Определение по дело №1523/2014 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 1337
Дата: 3 декември 2014 г.
Съдия: Розалия Красимирова Шейтанова
Дело: 20145300201523
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 16 октомври 2014 г.

Съдържание на акта Свали акта

  О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  № 1337

гр.Пловдив, 03.12.2014г.

 

Пловдивски окръжен съд - наказателно отделение,  в закрито заседание на трети декември две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: Розалия Шейтанова

 

като разгледа ЧНД № 1523 по описа на съда за две хиляди и четиринадесета година,  за да се произнесе прецени следното:

 

Производството е по реда на чл.243, ал.4 от НПК.

 

 С Постановление от 03.10.2014г., Окръжна прокуратура – гр.Пловдив, е прекратила наказателното производство по ДП № 172/2014г. по описа на ОСО при Окръжна прокуратура Пловдив, водено срещу А.С.А. за престъпление по чл.282, ал.2 вр. ал.1, пр.1 от НК.

Постановлението е обжалвано от Е.С.С., имащ право на това, предвид посочването му като пострадал от престъплението, за което е образувано и водено досъдебното производство. В жалбата се твърди, че постановлението е незаконосъобразно и необосновано, тъй като при наличие на достатъчно данни за осъществено престъпление, е пристъпено към прекратяване на наказателното производство, вместо към привличане към наказателна отговорност на виновните лица. Настоява се, че допълнителното разследване отново е формално, не са изяснени докрай причините за действията на ЧСИ А.А. и неговия помощник Р.П., които действия, според жалбоподателя са престъпни. Предвид това се иска отмяна на прокурорското постановление и връщане на делото, с указания за правилно прилагане на закона и привличане към наказателна отговорност на виновните лица.

Наказателното производство, по приложеното досъдебно производство, се прекратява за трети пореден път от Окръжна прокуратура Пловдив, като предходните две постановления в този смисъл, също са били обект на съдебен контрол, съответно – отменени, с даване на указания за извършване на допълнителни процесуални действия. 

При постановяване на сега атакувания акт, Прокурорът е приел за установено следното:

През 2006г. св.Е.С. сключил договор за преотстъпено право на строеж на собствен парцел – на ул. ***, с „***” ЕООД, според клаузите на който, дружеството следвало да построи в парцела жилищна кооперация, а свидетелят да получи апартамент и гараж в новопостроената сграда. Предвид неизпълнение на задълженията по договора от страна на изпълнителя, св.С. потърсил защита на правата си по съдебен ред, при което след приключване на съдебното производство, с Решение № 447/06.12.2010г. постановено по търг. д. № ***/2009г. по описа на Окръжен съд Пловдив, влязло в законна сила, дружеството „***” ЕООД било осъдено да заплати на св.С. сумата от 129 386 лева, ведно с лихви и разноски. За вземането на св.С. било допуснато обезпечение, чрез налагане на възбрана с обезпечителна заповед от 09.10.2009г. на Окръжен съд Пловдив, върху недвижим имот собственост на длъжника - № ***, представляващ нива с площ 10.520 дка, в местността „Бялата воденица” в землището на с.Марково, обл.Пловдивска. Възбраната била вписана по надлежния ред на 15.10.2009г. в Службата по вписвания гр.Пловдив. За вземането си, св.С. получил и изпълнителен лист, който предоставил на ЧСИ М.-Т., при която, по този повод било образувано изп. дело № ***/2011г. На 16.05.2011г. посочения ЧСИ извършил опис на имота, впоследствие назначил вещо лице за оценяването му, при което получил заключение за оценка на имота в размер на 210 400 лева. ЧСИ М.-Т. насрочила публична продан на имота за периода от 25.06.2011г. до 25.07.2011г., но поради неявяване на наддавачи, публичната продажба била обявена за нестанала.

Междувременно, дружеството „***” ЕООД било осъдено да заплати на „***” ЕООД гр.Пловдив сумата от 7 320 лева, лихва за периода от 04.07.2008г. до 07.09.2010г. – 2006.34 лева, ведно с лихви и разноски, за което бил издаден и съответен изпълнителен лист от Районен съд гр.Монтана. Този изпълнителен лист бил представен ведно с молба за образуване на изп. дело в кантората на ЧСИ А.А. в гр.Пловдив и съответно било образувано изп. дело № ***/2011г. Взискателят по делото поискал налагане на възбрана, както и описване и изнасяне на публична продан на недвижим имот на длъжника - № ***, представляващ нива с площ 10.520 дка, в местността „Бялата воденица” в землището на с.Марково, обл.Пловдивска – същия имот, по отношение на който била наложена възбрана и за обезпечаване вземането на св.С., посочено по-горе. По молба от 08.02.2011г. от ЧСИ А. до Агенцията по вписвания, била вписана възбрана върху имота по образуваното в неговата кантора изп. дело. На 25.03.2011г. бил извършен опис на имота и съответно оценка, от Р.П. – помощник ЧСИ в кантората на ЧСИ А.. В протокола за опис на недвижимия имот, били отразени като налични тежести върху имота – възбрана по изп. дело № 72/2011г. на ЧСИ А. и възбрана по изп. д. № ***/2010г. на ЧСИ П.И.. Възбраната вписана в полза на св.С. не била отразена в този протокол. Р.П. извършил и оценка на имота, оценявайки го за 8 416 лева, предвид което началната цена, от която следвало да започне публичната продан била 6 312 лева. Помощник ЧСИ П. насрочил и самата публична продан на имота, за времето от 18.06.2011г. до 18.07.2011г. ЧСИ А. изготвил обявление, с което на основание чл.487, ал.1 от ГПК обявил, че за времето от 18.06.2011г. до 18.07.2011г. ще се проведе публична продан на имота, като в обявлението била посочена тежест върху имота – вписаната възбрана по изпълнителното дело образувано в неговата кантора - № ***/2011г. След изтичане на срока, на 19.07.2011г. в сградата на Районен съд Пловдив били обявени постъпилите наддавателни предложения – общо 5 на брой, от св.Н.Н. – 3 отделни предложения, съответно за сумите от 100 000 лева, 6 350 лева и 6 313 лева, от „***” ЕООД – невалидно предложение с празен бял лист в плика, и от св.ХХ за сумата от 6 400 лева. За купувач бил определен св.Н по предложението за 100 000 лева, които той не внесъл в срок, предвид което за купувач бил определен св.Х с предложени 6 400 лева. Последния внесъл сумата в срок и с постановление от 27.07.2011г. ЧСИ А му възложил имота. Междувременно – на 26.07.2011г. ЧСИ А. изпратил съобщение до ЧСИ М.-Т., по нейно изп. д. № ***/2011г., с което я уведомил за извършената публична продан. С молба от 04.08.2011г. адв.П. – пълномощник на св.С. уведомила ЧСИ А., че Е.С. е присъединен взискател по изп. д. № ***/2011г. на основание чл.459 от ГПК, и следва да му бъде изплатена дължимата сума, съобразно приложено удостоверение за размера на вземането му.

Св.С. подал жалба до Окръжен съд Пловдив срещу действията на ЧСИ А. по изп. д. № ***/2011г. – провеждането на публичната продан и възлагането на недвижимия имот, като поискал и спиране на изпълнителното производство, но жалбата му била оставена без уважение. Жалба против действията на ЧСИ А., св.С. депозирал и в Окръжна прокуратура Пловдив.

Възприемайки за установено описаното, Прокурорът е направил следните изводи от правна страна, допълвайки изложението си, с факти, установени при допълнително проведеното разследване: при изготвянето на протокола за опис на недвижим имот от 25.03.2011г. по изп. д. № ***/2011г. е допуснато нарушение на разпоредбата на чл.484, ал.1, т.3 от ГПК, като не са посочени всички наложени възбрани – не е посочена възбраната, вписана в полза на св.С.. Протокола е изготвен от помощник ЧСИ П., който отразил възбраната по изпълнителното дело на ЧСИ А., а ръкописно била вписана от св.М.А. – служител в същата кантора, и възбраната по изп. д. на ЧСИ П.И.. В кантората на ЧСИ А. нямало разпределение на отделните видове дейности между служителите, нямало и изрично определен служител, който да извършва справки за тежести върху имотите, изнасяни на публична продан. По конкретно посоченото по-горе изп. дело № ***/2011г., не е установено кой е извършвал проверки за тежести върху възбранения имот. Разпитан в качеството на свидетел помощник ЧСИ П. е заявил, че след като не е отразил възбраните вписани в полза на св.С. и тази по изп. д. при ЧСИ П. И. в протокола за опис на недвижим имот, то те не са му били известни - не са му били съобщени. Св.М.С. не помни при какви обстоятелства е дописала ръкописно възбраната по изп. дело при ЧСИ П.И., респективно защо не е вписала и възбраната в полза на св.С.. При това положение, Прокурорът е приел, че е невъзможно да се установи дали невписването в протокола за опис на недвижим имот от 25.03.2011г. на възбраната в полза на св.С. е извършено умишлено от помощник ЧСИ П., или се дължи на обстоятелството, че не е бил уведомен за нея, предвид което е направил и извод, че не би могло да се приеме за доказано по категоричен и несъмнен начин, че като не е вписал посочената възбрана, помощник ЧСИ П. в качеството си на длъжностно лице, умишлено е съставил официален документ – протокол за опис на недвижим имот от 25.03.2011г., в който удостоверил неверни обстоятелства, и с това да е осъществил състава на престъплението по чл.311 от НК. Прието е освен това, че с нарушаване разпоредбата на чл.484, ал.1, т.3 от ГПК, съответното длъжностно лице не е осъществило състава на престъплението по чл.282 от НК. Като аргумент в тази насока е изтъкнато обстоятелството, че съгласно чл.484, ал.4 от ГПК описът не се съобщава на страните, той не поражда задължение за съдебния изпълнител да уведомява кредиторите за образуваното изпълнително дело, за извършените или предстоящи действия по изпълнението, каквито задължения са предвидени в други текстове от ГПК, поради което не може да се приеме, че има връзка между нарушението на разпоредбата на чл.484, ал.1, т.3 от ГПК и не уведомяването на св.С. за описа, за оценката и за предстоящата публична продан, а и само по себе си, не вписването на наложената в полза на св.С. възбрана, не е причинило и не би могло да причини вредни последици за този кредитор и затова не би могъл да бъде изпълнен състава на престъплението по чл.282, ал.1 от НК. Прокурорът е цитирал разпоредбите на чл.457, ал.3, чл.458 и чл.501, ал.1 от ГПК, като е заключил, че св.С. се явява присъединен взискател по силата на закона (чл.459, ал.1 от ГПК) и е следвало сам да следи насрочената публична продан и по своя преценка да участва като наддавач, като в такива случаи не е необходима писмена молба от кредитор за присъединяване, нито изричен акт от ЧСИ за това. Прието е, че неуведомяването на присъединения взискател за извършваните изпълнителни действия само по себе си не е порок, обосноваващ незаконосъобразност на същите, както и че то не може да дерогира изискването на чл.435, ал.3 от ГПК, предоставящо възможност за обжалване постановлението за възлагане, само на взискател, участвал като наддавач в публичната продан. Направен е и извод, че с неуведомяването на св.С. изобщо за образуването на изпълнителното производство по изп. д. № ***/2011г., и за извършените или предстоящи да се извършат действия – опис, оценка и публична продан, не може да се заключи, че съответното длъжностно лице е нарушило или не е изпълнило служебните си задължения. Акцентирано е на обстоятелството, че в случая ЧСИ А. е уведомил св.С. като присъединен взискател за извършената публична продан, с оглед участието му при разпределението на събраната по изпълнителното дело сума. Относно обявлението за публична продан, изготвено от ЧСИ А., е прието че същото отговаря на изискванията на чл.487, ал.1 от ГПК и при съставянето му не са допуснати нарушения на служебни задължения. Отделено е внимание и на определената начална цена на имота, изнесен на публична продан, като Прокурорът е счел, че същата е определена от помощник ЧСИ П. в съответствие с разпоредбите на чл.485 и чл.468, ал.1 от ГПК, като не може да се приеме, че единствено заради обстоятелството, че е значително по-ниска от определената такава по друго изпълнително дело, с това П. е нарушил или не е изпълнил служебните си задължения. Изложени са аргументи по повод действията на ЧСИ А. и неговия помощник във връзка с тази оценка, които действия са счетени за приемливи и съответни на дадените по закон правомощия на ЧСИ, при определяне на първоначалната цена на дадена вещ, от която да започне наддаването при публична продан. Така, като е приел, че липсват данни за извършено престъпление от общ характер, било то от ЧСИ А.А., било от неговия помощник – Р.П., Прокурорът е пристъпил към прекратяване на воденото наказателно производство.  

Съдът намира крайния извод на Прокурора, за обоснован и законосъобразен, тъй като се подкрепя от събраните по делото доказателства. Извършени са необходимите процесуални действия, включително указаните от страна на съда при предходните процедури по чл.243 от НПК, при което фактическата обстановка е изяснена, и не се налага събирането на нови доказателства. Фактите са правилно установени, макар, че са изложени непоследователно, и това донякъде, предвид и недостатъчно обстойният анализ на доказателствата, води до объркване, относно последователността на случилите се събития, имащи значение за решаване на делото. Последното налага, да се акцентира на някой основни моменти, свързани с образуването и движението на изпълнително дело № ***/2011г. по описа на ЧСИ А. А., включително - съставените по това дело документи в кантората на посочения ЧСИ. В хода на разследването по досъдебното производство са събрани данни за издадени три изпълнителни листа, по три отделни дела, въз основа на съдебни решения, с които собственика на имота в с.Марково, подробно описан по-горе – „***” ЕООД, е осъден да заплати на ищците по трите дела съответни суми. Изпълнителния лист издаден на 12.04.2011г. в полза на св.С., жалбоподател по настоящото дело, е предоставен за образуване на изпълнително дело в кантората на ЧСИ М.-Т. на 15.04.2011г., когато е образувано и изп. д. № ***/2011г. по описа на ЧСИ М.-Т.. По воденото търговско дело, финиширало с осъдително решение против „***” ЕООД, въз основа на което е издаден този изпълнителен лист, е налице допускане на предварително обезпечение на вземането на св.С. към посоченото дружество – обезпечение на бъдещ иск, с налагане на обезпечителна мярка – възбрана върху недвижим имот на дружеството в с.Марково. Възбраната, съвсем резонно, предвид допуснатото предварително обезпечение на бъдещия иск, била вписана още на 15.10.2009г. След окончателното приключване на търговското дело и снабдяването с изпълнителен лист, св.С. поискал от ЧСИ М.-Т., освен образуване на изпълнително дело, проверки относно имуществото на длъжника, както и опис и изнасяне на публична продан на възбранения недвижим имот, в случай, че не последва доброволно изпълнение в предвидените срокове. По-горе са описани обстоятелствата около извършения опис на недвижимия имот от ЧСИ М.-Т., оценката му от назначеното от ЧСИ вещо лице, обявяването на публична продан, както и приключването на последната като нестанала. Малко встрани остава изпълнителното дело, образувано против същия длъжник в кантората на ЧСИ П.И., по което е била наложена възбрана върху имота в с.Марково, вписана на 26.03.2010г., но това ще бъде коментирано впоследствие. Прави впечатление обаче, и това е факт, че изпълнителния лист издаден на 28.12.2010г., въз основа на осъдително решение на РС Монтана против „***” ЕООД, в полза на „***” ЕООД е представен в кантората на ЧСИ А. на 31.01.2011г. и на тази дата е образувано изп. д. № ***/2011г. Взискателят по делото е поискал справка за имущественото състояние на длъжника, както и налагане на възбрана, последвана от опис и публична продажба на недвижимия имот на „***” ЕООД в с.Марково. Възбрана върху имота е наложена и вписана на 08.02.2011г., а действията по описа на недвижимия имот на 25.03.2011г., оценката му на същата дата и последвалата публична продан, до издаването на постановлението за възлагане на имота, вече бяха описани по-горе. При така случилите се събития, е некоректно да се твърди, че имота е оценен от помощник ЧСИ П. от кантората на ЧСИ А., и впоследствие продаден, на стойност многократно по-ниска от установената такава с експертиза по изп. дело на ЧСИ М.-Т., тъй като очевидно събитията по описа и оценката на имота, както и изнасянето му на публична продан от ЧСИ А., а и самото образуване на изп. дело при него, предхождат същите събития, случили се по изп. дело на ЧСИ М.-Т.. Описа на недвижим имот и съответно оценката му по изп. д. № ***/2011г. на ЧСИ А. са от 25.03.2011г., а описа на недвижим имот по изп. д. № 429/2011г. на ЧСИ М.-Т. е от 16.05.2011г., съответно оценката, на назначеното от нея вещо лице, е депозирана на 25.05.2011г. Самата публична продан в двете кантори съвпада за определен период от време – първата е от 18.06.2011г. до 18.07.2011г. при ЧСИ А. и втората от 25.06.2011г. до 25.07.2011г. при ЧСИ М.-Т., за което не съществува пречка. Основните оплаквания на жалбоподателя, касаят невписването в протокола за опис на недвижим имот от 25.03.2011г., на наложената в негова полза възбрана, неуведомяването му за извършените действия по изпълнението по изп. д. № ***/2011г. на ЧСИ А., и като цяло – продажбата на имота на цена от 6 400 лева. Факт е, че тази възбрана не е вписана в протокола за опис от 25.03.2011г., в който не са вписани и други от указаните в чл.484, ал.1 от ГПК реквизити на съответния документ. Няма как обаче, това драстично неглижиране на изискванията към съдържанието на протокола за опис, да бъде квалифицирано като умишлено престъпление, тъй като в действията на ЧСИ А. и помощник ЧСИ П., не се разкриват достатъчно белези сочещи на такъв извод. Ясно е, че за умисъла на дееца се съди от неговите действия преди и непосредствено при извършване на деянието. Ясно е и това, че  престъпленията, за които е водено досъдебното производство – чл.282 и чл.311 от НК изискват: чл.282 НК - преследване на специална цел -  нарушението/неизпълнението на служебни задължения, следва да е с цел набавяне на облага са себе си или другиго, или причиняване другиму вреда, с реална възможност от настъпване на немаловажни вредни последици, а по чл.311 НК - съставянето на официален документ от длъжностно лице, в което се удостоверяват неверни обстоятелства, следва да е с цел, така съставения документ да бъде използван, като доказателство именно за отразените обстоятелства. Почвайки от последното, следва да се отговори на въпроса, доказателство за какви обстоятелства е протокола за опис на недвижим имот, съставян от ЧСИ в изпълнителното производство, и по-конкретно дали е доказателство за това, има ли и колко, вписани възбрани върху описвания имот? Както и всеки един протокол, обективиращ извършване на дадено процесуално действие, така и този, е доказателство за това, че съответното действие е извършено на посочените дата и място, от лицето, вписано като автор на действието по описа. Този протокол не се предявява дори на страните в изпълнителното производство, прилага се по изп. дело и разбира се няма как да послужи като доказателство за наложени възбрани върху имота. Справките за тежести се издават единствено от АВ и именно от тях може да се провери актуалното състояние, на който и да било имот. Или, от обстоятелството, че възбраната в полза на св.С. не е вписана в протокола за опис от 25.03.2011г., не следва, че такава възбрана няма, като не може да се направи и извод, че умишлено не е вписана, за да се докаже, че такава няма. Не могат да се извлекат и данни за това, тази възбрана да не е вписана, за да не научи св.С. за действията по конкретното изп. д. и евентуално да ползва правото си да се присъедини по него, свързано и с последващото право да оспори оценката на имота, направена от ЧСИ, и да поиска експертна такава. Св.С. е убеден, че нещата стоят точно така, но доказателства в тази насока липсват, а и обявлението за публична продан на имота от кантората на ЧСИ А. е било поставено на видно място, указано в закона, като не съществува задължение за ЧСИ да уведомява, лицата, в чиято полза има вписани възбрани, за действията си. Съмнението на жалбоподателя, че в случая има верига свързани лица от ЧСИ А. до лицето, на което имота е възложен за 6 400 лева, които са се облагодетелствали от продажбата, остава непотвърдено, като при действащата уредба на изпълнението върху недвижими вещи по ГПК, даваща право на ЧСИ сами да определят цената на изнасяни на публична продан недвижими имоти, това съмнение трудно би могло да получи доказателствена обезпеченост. Разпитани са лицата, взели участие в проданта - не се познават, не познават и работещите в кантората на ЧСИ А., всички те, едва ли не „по занятие” обикалят канторите на ЧСИ и следят сайтовете им за представляващи интерес за тях публични продажби, в които участват. Няма обективно установени факти, от които да може да се направи извод, че с продажбата на имота на такава цена, е целено облагодетелстване на някое лице, още по-малко увреждане интересите на друго лице, в случая св.С.. Самият собственик на имота не е ангажирал искания по повод оценката от помощник ЧСИ П., а взискателя по същото дело е участвал в проданта с бял лист. Да, вярно е, че цената, на която е продаден имота не е достатъчна за покриване задълженията по изп. д. № ***/2011г., нито за направа на разпределение сред присъединените по закон взискатели, в чиято полза има вписани възбрани – св.С. и взискателят по възбраната, вписана от ЧСИ П.И., но това само по себе си, не сочи, че целта на продажбата е била да се навреди на собственика на имота или на някой от взискателите по трите изпълнителни дела. Относно определената от помощник ЧСИ П. цена, може да се отбележи и следното - по делото има данни и за това, че процесния имот, постановлението за възлагане на който, на Х.Х. е вписано на 25.07.2012г., а е влязло в законна сила на 24.07.2012г., е препродаден от св.Х.Х. на В.Б. на 18.04.2013г., като от актуална справка от СВ Пловдив е видно, че върху него вече има и две ипотеки – една законна и една договорна, за главници в размери съответно 46 000 лева и 58 454 лева. Така, има данни за цената на имота, достигната обаче на търг, от „***” ЕООД през 2007г. – 141 000 лева, когато е закупен от дружеството, има такива и за оценката му от помощник ЧСИ П. на 25.03.2011г. – 8 416 лева - пазарна, дадена на база декар, и оценката от вещо лице по изп. д. на ЧСИ М.-Т., изготвена на 25.05.2011г. - също пазарна цена -  210 400 лева (дадена е на база кв.м., а имота е нива, но това не е пречка), не е приложен единствено н.а. по продажбата на Б., но там става въпрос за договорни отношения, при които страните са свободни сами да определят цената и тя няма да е определяща в случая. Разликата между трите цифри, освен очевидна е и драстична, като дадената от в.л. през 2011г. оценка е почти двойна на цената на придобиване от 2007г., което също поставя въпроси, но извън предмета на настоящото дело, а за това колко пъти надвишава цената, определена в кантората на ЧСИ А., св.С. е пресметнал и сам. Жалбоподателят настоява, че сам по себе си факта, че имота е продаден за 6 400 лева, сочи на умисъл за престъпление, в случая се визира текста на чл.282 от НК, но не държи сметка за това, че за да бъде повдигнато съответно обвинение следва да има достатъчно доказателства за виновността на конкретното лице, а в случая такива няма, и не съществува възможност да бъдат събрани. Това е така, защото няма данни, от които да се съди, че ЧСИ или помощникът му, са действали с цел да набавят за себе си или за другиго облага, или пък да навредят другиму, в случая – на св.С.. Проведена е процедура по публична продан, отговаряща на изискванията за това, действията на ЧСИ са били предмет и на съдебен контрол, а жалбата на св.С. е оставена без уважение. По ГПК няма изискване за задължително назначаване на вещо лице за изготвяне на експертна оценка, когато предмет на делото е недвижим имот, както в исковото, така и в изпълнителното, производства. Дадена е възможност на ЧСИ, сам съобразно опита и познанията си, да определи цената на даден недвижим имот. Разбира се, при тази позиция на законодателя, задължително се предполага добросъвестност от страна на самия ЧСИ, облечен по силата на закона във властнически функции. В конкретния случай тази добросъвестност не е проявена, напротив, при цена на имота при закупуването му, макар и на търг през 2007г. - 141 000 лева, да бъде оценен на малко повече от 8 000 лева през 2011г., говори по-скоро за недобросъвестност, която обаче остава в сферата на спазване правилата на професионалната етика и морал от страна на ЧСИ, и както вече бе отбелязано, не може да се приравни на престъпление от общ характер. Липсват доказателства, а и момента за събиране на такива е безвъзвратно отминал, за разговори в насока извършване на публичната продан на цена около 6 000 лева, между ЧСИ, помощникът му, и някои от лицата, участвали в проданта, в частност придобилия впоследствие имота, или близки до тях, както и движение на парични потоци или предаване на друг вид облаги между тях, още по-малко разговори в кантората на ЧСИ и давани указания, какво да бъде спестено в съставения протокол за опис на недвижим имот от 25.03.2011г. А иначе, задължението за изискване на справка от АВ за предстоящия да бъде описан недвижим имот, си е на ЧСИ и е било ненужно изследването на въпроса, как са били разпределени функциите в кантората, имало ли е и кой е бил съответния служител, натоварен с извършването на справки за тежести. Такава справка е следвало да се изиска от ЧСИ по ГПК, и ако не е изискана, пропуска е на водещия изпълнителното дело, а не и на някой от подпомагащите го служители. Да, не е установено, по конкретното дело дали е изисквана, но информация за това се пази в СВ само за изпратени и дадени по ел. път справки, а не и за правени на място. При това положение, не би могло да се твърди с категоричност, че справка не е изисквана, напротив, по делото има данни, че по-скоро е изискана/направена, тъй като при самото образуване на изпълнителното дело, ЧСИ А. е отбелязал в печата за образуването - и резолюция за справка от СВ, макар и да не е приложена сред изпратените за прилагане копия от документи по изп. д. № ***/2011г. (изискана е справка от НАП, в която формално е отразено, че длъжникът не е декларирал недвижими имоти, но доколкото единствено справките от АВ съдържат точна информация за притежаваните имоти, то и тази справка не е доказателство в това отношение). По отношение на обстоятелствата какво и защо е вписано в протокола като възбрани, вече бе споменато, че не могат да се извлекат престъпни намерения, за помощник ЧСИ П., само поради невписването на възбраната в полза на св.С. в протокола за опис на недвижим имот. Този протокол остава по изпълнителното дело и с него на практика би могъл да се запознае всеки, който проявява интерес към обявената публична продан, а самото обявление за публична продан, по закон е разлепено на няколко предварително указани места, и е нямало пречки, проявяващите интерес, включително и св.С. да научат, че и по друго дело, същия имот е обявен за продажба, както и подробности за кантората на ЧСИ, от която е обявен и извършените действия по изпълнението, тъй като проведените в двете кантори процедури съвпадат за определен период от време. ЧСИ няма задължение да уведомява за действията си взискатели по други изпълнителни дела с вписани възбрани, каквото има към ипотекарен кредитор при продажба на ипотекиран имот, извършвана не по вземането на ипотекарния кредитор. Предвид установените факти, при поставянето на обявлението за публична продан от ЧСИ М.-Т., такова обявление от кантората на ЧСИ А. за същия имот вече е било поставено. Св.С. не е забелязал това, но то със сигурност е взето предвид от участвалите в публичната продан при ЧСИ А., тъй като е установено, как са се развили действията по двете обявени продажби – по първата има 5 наддавателни предложения, а по втората – липсват такива, а донякъде обяснява и защо от ЧСИ А. е изпратено съобщение именно до ЧСИ М.-Т. за проведената успешно публична продан. Макар и да няма връзка с предмета на делото, може да се отбележи и това, че при образуване на изп. д. при ЧСИ М.-Т., е направена справка за тежести в СВ по ел. път – приложена, в която са отразени всички вписани възбрани върху имота, включително и тези при ЧСИ П.И. и ЧСИ А., но това не е намерило отражение в изготвения от ЧСИ М.-Т. опис на недвижим имот, нито е извършена проверка как се развиват действията по тези изпълнителни дела. За второто – задължение няма, макар, че една такава проверка би улеснила много работата по самите дела, а и ползването на правата, които съответните лица имат във връзка с вписаните възбрани, а относно първото, явно и в тази кантора, не се спазват изискванията към съдържанието на протокола за опис, което обаче тук е ирелевантно.     

Така, при липса на достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер, законосъобразният изход на предварителното разследване е прекратяването му, което е и направено с атакуваното постановление на Окръжна прокуратура Пловдив. Прокуратурата следва обаче, да прецени правомощията си по чл.145, ал.1, т.5 от ЗСВ и евентуално да сигнализира КЧСИ, за извършване на проверка по изп. д. № ***/2011г. на ЧСИ А., тъй като то не е било предмет на проверката, довела до лишаването му от права по настоящем, а е видно, че има допуснати нарушения по воденето му.

Предвид изложеното и на основание чл.243, ал.5, т.1 от НПК, Съдът: 

           

                                                      О П Р Е Д Е Л И:           

     

 ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 03.10.2014г. на Окръжна прокуратура – гр.Пловдив, с което е прекратено наказателното производство по ДП № 172/2014г. по описа на ОСО при Окръжна прокуратура Пловдив, водено срещу А. С. А. за престъпление по чл.282, ал.2 вр. ал.1, пр.1 от НК. 

    

Определението не е окончателно и подлежи на обжалване и протест пред Апелативен съд – гр.Пловдив, в 7-дневен срок от съобщаването му.

 

 

                                              ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: