвивки са причинили болки и страдания за период от около 20 дни, които са прогресивно намаляващ с интензитет. Следствие на  мозъчното сътресение е било налице главоболие, световъртеж и замаяност за период от около месец – месец и половина, засилващо се при гледане на телевизия и излагане на пряко слънцегреене. Според вещото лице по делото няма медицинска документация, в която да са отразени заболявания или травматични увреждания, които да са съществували преди процесното събитие. Наличието на травма на главата, изразяваща се в разкъсно-контузна рана тилнотеменно вдясно с подкожен хематом и мозъчното сътресение обясняват липсата на спомен за случилото се. Главоболие, замаяност и световъртеж са симптоми свързани с травмата и могат да се наблюдават за посочения по-горе период от около 1-1,5 месеца. За конкретната травма възрастта на пострадалия е оказала влияние върху продължителността на възстановителните процеси.

Според заключението на автотехническата експертиза мястото на удара е в дясната част на платното (в посока центъра на гр. Божурище), на бул. „Европа“ в района на кръстовището с ул.“Н. Вапцаров“, по широчина на платното за движение на около 2 м. вляво от десния край на платното за движение в тази посока и по дължина – на 3-4 метра след пътен знак „Д 17“. Наличната вертикална и хоризонтална маркировка на пътното платно представляват обособена зона за пешеходци в участъка където е настъпило произшествието. На място на произшествието има означена с пътни знаци и маркировка пешеходна пътека М 8.1 (тип „зебра“) широка 5 м. и с дължина ширината на пътното платно. Причините за настъпване на ПТП са неадекватните на пътната обстановка действия на водача на автомобила А.Д., който не е спрял преди пешеходната пътека и не е осигурил предимство на пресичащия по нея пешеходец. В участъка, в който е настъпило произшествието има улично осветление и няма ограничаващи видимостта препятствия и други фактори, които биха имали значение за видимостта на пешеходеца към автомобила и на водача на автомобила към пешеходеца. Последният е пресичал пътното платно по пешеходната пътека от левия тротоар, считано във възприетата посока, към отсрещния тротоар, движел се е бавно и в момента на удара е бил в движение и на 2-3 крачки от края на пешеходната пътека. Той е имал ограничена възможност да възприеме приближаващия се автомобил на разстояние 88 метра, тъй като е пресичал напречно на пътното платно с лице към отсрещния тротоар, с дясната си страна към посоката на приближаващия автомобил. Водачът е разполагал с 10.6 секунди време за реакция при движение на автомобила с 30 км./ч. При достигане на около 2 м. преди края на пешеходната пътека, лекият автомобил, който е преминал вляво от пешеходеца, го е ударил с дясното странично огледало за обратно виждане в областта на дясното рамо. Водачът на автомобила е разполагал с възможност аварийно да спре преди мястото на удара и да предотврати произшествието. Пешеходецът не е имал възможност да избегне удара и да предотврати произшествието. Съдът възприема като обективно и компетентно изготвено заключението на САТЕ, тъй като същото е ясно и обосновано и отговаря в пълнота на поставените въпроси.

Безспорно е по делото, а и от представената проверка за сключена застраховка „ГО“, че към 22.12.2019 г. МПС, марка „Киа“, модел „К5“, с рег. № ........ има активна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответното дружество със застрахователна полица, валидна от 09.05.2019 г. до 08.05.2020 г.

На 31.01.2020 г. ищецът е предявил пред „ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД претенция за изплащане на обезщетение в размер на 30 000 лева, по която няма произнасяне от страна на застрахователя.

Гореописаната фактическа обстановка съдът прие за установена от приетите по делото писмени доказателства: констативен протокол за ПТП от 22.12.2019 г., епикриза, проверка за сключена застраховка гражданска отговорност,  претенция за изплащане на обезщетение с вх. № 1468 от 31.01.2020 г., протокол за оглед на местопроизшествие от 22.12.2019 г. и фотоалбум, постановление на прокурор при РП – гр. Сливница от 10.09.2020 г.,  писмо от НББАЗ с изх. № 1-1969/22.08.2018 г. заключенията на СМЕ и САТЕ и показанията на св. А.Д..

С оглед на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ с договора за застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се реализира, чрез заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, а също и на лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане.

С разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на прекия причинител, като отговорността на застрахователя е функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност“, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

Наред с това, за да се ангажира отговорността на ответника, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД (деяние, вреди, противоправност, причинна връзка и вина), пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован за обезщетяване на причинените вреди, тъй като отговорността на застрахователя, е функционално обусловена от отговорността на застрахования деликвент и има вторичен характер - ответникът дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за репатрирането им. Вината се предполага - чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.

В условията на пълно и главно доказване се установява, че водачът на лекия автомобил св. А.Д. е реализирал виновно противоправно деяние, в причинна връзка с което са причинените неимуществени вреди на наследодателя на ищците - болки и страдания в резултат на физическо увреждане. За механизма на реализираното ПТП, деликвента, характерът на причинените травматични увреждания и причинно – следствената връзка между събитието и уврежданията, съдът възприема изцяло представените по делото документи, имащи характера на официални свидетелстващи документи, с обвързваща съда доказателствена сила, съгласно чл. 179 от ГПК относно установените обстоятелства - протокол за ПТП, протокол за оглед на местопроизшествие от 22.12.2019 г. и фотоалбум, постановление на прокурор при РП – гр. Сливница от 10.09.2020 г., както и заключенията на съдебно-автотехническата и медицинската експертизи. Т.е. установени са всички правопораждащи правото на ищеца юридически факти, представляващи елементи от фактическия състав на деликтната отговорност, съответно на отговорността на ответното застрахователно дружество. Не са ангажирани доказателства за наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца.

След като поведението на застрахования водач е виновно и противоправно, а вредите към трети лица са покрит риск по застраховката, съгласно чл.429, ал.1, т.1 КЗ,  застрахователят дължи плащане на застрахователно обезщетение за причинените от застрахования при него водач  неимуществени вреди. Следователно отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, на основание чл.432, ал.1 КЗ следва да бъде ангажирана, като предявеният иск за неимуществени вреди се явява доказан по основание.

В тази връзка следва да се отбележи, че доколкото искът с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД за обезщетение за неимуществени вреди е предявен приживе от ищеца В.А.П., който е починал в хода на процеса, няма пречка процесът да бъде продължен от неговите наследници, които с определение в о.с.з. от 07.06.2021 г. на основание чл.  227 от ГПК са конституирани на негово място. Такова искане би било недопустимо единствено, в случай че искът не е бил предявен приживе от починалия ищец, тъй като тогава наследниците могат да претендират обезщетение за неимуществени вреди само за собствените си болки и страдания, но не и за тези, претърпени от непосредствено увреденото лице.

Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде определено по справедливост съобразно чл. 52 ЗЗД. Понятието „справедливост“ по вложения от законодателя смисъл не е абстрактно, а обусловено от конкретни обективно съществуващи обстоятелства - начин на извършване на деликта, характер на увреждането, произтичащите от него физически и психологически последици за увредения, техния интензитет и продължителност, възраст и социално положение, които решаващият съд е длъжен не само формално да посочи, но и да ги прецени в тяхната съвкупност и при съобразяване общественото разбиране за справедливост на даден етап на развитие на обществото, което с оглед паричния характер на обезщетението, е детерминиран от икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, индиция за която са нормативно въведените лимити на застрахователно покритие, минимална работна заплата и установената в тази насока съдебна практика за сходни случаи. Следователно, за да удовлетвори въведения от законодателя критерий за справедливост по см. на чл. 52 ЗЗД, обезщетението за репариране на претърпените от непозволено увреждане морални вреди, трябва да е съответно съизмеримо с техния действителен размер, т. е. да е онзи своеобразен паричен еквивалент на конкретното неблагоприятно въздействие върху личността и начина на живот на пострадалия.

При определяне размера на обезщетението съдът съобразява причиненото телесно увреждане, както и изпитваните от ищеца физическа болка с постепенно затишие. Същевременно съдът взема предвид, че характерът на уврежданията е обусловил процес на възстановяване от около месец, месец и половина. Доказан е и механизма на процесното пътно-транспортно произшествие, според който към релевантния за спора момент пострадалият, като пешеходец, е пресичал пътното платно на обозначена с пътен знак „Д 17“ пешеходна пътека тип „зебра“.

Относно релевираното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, съдът намира, че доказателства в тази насока не са събрани по делото. При преценка на съпричиняването следва да се има предвид разрешението на ТР № 2/22.12.2016 г. на ОСНК на ВКС, т. 6, която е в смисъл, че въведените с разпоредбата на чл. 113 т. 1 от ЗДвП задължения и забраните по чл. 114 т. 1 и т. 2 от ЗДвП отпадат, когато се касае до определени категории пешеходци, които са посочени в разпоредбата на чл. 116 от ЗДвП, между които децата, слепите, сляпо глухите и престарелите хора. Закрилата на тези категории лица при пресичане на пешеходна пътека е всеобхватна и не се влияе от спецификата на правилата за пресичане по пешеходна пътека, валидни за останалите пешеходци. В тези случаи водачът не може да повдига възражение за съпричиняване, дори такива лица да не са съобразили приближаването му и да са пресекли внезапно пешеходната пътека.

Освен всичко друго пешеходецът не е имал задължението да сигнализира с ръка за пресичането си, защото вече се е намирал на пешеходната пътека. Водачът се е движил с позволена от закона скорост, но не е успял да забележи пешеходеца и да спре своевременно преди сблъсъка. Предвид мястото, където е станало произшествието, пред аптека и в населена част от града, той е бил длъжен да предвиди възникването на тази възможна опасност и да бъде максимално внимателен.

По тези съображения съдът намира, че не се доказа твърдяното от ответника по делото съпричиняване.

Така мотивиран и съобразявайки формираната съдебна практика по размера на присъжданите обезщетения с оглед конкретните наранявания и продължителността на възстановителния период, невъзможността за пълно отзвучаване на последиците от разкъсно-контузната рана и хематома на меките черепни обвивки и мозъчното сътресение, възрастта на пострадалия (който към датата на ПТП е бил на 81 г.) и стандарта на живот в страната и населеното място, съдът намира, че обезщетение в размер от 8 000 лева справедливо обезщетява претърпените от В.П. болки и страдания, като искът за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 12 000 лева следва да се отхвърли.

Съгласно нормата на чл. 496, ал.1 КЗ ответникът дължи законната лихва за забава върху размера на присъденото застрахователно обезщетение, считано от изтичане на тримесечния срок за произнасяне от застрахователя, а именно от 30.04.2020 г. (съобразно разпоредбата на чл. 60, ал.3 ГПК).

Доколкото ищецът е освободен от внасянето  държавна такса и разноски,  същите по чл. 77 ГПК трябва да се присъдят със съдебното решение.

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответното дружество следва да бъде осъдено заплати по сметка на РС – гр. Сливница ДТ по настоящото производство в размер на 320 лева, а на ищеца да заплати сумата от 133,33 лева за възнаграждения на вещо лице и сумата от 730 лева, представляваща следващото се на адв. Велчев възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА (определено съобразно  чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения) съобразно уважената част от иска. В тази връзка възражението на ответната страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на ответника следва да се присъдят разноски, съобразно отхвърлената част от предявения иск в размер на 540 лева, от които 180 лева депозити за призоваване на свидетели и за възнаграждения на вещи лица и 360 лева юрисконсултско възнаграждение (определено съгл. чл.25 от Наредба за заплащането на правната помощ) съобразно отхвърлената част от иска.

При тези съображения, съдът

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД  с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление  гр. София, бул. „Черни връх“ № 51 Д, представлявано от изпълнителните директори С.Н. А. и П. В. Д. чрез юрк. М., да заплати на С.В.Г., с ЕГН **********, с адрес ***, и С.В.П., с ЕГН **********, с адрес *** (като наследници на починалия в хода на производството ищец В.А.П.), представлявани от адв. Велчев от САК, сумата от 8 000,00 (осем хиляди) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени на наследодателя им В.П. в резултат на ПТП на 22.12.2019 г., реализирано от водача на лек автомобил марка „Киа“, модел „К5“, с рег. № ........, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.04.2020 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 12 000 лева.

ОСЪЖДА на основание чл. 77 ГПК „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД  с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление  гр. София, бул. „Черни връх“ № 51 Д, представлявано от изпълнителните директори С. Н. А. и П. В. Д. чрез юрк. М., да заплати по сметка на РС – гр. Сливница  сумата от 320 лева, представляваща държавна такса съобразно уважената част от иска.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД  с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление  гр. София, бул. „Черни връх“ № 51 Д, представлявано от изпълнителните директори С. Н. А. и П. В. Д. чрез юрк. М., да заплати на С.В.Г., с ЕГН **********, с адрес ***, и С.В.П., с ЕГН **********, с адрес ***, представлявани от адв. В. от САК, сумата от 133,33 лева, представляваща направените от ищците разноски съобразно уважената част от иска.

ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 от ЗА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД  с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление  гр. София, бул. „Черни връх“ № 51 Д, представлявано от изпълнителните директори С. Н. А. и П. В. Д. чрез юрк. М., да заплати на адв. А. В. от САК, сумата от 730 лева за оказана безплатно адвокатска помощ и съдействие на ищците в производството.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК С.В.Г., с ЕГН **********, с адрес ***, и С.В.П., с ЕГН **********, с адрес ***, представлявани от адв. Велчев от САК,  да заплатят на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД  с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление  гр. София, бул. „Черни връх“ № 51 Д, представлявано от изпълнителните директори С. Н. А. и П. В. Д. чрез юрк. М., сумата от 540 лева, представляваща направените от ответника разноски съобразно отхвърлената част от иска.

Решението подлежи на обжалване пред СОС в двуседмичен срок от получаването на съобщението от страните за постановяването му.

 

 

Районен съдия: