Определение по дело №1283/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 349
Дата: 25 февруари 2020 г. (в сила от 6 юли 2020 г.)
Съдия: Димитър Василев Кацарев
Дело: 20205330201283
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 21 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 349

 

гр.Пловдив, 25.02.2020г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

           ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, Втори наказателен състав в закрито съдебно заседание на двадесет и пети февруари, две хиляди и двадесета година,  в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. КАЦАРЕВ

 

след като се запозна с докладваното от съдията  ЧНД № 1283 по описа за 2020 година на ПРС и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.243, ал.5 от НПК.

 

            С постановление от 20.01.2020г. по прокурорска преписка № 4142/2013г., прокурор при Районна прокуратура гр.Пловдив е прекратил наказателното производство по досъдебно производство № 945/2013г. по описа на 01 РУ на МВР гр.Пловдив образувано срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.206, ал.1 от НК на основание чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК.

            В хода на досъдебното производство не е било привлечено лице в качеството на обвиняем.

            Постъпила е жалба от Д.Т.К. ***, ЕГН ********** против постановлението на РП гр.Пловдив като се иска от съда да бъде подновено наказателното производство по ДП № 945/2013г. на 01 РУ на МВР гр.Пловдив.

 

           Съдът след като се запозна със събраните в хода на досъдебното производство материали и във връзка с подадената жалба прие за установено следното:

 

            Жалбата е подадена в срок и изхожда от лице, попадащо в кръга на лицата, очертани в нормата на чл.243, ал.4 от НПК, имащи право да обжалват постановление за прекратяване на наказателно производство – пострадал, поради което и жалбата се прецени като ДОПУСТИМА, а разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА поради следните основания:

               Целта на съдебния контрол по реда на чл.243, ал.5 и следващи от НПК е да се извърши проверка на законността и обосноваността на постановлението на прокурора с което се поставя край на наказателното производство, в случая да отделно деяние, като при извършване на тази проверка проверяващия съд се произнася по същество на делото. За нуждите на производството по чл.243 от НПК съдът проверява, дали е спазен материалния и процесуалния закон. В обхвата на тази проверка се включва и преценката, дали разследването на досъдебната фаза е проведено обективно, всестранно и пълно, за да се спази принципа за разкриване на обективната истина, а когато разследването е в отклонение на тези изисквания, съдът разполага с правомощие да отмени постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство и да му укаже какви доказателства следва да бъдат събрани и какви следствени действия да бъдат проведени.

             Съгласно разпоредбата на чл.13, ал.1 от НПК съдът, прокурорът и разследващите органи в пределите на своята компетентност са длъжни да вземат всички мерки, за да осигурят разкриването на обективната истина по реда и със средствата, предвидени в този кодекс. Също така следва да се отбележи, че чл.14, ал.1 от НПК сочи, че съдът, прокурорът и разследващите органи вземат решенията си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства по делото, като се ръководят от закона.

           В този смисъл в процедурата по чл.243 от НПК съдът може да преценява дали събраните по досъдебното производство доказателства са достатъчни за правилното решаване на казуса, при което не се касае за подмяна на вътрешното убеждение на решаващия орган / на прокурора / а до съдебен контрол по спазването на закона при упражняване на правомощията на прокурора в качеството му на господар на процеса в досъдебната му фаза да прекрати наказателното производство и по този начин да прегради пътя на бъдещо съдебно производство.

            С постановление на прокурор при Районна прокуратура гр.Пловдив от 21.10.2013г. е било образувано  досъдебно производство № 945/2013г. по описа на 01 РУ на МВР гр.Пловдив, срещу неизвестен извършител за това, че на 01.03.2011г. в гр.Пловдив противозаконно е присвоил чужда движима вещ – лек автомобил „Нисан Примера“ с рег. № ***, собственост на Д. К., която владеел - престъпление по чл.206, ал.1 от НК.

           В хода на проведеното разследване са разпитани свидетели, приложени са множество писмени доказателства.

            В хода на проведеното разследване не е било привлечено лице в качеството на обвиняем.

            В качество на свидетел е разпитан С.П.К.. **********.

            На основание събраните в ДП доказателства в постановлението на РП Пловдив е прието, че не е налице осъществен състав на чл.206 ал.1 от НК, тъй като не е установено своене на чужда движима вещ, което лицето / свидетел К./ пази или владее. Прието е, че в конкретния случай свидетел К. през цялото време свои вещта като своя с оглед сключения предварителен договор, както и че факта на забавяне на плащанията, касаят гражданско – правни отношения, които с оглед своята специфика се регулират по гражданско правен ред. Липсата на престъпление от общ характер е основание за прекратяване на наказателното производство по ДП № 945/2013г. по описа на 01 РУ на МВР гр.Пловдив.

                    Настоящият съдебен състав  приема, че прокурорът правилно е описал в постановлението си фактическата обстановка, поради което и в настоящето определение не следва да бъде отново повтаряна, тъй като тя се извежда от събраните в хода на разследването доказателства, като въз основа на приетите за установени факти е приел, че няма несъмнени и категорични доказателства, които да сочат на извършено от свидетел С.П.К. престъпление съставомерно по смисъла на чл.206, ал.1 от НК.

           Съгласно чл.127, т.3 от Конституцията на Република България в правомощията на прокурора /негово суверенно правомощие/ е да привлича към отговорност лицата, които са извършили престъпление и да подържа обвинението по наказателни дела от общ характер. Това обаче става едва когато се съберат достатъчно доказателства за виновността на определено лице в извършване на престъплението. Съдът приема, че такива в настоящия случай не са налице и правилно РП Пловдив е прекратила  наказателното производство по цитираното досъдебно производство.

           Съдът в рамките на проверката за законосъобразност и обоснованост на прекратителното постановление и след анализ на събраните по делото доказателства намира, че така направеният извод от прокурора е правилен и същият  законосъобразно с оглед на установените факти е приложил  правомощието си по чл.243 ал.1, т.1  от НК, като е прекратил наказателното производство.

           Към мотивите,  изложените в постановлението на прокуратурата, съдът намира за уместно да отбележи и следното:

           Както от обективна, така и от субективна страна липсват съставомерните признаци на престъплението по чл.206, ал.1 от НК. При обсебването на чужда движима вещ един от основните елементи на фактическия състав е наличието на правно основание, на което деецът владее или пази тази чужда вещ.  Видно от материалите по делото сключеният между свидетел Д.К. и свидетел С. К. предварителен договор за покупко-продажба на МПС е прекратен. Отпаднали са правните основания, на които процесният автомобил се намира във фактическото владение на свидетел К.. Деянието по чл.206, ал.1 от НК е несъставомерно от обективна страна, тъй като не е налице правно основание, на което деецът да владее или пази процесната движима вещ, а именно – лек автомобил марка „Нисан“, модел „Примера“ с рег. № ***.  

           От същите обстоятелства произтича и несъставомерността на деянието по чл.206, ал.1 от НК и от субективна страна. Обсебването е престъпление с особен субект. То може да бъде осъществено само от лице, което има фактическата власт върху премета на престъплението на правно основание – т.е. лице, което владее или пази предмета на посегателството. Това престъпление се извършва само при пряк умисъл.  Деецът съзнава, че предметът на престъплението е чужда движима вещ, която владее или пази на правно основание и че му е позволено да извършва само определени действия с нея. Във волево отношение деецът има за цел да се разпореди противозаконно с предмета на престъплението в свой или чужд интерес.

            В конкретния случай свидетел К. не удостоверява знание, че  държи в своята фактическа власт процесния автомобил без правно основание, тъй като с несключване на 01.02.2011г. на окончателен договор, предварителния договор за покупко-продажба на МПС е прекратен.  Доказано е по ДП, че свидетел К. на вноски е внесъл по сметка на свидетел К. дължимото по договора, както и желанието му да се оформи окончателен договор и реши въпроса със собствеността на  автомобила.

           Липсата на отправена от страна на свидетел Д.К. покана до свидетел К. за връщане на процесния автомобил е още едно основание за несъставомерност на деянието по чл.206, ал.1 от НК от субективна страна.  Престъплението обсебване на чужда движима вещ в конкретния случай би следвало да се осъществи посредством отказ на дееца да върне чуждата движима вещ.  И след като свидетел К. не е получил от свидетел К. писмено искане за връщане на автомобила, не би могло да се говори за противозаконен отказ от негова страна за връщане му във фактическата власт на Д. К..   За да бъдат осъществени признаците на  чл.206 ал.1 от НК, следва да е налице писмено искане за връщане на вещта,  което да е достигнало до знанието на  лицето, което го държи, в противен случай не би могъл да се обоснове прекия умисъл на лицето, държащо автомобила за противозаконно присвояване на същия, чрез противозаконен отказ да го върне.

            По тези съображения и като споделя изводите на прокурора в постановлението за прекратяване на наказателното производство, настоящият съдебен състав намира, че следва да потвърди постановлението на РП Пловдив за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 945/2013г. по описа на 01 РУ на МВР гр.Пловдив.

           С оглед на изложеното и на основание чл.243, ал.6, т.1 от НПК съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

           ПОТВЪРЖДАВА постановление от 20.01.2020г. по прокурорска преписка № 4142/2013г. на прокурор Елена Богданова  при Районна прокуратура гр.Пловдив  с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 945/2013г. по описа на 01 РУ на МВР гр.Пловдив образувано срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.206, ал.1 от НК на основание чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК.

           ПРЕПИС от определението да се изпрати за сведение на Районна прокуратура гр.Пловдив и на Д.Т.К..

 

          Определението не е окончателно и подлежи на обжалване и протест в седмодневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Окръжен съд гр.Пловдив.

 

           След влизане в сила на определението материалите по досъдебното производство да се върнат на РП гр.Пловдив.

 

 

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/

 

Вярно с оригинала!

В.И.