РЕШЕНИЕ
№ 954
гр. София, 18.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:И. М.
при участието на секретаря М. М.
в присъствието на прокурора Ж. А. М.
като разгледа докладваното от И. М. Частно наказателно дело №
20221110203009 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.156 и сл.от ЗЗ.
Постъпило е Искане от ЦПЗ – София ЕООД, с което се предлага по
отношение на лицето ЕЛВ. ЦВ. ИВ. от гр.................., с ЕГН: ********** за
бъде постановено от съда настаняване на задължително лечение. Посочва се,
че моментното състояние на лицето обуславя риск същото да извърши
престъпление, с което да застраши живота и здравето си и/или на околните.
В съдебно заседание прокурорът поддържа искането и моли същото да
бъде уважено. Намира, че от събраните по делото гласни и писмени
доказателства безспорно се доказва, че моментното психическо състояние на
лицето изисква неговото настаняване на задължително лечение. В заключение
предлага съда да постанови решение, с което да настани за лечение лицето на
задължително лечение.
Лицето, чието настаняване се иска, не се явява. Служебният му
защитник пледира, че с оглед събраните доказателства и заключението на
вещото лице, следва да бъде постановено задължителното му лечение по
параметрите, предложени в експертизата.
1
Съдът, като се запозна с искането, събраните по делото доказателства и
становищата на страните, намира за установено следното:
Депозирано е искане за настаняване на задължително лечение спрямо
ЕЛВ. ЦВ. ИВ.. Като причината се изтъква нейното моментно здравословно
състояние, обусловило временното й настаняване в ЦПЗ.
В съдебно заседание лицето отговаря неадекватно на поставените му
въпроси.
Разпитано в съдебно заседание, вещото лице заявява, че
освидетевствената страда от психическо заболяване ,,параноидна
шизофрения“ и моментното й състояние я прави опасна за нея и околните.
Също така е налице прекъснат лечебен процес, както и данни за употреба на
наркотични вещества. Като писмени доказателства са приложени експертно
становище, фиш за спешна медицинска помощ от 08.03.2022г., както и
документи по пр.пр.№ 69/2022г. по описа на РПЕ, от които е видно, че
освидетелствената страда от заболяване, съчетано с употреба на наркотични
вещества, които обуславят агресивно поведение, опасно за живо а и здравето
на нея и нейните близки. Видно от заключението на вещото лице по
изготвената СПЕ е, че освен психическото заболяване, освидетелствената
употребява и ПАВ, които допълнително обострят нейното състояние.
Състоянието й е било частично овладяно.
Съдът кредитира показанията на вещото лице, както и заключението по
изготвената СПЕ.
Настаняването на едно лице за принудително задължително лечение се
обуславя от кумулативното наличие на две предпоставки, условно обозначени
като „медицински” и „социален” критерии. Първата от тях предполага да се
установи наличието на заболяване по смисъла на чл. 146, ал. 1, т. 1 и/или т. 2
от ЗЗ в освидетелстваното лице.
От заключението на вещото лице се установява, че лицето Е.И. страда
от психическо заболяване, обуславящо нейното задължително лечение.
Диагнозата е за заболяване, фигуриращо в кръга на ревизираните в чл.
146 от ЗЗ, поради което и принудителното лечение, е допустимо.
Видно от събраните по делото гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства е, че е налице и второто кумулативно изискване на
2
чл. 155 от ЗЗ, а именно - с поведението си Е.И. представлява опасност за себе
си, близките и околните, тъй като причината за нейното настаняване е
агресивното й поведение. В този смисъл е налице реална опасност на същия
да извърши престъпление.
По отношение на формата на лечение, срока и психиатричното
заведение съдът се солидаризира със заключението на вещото лице.
Предвид моментното състояние на лицето съдът намира, че
определеният за неговото лечение срок следва да бъде предложения от
вещото лице, а именно два месеца в стационарна форма в ДПБ ,,Свети Иван
Рилски“.
С оглед приетото заключение по експертизата съдът намира, че не
следва да се спира изпълнението на решението, независимо от
обстоятелството дали същото ще бъде обжалвано.
Според заключението на вещото лице, лицето Е.И. не е в състояние да
изразява информирано съгласие за лечението си. Поради тази причина такова
следва да се дава от нейния баща Ц. И..
Разноските по делото в размер на 240,00 лева, представляващи
възнаграждение за вещо лице за явяване и изготвяне на съдебно -
психиатричната експертиза, следва да останат в полза на държавата.
Воден от горното и на основание чл. 162, ал.2 от ЗЗ, съдът
РЕШИ:
НАСТАНЯВА лицето ЕЛВ. ЦВ. ИВ. живуща в гр.............., Област
..................., ул.,,Д. Г.“ № ......., с ЕГН: ********** на задължително лечение за
срок от ДВА МЕСЕЦА в стационарна форма в ДПБ ,,Свети Иван Рилски“.
ДОПУСКА предварително изпълнение на настоящото решение.
ПРИЕМА липса у лицето ЕЛВ. ЦВ. ИВ. живуща в гр.............., Област
..........., ул.,,Д. Г.“ № .... с ЕГН: ********** да изразява информирано съгласие
за лечението си.
ОПРЕДЕЛЯ да дава информирано съгласие за лечението на Е.И.
нейния баща Ц. И..
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл. 165, ал. 1от ЗЗ, сумата в размер на
3
240,00 лева, представляваща направени разноски за явяване на вещо лице в
съдебно заседание и изготвяне на съдебно - психиатрична експертиза, да
останат за сметка на държавата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 7 – дневен срок
от днес пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4