Р Е
Ш Е Н
И Е № 12
гр.Габрово,29.01.2018г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Габровски
окръжен
съд в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Г. КОСЕВА
при
секретаря Б. Бобчева, с участие на прокурора............., като разгледа
докладваното от съдия Косева гр.д.№45 по описа за 2017 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Правното
основание на предявеният иск за обявяване на недействителността на договор за
покупко-продажба, сключен между ответниците, е чл. 216, ал.1, т.4 от ДОПК.
Ищецът ТД на НАП- В. Търново твърди в исковата молба, че
в ТД на НАП гр. Велико Търново, ИРМ - гр. Габрово, е образувано изпълнително
производство №*********/2016г. по реда на ДОПК, срещу "В." ЕООД, ЕИК
*********, адрес за кореспонденция: гр. Габрово, бул. "Х." № 49,
вх.В,ет.7, ап.20, за принудително изпълнение на публични вземания,
представляващи задължения по Декларации Обр. 6, СД ДДС и издаден Ревизионен
акт, в общ размер към 25.08.2017г.: 389 076,54 лв., в това число: главница: 264
351,70 лв., лихва: 124 724,84 лв. По изпълнителното дело била наложена
единствено обезпечителна мярка - запор на банкови сметки, без да е реализирано
изпълнение. Със Заповед № Р-04000715007973-020-001/29.09.2015г. било възложено
извършване на ревизия по отношение на задължения както следва: ДДС за период
01.01.2010- 31.08.2015г. и корпоративен данък за период
01.01.2009г-31.12.2014г. Заповедта била връчена на лицето на 05.10.2015г. по
електронен път- генерирано Удостоверение за извършено връчване по електронен
път на имейл. Ревизионното производство завършило с издаване на Ревизионен акт
№ Р-04000715007973- 091-001/03.05.2016г., връчен по реда на чл. 28, ал. 3 от ДОПК на 04.05.2016г., съгласно който били установени данъчни задължения на
ревизираното лице в размер на 343 009,08 лв. Актът не бил обжалван и влязъл в
сила. След връчването на заповедта за възлагане на ревизия / на 05.10.2015г. /,
с която ревизия били установени публични задължения, дружеството сключило
сделка и се разпоредило със свое имущество, а именно: На
16.10.2015г. с Нотариален акт № 674, том IV, дело №334 от 16.10.2015г. на П.К.- нотариус с рег. № 299 на НК, вписан в
Служба по вписванията с вх. рег. № 3439 от 16.10.2015 г., Акт № 71, том X, дело № 1681, длъжникът "В." ЕООД, действащо
чрез представляващото го в този момент лице Ц. С. Х., продало на "Ф."ЕООД,
***, представлявано от В. Р. С., следния собствен на дружеството недвижими
имот: Сграда с идентификатор 14218.501.833.1 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Габрово, одобрени със Заповед РД-18-
64/26.10.2007г. на ИД на АГКК, последно изменение със Заповед КД -14-07-
58/23.01.2008г. на началника на СГКК-Габрово, разположена в поземлен имот с
кадастрален номер 14218.501.833, с
предназначение сграда за търговия, с адрес на имота- гр. Габрово, ул. П.П., със
застроена площ 307 кв. м., брой нива на обекта - 1 едно, заедно с отстъпено
право на строеж върху поземлен имот с кадастрален номер 14218.501.833 и с
описание по документ за собственост: МАСИВНА ПРОИЗВОДСТВЕНА СГРАДА, находяща се
в гр. Габрово ул. П.П. № 1, състояща се от приземен етаж- складове със
застроена площ 307 кв. м и първи етаж - производствен със застроена площ 314
кв. м., като сградата е с кадастрален номер 1178, заедно с отстъпено право на
строеж върху терена, представляващ УПИ IV- отреден за озеленяване в кв. 80 по
плана на гр. Габрово - IV, V част, I
етап, целия с площ 3907 кв. м., при описаните граници, за цена от 42 500
лв., която сума Купувачът следвало да заплати на продавача изцяло по банков път
в едномесечен срок от подписването на договора. Данъчната оценка на имота била
42 332,60 лв. съгласно представено при изповядване на сделката Удостоверение за
данъчна оценка №3805/15.10.2015г. С договора за покупко- продажба дружеството
се разпоредило с имущество, което можело
да послужи като обезпечение на публичните му задължения. Допустимостта, относно
предявяването на настоящия иск, се изразявала в законовата възможност за водене
на иск, за обяваяване недействителност по отношение на държавата - НАП на
сключените след датата на установяване на публични задължения сделки, съответно
след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на
ревизията са установени публични задължения, които сделки са сключени с
намерение за увреждане на публичния взискател - по чл. 216 ал.1, т. 4 от ДОПК.
Субективният елемент на намерението на длъжника за увреждане на публичния
взискател бил част от правопораждащия последиците на относителната
недействителност фактически състав на хипотезата в правната норма на чл. 216,
ал. 1 т. 4 ДОПК в каквато насока била и текущата задължителна за съдилищата
практика на ВКС по чл. 290 ГПК /решение № 436 от 22.12.2011 г. по гр. д. №
308/2011 г. на ВКС/. Намерението за увреждане било налице, тъй като
длъжникът имал само имуществото- предмет
на сделката и с отчуждаването му постигнал пълната невъзможност на взискателя
да се удовлетвори от друго притежавано имуществено право. Освен това, договорът
бил сключен в кратък период след връчване на заповедта за възлагане на
ревизията - десет дни. Нямало данни уговорената сума като насрещна престация по
възмездната сделка да е послужила за погасяване на публичното задължение.
Анализът на изложените обстоятелства, водел до извода, че сделката е сключена
именно с намерението за увреда на публичния взискател. Държавата /НАП/, в
производството по принудително изпълнение срещу "В." ЕООД - длъжника,
била страна - кредитор/взискател, т.е. е субект, чийто правен интерес от
провъзгласяване недействителността на сделката е налице и произтича от
невъзможността - непосредствена и косвена, за частично удовлетворяване като
кредитор. В този смисъл извършената разпоредителна сделка била предпоставка и
възможност за неоснователно увреждане интересите на кредиторите. По този начин
била налице невъзможността имуществото, с което се е разпоредил длъжникът, да
се реализира по реда на ДОПК, за удовлетворяване на публичния
взискател/кредитори на длъжника. Гореизложеното налагало извода, че за
държавата/НАП съществува както непосредствен, така и евентуален интерес за
подаване на настоящия иск за провъзгласяване недействителността на описаната
сделка.
Претендирано
е да се постанови решение, с което да се обяви, на основание чл. 216, ал. 1, т.
4 от ДОПК, за относително недействителна спрямо държавата/НАП, заедно със
законните от това последици, сключената между "В." ЕООД, ЕИК
********* и "Ф." ЕООД, ЕИК *********, възмездна сделка с Нотариален
акт за продажба на недвижим имот № 674, том IV, дело №334 от 16.10.2015г. на П.К.- нотариус с рег. № 299 на НК, вписан в
Служба по вписванията с вх. рег. № 3439 от 16.10.2015г., Акт № 71, том X, дело № 1681.
Ответника „В.
- М" ЕООД, който е задълженото към НАП лице и продавач на недвижимият имот
по договора с "Ф." ЕООД, не е подал отговор на исковата молба
В отговора
си ответникът "Ф." ЕООД прави
следните основни възражения:
В тежест на ищеца било да докаже
знанието и намерението за увреждане, което не се предполагало, като намерението за увреждане трябвало да се установи към момента на извършване на
разпоредителните действия - т.е. към момента на сключване на атакуваните
сделки. Несъстоятелни били аргументите на ищеца, според който
намерението за увреждане на „В. - М" ЕООД произтичало от факта, че
дружеството се е разпоредило с имуществото си непосредствено след като било
образувано ревизионното производство спрямо него. Образуването на ревизионно
производство не означавало непременно, че същото ще завърши с издаването на РА,
с който се установяват дължими за внасяне публични задължения, както и, че
същите не са погасени по давност или няма да се извърши прихващане. В закона не било нормативно
установено, че образуването на ревизия прегражда възможността на ревизираното
лице да се разпорежда със собственото си имущество. В ДОПК законодателят гарантирал възможността на приходните органи,
да обезпечат публичните задължения, които евентуално биха били установени с РА
по висящо ревизионно производство, а в конкретния
случай, в рамките на развилото се ревизионно производство, до момента на
изповядване на атакуваната сделка, на „В. - М" ЕООД не били налагани
предварителни обезпечителни мерки, съответно не
била наложена възбрана върху процесния недвижим имот. Едва
на 26.07.2016г. - т.е. повече от два месеца след издаване на РА, с разпореждане
за присъединяване, към образуваното изпълнително дело били присъединени
публичните задължения, установени на ответника по делото с издадения му РА № Р
- 04000715007973 - 091 - 001/03.05.2016г. В исковата молба се твърдяло, че
процесната покупко- продажба е извършена след като ЗВР № Р - 04000715007973 -
020 - 01/29.09.2015г. е била връчена на „В. - М" ЕООД, като същевременно
не били представени категорични доказателства в тази посока. Представените
за установяване на електронното връчване
на ЗВР от страна на ищеца заверени копия на удостоверение за извършено връчване
по електронен път, както и справка, вероятно от информационната система на НАП,
носели подписа само и единствено на лицето, което ги е заверило „вярно с
оригинала", поради което на основание чл. 193 от ГПК се оспорва истинността на двата документа
(удостоверението и справката), както по отношение на тяхното авторство, така и
по отношение достоверността на съдържанието им. От страна на
ищеца не били представени каквито и да било доказателства, изхождащи от „В. -
М" ЕООД, от които да е видно, че дружеството е декларирало пред приходната
администрация (било с декларация, заявление или др.), че именно то е титуляр на
посочения в удостоверението електронен адрес. Следователно липсвали
доказателства, от които да личи, че процесната ЗВР е връчена на „В. - М"
ЕООД, което връчване е една от предпоставките, за да бъде изпълнен фактическия
състав на чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК. В процесния случай продажбата на недвижим
имот с идентификатор 14218.501.833.1 била извършена не заради ревизията,
възложена на „В. - М" ЕООД, а във връзка със сключения между страните по
сделката предварителен договор от 01.08.2015г. При изповядване на атакуваната сделка,
„В. - М" ЕООД не е имало намерение за увреждане на фиска, тъй като
дружеството поело задължение да продаде имота си преди да бъде образувано
ревизионното производство спрямо него, с издаването на ЗВР. Неотносимо било твърдението на ищеца,
че насрещната престация по договора за покупко-продажба не послужила за погасяване на публичните
задължения по РА. Освен това през 2007г., „В; - М" ЕООД сключило Договор за банков кредит с
„Райфайзен банк" ЕАД, за обезпечението, на който е сключена и Договорна
ипотека, вписана в АВ, с предмет на обезпечението именно процесния имот -
недвижим имот с идентификатор 14218.501.833.1 по кадастралната карта на град
Габрово. При евентуално принудително удовлетворяване на ипотекарния кредитор
именно той щял да се удовлетворил от цената на продадения имот, служещ за
обезпечение по кредита. За това атакуваната разпоредителна сделка не увреждала
интереса на ищеца, тъй като процесният имот
бил обременен с договорна ипотека и привилигирован кредитор при
евентуално принудително изпълнение би бил именно ипотекарния кредитор - „Райфайзен банк"
АД. НАП не бил прецизен при посочване на
публичните задължения дължими от „В. - М" ЕООД, на които основавал
отменителния си иск по чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК- в исковата молба било
посочено, че „В. - М" ЕООД има публични задължения в размер на общо 389
076,54 лв., произтичащи от РА, декларации обр. 6 и справки-декларации по ЗДДС.
А с РА № Р- 04000715007973- 091- 001/03.05.2016г. били установени задължения
общо в размер на 343 009,08 лв. и тази била сумата, на която може да се
основава претенцията на ищеца. По тези съображения неотносимо към спора било
представеното с исковата молба съобщение за доброволно изпълнение от
18.03.2016г., тъй като в него не фигурирали установените с РА задължения.
Съдът, като
взе предвид представените по делото доказателства и становището на страните,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Национална
агенция за приходите е активно легитимирана да предяви иска по чл.216 ал.1 т.4 ДОПК в качеството си на публичен взискател по см. на чл. 210, ал.1, т.1 от ДОПК, както е активно легитимиран и
съответния й публичен изпълнител на ТД на НАП гр. Велико Търново.
Не се спори по делото, че: Със заповед за възлагане на ревизия от
29.09.2015г. органът по приходите към Национална агенция за приходите /НАП/
възлага извършването на ревизия на първият ответник по делото „В. - М" ЕООД; На
03.05.2016г. е издаден ревизионен акт, с
който са установени данъчни задължения на ревизираното лице към Държавата, в
размер на 343 009,08 лева, по възложената с горецитираната заповед ревизия;
Ревизионният акт е влязъл в сила; На 16.10.2015г. с Нотариален акт № 674, том IV, дело №334 от 16.10.2015г. на П.К.- нотариус с рег. №
299 на НК, вписан в Служба по вписванията с вх. рег. № 3439 от 16.10.2015г.,
Акт № 71, том X, дело № 1681, "В."
ЕООД, действащо чрез представляващото го в този момент лице Ц. С. Х., e продало на "Ф." ЕООД, ***, представлявано от В. Р. С., описания в
акта собствен на дружеството недвижими имот;
В тежест на
ищеца по делото е да докаже, че длъжникът да има публично задължение към него;
че е извършена сделка от страна на длъжника, която да е във вреда на ищеца,
т.е., в резултат от извършване на правното действие да става невъзможно или
силно да се затруднява удовлетворяването на кредитора; че е налице знание от
страна на длъжника, че уврежда кредитора с извършването на сделката; че Заповед №
Р-04000715007973-020-001/29.09.2015г. за възложено извършване на ревизия е била
връчена на "В." ЕООД, на 05.10.2015г. по електронен път, за което е
генерирано Удостоверение за извършено връчване по електронен път на имейл.
Съгласно чл. 216, ал.1, т.4 от ДОПК, законът е предоставил право на
иск на Държавата за обявяване на относителна недействителност на сделки, с
които ревизираният субект цели да увреди публичните взискатели, ако са
извършени, в разглежданата хипотеза, след връчване на заповедта за възлагане на
ревизия и ако в резултат на ревизията на установени публични задължения.
При този
фактически състав, следва да се установи, че ревизираното лице намалява
имуществения си патримониум след като е уведомен за започналото против него
ревизионно производство, да се установи, че същото ревизионно производство е
приключило с ревизионен акт за установяване на дължими публично правни
задължения, както и че въпросната сделка е сключена с намерение да се увреди
държавата.
По
отношение на първата предпоставка, а именно сделка след започване на ревизията,
са налице безспорни доказателства с оглед датата на връчване на заповедта за
ревизия и датата на нотариалното изповядване.
Видно от
удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС "Контрол",
заповедта за възлагане на ревизия до
"В.- М" ЕООД е връчена чрез
изпращане на електронно съобщение с квалифициран електронен подпис на органа по
приходите по реда на чл. 29, ал.4
от ДОПК на 05.10.2015г. Електронната препратка към съобщението за
електронно връчване на документи (заповед за възлагане на ревизия
№Р-04000715007973-020-001/29.09.2015г.), изпратено на 29.09.2015г., е
активирана на 05.10.2015г. от IP 95.43.6.44, като документът е изтеглен от
e-mail ikoasist@abv.bg. Съобразно справката за активна контактна информация на "В.- М" ЕООД и уведомление от представляващия дружеството от
10.03.2010г., посоченият имейл е деклариран от дружеството като електронен
адрес за кореспонденция с НАП в подадено от него заявление за ползване на
електронни услуги, предоставяни от НАП .
Съгласно
разпоредбата на чл. 29, ал.4
от ДОПК, съобщенията в административното производство могат да се
връчват чрез изпращане по телефакс или с електронно съобщение при използване на
квалифициран електронен подпис на органа по приходите. Разпоредбата на чл. 30, ал.6
от ДОПК регламентира удостоверяване на връчването, като електронното
съобщение се смята за връчено когато адресатът изпрати потвърждение за
получаването му чрез обратно електронно съобщение, активиране на електронна
препратка или изтеглянето му от информационната система на компетентната
администрация. Съдържанието на електронното съобщение се удостоверява чрез
заверена от органа по приходите разпечатка на записа в информационната система.
Съгласно чл. 28, ал.2
от ДОПК, всяко лице има право да посочи пред органите по приходите
електронен адрес за получаване на съобщения.
В
случая, посоченият в удостоверението за извършено връчване на ревизионния акт
по електронен път имейл е деклариран от "В.- М" ЕООД като електронен адрес за кореспонденция
с НАП съобразно чл. 28, ал.2
от ДОПК. Заповед за възлагане на ревизия
№Р-04000715007973-020-001/29.09.2015г. е изпратена на дружеството по електронен
път и електронната препратка към съобщението за електронно връчване на
документи е активирана на 05.10.2015г. от IP 95.43.6.44, като документът е
изтеглен от e-mail ikoasist@abv.bg. Чрез същият
електронен адрес на дружеството са връчвани и други документи в хода на ревизионното
производство- искания за представяне на документи /както се сочи и в писмените
бележки на "Ф." ЕООД/. В тази
връзка неоснователно е възражението в отговора на ответника "Ф." ЕООД, че липсвали
доказателства, от които да личи, че процесната заповед за ревизия е връчена на
„В. - М" ЕООД, тъй като не били представени каквито и да било
доказателства, изхождащи от „В. - М" ЕООД, от които да е видно, че
дружеството е декларирало пред приходната администрация (било с декларация,
заявление или др.), че именно то е титуляр на посочения в удостоверението
електронен адрес. Това възражение е оборено от представените по делото
доказателства- представеното уведомление
за имейл деклариран от "В.-
М" ЕООД като електронен адрес за
кореспонденция с НАП съобразно чл. 28, ал.2
от ДОПК. Оспорването на двата
документа (удостоверението и справката), както по отношение на тяхното
авторство, така и по отношение достоверността на съдържанието им от страна на
ответника "Ф." ЕООД не води до
откриване на особено производство, предвид същността им, тъй като материалната
доказателствена сила на частните свидетелстващи документи не е подчинена на
изискванията за оспорване истиността на документ. Същите се ценят в съвкупност
с уведомление от
представляващия дружеството от
10.03.2010г., в което е посочен и деклариран от дружеството имейл като електронен
адрес за кореспонденция с НАП. С факта
на активиране на препратката към съобщението до декларирания от дружеството
електронен адрес за кореспонденция с НАП, съдържаща заповедта за започване на
ревизия, съдът приема, че са изпълнени изискванията на чл. 30, ал.6,
предл. второ от ДОПК, вр. чл. 29, ал.4
от ДОПК, за връчване на електронното съобщение на 05.10.2015г.
С оглед
изложеното, съдът приема, че Заповед за възлагане на ревизия №Р-04000715007973-020-001/29.09.2015г.
е надлежно връчена на дружеството на на 05.10.2015г.,
чрез изпращане на електронно съобщение по реда на чл. 29, ал.4
от ДОПК.
Налице е установено публично
задължение с издадения в хода на ревизионното производство ревизионен акт -
това е безспорен факт. Безспорно е също, че ревизионният акт не е обжалван и е
влязъл в сила.
С оглед
горното съдът счита, че публичните задължения са установени с влязъл в сила
акт, с което е изпълнена и втората предпоставка от чл. 216, ал.1
от ДОПК.
По
отношение намерението на длъжника да увреди публичния взискател: Ответникът
"В.- М" ЕООД се е разпоредил с
единствения недвижим имот, собственост на дружеството, при липсата на данни за
притежавани други дълготрайни материални активи на значителна стойност, след
като вече е бил уведомен за назначената ревизия. Поради това съдът приема, че е
доказано намерението на длъжника "В.- М" ЕООД да увреди публичните взискатели с
продажбата на единствения си имот на ответното дружество "Ф." ЕООД,
по смисъла на чл. 216, ал.1,
т.4 от ДОПК. Съгласно чл. 213
- чл. 215 от ДОПК, цялото имущество на длъжника е обект на изпълнение, а
публичният изпълнител може да използва всеки от способите по чл. 215 от ДОПК заедно или поотделно. Разпореждането с единствения недвижим
имот на дружеството- длъжник лишава публичният взискател от възможността да
изпълни върху недвижими вещи и по този начин препятства погасяването на
публичните задължения. В тази връзка
неоснователно е възражението на "Ф." ЕООД, че продажбата на процесния имот била извършена
не заради ревизията, а във връзка със сключения между страните по сделката
предварителен договор от 01.08.2015г. Следва да се отбележи също, че предварителния договор няма
достоверна дата и не прехвърля собствеността. Специалният
характер на нормата на чл. 126,
ал.1, т. 4 ДОПК произтича от особения й предмет на правно регулиране
- възпрепятстване евентуалното осуетяване на събирането на установени публични
задължения, по които кредитор е държавата. В нормата на чл. 216,
ал.1, т. 4 ДОПК липсва правилото на чл. 135,
ал.1, изр. второ ЗЗД, съгласно което когато действието е възмездно,
лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането.
С оглед защитата на обществените интереси по събиране на публични задължения
специалният закон не е възпроизвел общата норма за изискване на знание за
увреждането и у приобретателя по сделката. Следователно субективният елемент на
фактическия състав на чл. 216,
ал.1, т. 4 от ДОПК се изчерпва с намерението за увреждане само у
длъжника. В този смисъл е постановена по реда на чл. 290 от ГПК, а именно Решение № 69/22.06.2012 г. на ВКС по т. дело №
534/2011 г. на I т.о. ТК на ВК.
Неоснователни
са и възраженията на "Ф." ЕООД, че: върху имота имало учредена
договорна ипотека в полза на банка и не НАП, а банката можела да се удовлетвори
от него; че самият публичен изпълнител не
е предприел своевременно действия за обезпечаването на вземането на ТД на НАП
чрез налагането на обезпечителна мярка. Тези възражения нямат отношение към намерението
на длъжника "В.- М" ЕООД да
увреди публичните взискатели с продажбата на единствения си имот. Видно от
данните по делото задължението на дружеството- продавач към банката е било
заплатено / няма данни кога точно, но в началото на 2017г. кредита е бил
погасен/, въпреки, че и до момента ипотеката не е заличена. Без значение е
обстоятелството кога е издължен кредита към банката, тъй като разсъжденията
какво би станало при евентуална продажба на този имот и кой ще се удовлетвори
са само теоретични- в този смисъл теоретично може да се отговори, че при такава
продажба Държавата като присъединен кредитор по закон би могла да се
удовлетвори, макар и частично от такава продажба. Налагането или не на обезпечение
по ДОПК е неотносимо към намерението
на длъжника за увреждане на кредитора.
На
основание гореизложеното съдът счита, че предявеният иск с правно основание чл.
216 ал.1 т.4 ДОПК, като основателен и доказан следва да бъде уважен.
Разноски: Разноски
по делото не следва да се присъждат- ищцовата страна е представлявана от
публичен изпълнител, а съгласно чл. 78 ал.8 ГПК юристконсултско
възнаграждение се присъжда само ако страната е представлявана от юристконсулт. На
ответната страна разноски не се следват с оглед изхода на делото.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на Държавата,
сключения между "В.- М" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление *** и "Ф." ЕООД,
ЕИК131560382, със седалище и адрес на
управление ***, договор за покупко-продажба, обективиран в нот.акт № 674, т.ІІ,
рег. № 4989, н.д. № 334/ 16.10.2015г., с
който "В.- М" ЕООД, ЕИК *********, продава на "Ф." ЕООД,
ЕИК131560382, собственият си недвижим
имот, представляващ: Сграда с идентификатор 14218.501.833.1 /четиринадесет хиляди двеста и осемнадесет
точка петстотин и едно точка осемстотин тридесет и три точка едно/ по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Габрово, одобрени със
Заповед РД-18- 64/26.10.2007г. на ИД на АГКК, последно изменение със Заповед КД
-14-07- 58/23.01.2008г. на началника на СГКК-Габрово, разположена в поземлен
имот с кадастрален номер 14218.501.833 / четиринадесет хиляди двеста и
осемнадесет точка петстотин и едно точка осемстотин тридесет и три/ с
предназначение сграда за търговия с адрес на имота- гр. Габрово, ул. П.П., със
застроена площ 307 кв. м /триста и седем кв.м/, брой нива на обекта - 1 едно,
заедно с отстъпено право на строеж върху поземлен имот с кадастрален номер
14218.501.833 /четиринадесет хиляди двеста и осемнадесет точка петстотин и едно
точка осемстотин тридесет и три/ и с описание по документ за собственост: МАСИВНА ПРОИЗВОДСТВЕНА СГРАДА, находяща се в гр. Габрово ул. П.П. № 1,
състояща се от приземен етаж- складове със застроена площ 307 кв. м /триста и
седем кв. м/ и първи етаж - производствен със застроена площ 314 кв. м /триста
и четиринадесет кв. м/, като сградата е с кадастрален номер 1178 / хиляда сто
седемдесет и осем/, заедно с отстъпено право на строеж върху терена,
представляващ УПИ IV/четвърти/ - отреден за озеленяване
в кв. 80 /осемдесет/ по плана на гр. Габрово - IV, V /четвърта, пета част/, I /първи/ етап, целия с площ 3907 кв. м /три хиляди
деветстотин и седем кв. м/, при граници: улица О.Т.509-510-517-518 /петстотин и
девет - петстотин и десет- петстотин и седемнадесет- петстотин и осемнадесет/,
УПИ III /трети/ - за общ. жил.
строителство, улица О.Т. 478-519 /четиристотин седемдесет и осем- петстотин и
деветнадесет/, улица О/Т. 519-786-787-788 / петстотин и деветнадесет -
седемстотин осемдесет и шест - седемстотин осемдесет и седем - седемстотин
осемдесет и осем/, край на регулацията, за цена от 42 500 лв., като извършена
във вреда на публичния взискател, на осн. чл. 216,
ал.1, т.4 ДОПК.
ОСЪЖДА "В.- М" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление *** и
"Ф." ЕООД, ЕИК131560382, със
седалище и адрес на управление *** , да заплатят в полза на Държавата, по
бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд Габрово сумата от 424 лв.,
представляваща дължима държавна такса по уважения иск на осн. чл. 78, ал.6
от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Апелативен
съд- В. Търново съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.