Решение по дело №15278/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 402
Дата: 22 януари 2024 г.
Съдия: Иван Георгиев Киримов
Дело: 20231110215278
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 ноември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 402
гр. София, 22.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 115-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:ИВАН Г. КИРИМОВ
при участието на секретаря ГАЛИНА Г. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. КИРИМОВ Административно
наказателно дело № 20231110215278 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Х. Й. П., ЕГН **********, срещу Наказателно
постановление № 23-4332-022536/03.10.2023 г., издадено от Началник сектор
към ОПП – СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 182, ал. 1, т. 6
от ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 800 лева
и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 3 месеца за извършено
административно нарушение по чл. 21, ал. 2 ЗДвП.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност и неправилност
на атакувания акт, поради което се претендира неговата отмяна. Сочи се, че
АУАН и НП са съставени единствено въз основа на показанията на АТСС,
което според жалбоподателя не може да отчита вярно скорост, а в същото
време автомобилът, който е управлявал не се е движил самостоятелно по
пътя, а са се движили и други автомобили. Претендира се и липса на
компетентност на издателя на АУАН и НП.
В съдебното заседание жалбоподателят, не се представлява.
В хода на съдебното производство въззиваемата страна не изпраща свой
процесуален представител и не взема становище по депозираната жалба.
Софийски районен съд намира, че жалбата е процесуално допустима,
доколкото е подадена в законоустановения срок от процесуално
легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
След като обсъди доводите в жалбата‚ в контекста на събраните по делото
доказателства и след като в съответствие с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН, вр.
1
чл. 314 НПК съдът провери изцяло правилността на атакуваното наказателно
постановление, констатира, че са налице основания за потвърждаването му.
Съображенията на съда за това са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната
фактическа обстановка:
На 17.08.2023 г., в 21.20 часа, в гр. София по бул. "Цариградско шосе", с
посока на движение от ул. „Павел Красов“ към бул. „Александър Малинов“,
жалбоподателят Х. П. управлявал собствения си лек автомобил „БМВ 530д“, с
рег. № като срещу № 163 се движил със скорост от 143 км/ч /измерена 148
км/ч. приспадната толеранс от 3 % в полза на водача/ при разрешена
максимална скорост на движение, въведена с пътен знак В-26 от 80 км/ч.
Нарушението било установено чрез техническо средство "CORDON M2" №
1197, записващо и заснемащо точен час, дата, регистрационен номер на МПС
и скорост. Системата за видеоконтрол е вписана под № В-46 в Регистъра на
одобрените за използване типове средства за измерване, като е одобрена и
вписана в списъка на 06.07.2018 г. със срок на валидност на одобрението до
13.06.2027 г. Видно от приетия по делото протокол от последваща проверка
№ 022-СГ-ИСИС/14.03.2023 г. системата за видеоконтрол е преминала
последваща периодична проверка на 14.03.2023 г. със срок на валидност на
проверката до 15.03.2024 г., като към датата на заснемане на нарушението –
17.08.2023 г., е отговаряла на метрологичните изисквания съобразно
нормативните стандарти.
На 11.09.2023 г. в ОПП-СДВР се явил собственикът на заснетия
автомобил Х. Й. П., който писмено декларирал, лично той е управлявал
процесното МПС на 17.08.2023 г., около 21.20 часа.
Въз основа на събраните доказателства, св. М. Б. П. съставил АУАН
Серия АД с бл. № 069156/11.09.2023 г. срещу Х. Й. П. за извършено
административно нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. АУАН бил връчен
лично на жалбоподателя на 11.09.2023 г., който го подписал без възражения.
Такива не постъпили и в допълнително предоставения срок.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено наказателно
постановление № 23-4332-022536/03.10.2023 г., издадено от Началник сектор
към ОПП – СДВР, с което на жалбоподателя са наложени административни
наказания "глоба" в размер на 800 лева, "лишаване от право да управлява
МПС" за срок от 3 месеца за описаното в АУАН нарушение.
Наказателното постановление било връчено лично на жалбоподателя на
11.10.2023 г., който в законоустановения срок депозирал жалба срещу
последното, която инициирала настоящото производство.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен
начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а
именно: показанията на св. М. П.; Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № В-46 от 06.07.2018 г.; Протокол № 022 – СГ – ИСИС/14.03.2023
г. от проверка на мобилна система за видеоконтрол „Cordon M2” № MD 1197;
Протокол рег. № 4332р-48035/17.08.2023 г., снимков материал за АТСС и
МПС, ежедневна форма на отчет, справка картон на водача, заповед № 513з-
2
10274/07.07.2020 г. на директор на СДВР, заповед № 8121К-13318/23.10.2019
г. на министъра на вътрешните работи, заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на
министъра на вътрешните работи, декларация по чл. 188 от ЗДвП, справка и
копие от скица от СО.
Настоящият съдебен състав счита, че изложената в процесния АУАН и
обжалваното НП фактическа обстановка е безспорно доказана от събраните
по делото доказателства, приобщени от съда към доказателствената
съвкупност по делото. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля М.
П., от които се установява, че последният е съставил АУАН на базата на
попълнената декларация по чл. 188 ЗДвП от Х. П.. Свидетелят Христов има
конкретни спомени от случая, поради което съдът се довери на изложеното от
него, доколкото изложеното кореспондира на останалия доказателствен
материал.
Видно от представената от СО справка и скица към нея, скоростта на
движение в процесния участък към 17.08.2023 г. е била ограничена на 80
км/ч, с въведен пътен знак В-26.
Съдът кредитира и приложените по делото писмени доказателства,
приобщени от съда на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК.
От приложената справка от Български институт по метрология, ведно с
писмените доказателства към нея, се установява, че процесната мобилна
система за видеоконтрол, с която е констатирано и заснето процесното
нарушение, е одобрена и отговаря на нормативните изисквания. От Протокол
за проверка № 022 – СГ – ИСИС/14.03.2023 г. на Главна Дирекция „Мерки и
Измервателни Уреди“, отдел „Изпитване на средства за измерване и софтуер“
към БАН се установява, че към датата на заснемане на процесното нарушение
– 17.08.2023 г., системата за видеоконтрол и радарната система-скоростомер
към нея са преминали последваща периодична проверка на 14.03.2023 г. (със
срок на валидност 1 година), като е отговаряла на метрологичните
изисквания. При така установеното съдът намира, че са събрани категорични
доказателства относно техническата годност на използваното АТСС към
датата на извършване на нарушението.
Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП "Изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния
час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени
средства в административнонаказателния процес". С оглед на изложеното,
съдът кредитира изцяло приложения по делото снимков материал като годно
веществено доказателствено средство. От същото се установява какво е било
ограничението на скоростта на процесното място, видът, марката и
регистрационният номер на управлявания автомобил, както и измерената
скорост на движение – 148 км/ч, при ограничение от 80 км/ч в рамките на
процесното място, при въведен пътен знак В-26. Действително, в
наказателното постановление е посочена скорост на движение на МПС от 143
км/ч, докато в снимковия материал е отразена скорост от 148 км/ч. От
приложения Протокол за проверка № 022-СГ-ИСИС/14.03.2023 г. на Главна
3
Дирекция „Мерки и Измервателни Уреди“, отдел „Изпитване на средства за
измерване и софтуер“ към БАН се установява, че допустимата грешка при
измерване на скоростта с процесната система за видеоконтрол е +/- 3 км/ч при
скорост до 100 км/ч и +/3 % при скорост над 100 км/ч. В конкретния случай
от приложените веществени доказателства е видно, че измерената скорост на
заснетия автомобил е 148 км/ч. Тоест, след приспадане на допустимата
грешка от 3 % от измерената скорост от 143 км/ч като толеранс в полза на
нарушителя, в наказателното постановление законосъобразно е отразено, че
действителната скорост на управление е била 143 км/ч, което е с 63 км/ч над
максимално допустимата в конкретния пътен участък от 80 км/ч.
Спазени са и изискванията на чл. 10, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата, като е изготвен протокол за използване на АТСС и снимка на
разположението на последното.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав намира от правна страна следното:
При проверка процесуалната законосъобразност на атакуваното НП съдът
счита, че последното, както и процесният АУАН, са издадени от материално
компетентни лица по смисъла на закона, видно от заповед № 513з-
10274/07.07.2020 г. на директор на СДВР, заповед № 8121К-13318/23.10.2019
г. на министъра на вътрешните работи, заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на
министъра на вътрешните работи, поради което оплакванията на
жалбоподателя в тази насока са неоснователни. АУАН и НП са издадени
съобразно предвидените в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН
давностни срокове. АУАН и НП съдържат всички реквизити, посочени в
разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН, поради което обжалваното НП и
АУАН са съобразени с изискванията на процесуалния закон. АУАН е
съставен на основание чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, в присъствието на
жалбоподателя.
По делото безспорно се установи, че е нарушена разпоредбата на чл. 21,
ал. 2 от ЗДвП, доколкото на 17.08.2023 г., в 21.20 часа, в гр. София по бул.
"Цариградско шосе", с посока на движение от ул. „Павел Красов“ към бул.
„Александър Малинов“, Х. П. управлявал собствения си лек автомобил „БМВ
530Д“, с рег. № , като срещу № 163 се движил със скорост от 143 км/ч
/измерена 148 км/ч. приспадната толеранс от 3 % в полза на водача“ при
разрешена максимална скорост на движение, въведена с пътен знак В-26 от
80 км/ч. Нарушението било установено чрез техническо средство "CORDON
M2" № 1197, записващо и заснемащо точен час, дата, регистрационен номер
на МПС и скорост.
Видно от материалите по делото административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание чл. 188, ал. 1 от
ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба „Собственикът или този, на когото е
предоставено МПС, отговаря за извършеното с него нарушение.“ В
конкретния случай жалбоподателят се явява собственик на процесното МПС,
4
а в същото време съгласно посоченото от него в декларацията е управлявал и
същото на процесното място и дата. Неоснователни са претенциите на
жалбоподателя, че чрез заснемането с АТСС не се доказвало безспорно, че
именно той е управлявал с посочената скорост, понеже с него се движили и
други автомобили, тъй като както беше посочено по-горе съответното АТСС
е преминало необходимите проверка, а още повече видно от самия снимков
материал е, че именно заснет с посочената скорост е автомобилът на
жалбоподателя, като в този момент в непосредствена близост не се намират
други МПС.
Нарушението е извършено при форма на вина пряк умисъл, доколкото
жалбоподателят е съзнавал общественоопасните последици на деянието си,
искал и е целял тяхното настъпване, избирайки скорост за движение над
допустимата.
По отношение на приложената санкционна норма, съдът счита същата за
правилно определена, като на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП
редакцията й към датата на извършване на нарушението/, наказващият орган е
наложил наказание глоба в размер на 800 лева, за установеното превишение
на скоростта от над 50 км/ч, /в случая превишението е 63 км/ч, отчетено след
приспадане на толеранст от 3% в полза на водача от засечената скорост/, на
разрешената скорост в населено място, ограничена до 80 км/ч с поставен
пътен знак В-26, съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. Налице е
абсолютно определена санкция, в която предвиденото наказание е точно
фиксирано по вид и размер, съобразно отчетената скорост.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-
4332-022536/03.10.2023 г., издадено от Началник сектор към ОПП – СДВР, с
което на Х. Й. П, ЕГН ********** на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 800 лева и
"лишаване от право да управлява МПС" за срок от 3 месеца за извършено
административно нарушение по чл. 21, ал. 2 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5