№ 216
гр. Плевен, 21.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
Членове:РЕНИ М. СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ
при участието на секретаря ЦВЕТОМИР ОЛ. ЦЕНКОВ
като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Въззивно
гражданско дело № 20254400500296 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 200/17.02.2025 г., постановено по гр. дело № 4004/2024 г.
по описа на Районен съд – гр. Плевен са осъдени на основание чл.2 ал.1 т.3 от
ЗОДОВ вр. чл.52 от ЗЗД Прокуратура на Р България, гр. София, бул. „Витоша“
2 и ОД на МВР - гр. Плевен, ул. „Сан Стефано“ № 3 да заплатят солидарно на
Д. Р. Д., ЕГН **********, от гр. Плевен, ул. *** сумата от 1200,00 лв.,
представляваща обезщетение за незаконно обвинение за извършено
престъпление по чл.343б ал.3 от НК, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 27.05.2024 г. до окончателното изплащане на сумата,
като за разликата до пълния предявен размер от 10 000,00 лв. е отхвърлен
искът, като неоснователен и недоказан.
Със същото решение, ПлРС е осъдил на основание чл.78 ал.1 от ГПК вр.
чл.10 ал.3 от ЗОДОВ Прокуратурата на Република България и ОД на МВР - гр.
Плевен да заплатят солидарно на Д. Р. Д., ЕГН********** разноски по делото
в размер на 166,00 лв.
Осъдил е на основание чл.78 ал.1 от ГПК вр. чл.10 ал.4 от ЗОДОВ Д. Р.
1
Д., ЕГН ********** да заплати на ОД на МВР - гр. Плевен сумата от 88,00 лв.
разноски по делото.
Постъпила е въззивна жалба РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН,
представлявана от прокурор Весела Иванова Атанасова против постановеното
решение от ПлРС в частта му относно присъденото на ищеца Д. Р. Д.
обезщетение за неимуществени вреди. Въззивникът счита, че в тази му част
обжалваното решение е неправилно.
Във въззивната жалба се навеждат доводи за това, че в хода на
разследването не е била ангажирана наказателната отговорност на ищеца за
извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК и не му е била вземана мярка
за неотклонение. Същият не е имал никакво качество, регламентирано от НПК
и не се явява уличено лице, както е приел Pайонен съд – Плевен, тъй като
такава правна фигура в НПК не съществува към настоящия момент. Ищецът
не е бил задържан по реда на НПК по искане на прокуратурата, не е бил
разпитван, дори в качеството на свидетел и не е бил призоваван по
досъдебното производство. Производството е било прекратено на основание
чл.243 ал.1 т.1 вр. чл.24 ал.1 т.1 от НПК, поради липса на престъпление по
чл.343б ал.3 от НК, като в нито в обстоятелствената част, нито в диспозитива
на прокурорския акт не е посочено, че производството е водено срещу ищеца.
Посочва се, че срещу ищеца не са извършени никакви процесуално-
следствени действия, регламентирани в НПК, а налагането на ПАМ е част от
развилото се спрямо същия административно-наказателно производство, в
което административно наказващ орган се явява ОД на МВР - Плевен, а не
Прокуратурата. В тази връзка се твърди, че няма как прокуратурата да
отговоря за принудителни мерки, наложени на ищеца от друга институция по
реда на ЗМВР и ЗДвП. Прокуратурата не е упражнила принуда по какъвто и да
е начин срещу ищеца, като той реално не е имал досег с разследващия орган
по досъдебното производство и не е реализирал участие в нито едно
процесуално-следствено действие в хода на разследването. Твърди се, че
срещу ищецът Д. Р. Д. не е имало обвинение в извършване на престъпление,
съответно той не попада в кръга от лица, оправомощени от чл.2 ал.1 т.3 от
ЗОДОВ да търсят обезщетение от Прокуратурата за вреди, причинени от нея
по повод повдигнато обвинение. Изземването на СУМПС, регистрационните
табели и регистрационния талон на автомобила, както и задържането на
2
ищеца за срок от 24 часа със Заповед за задържане на основание чл.72 ал.1 т.1
от ЗМВР вр. чл.343б ал.3 от НК е извършено от полицейски служител,
различен от разследващия полицай, водещ разследването по досъдебното
производство в изпълнение на правомощията му по ЗМВР. При това
положение, няма как Прокуратурата да носи отговорност за вреди, причинени
на ищеца от действията на служител на друга институция, които действия са в
основата на друг вид правоотношение, а именно административно-
наказателно правоотношение между ищеца и МВР.
Въззивникът твърди, че няма доказателства в подкрепа на твърденията
на ищеца за претърпени неимуществени вреди от факта на извършване на
проверката, които да обективират посочените от него лични негативни
преживявания, както и няма доказателства за извършени прегледи при
съответни специалисти, доказващи преживян психически и физически
дискомфорт. Във въззивната жалба се твърди, че Прокуратурата не е
разпространявала информация за разследването и в този смисъл не следва да
носи отговорност за разгласяването му, ако е имало такова, което
обстоятелство също не е доказано. Твърди се, че претендираното обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 10 000,00 лв. е завишено по размер и не
отговаря на твърдените вреди, на икономическия стандарт в България по
времето, през което се твърди, че са претърпени вредите, на съдебната
практика по аналогични казуси и най-вече на принципа за справедливост,
заложен в чл.52 от ЗЗД.
Въззивникът моли Окръжния съд, да отмени първоинстанционното дело
и да постанови друго, с което да отхвърли предявеният от ищеца Д. Р. Д. иск
срещу Прокуратурата на Република България за претърпени неимуществени
вреди, като неоснователен и недоказан. Алтернативно, в случай, че съдът
приеме предявеният иск за основателен и доказан, въззивникът моли, да бъде
намален размера на присъденото на ищеца обезщетение за претърпени
неимуществени щети от незаконно обвинение.
В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор на въззивната
жалба на Прокуратурата на РБ от ищеца Д. Р. Д., ответника ОД на МВР – гр.
Плевен и контролиращата страна Окръжна прокуратура – гр. Плевен.
Постъпила е въззивна жалба от Д. Р. Д., ЕГН ********** чрез
пълномощника му – адв. В. П. от ПлАК, в която се изразява становище, че
3
първоинстанционното решение е неправилно, необосновано и противоречиво,
постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, при
неправилна оценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Твърди се, че решението е постановено при неправилно приложение на
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД при явна несправедливост на определения
размер на обезщетението. Твърди се, също така, че при правилно
установеното от фактическа страна, съдът е стигнал до неправилни и
противоречиви изводи. Навеждат се доводи за неправилност на извода на
първоинстанционния съд, че свидетелството за правоуправление на ищеца е
било отнето поради изчерпване на контролни точки, като се твърди, че към
30.06.2023 г. същият е разполагал с 1 контролна точка, разполагал е със
свидетелство за правоуправление и е имал качеството на водач на МПС.
Твърди се, че решението е постановено при неправилно приложение на
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, като същото е прекомерно занижено и не
кореспондира със събраните доказателства.
Във въззивната жалба се посочва, че действително, ищецът не е бил
привлечен в качеството на обвиняем по смисъла на НПК, нито му е била взета
мярка за неотклонение, а наказателното производство, водено срещу е било
прекратено, но употребеният в чл.2 ал.1 т.1 от 3ОДОВ израз "обвинение в
извършване на престъпление" трябва да се тълкува по-широко за нуждите на
деликта, а не в тесния му наказателно процесуален смисъл. Посочва се, че с
образуване на наказателното производство, а преди това и с отнемането на
свидетелството за правоуправление на ищеца се засяга неговата лична сфера и
това става от момента, в който спрямо него са извършени действия във връзка
с образуването му. Ищецът е с отнето свидетелство за правоуправление на
МПС, въпреки, че не е бил привлечен като обвиняем, а от това ограничение
същия търпи вреди. Отнемането на свидетелството за правоуправление е
променило начина му на живот, той не е имал възможност да пътува за срещи
с детето си, което му е създало неудобство, тъй като е трябвало да ангажира
други хора, които да го закарат до гр. Видин, за да се види с детето си,
изпитвал е срам от това, че ще бъде обвиняван, че е наркоман.
Във въззивната жалба се навеждат доводи, че въпроса относно
причината за отнемане на свидетелството за правоуправление на ищеца,
касаещ отнетите контролни точки, за което свидетелството му е било отнето от
4
31.05.2024 г. до 25.07.20204 г. е ирелевантен, тъй като за този период не се
претендира обезщетение. Твърди се, че изводите на съда, че липсата на
свидетелство за правоуправление не е създало много неудобства на ищеца,
нито в контактите му с хората на работното му място са неоснователни.
Наказателното производство е продължило около година, през който период е
ограничило граждански права на ищеца и е довело до определени негативни
преживявания за него, сина му и родителите му, както и се е наложило
работодателят да го преназначи на друга длъжност. Твърди се, че присъденият
размер на обезщетението за неимуществени вреди от 1200,00 лв. е в разрез със
съдебната практика, като съдът не е преценил на редица конкретни, обективно
съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на
размера на обезщетението. Неправилен е и извода, че по-висок размер на
обезщетение би довело до неоснователно обогатяване.
Въззивникът моли Окръжния съд да отмени първоинстанционното
решение в частта му, с която му е присъдено обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 1200,00 лв., считано от 27.05.2024 г. до окончателното
изплащане на сумата, като постанови друго, с което да уважи иска в
предявения размер. Претендира направените разноски за настоящата
инстанция.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор на въззивната
жалба на Д. Р. В. от ОД на МВР – Плевен чрез пълномощника – юрк. Г. К., в
който се изразява становище, че същата е неоснователна и недоказана.
Според въззиваемия ОД на МВР – Плевен първоинстанционното решение е
мотивирано, правилно и законосъобразно. Присъденото обезщетение е
справедливо и съответства на действително причинените на ищеца вреди. В
хода на съдебното дирене ищецът не е доказал твърдените от него
обстоятелства. Образуваното досъдебно производство срещу ищеца не е
станало достояние на трети лица, същият не е променял ежедневните си
навици, не се е чувствал разстроен, не е посещавал специалист. Не се е
променил и обичайния му режим за лични контакти с детето. Посочва се, че
към момента на извършване на полицейската проверка, ищецът е бил лишен
от правоуправление, заради отнети контролни точки. Фактът, че не е бил
добросъвестен да върне лично СУМПС след влизане в сила на наказателното,
не го освобождава от забраната да управлява МПС.
5
Въззиваемият ОД на МВР – гр. Плевен моли съда, да остави без
уважение подадената въззивна жалба и да потвърди първоинстанционното
решение.
Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и
доказателствата по делото, намира за установено следното от
фактическа страна:
Въззивните жалби са подадени в законоустановения срок от
активно легитимирани страни, поради което са процесуално допустими.
Съгласно нормата на чл.269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбите.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е
постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за
валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по
спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.
Предметът на настоящото производство обхваща решението изцяло.
Въззивната инстанция приема, че обжалваното решение е допустимо,
тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали
отрицателните за предявяване на исковата молба, а съдът се е произнесъл
именно по исковата молба, с която е бил сезиран, поради което няма
произнасяне в повече от поисканото.
Пред Плевенски районен съд е предявен иск с правно основание чл.2
ал.1 т.3 пр.2 вр. чл.7 и чл.4 от ЗОДОВ от Д. Р. Д. против Прокуратурата на
Република България и ОД на МВР - гр.Плевен за заплащане солидарно на
сумата от 10 000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от незаконно обвинение за извършено престъпление по
чл.343б ал.3 от НК, ведно със законната лихва, считано от 01.07.2023 г. до
окончателното изплащане на сумата.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено
следното от фактическа страна:
От приложения АУАН № 959295/01.07.2023 г. е видно, че на 30.06.2023 г.
в гр. Плевен Д. Р. Д. е бил спрян за проверка като водач на лек автомобил
„Форд” с peг. № ***. В посочения АУАН е отразено, че същият е извършил
6
нарушение, като управлява горепосоченото МПС след употреба на
наркотични вещества или техни аналози, установено по надлежния ред с
техническо средство Дрегер Дръг Тест 500, като пробата е отчела
положителен резултат на Амфетамин. На водача е издаден талон за изследване
и протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества
или техни аналози. Отразено е също така, че Д. Р. Д. не носи контролен талон
към СУМПС или заместващ го АУАН, както и че същият е изпробван за
употреба на алкохол с техническо средство Алкотест, като резултата е 0,00
промила. Водачът не е възразил след зачитане на АУАН. Отразено е нарушение
на разпоредбите на чл.5 ал.3 т.1 п.2 от ЗДвП и чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП.
Отразено е също така, че е иззето свидетелството му за правоуправление на
МПС на Д. Р. Д. № *********.
Със Заповед за задържане на лице № 3391 зз-164/01.07.2023 г. Д. Р. Д. е
бил задържан от органите на МВР за срок от 24 часа на основание чл.72 ал.1
т.1 от ЗМВР вр. чл. 343б ал.3 от НК, като е бил за държан в 00,05 часа на
01.07.2023 г. и е бил освободен в 02,15 часа на 01.07.2023 г.
От съставения Протокол за личен обиск на лице № 3391р-
6185/01.07.2023 г. е видно, че при извършения личен обиск на основание чл.80
ал.1 от ЗМВР на Д. Р. Д. не са намерени и иззети вещи.
Видно от АУАН № 959295/01.07.2023 г. на Д. Р. Д. е издаден талон за
изследване, който му е връчен в 01,05 часа на 01.07.2023 г. с указание да се яви
в СПО при УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД – гр. Плевен до 45 минути, за
да му бъде взета кръвна проба. От Протокол за медицинско изследване от
01.07.2023 г. е видно, че на Д. Д. е взета кръвна проба в СПО при УМБАЛ „Д-р
Георги Странски“ ЕАД – гр. Плевен. В същия протокол е отразено, че Д. Д. не
е могъл да даде урина и не е пожелал да му бъде сложен уринарен катетър.
Видно от заключението на изготвения Протокол за извършена
експертиза № 24/ТКХ-148 от 30.04.2024 г. от вещите лица М. Х. В. - П. и В. М.
Н., в предоставената за изследване кръвна проба, иззета от Д. Р. Д. не е
установено наличие на упойващи лекарствени средства и наркотични
вещества, включени в списъците-приложения към чл.3 от Наредба за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични вр. чл.3 от
ЗКНВП.
От справка за извършено изследване на Д. Р. Д. в Медико-диагностична
7
лаборатория „ЦибаЛаб – Плевен“ ЕООД от 04.07.2023 г. е видно, че
резултатът на всички изследвани наркотични вещества, вкл. амфетамин е
отрицателен.
От приложеното досъдебно производство № ЗМ 327/2023 г. по описа на
Второ РУ – Плевен, пр. пр. № 4141/2023 г. по описа на РП – Плевен е видно,
че наказателното производство е започнало на 01.07.2023 г. основание чл.212
ал.2 от НПК за това, че на 30.06.2023 г. в гр. Плевен било управлявано МПС
лек автомобил марка „Форд” с peг. № ***, след употреба на наркотични
вещества - амфетамин - престъпление по чл.343б ал.3 от НК. В хода на
разследването е установено, че водачът на лек автомобил марка „Форд” с peг.
№ *** – Д. Р. Д. е извършил нарушение, като е управлявал посоченото МПС
след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установено по
надлежния ред с техническо средство Дрегер Дръг Тест 500, като пробата е
отчела положителен резултат на Амфетамин, което представлява нарушение
на разпоредбата на чл.5 ал.3 т.1 пр.2 от ЗДвП. Отразено е, че Д. Р. Д. не е
привличан в качеството на обвиняем за престъпление по чл.343б ал.3 от НК.
От изготвената токсико-химична експертиза е видно, че в кръвта на Д. Р. Д. не
е установено наличие на упойващи лекарствени средства и наркотични
вещества, включени в списъците-приложения към чл.3 от Наредба за реда за
класифициране на растенията.
С Постановление от 13.05.2024 г. е прекратено наказателното
производство по пр. пр. № 4141/2023 г. по описа на РП - Плевен, досъдебно
производство № ЗМ 327/2023 г. по описа на Второ РУ - Плевен.
По делото са представени Справка за нарушител, Наказателно
постановление от 07.03.2022 г. и Заповед за прилагане на ПАМ по чл.171 т.4
от ЗДвП от 28.05.2024 г., с която на Д. Р. Д. е наложена принудителна
административна мярка по чл.171 т.4 от ЗДвП – временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС, като водач, на който са отнети всички
контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл.157 ал.4 от ЗДвП.
Съгласно отразеното в посочената заповед, свидетелство за правоуправление
на Д. Р. Д. е принудително иззето с връчената на същия заповед на 31.05.2024
г. Ново СУМПС е издадено на Д. Р. Д. на 25.07.2024 г.
По делото са представени писмени доказателства от които се
установява, същият работи по Трудов договор от 16.07.2022 г. във фирма
8
„***“ ЕООД на длъжност „***“ в Пицария „***“, като с Допълнително
споразумение от 01.12.2023 г. към Трудов договор от 16.07.2022 г., Д. Д. е
преназначен от длъжността „***“ на длъжност „Работник кухня“, при
запазване на трудовото възнаграждение от 800,00 лв., което е променено на
933,00 лв. с Допълнително споразумение от 29.12.2023 г. От приложената
Длъжностна характеристика на Д. Д. за длъжността „***“ е видно, че в
задълженията му е включено да дава заявки за доставка на напитки и други
стоки, продавани от бара. Осъществява контакти с ръководители и
специалисти от други предприятия и организации по линия на снабдяването
на бара.
От представеното Решение № 949/23.05.2019 г., постановено по гр. дело
№ 2874/2018 г. по описа на ПлРС е видно, че Д. Р. Д. е баща на детето Т. Д. Д.,
като след развода упражняването на родителските права по отношение на
детето е предоставено на майката и е определено местоживеенето му при нея.
От приложеното Удостоверение за постоянен адрес на Т. Д. Д. е видно, че
същият е в гр. Видин.
Видно от приложената Резервация № 215/22.06.2024 и Проформа
фактура е, че Д. Р. Д. е направил резервация за двойна стандартна стая в хотел
„***“ - гр. Несебър за периода от 21.08.2022 г. до 28.08.2022 г.
С оглед така установените факти, съдът счита, че предявеният иск с
правно основание чл.2 ал.1 т.3 пр.2 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди е частично основателен, предвид следното:
Един от основополагащите принципи за функционирането на държавата
съобразно чл. 7 от КРБ е този за отговорността на държавата за вреди,
причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни
лица. Конституцията изрично предвижда, че отговорността в този случай е на
държавата, а не на отделните нейни органи. Със ЗОДОВ се урежда срещу кой
държавен орган - юридическо лице се предявява иска, а не кой е длъжник по
материалното правоотношение.
Съгласно разпоредбата на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, Държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или
съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде
оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено
поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното
9
деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е
образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или
деянието е амнистирано.
Според чл. 2 от ЗОДОВ държавата отговаря за причинените вреди, тоест
тя е длъжник, а според чл. 7 от ЗОДОВ ответник по делото е органа по чл. 2,
ал. 1 от ЗОДОВ, процесуален субституент на държавата. При иск по чл. 2 от
ЗОДОВ Прокуратурата на РБ е легитимирания процесуален субституент на
държавата във всички случаи, за които не е посочен изрично друг орган, както
е разяснено в ТР № 5/2015 г. по т. д № 5/2013 г. на ОСГК на ВКС. Въпреки
това, ако увреждането е причинено едновременно от незаконни действия и
актове на повече от един правозащитен държавен орган и вредата следва да се
обезщети глобално, то e възможно всички те като посочени от ищеца
ответници да представляват държавата в качеството им на процесуални
субституенти. Ако Прокуратурата на РБ и ОД на МВР са привлечени от ищеца
да отговарят солидарно за незаконно обвинение, положението им като
процесуални субституенти на държавата е различно от това на солидарно
отговорните в материалноправните отношения, които съгласно чл. 216, ал. 1
от ГПК действат самостоятелно и процесуални действия и бездействие на
един от тях нито ползват, нито вредят на останалите в процесуално
отношение. При това положение, предявяването на иска срещу Прокуратурата
на РБ и ОД на МВР – Плевен при условията на солидарна отговорност е
допустимо.
В настоящия случай, осъществяването на наказателната репресия
спрямо ищеца в хода на досъдебното производство съставлява съчетание на
действия и актове, както на органите на Прокуратурата, така и на
полицейските органи и макар тези органи да имат различна компетентност, те
са взаимосвързани и в своята съвкупност са довели до причиняването на
вреди на ищеца.
Отговорността по ЗОДОВ е обективна и възниква при наличие на
сочените в закона предпоставки. Държавният орган не участва по делото в
качеството му на причинител на вредата, нито в качеството му на отговорен за
виновните действия на негови служители, а като процесуален субституент на
държавата, чиято отговорност е безвиновна. Отговорността на Прокуратурата
като процесуален субституент на държавата по предявен от пострадалото
10
лице иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ обхваща всички онези вреди, които са
търпени от ищеца от момента на образуваното наказателно досъдебно
производство до окончателното му прекратяване. Следва да се има предвид, че
полицейските органи могат да отнемат временно СУМПС за 18 месеца до
решаване на въпроса за отговорността, но образуваното досъдебно
производство е условие за прилагането на такава ПАМ. Солидарната
отговорност на органите на досъдебното производство и органите на
прокуратура произтича пряко от разпоредбите на НПК, според които
служебните им правомощия са част от единна и взаимносвързана държавна
дейност за разкриване на престъпления и правилно прилагане на закона, като в
задължение на прокурора е вменено да ръководи разследването,
осъществявано от органите на МВР и да упражнява постоянен надзор за
законосъобразното му и своевременно провеждане, съответно, въз основа на
извършените от разследващите полицаи и ръководени от него действия, да
прецени налице ли са основания за повдигане и поддържане на обвинение
срещу уличеното и привлечено като обвиняем лице или не. Отговорността на
тези държавни органи за вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ не би могла да е
разделна, и претърпените от ищеца вреди, представляващи пряка и
непосредствена последица от образуваното и водено срещу него наказателно
преследване, следва да бъдат определени глобално.
Наказателното производство, в случая, е било прекратено поради липса
на извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от Наказателния кодекс. Поради
това са налице предпоставките по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за ангажиране на
отговорността на ответниците. При обвинение в извършване на престъпление,
ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради
неизвършване на деянието от лицето или извършеното деяние не е
престъпление, елемент от състава на отговорността е наличието на обвинение.
Настоящата съдебна инстанция счита, че от приложените по делото
доказателства безспорно се установява факта на незаконно обвинение в
извършване на престъпление, ако впоследствие наказателното производство е
прекратено, което е основание за ангажиране отговорността на държавата по
посочената разпоредба. Съгласно практиката на ВКС /Решение №
50009/08.02.2023 г. на ВКС по гр. дело № 932/2022 г./, изразът в нормата на
ЗОДОВ „обвинение в извършване на престъпление“ трябва да се тълкува по-
широко за нуждите на специалния деликт, а не в тесния му наказателно-
11
процесуален смисъл. Когато наказателното производство е образувано срещу
определено лице, а впоследствие е прекратено поради това, че извършеното
деяние не е престъпление, е осъществен съставът на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ.
Лицето, срещу което е образувано наказателно производство, търпи вреди от
проведеното срещу него наказателно преследване и в случаите, когато
производството е прекратено, без да му е повдигнато обвинение.
В тази връзка, неоснователно е твърдението във въззивната жалба на РП
– Плевен, че досъдебното производство е започнало срещу неизвестен
извършител, в хода на разследването не е ангажирана наказателната
отговорност на ищеца и същият не е имал никакво качество регламентирано в
НПК. Когато досъдебното производство е образувано срещу неизвестен
извършител при достатъчно данни за извършено конкретно престъпление,
което единствено ищецът би могъл да извърши, в този случай той търпи вреди
от момента, в който е узнал за образуваното наказателно производство за
конкретното престъпно деяние. От приложеното досъдебно производство №
4141/2023 г. по описа на РП – Плевен, образувано на 01.07.2023 г. за
извършено престъпление по чл.343б ал.3 от НК, като се посочва, че същото е
започнало за това, че на 30.06.2023 г. в гр. Плевен е управлявано МПС – лек
автомобил марка „Форд“ с рег. № *** след употреба на наркотични вещества –
амфетамин е очевидно, че ищецът Д. Р. Д. е лицето, което би могло да извърши
деянието, за което е образувано производството, поради което за
отговорността на Държавата е без значение дали той е привлечен в качеството
на обвиняем. Този извод се основава на съставените от съответните
компетентни полицейски органи на гореизброените актове спрямо същото
лице, включително и съобщението по чл.212 от НПК.
Липсата на привличане съгласно чл. 219 от НПК не е пречка за търсене
на вреди по посочения по-горе фактически състав на ЗОДОВ. Държавата
дължи обезщетение, независимо от това, дали вредите са причинени виновно,
като вината на конкретни длъжностни лица не се изследва, тъй като е извън
предмета на делото. При обективната отговорност по ЗОДОВ се прилага
принципът на риска, а не на вината. Отговорност за държавата да обезщети
вредите възниква и при прекратено предварително производство, водено
срещу единствен възможен извършител на престъплението, което се
разследва, дори и без лицето да е формално привлечено като обвиняем по
реда на НПК, както е и в настоящия случай.
12
Започването на досъдебно производство с един единствен възможен
извършител само по себе си е увреждащо действие, тъй като засяга неговия
личен живот, авторитет и достойнство на гражданин, а при доказване на
увреждащите последици от незаконното наказателно преследване, съдът
следва да присъди обезщетение за причинените вреди при съобразяване с
релевантните за спора обстоятелства от значение за определяне на конкретния
размер, като ищецът не е длъжен да твърди и доказва преживения обичаен
страх от наказателната отговорност и получения обичаен дискомфорт от
упражнената принуда, тъй като те следват от закона, но за всички останали
болки и страдания /ако са над обичайните/ е необходимо да има твърдения и
доказателства.
Разпоредбата на чл.4 ал.1 от ЗОДОВ предвижда, че Държавата и
общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице, а ал.2
на същия текст предвижда, че когато искът е предявен срещу няколко
ответници, те отговарят солидарно. С оглед на това, следва да се приеме, че
обезщетение се дължи при доказана причинна връзка между незаконното
обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът счита, че по делото е
установена причинно-следствена връзка между воденото наказателно
преследване и състоянието на Д. Р. Д. по време на досъдебното производство,
които вреди са обичайни за такива случаи, а освен това и търпените от него
неудобства и ограничения, свързани с това. Това са вредите, посочени в
съдебната практика /Решение № 480/23.04.2013 г. по гр. дело № 85/2012 г. на
ВКС/, които се изразяват в нравствените, емоционални, психически,
психологически терзания на личността, накърнената чест, достойнство, добро
име в обществото. Нормално е да се приеме, че през периода на наказателно
производство лицето изпитва неудобства, чувства се унизено, притеснено и
несигурно, да са накърнени моралните и нравствените му ценности, да е
нарушено социалното му общуване.
По отношение на твърдяните от ищеца неимуществени вреди, в
първоинстанционното производство са събрани гласни доказателства, като са
разпитани свидетелите Б. П. Д. – приятел на ищеца и С. Д. Д. – майка на
13
ищеца. От свидетелските показания се установява, че и досега Д. не е
преодолял притеснението от това, че са го изкарали наркоман, той е от малък
град и всичко това се говори. Д. е бил възпрепятстван да се вижда със сина си,
както и във връзка с работата си. Работата му като *** е била свързана и със
шофиране, като след отнемане на свидетелството за правоуправление е
преназначен на друга длъжност, като ***. Въпреки, че е работил като ***, се е
налагало до ходи да доставя някои неща и това е било свързано с транспорт.
Налагало се е свидетелят Б. Д. да вози Д. до гр. Видин, за да вземе сина си, а
за почивка в „Слънчев бряг“ ищецът е пътувал с автобус. Осъществяването на
всички пътувания е било трудно, тъй като е трябвало да търси човек, който да
го вози. Според майката на ищеца, след отнемане на свидетелството за
правоуправление на Д., всичко му е било по-трудно по отношение на начина
на живот, отколкото преди това. Д. и родителите му са били притеснени от
случая.
Ограничението на правната сфера на едно лице чрез висящо досъдебно
производство за извършено престъпление е законосъобразно и оправдано,
само доколкото соченият извършител действително е извършил
престъплението. Когато, обаче, производството е прекратено, поради липса на
престъпление, това ограничение не може да бъде считано за законосъобразно,
независимо от спазването на процесуалните закони по време на провеждането
му. С прекратяване на наказателното производство, всъщност, компетентните
органи установяват, че не е налице извършено престъпление, както и че
неоснователно и незаконосъобразно са предприели наказателно преследване
спрямо ищеца, посочвайки го като извършител.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди,
съдът се ръководи от принципите на справедливостта. Тъй като
неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени,
предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се
определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл.52 от ЗЗД
– по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието
„справедливост“ по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне
размера на обезщетението.
14
В настоящия случай, съдът взе предвид продължителността на воденото
досъдебно производство около 10 месеца, постановеното задържане на ищеца
за срок от 24 часа /макар и да се твърди, че реално не е изпълнено/, както и
обстоятелството, че по отношение на същия не е взета мярка за неотклонение.
От значение при определяне размера на неимуществените вреди е
обстоятелството, че факта на водене на досъдебно производство неминуемо
води до причиняване на вреди, които са обичайни за такива случаи, както и
търпените от ищеца неудобства и ограничения, свързани с това.Обвинението в
употреба на наркотици е тежко изключително притеснително и се отразява
негативно върху психиката на човека, неминуемо са накърнява неговата чест,
достойнство и добро име в обществото. В случая, този факт е станал
достояние на работното място на ищеца, което няма как да не предизвика
чувство на неудобство, унижение и притеснение. Отнемането на
свидетелството за правоуправление на ищеца Д. Р. Д. е предизвикало промяна
в начина му на живот, създало е проблеми в социалното му общуване, както и
проблеми в работата му. Отнемането на свидетелството за правоуправление е
създало пречка за ищеца да изпълнява личните си ангажименти, свързани с
придвижване до гр. Видин, където същият осъществява срещи с детето си,
предвид неговото местоживеене.
Независимо от това, обаче, при определяне на размера на
неимуществените вреди, съдът взе предвид и обстоятелството, че ищецът не е
останал без работа, вследствие воденото досъдебно производство и
отнемането на свидетелството му за правоуправление. Ищецът е уважаван
човек в гр. Пордим, където живее със семейството си, има авторитет, на
работното му място също е човек с авторитет, с добро отношение от страна на
колегите му, като няма данни за промяна в отношението към него, вследствие
воденото досъдебно производство. Също така, няма данни по делото за
здравословни проблеми при Д. Д., свързани с воденото досъдебно
производство, които да са наложили провеждане на лечение и които да са се
отразили на емоционалното и психично състояние на същия.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди,
съдът взе предвид срокът, за който на ищеца е било отнето свидетелството за
правоуправление във връзка с досъдебното производство, който е около 10
месеца. Настоящата съдебна инстанция счита, че срокът на временното
отнемане на свидетелството за правоуправление на ищеца, иззето на
15
31.05.2024 г. със Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка по чл.171 т.4 от ЗДвП от 28.05.2024 г. е ирелевантен и не следва да бъде
вземан предвид, тъй като не касае отнемането на свидетелството с АУАН GA
№ 959295/01.07.2023 г. във връзка с установено нарушение на чл.5 ал.3 т.1
пр.2 от ЗДвП, респективно образуваното по този повод досъдебно
производство.
При съобразяване на горните обстоятелства, настоящата съдебна
инстанция счита, че предявеният иск срещу Прокуратурата на Република
България и ОД на МВР – гр. Плевен за солидарно заплащане на
неимуществени вреди на Д. Р. Д. е основателен за размер на обезщетението от
3500,00 лв. Върху уважения размер на претенцията се дължи законна лихва от
влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното
производство – 27.05.2024 г. В т.4 на ТР № 3/22.04.2004 г. на ВКС по т.д. №
3/2004 г. е прието, че при незаконни актове на правозащитни органи,
началният момент на погасителната давност възниква от влизане в сила на
прокурорския акт за прекратяване на наказателното производство.
С оглед изложеното, следва да бъде отменено първоинстанционното
решение в частта му, с която са осъдени на основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ
вр. чл.52 от ЗЗД Прокуратура на Република България, гр. София, бул.
„Витоша“ 2 и ОД на МВР - гр. Плевен, ул. „Сан Стефано“ № 3 да заплатят
солидарно на Д. Р. Д., ЕГН **********, от гр. Плевен, ул. *** за разликата
над присъдената сума от 1200,00 лв. до сумата от 3500,00 лв. представляваща
обезщетение за незаконно обвинение за извършено престъпление по чл.343б
ал.3 от НК, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.05.2024
г. до окончателното изплащане на сумата.
При този изход на делото, Прокуратурата на РБ и ОД на МВР – Плевен
следва да заплатят на Д. Р. Д., ЕГН ********** направените деловодни
разноски в първоинстанционното производство в размер на 458,50 лв., както и
тези, направени във въззивното производство в размер на 175,00 лв.,
съобразно уважената част на предявения иск.
Съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на делото на
ответника ОД на МВР – Плевен следва да бъде определено юрисконсултско
възнаграждение в размер на по 100,00 лв. за всяка една инстанция. Следва да
бъде осъден Д. Р. Д., ЕГН ********** да заплати на ОД на МВР – Плевен
16
направените деловодни разноски в първоинстанционното производство в
размер на 65,00 лв. юрисконсултско възнаграждение, както и тези, направени
във въззивното производство в размер на 65,00 лв. юрисконсултско
възнаграждение, съобразно отхвърлената част на предявения иск.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл.271 от ГПК Решение № 200/17.02.2025 г.,
постановено по гр. дело № 4004/2024 г. по описа на Районен съд – гр. Плевен в
частта му, с която са осъдени на основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ вр. чл.52 от
ЗЗД ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, гр. София, бул. „Витоша“
2 и ОД на МВР - гр. ПЛЕВЕН, ул. „Сан Стефано“ № 3 да заплатят солидарно
на Д. Р. Д., ЕГН **********, от гр. Плевен, ул. *** за разликата над
присъдената сума от 1200,00 лв. до сумата от 3500,00 лв. представляваща
обезщетение за незаконно обвинение за извършено престъпление по чл.343б
ал.3 от НК, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.05.2024
г. до окончателното изплащане на сумата, като вместо него,
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ вр. чл.52 от ЗЗД
ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, гр. София, бул. „Витоша“ 2 и
ОД на МВР - гр. ПЛЕВЕН, ул. „Сан Стефано“ № 3 ДА ЗАПЛАТЯТ солидарно
на Д. Р. Д., ЕГН **********, от гр. Плевен, ул. *** сумата от 2300,00 лв.,
представляваща разликата над присъдената сума от 1200,00 лв. до сумата от
3500,00 лв., като обезщетение за незаконно обвинение за извършено
престъпление по чл.343б ал.3 от НК, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 27.05.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК чл. чл.10 ал.3 от ЗОДОВ
ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, гр. София, бул. „Витоша“ 2 и
ОД на МВР - гр. ПЛЕВЕН, ул. „Сан Стефано“ № 3 ДА ЗАПЛАТЯТ солидарно
на Д. Р. Д., ЕГН **********, от гр. Плевен, ул. *** направените деловодни
разноски в първоинстанционното производство в размер на 458,50 лв., както и
тези, направени във въззивното производство в размер на 175,00 лв.,
съобразно уважената част на предявения иск.
17
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК вр. чл.10 ал.4 от ЗОДОВ Д. Р.
Д., ЕГН **********, от гр. Плевен, ул. *** ДА ЗАПЛАТИ на ОД на МВР - гр.
ПЛЕВЕН, ул. „Сан Стефано“ № 3 направените деловодни разноски в
първоинстанционното производство в размер на 65,00 лв. юрисконсултско
възнаграждение, както и тези, направени във въззивното производство в
размер на 65,00 лв. юрисконсултско възнаграждение, съобразно отхвърлената
част на предявения иск.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от съобщението до страните, че е изготвено по реда на
чл.280 и следващите от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18