РЕШЕНИЕ
№ 135
гр. гр. Хасково, 02.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Иван Ст. Маринов
при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева
като разгледа докладваното от Иван Ст. Маринов Административно
наказателно дело № 20245640200286 по описа за 2024 година
Производството е на основание чл.59 и следв. от ЗАНН.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – Х. Г. Х. от *********, ЕГН ********** е
депозирал жалба против Наказателно Постановление № 23-1253-
002829/01.02.2024г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ в ОД-МВР-
Хасково, с което за това, че на 20.12.2023г. в 11:49 часа в гр.Хасково, по
бул."Г.С.Раковски" до ресторант „Пещите“ управлявал в посока към центъра
на града собствения си лек автомобил „********“ с рег.№ *******, като
водача отказва да бъде изпробван за наличие на наркотични вещества или
техните аналози с техническо средство „Дрегер Drug Test 5000“ с №ARPK-
0027, издаден е талон за мед. изследване №0158052, с което за виновното
нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.174,
ал.3, пр.2 от ЗДвП са му наложени административни наказания - „Глоба“ в
размер на 2000 (две хиляди) лева и „Лишаване от право да управлява МПС“
за срок от 24 месеца, а на основание Наредба N Iз-2539 на МВР са му отнети
общо 15 контролни точки.
Изложените в жалбата доводи могат да се определят като такива за
незаконосъобразност на наказателното постановление, допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, неустановеност на описаното
нарушение. Моли да бъде изцяло отменено издаденото наказателно
постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят- редовно призован, не се явява.
Неговият упълномощен процесуален представител се явява и поддържа
депозираната жалба, изтъква нарушени процесуалните правила, пледира за
1
отмяна на наказателното постановление, както и присъждане на направените
по делото разноски.
ОТВЕТНИКА по жалбата- Началник Сектор „Пътна полиция“ в ОД-
МВР-Хасково- редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
С оглед представените по делото доказателства и събраните в
съдебното заседание такива, съдът намира следното:
На 20.12.2023г. полицейските служители- Т. Я.- старши полицай в група
„Общинска полиция“ и Д. К.- полицай в група „Общинска полиция“,
изпълнявали служебните си задължения, когато със служебен автомобил
минавали по бул.“Г.С.Раковски“ в посока към центъра на града. В района до
ресторант „Пещите“ същите забелязали паркирани неправилно на пътното
платно автомобили. Спрели и започнали действия по санкционирането им.
Към 11,49ч. по време на извършваните от полицейските служители проверка,
зад спрелия служебен автомобил спрял друг автомобил- „********“ с рег.№
*******. Водачът му слязъл и се отправил към ресторанта. На въпроса на
полицейските служители защо спира там, при положение, че в момента се
извършва проверка и санкциониране за неправилно паркирани автомобили,
водачът отговорил арогантно и неадекватно. Това принудило полицейските
служители да извършат проверка и на този водач, като поискали съдействие и
от колегите си от РУ-МВР-Хасково. На място пристигнал Р. С. – младши
инспектор при С“ПП“в ОД-МВР-Хасково, който установил водача на
автомобила- настоящият жалбоподател Х. Г. Х. и поради неадекватното
поведение на последния го изпробвал за евентуална употреба на алкохол с
техническо средство. Пробата била отрицателна, като поради поведението на
водача Х., който започнал да дърпа кочана с фишовете от полицейски
служител при опит да му състави такъв, неадекватни въпроси към
полицейските служители, същият бил отведен в сградата на РУ-Хасково. Там
на водачът Х. било обяснено, че ще му бъде направен тест за евентуална
употреба и наличие на наркотични вещества в кръвта, като за целта щяло да
бъде използвано техническо средство „Дрегер Drug Test 5000“ с №ARPK-
0027. Било му обяснено също какво следва да прави, за да се получи валиден
резултат. При първият опит за извършване на проба, водачът Х. изкарал теста
от устата си и счупил накрайника с ръце. Полицейските служители му
обяснили, че трябва да задържи по-дълго този накрайник от техническото
средство в устата си и че трябва да изпълнява указанията им, като заредили
нов накрайник за повторна проба. При повторната проба, водачът Х. започнал
да вади често накрайника от устата си, въпреки указанията на полицейските
служители, че не трябва да го изважда, защото били необходими няколко
минути, за да е валидна пробата. В крайна сметка и този опит се оказал
невалиден.
Полицейските служители възприели тези действия като отказ да бъде тестван
водачът Х. за евентуална употреба или наличие на наркотични вещества в
организма му, като му издали талон за медицинско изследване №0158052.
Наред с това му съставили АУАН №962655, подписан без възражения от
водача.
Въз основа на така съставения акт било издадено и предметното на делото
наказателно постановление наказателно Постановление № 23-1253-
002829/01.02.2024г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ в ОД-МВР-
Хасково, с което на Х. Г. Х. за извършено на 20.12.2023г. в гр.Хасково
2
виновно нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП, на основание чл.53 от ЗАНН и
чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП са му наложени административни наказания -
„Глоба“ в размер на 2000 (две хиляди) лева и „Лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 24 месеца, а на основание Наредба N Iз-2539 на
МВР са му отнети общо 15 контролни точки.
Постановлението било връчено на жалбоподателя на 26.03.2024г.-
видно от неразделна разписка към него, а жалбата против постановлението е
подадена до съда на 01.04.2024г. –видно от поставеният входящ номер- т.е. в
законоустановения 14-дневен срок.
Горните факти се потвърждават изцяло от събраните по делото писмени и
гласни доказателства, АУАН №962655 от 20.12.2023г., Наказателно
постановление № 23-1253-002829/01.02.2024г. на Началник Сектор „Пътна
полиция“ в ОД-МВР-Хасково, показанията на актосъставителя Р. С., на
свидетелите по установяване на нарушението и по съставянето на акта Т. Я. и
Д. К., които са кредитирани от съда по начин, описан по-долу, както и от
останалите– приложени по административно-наказателната преписка и
приети като доказателства по делото документи.
Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН. Подадена е жалба от
лице, на което по реда на ЗАНН е наложена санкция за деяние, третирано като
нарушение от ЗАНН, против издаденото наказателно постановление е
подадена жалба пред компетентен за това съд, спазени са общите и специални
изисквания на ЗАНН и НПК в тази насока, предвид което съдът разгледа
жалбата по същество.
Проверявайки по отделно съответствието на процесуалните предпоставки при
издаване на обжалваното постановление и законосъобразността и
обосноваността на наложеното наказание, в съответствие с материалните
норми, съдът намира:
- При съставяне на акт за установяване на административно нарушение
АУАН №962655 от 20.12.2023г, като цяло са спазени изискванията на чл.42
от ЗАНН.
Съществено в случая е да се отбележи, че при съставянето на акта за
установяване на административно нарушение е описано правилно
извършеното от водача нарушение, като описанието на установеното
нарушение е достатъчно ясно и разбираемо.
Показанията на разпитаните по делото свидетели- полицейски служители, са
категорични относно правно-релевантните факти по случая- а именно къде и
кой е управлявал автомобила, реакциите на водача и че същият на два пъти е
предприел действия, с които е осуетил извършването на валидна проба за
евентуална употреба на наркотични вещества. Следва да се отбележи, че тези
свидетели освен в рамките на служебните си правомощия, са изпълнявали и
служебните си задължения. Заявяват, че на жалб.Х. са били разяснени
процедурите за тестване за употреба на наркотични вещества, които очевидно
са били възприети, но въпреки това водачът Х. на два пъти не е изпълнил
техните указания и по този начин е осуетил даването на валиден тест.
Съдът кредитира тези показания като обективни и непротиворечиви, като
дадени от лица, които са възприели обстоятелствата в рамките на служебните
си правомощия и компетенции и чието внимание е било насочено в тази
насока. В случая не се откриват данни, водещи до извод за преднамереност
3
или недоброжелателност от страна на полицейските служители или други
мотиви, които да принудят същите да възпроизведат обстановка, която не са
възприели.
В показанията си, свидетелите полицейски служители заявяват, че жалб.Х. Х.
ги придружил до полицейското управление, като в присъствието на тези
полицейски служители, на Х. е било предложено техническо средство
„Дрегер Drug Test 5000“ с №ARPK- 0027.
Свидетелите са категорични, че жалб.Х. не е изпълнявал указанията им и не е
задържал нужното време накрайника на техническото средство в устата си,
като единият път е изкарал и счупил накрайника с ръце, а следващият път
често е изкарвал новият накрайник от устата си и по този начин е осуетил
пробата. Видно от техните показания, пробата е била невалидна съобразно
показаното от уреда.
По този начин същите правилно са възприели, че водачът Х. отказва да му
бъде извършена проверка за употреба и наличие на наркотични вещества в
организма му. В Наредба №1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози, са уредени действията, правата и задълженията
на водачи, контролни органи и изследващи лаборатории, свързани с пробите
за употреба на алкохол и наркотични вещества. В разпоредбата на чл.2., ал.1
от Наредбата е описано: „При извършване на проверка за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози проверяваното лице е длъжно да изпълнява
точно дадените му от контролните органи по Закона за движението по
пътищата разпореждания и указания, освен ако те налагат извършването
на очевидно за лицето престъпление или друго нарушение на нормативен
акт или застрашават неговите или на други лица живот или здраве.“.
В ал.2 на същия текст е посочено: „Неизпълнението на задължението по ал.
1, с което се възпрепятства извършването на проверката, се приема за
отказ на лицето да му бъде извършена такава.“.
В случая е налице именно неизпълнение на задълженията на водача Х.,
доколкото същия не е изпълнил точно дадените му указания от контролните
органи, осуетил е вземането на валидна проба за евентуално наличие на
наркотични вещества в организма му, което е принудило полицейските
служители да поставят нов накрайник и още веднъж даване на подробни
указания. Въпреки дадените такива и изрично посочване, че не следва да вади
накрайника на техническото средство от устата си, водачът Х. започнал често
да го изважда, като по този начин отново се получила недействителна проба.
Тези му действия попадат изцяло в хипотезата на неизпълнение на дадените
му от полицейските служители указания. Не са налице данни, че
полицейските служители са дали указания, които налагат извършването на
очевидно за лицето престъпление или друго нарушение на нормативен акт
или застрашават неговите или на други лица живот или здраве. Напротив,
видно от показанията на разпитаните свидетели, указанията им са били
свързани с правилното процедиране с техническото средство, за да може да
се достигне до валидна проба.
В продължение на възприетия от тях отказ на водача да бъде изпробван, са
издали талон за медицинско изследване, в който талон водачът може да
опише приема или не приема показанията на техническото средство и пред
4
когото стои възможността в предоставения срок да отиде до указаното му
медицинско заведение, за да даде кръв за изследване. Видно от представения
талон за медицинско изследване, водачът Х. е подписал издаденият му талон,
в който е описано, че отказва да бъде тестван с техническо средство.
Последващите действия на полицейските служители се продиктуват
единствено от поведението на водача, на който е връчен талона за
медицинско изследване. Ако водачът не се е явил в МБАЛ-Хасково,
съответно не последва вземане на кръвна проба, както в случая станало. Това
е и отбелязано изрично в издаденото наказателно постановление- а именно, че
не е взета кръвна проба и наказанието се налага заради отказа на водача да
бъде тестват за евентуална употреба и наличие на наркотични вещества с
техническото средство, описано в АУАН.
Следва да се отбележи, че това е една възможност за всеки един водач- да
бъде тестван с техническо средство, като е предвидена възможност да откаже
такъв тест, като е налице и възможността да даде кръв за изследване. Липсва
задължение водачът да предприема каквито и да било действия, но
недаването на кръвна проба или отказът да бъде тестван с техническо
средство законодателят е обвързал с ангажиране на административно-
наказателната отговорност на водача. В случая не се установи да има
нарушения в процедурата по тестване на водача за употреба на наркотични
вещества- не се спори, че същият е осуетил на два пъти получаването на
валидна проба, което законодателят е приравнил на отказ за тест с техническо
средство.
Видно от събраните по делото доказателства, единствено служителите на
Сектор „Пътна полиция“ разполагат с техническо средство за евентуална
употреба на наркотични вещества и на алкохол от водачите на МПС, като при
спиране на водач за проверка от полицейски служители от други служби,
същите няма как да проверят водача при съмнения, доколкото не разполагат с
необходимото техническо средство. Това, че отказът е произнесен и
документиран в сградата на полицейското управление в града, а не на мястото
на спиране за проверка, по никакъв начин не рефлектира върху правата на
нарушителя, нито го обърква по начин, водещ до невъзможност за разбиране
на вмененото му като извършено адм.нарушение. Самата процедура е
проведена правилно и законосъобразно, спазени са били всички права на
водача на МПС, същият не е бил поставен в невъзможност да упражни
правата си, издаден му е бил талон за медицинско изследване, подписал е
същия, не се възползвал от предоставената му възможност да даде кръв за
изследване. Средството, с което полицейските служители са извършили двата
опита за изследване, е описано. И както бе отбелязано по-горе, водачът няма
безусловно задължение да се подложи на тест с техническо средство или чрез
кръвна проба, но този му отказ законодателят е обвързал с осъществяване
състав на административно нарушение.
Без значение са причините, поради които водачът отказва да му бъде
извършена проверка- същите могат да са от най-различно естество, но
разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП не предвижда изключения или
зависимости от различни обстоятелства.
Във връчения преди издаването на талона за изследване АУАН
недвусмислено е описано, че водачът отказва тестване за употреба на
наркотични вещества и техни аналози. Поради което и Съдът намира
проведеното административно-наказателно производство по отношение
5
нарушението на чл.174, ал.3 от ЗДвП, за законосъобразно и правилно
проведено, без да се установяват съществени нарушения на материалния или
процесуалния закон или засягащи правото на защита на жалбоподателя.
Правилно фактическата обстановка е била отнесена именно към състава на
административното нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП- съставляваща както
материалния състав на нарушението, така и санкционната норма. Самия текст
на нарушението и санкцията предвижда адм.наказание за водач на моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в
кръвта му и/или наркотични вещества или техни аналози. Предвиденото
наказание за така описаното нарушение е лишаване от право да управлява
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две
години и глоба 2000лв. Каквито наказания е определил и адм.-наказващия
орган.
Нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП е с две форми на изпълнителното
деяние: 1) отказ на водача да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества и 2)
неизпълнение от страна на водача на предписанието за медицинско
изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Едно лице може да
осъществи при условията на реална съвкупност и двете форми на
изпълнителното деяние, съответно да извърши две отделни административни
нарушения. От диспозицията на цитираната правна норма следва еднозначен
извод, че всеки отказ на водача да бъде тестван с техническо средство
съставлява административно нарушение, ако на лицето в този случай бъде
издадено и не изпълни предписание за медицинско изследване, то при
условията на реална съвкупност ще извърши и второ административно
нарушение. В НП е цитирана и възпроизведена санкционната част на нормата
на чл.174, ал.3 от ЗДвП, включително и хипотезата на неизпълнение на
предписанието за извършване на медицинско изследване концентрацията на
наркотични вещества в кръвта. Но също така е и описано, че не е взета кръвна
проба и наказанието се налага за отказ на водача да бъде тестван за употреба
на наркотични вещества с техническото средство, описано в АУАН. С това
допълнение в описанието не е налице неяснота в какво се изразява вмененото
на лицето нарушение, а именно отказ да бъде тестван водача на МПС с
техническо средство за установяване на употребата на наркотици. Двете
хипотези на чл.174, ал.3 от ЗДвП - отказът да бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на наркотици и отказът да
бъде дадена кръвна проба са дадени алтернативно, а не кумулативно, поради
което след като е установено от наказващия орган наличието на една от тях,
ще е налице основание за прилагането на чл.174, ал.3 от ЗДвП и за
наказването на водача по този текст. Поради което и пояснението от адм.-
наказващият орган, че наказанието се налага на основание чл.174, ал.3, пр.2
от ЗДвП, не опорочава проведената адм.-наказателна процедура.
Правилно установената фактическа обстановка е отнесена към нарушената
материална норма, а от там- правилно са отнесени към сънкционната такава-
по чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП.
С оглед гореизложеното съдът намира, че при съставянето на АУАН и
издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени
6
нарушения на процесуалните правила от страна на
административнонаказващия орган, които да са довели до ограничаване
правото на защита на наказаното лице.
Като цяло при издаването на обжалваното наказателно постановление
са спазени процесуалните правила, като правилно е приложен и материалния
закон, при ясно установена фактическа обстановка. В случая
административно-наказващият орган няма възможност за определяне на
различен размер на наказанията за констатираните нарушения, тъй като
описаните такива са с фиксирани стойности и няма възможност за тяхната
промяна.
Ето защо, съдът намира, че НП следва да бъде потвърдено изцяло- като
законосъобразно и обосновано.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 23-1253-
002829/01.02.2024г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ в ОД-МВР-
Хасково, с което на Х. Г. Х. от *********, ЕГН ********** за това, че на
20.12.2023г. в 11:49 часа в гр.Хасково, по бул."Г.С.Раковски" до ресторант
„Пещите“ управлявал в посока към центъра на града собствения си лек
автомобил „********“ с рег.№ *******, като водача отказва да бъде
изпробван за наличие на наркотични вещества или техните аналози с
техническо средство „Дрегер Drug Test 5000“ с №ARPK- 0027, издаден е
талон за мед. изследване №0158052, с което за виновното нарушение на
чл.174, ал.3 от ЗДвП, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.174, ал.3, пр.2 от
ЗДвП са му наложени административни наказания - „Глоба“ в размер на 2000
(две хиляди) лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24
месеца, а на основание Наредба N Iз-2539 на МВР са му отнети общо 15
контролни точки – като законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - Хасково в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е обявено.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар: Ц.С.
7