Р Е Ш Е Н И Е
№ 999
гр. Пловдив, 02. 06. 2022 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ,
Х състав, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди
двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
При секретаря Румяна Агаларева,
като разгледа административно дело № 476/2022г
по описа на съда, докладвано от председателя, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство
по чл. 145 и сл. АПК, вр. чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето (ЗЗ).
Образувано е по жалба предявена от Председателя
на Медицинската комисия по чл. 98, ал. 4 от КСО към Териториално поделение на
Националния осигурителен институт гр. Пловдив против Експертно решение (ЕР) № 0059/011
от 20.01.2022г. на Специализиран състав по хирургични, ортопедични и ССЗ на
Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) – София, в частта му за срока на определения процент трайно намалена
работоспособност - пожизнен.
В жалбата са изложени
съображения за неправилност на ЕР на НЕЛК в оспорената му част, като жалбоподателят
счита, че в настоящия случай не е изпълнено съдържанието на определението за „дефинитивни
състояния", посочено в § 1, т. 5 от ДР на Наредба за медицинската
експертиза /НМЕ/ за определяне на срок — пожизнен на трайно намалената
работоспособност на освидетелстваното лице, съобразно чл. 69, ал. 4 от същата
наредба.
Сочи се, че при онкологичните
заболявания, след петата година, не може да се очаква позитивна промяна, но
рецидив и далечна дисеминация са възможни по всяко време, т.е. възможна е
негативна еволюция във времето. Иска отмяна на оспореното ЕР.
Ответникът - НЕЛК-София, чрез процесуалния си
представител юрк. К., е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава
следва да бъде отхвърлена. Поддържа се, че оспореният административен акт е
законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване.
Подробни съображения се излагат в приложено по делото становище (л.30). Претендира
се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна – Х.Н.Н., счита
жалбата за неоснователна и сочи, че издаденото ѝ ЕР следва да се потвърди
като законосъобразно.
Заинтересованата страна – „А.и
Вет“ ЕООД, представлявано от управителя си Г. А., счита, че издаденото ЕР
следва да се потвърди като законосъобразно.
Останалите заинтересовани страни – ТЕЛК към
УМБАЛ Пловдив АД – пети състав, Агенция за хора с увреждания, ТП на НОИ –
гр.Пловдив, Регионална дирекция „Социално подпомагане“, не вземат становище по
жалбата.
Съдът, като прецени становищата
на страните и събраните доказателства по делото, поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното
от фактическа страна:
С ЕР № 4472, зас. № 159/04.10.2021
г. на пети състав на ТЕЛК към УМБАЛ „Пловдив” АД (л.11) е извършено освидетелстване
на Х.Н.Н., като ѝ е определен 50 % трайно намалена работоспособност със
срок – пожизнен, за състояние, съгласно мотивите на ЕР: „състоянието след
понесена левостранна квадрантектомия с дисекция на регионални лимфни възли по повод
ЗЛ нов на млечната жлеза М.VI 16 Г, без данни за рецидив и
далечна дисеминация по забележка част VIII раздел
XII обуславя 50% ТНР за срок пожизнен с /НО чл.69, т.4
на НМЕ2017Г“.
Цитираното ЕР на ТЕЛК е
обжалвано от Председателя на Медицинската комисия по чл. 98, ал. 4 от КСО пред
НЕЛК по отношение срока на определения процент трайно намалена работоспособност.
След преглед на приложената медицинска документация в досието на
освидетелстваното лице, НЕЛК се е произнесла с обжалваното в настоящото производство
ЕР № 0059 от зас. № 011/20.01.2022 г., с което е потвърдено ЕР на ТЕЛК в
оспорената му част. За да постанови този резултат, НЕЛК е приела, че по
отношение на освидетелствано лице /жена на 56-годишна възраст/ се установява,
че по повод установена туморна формация в лявата млечна жлеза, след извършена квадрантектомия
на лява млечна жлеза с аксиларна лимфна дисекция в лява аксила, е открита
метастаза рТ1 N1 M0 G3. Хистологичен резултат № 7705-18/2016г. - инвазивен
дуктален карцином в един лимфен възел. Лицето е провело курсове химиотерапия и
лъчетерапия и на 01.06.2016г. е извършена квадрантектомия на лява млечна жлеза
с аксиларна лимфна дисекция в лява аксила. Заболяването е стадирано като рТ1 N1 M0 G3. Хистологичен резултат №7705-18/02.06.2016г. – инвазивен дуктален карцином
в един лимфен възел от първо ниво на аксилата. Пациентката е провеждала курсове
лъче и химиолечение. В цитираното в ЕР на НЕЛК, удостоверение от КОЦ - „Пловдив“
ЕООД изх. № 1765/21.09.2021 г. е вписано: „Задоволително общо състояние, без
данни за рецидив, не се палпират увеличени лимфни възли в аксиларните и супраклавикуларните области двустранно, черен дроб и слезка не се
палпират увеличени“. Посочено е, че в обжалваното ЕР „С 50.4 за карцином на
лява млечна жлеза, след петата година следва оценка по Забележка р.12 ч.8 от
НМЕ – 50% с пожизнен срок. Срокът на инвалидизиране е пожизнен, базирайки се на
чл. 69, ал. 4 от НМЕ“. Позовавайки се на § 1, т. 5 от ДР на НМЕ /изм. и доп. ДВ
бр.59 от 16.07.2021г./ НЕЛК посочва, че състоянията след проведено лечение, по
повод злокачествени новообразувания, без данни за рецидив и дисеминация, след
петата година на активно наблюдение, са дефинитивни. По тези съображения,
специализираният състав по хирургични, ортопедични и сърдечно-съдови болести на
НЕЛК потвърждава ЕР на ТЕЛК във връзка със срока на определения на
освидетелстваното лице % трайно намалена работоспособност - пожизнен.
При така установената фактическа обстановка, на
база приобщените по делото писмени доказателства, обсъдени поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът прие следното от
правна страна:
Жалбата е подадена срещу акт, подлежащ на оспорване
по съдебен ред, от надлежна страна и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна,
поради следните за това съображения:
Обжалваният административен акт е постановен от
компетентен орган по смисъла на чл. 103, ал. 4 от ЗЗ във връзка с чл. 3 от НМЕ,
в установената, съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК форма и при спазване на административнопроизводствените
правила.
Решението е взето от специализиран състав по хирургични,
ортопедични и сърдечно-съдови заболявания, определен съобразно водещата
диагноза, в изпълнение на чл. 49, ал. 1 от Правилника за устройството и
организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на
регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ). Специализираният
състав на НЕЛК, издал оспорваното ЕР, отговаря на изискванията на чл. 18, ал. 3
от правилника. Експертното решение е постановено в състав от председател и двама
специалисти.
По установените факти по
делото не се формира спор между страните.
Спорът е правен и касае правилното
приложение на забележката към Част осма, Раздел XII от Приложение № 1 на
НМЕ/2017 г. досежно срока (пожизнен) на определения на освидетелставаното лице
% трайно намалена работоспособност.
Според посочената забележка: „Всички
онкологични заболявания с код "С" по МКБ, без данни за рецидив и
дисеминация, при давност, надвишаваща пет години от хистологичната верификация,
се оценяват с 50 % (не включва карциноми "ин ситу" – код
"D" по МКБ)“.
Безспорно случаят на Х.Н.Н. касае
онкологично заболяване с код „С“, а именно С 50.4 опериран карцином на лява млечна
жлеза, след извършена на 01.06.2016г. квадрантектомия на лява млечна жлеза с
аксиларна лимфна дисекция в лява аксила; без данни за рецидив и дисеминация при
давност надвишаваща пет години от хистологичната верификация (2016г.). Посоченото
онкологично заболяване безспорно обуславя приложение на горецитираната
забележка от Приложение № 1 на НМЕ/2017 г., както правилно е прието от
административния орган в оспорваното ЕР.
По отношение на прилагането на
цитираната забележка, съдът намира, че то не следва да е изолирано от
останалите отправни точки, относими за конкретно заболяване, включени в съответните раздели на ч. 8, Приложение № 1 на НМЕ/2017 г., в които са
посочени съответните злокачествени заболявания, определен е съответния % трайно намалена
работоспособност и неговият срок и за които отправни точки, съгласно посл. ред.
на НМЕ/2017 в релевантните към казуса разпоредби, е определен пожизнен срок.
В тази връзка, следва да се
посочи, че в Раздел ХI „Женски полови органи“, Част
осма от Приложение № 1 на НМЕ, според отправна точка 1.1.4, за малигнен тумор
на гърдата за петата година след операцията се определя 50 % трайно намалена
работоспособност, с пожизнен срок. Това само е достатъчно да се приеме, че след
като за петата година след операция се определя 50% ТНР с пожизнен срок, то при
преосвидетелстване на лицето през всяка следваща година след петата, срокът на
инвалидност също следва да е пожизнен. Противното би означавало всяко лице със
същото заболяване и здравословно състояние, но с над пет години от хистологичната
верификация към датата на приемане на Постановление № 225 от 12 юли 2021 г. за
изменение и допълнение на НМЕ, да бъде дискриминирано при преосвидетелстването чрез
определяне на срок на инвалидност за конкретен период от време, така както
предвижда чл. 69, ал. 1 от НМЕ, а не пожизнено при условията на чл. 69, ал. 4
от НМЕ. В така посочената разпоредба е предвидено при дефинитивни състояния без
възможност за пълно или частично възстановяване да се определя пожизнен срок на
инвалидността.
Легална дефиниция на понятието
„дефинитивни състояния“ се съдържа в нормата на § 1, т. 5 от ДР на НМЕ,
съгласно която това са състоянията, които не търпят позитивна или негативна
еволюция във времето. Волята на законодателя е да преустанови периодичното
преосвидетелстване на определени групи лица и за конкретни заболявания,
посочени в отправните точки, за които периодично освидетелстване е
безпредметно, при положение че не може да настъпи позитивна еволюция във
времето.
Както сочи жалбоподателят,
действително в състоянието на освидетелстваното
лице може да настъпи негативна еволюция във времето, доколкото дефинитивното
състояние няма постоянен характер и търпи промяна. Соченото евентуалното настъпване
на рецидив и далечна дисеминация (негативна еволюция във времето), обаче, би
могло да доведе единствено до преосвидетелстване на лицето, по негово желание, но
не и до промяна на срока на инвалидност от пожизнен до такъв с конкретно
определен срок.
Отделно от изложеното е
необходимо да се добави, че след като в отправна точка 1.1.4 на Раздел ХI, Част осма от Приложение № 1 на НМЕ, състоянието на
освидетелстването лице е определено от законодателя като дефинитивно,
предвиждайки определяне на 50 % трайно намалена работоспособност, с пожизнен
срок, то при липса на промяна през следващите години в здравословното му състояние,
последното отново следва да се определи като дефинитивно.
Гореизложеното налага извод за
законосъобразност на оспорваното в настоящото съдебно производство ЕР на НЕЛК -
София, в частта му относно срока на определения процент трайно намалена
работоспособност - пожизнен.
По изложените съображения,
съдът счита, че жалбата се явява неоснователна, поради което следва да бъде
отхвърлена.
При този изход на спора и
съобразно направените от страните искания на основание чл. 143, ал. 3 от АПК,
на ответника се дължат извършените разноски по осъществената юрисконсултска
защита, които се констатираха в размер на 100 (сто) лв., определен съгласно чл.
27в от Наредбата за заплащането на правната помощ, издадена на основание чл.
37, ал. 1 от Закона за правната помощ.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Председателя на Медицинската комисия по чл. 98, ал. 4 от КСО
към Териториално поделение на Националния осигурителен институт гр. Пловдив д-р
Д.Й.И., против Експертно решение № 0059 от зас. № 011/20.01.2022г. на
Специализиран състав по хирургични, ортопедични и ССЗ на Националната експертна
лекарска комисия гр. София, в частта му, относно срока на определения процент
трайно намалена работоспособност - пожизнен.
ОСЪЖДА Националния осигурителен институт гр. София да заплати на Национална
експертна лекарска комисия гр. София, сумата от 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване
с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен
срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
СЪДИЯ: