№ 194
гр. Сливен, 19.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на деветнадесети
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ваня Анг. Маркова
при участието на секретаря Радост Д. Гърдева
Сложи за разглеждане докладваното от Ваня Анг. Маркова Гражданско дело
№ 20212200100263 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Ищцата ЕВТ. М. СТ., редовно призована, се явява лично и с адв. Г.М.,
надлежно упълномощен по делото от 16.06.2021г.
Ответникът ЗД „Бул Инс“ АД, редовно призован, се представлява от адв.
Г. Д., надлежно преупълномощен от адв. М. Г. от САК.
Адв. М.: Моля да се даде ход на делото.
Адв. ДИМОВ: Моля да се даде ход на делото.
Поради липса на процесуални пречки за даване ход на делото, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото.
ПРИСТЪПВА към изясняване на спора от фактическа страна.
Адв. М.: Поддържаме така предявения иск.
Адв. ДИМОВ: Оспорваме иска по съображенията, които сме изложили.
Съдът прикани страните към спогодба.
На основание чл. 146 ал.1 ГПК, съдът ПРИСТЪПВА към устен
ДОКЛАД на делото.
В исковата молба ищцата твърди, че е майка на Ж. С. С., който загинал
при ПТП на 24.12.2017г, на път III-662, в землището на с.Баня общ.Нова
Загора, настъпило между лек автомобил марка „Рено”, модел „Лагуна” с рег.
********, управляван от Я. Ю. и лек автомобил марка „Ауди”, модел „А3”, с
рег. № СН 4952 АС, управляван от Ангел Тодоров Игнатов.
Твърди, че Ж. Станев бил пътник в автомобила „Ауди А3”.
Във връзка с процесното ПТП бил съставен Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица вх. № 223/24.12.2017 г. от РУ на МВР – Сливен и
1
образувано е ДП № 901/2017 г. по описа на РУ на МВР – Нова Загора.
Твърди, че с присъда № 6/25.02.2020 г., по НОХД № 646/2019 г. на
СлОС, подсъдимият Я. Ю. бил признат за виновен, че по непредпазливост
причинил смъртта на Ж. С. С.. Присъдата била обжалвана пред АС - Бургас и
по ВНОХД № 128/2020 г. по описа на БАС, с което била изменена като
подсъдимият бил оправдан за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП и потвърдена
в останалата част.С решение №7/01.02.2021г но КНД № 872:2020г на ВКС,
било оставено в сила решението на БАС.
Твърди, че гражданската отговорност на водача причинил ПТП-то Я. Ю.
била застрахована по застрахователна полица „гражданска отговорност“,
сключена с ответника, валидна до 21.03.2018 г.
Счита, че следва да ангажира отговорността на ответника за
обезщетяване на причинените неимуществени вреди.
Твърди, че с писмо отправила до него претенция за изплащане на
обезщетение за неимуществени вреди, което било получено на 20.11.2018г, но
такова й било отказано с писмо от 05.12.2018г., тъй като не е представен
влязъл в сила акт, доказващ виновността на водача и няма основание да се
плати обезщетението.
Твърди, че претърпяла неимуществени вреди, произтичащи от
изключително силната емоционална връзка и привързаност между нея и
починалия й само на 28 години син. Той бил жизнен и работоспособен
младеж, с прекрасен характер, добър и отзивчив, уважителен към близки и
колеги. Двамата живеели в едно домакинство до 2000 година, когато се
наложило да замине на работа в Гърция, след като била съкратена.
Твърди, че щом навършил 16-години, синът й Ж. всяко лято идвал при
нея в Гърция, работел там около 5 месеца, от м.май до средата на октомври. В
Гърция живеели в едно домакинство и си помагали.
След като завършил основно образование, станал международен
шофьор и посещавал майка си и в Германия, където тя работела през 2016г.
Когато извършвал международни курсове, двамата се виждали и
поддържали непрекъснато телефонни контакти, помагали си финансово.
Твърди, че след дълга фактическа раздяла се развела със своя съпруг и
баща на Ж., което още повече я сближило с него, тъй като можела да разчита
единствено на помощта и грижите на своя син.
Двамата имали намерение да купят апартамент в гр.Стара Загора, в
който да се установи Ж..
След неговата смърт, останала дълбока и незаличима празнина в живота
й и до сега плачела за непрежалимото си дете, не можела да превъзмогне
загубата. Била в влошено здраве и на поддържаща терапия и лечение, с цел
възстановяване на психическото и физическо здраве. Страданието я
променило в негативен план, затворила се в себе си и разговаряла са
околните само по повод панахидите на Ж..
2
Моли за постановяване на съдебно решение, с което ответника бъде
осъден да й заплати сумата от 180 000 лв. - обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат на
настъпилата при ПТП на 24.12.2018г. смърт на нейния син Ж. С. С., ведно
със законната лихва върху двете обезщетения, считано от 20.11.2018г до
окончателното изплащане. Претендира разноски.
Възражения на ответника:
Такива са направени с отговора на исковата молба, подаден в срока по
чл. 131 ГПК. Счита иска за допустим, но неоснователен.
Не оспорва твърдението на ищцата за наличие на валидно сключена
застраховка“ гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Не оспорва наличие на деликт и влязлата в сила осъдителна присъда по
НОХД № 646/2019г на СлОС за деликвента.
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на постр. Ж. С. С., който бил пътник в автомобила, без поставен предпазен
колан, с което сам се е поставил в условията да бъде травмиран. С това не
само нарушил разпоредбата на чл. 137а ЗДвП, но и способствал за
собственото си увреждане, тъй като предвид механизма на настъпване на
ПТП, при правилно поставен предпазен колан, е можел да се избегне
летален изход.
Оспорва твърденият за претърпени от ищцата значителни
неимуществени вреди под формата на изживян стрес и душевни страдания от
загубата на сина й Ж. С. С. .
Твърди, че във връзка със същото ПТП, неговата баба П. Д. Ж.ва
предявила иск за неимуществени вреди, по който било образувано гр.дело №
656/2020г на СлОС. Неговият баща С. Ж.в С. също предявил пряк иск за
неимуществени вреди, по който било образувано гр.дело № 182/2021г. В
решенията, постановени и по двете дела, съдът приел, че загиналия Ж. от
ранна детска възраст бил лишен от грижите на майка си и бил отгледан от
своята баба и от баща си.
Такива твърдения били наведени от ищците в исковите им молби.
Твърди, че няма сведения и доказателства за това, че след навършване на
16-годишна възраст, Ж. е посещавал майка си в Гърция и е работил там.
Оспорва твърдението в исковата молба, че между тях е имало отношения
на близост, тъй като към датата на ПТП, на практика отношенията им били
прекъснати.
Оспорва размера на иска, като прекомерно завишен, несъобразен със
съдебната практика, принципа за справедливост и реално претърпените
вреди.
Счита, че единствено поради родствената връзка е налице основание да
се присъди обезщетение, но не повече от 30 000лв предвид приетото от
другите съдебни състави, разгледали другите две дела за обезщетения.
3
Моли искът за разликата над 30 000лв да бъде отхвърлен като
неоснователен. Претендира разноски съгласно списък.
Правна квалификация на предявените права и възражения:
Предявен е пряк иск на увредено лице срещу застрахователя на прекия
причинител на вредите, за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди от непозволено увреждане по застраховка „гражданска отговорност“
на автомобилистите, с правна квалификация чл. 432 ал.1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД
и цена – 180 000лв.
Обстоятелства, които не се оспорват от ответника:
настъпване на деликт, а именно, че на 24.12.2017г, е реализирано
ПТП, при което е загинал сина на ищцата, като за случая е образувано
НОХД № 646/2019г на СлОС и постановена присъда, с която водача Я. Ю. е
признат за виновен в това, че по непредпазливост е причинил смъртта на Ж.
С. С..
че към датата на процесното ПТП, по отношение на управлявания от
него лек автомобил“ Рено”, модел „Лагуна” с рег. ******** е бил сключен
ответното дружество застрахователен договор по застраховка „ гражданска
отговорност“ на автомобилистите.
че ищецът е изпълнил задължителната процедура по чл. 380 КЗ за
доброволно уреждане на спора със застрахователя, като е отправил
писмената си застрахователна претенция до ответника, който до
настоящия момент не му е изплатил застрахователно обезщетение.
Факти и обстоятелства, които не се нуждаят от доказване:
наличие на сключена с ответника по отношение на лек автомобил “Рено
Лагуна” с рег.№СТ 5352 ВХ застраховка „гражданска отговорност“ на
автомобилистите, валидна към датата на ПТП.
предвид влязлата в сила осъдителна присъда за деликвента и на
основание чл. 300 ГПК, гражданският съд е обвързан от присъдата
относно деянието, авторството, противоправността и вината, които, като
елементи от фактическия състав на деликта, не подлежат на доказване в
настоящото производство.
Разпределение на доказателствена тежест:
В тежест на ищеца е да докаже единствено вреда, нейния вид и
размер и че е настъпила в причинна връзка с деликта.
В тежест на ответника е да докаже възражението си за съпричиняване,
направено с отговора на исковата молба.
Указва на ответника, че не сочи доказателства за твърдяното
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на постр. Ж. С. С., който
като пътник в застрахования лек автомобил, е бил без поставен предпазен
колан, с което е способствал за настъпване на собственото си увреждани и
смърт.
4
Указва на страните, че няма други факти и обстоятелства, за които да
не сочат доказателства.
Дава възможност на страните да вземат становище по изготвения
доклад и предприемат съответните процесуални действия.
Адв. М.: Уважаема Госпожо Председател, считам доклада за напълно
изчерпателен, пълен и описващ всички пунктове на претенцията ни. По
отношение на правната квалификация ведно със съотносимите и
неподлежащи на доказване факти и обстоятелства, също изразявам съгласие.
По отношение на отговора на ответната страна, депозиран в настоящото
производство, правя възражения в няколко посоки. Наличието на елемент на
съпричиняване е недоказано и твърдим, че го няма. Възразяваме на
твърдението на ответната страна за липса на силна емоционална връзка и
размера на настъпилите неимуществени вреди, както и по отношение на
претендирания размер на деловодните разноски, в частност претендирания
адвокатски хонорар, ведно с липсата на доказателства за регистрация по ДДС.
Водим двама свидетели при режим на довеждане, с показанията които ще
докажем нашите твърдения за претърпени неимуществени вреди. Моля да
допуснете същите. Други искания на този етап нямам. Не държа да се прилага
наказателното производство.
Адв. ДИМОВ: Госпожо Председател, нямам възражения по доклада,
нито искания за допълването му. Нямам искания за събиране на други
доказателства. Не възразявам да бъдат разпитани в днешното съдебно
заседание водените от насрещната страна свидетели. Не държа да се прилага
наказателното производство, нито извадки от него.
На основание чл. 148 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба
писмени доказателства.
ПРИСТЪПВА към разпит на водените от ищеца двама свидетели.
САМОЛИЧНОСТ НА СВИДЕТЕЛИТЕ:
Е. С. Р. – 61 г., българска гражданка, неосъждана, сестра на ищцата.
П. Г. И. – 49 г., българска гражданка, неосъждана, без родство със
страните по делото.
Съдът ПРЕДУПРЕДИ свидетелите за наказателната отговорност по чл.
290 от НК и същите обещават да говорят истината.
Съдът ОТСТРАНИ от залата свид. П. И..
ПРИСТЪПВА към разпит на свид. Е. Р..
СВИД. П. Р., ПРЕДУПРЕДЕНА за наказателната отговорност по чл. 290
от НК, обещава да говори истината.
5
РАЗПИТАНА КАЗА: Сестра съм на ищцата. Желая да свидетелствам. В
много добри отношение сме със сестра ми. Двете живеем в гр. Шивачево.
Често се виждаме. Постоянно се виждаме, като си дойде от чужбина. Тя има
две деца от различни бракове. Има дъщеря, който е с 11 години по-голяма от
сина й. Синът й се казва Ж. С.. През 2000г. тя замина в чужбина, като
почнаха да ги съкращават работниците от Рудника. Работиха там с мъжа си.
Много кредити имаше. По икономически причини трябваше да замине да
работи. Съпругът й беше без работа и тя беше без работа. Замина за Гърция
през 2000 г. Тя изпращаше пари да погасяват заеми, изпращаше пари за
детето, дрехи. Изпращаше ги по шофьори. Тогава Ж. е бил на 11 години. През
това време баща му и баба му се грижиха за него, но беше постоянно във
връзка с майка си. Ж. разказваше дори уроците на майка си по телефона. Не
са прекъсвали връзка с нея. През 2002г отидох в Гърция при сестра ми.
Отначало бях при нея, после се преместих на друго място да работя. Ж.
всичките лета е бил при нея. Когато дойде в Гърция отначало, мисля че беше
към 13-14 годишен. После, като си извади лична карта, ходеше сам. Аз съм
отивала с него. Летата прекарваше при майка си. Тя си идваше в България по
празниците. Много добра връзка имаха майка и син. Мисля, че около 2000г
сестра ми замина за Гърция. През 2017г замина за Германия, пак да работи.
По това време Ж. беше започнал да пътува с тирове. Той беше шофьор на
тирове. Имаше голямо желание за стане шофьор на тир и майка му му плати
курсовете за шофьор. Преди това му беше купила колата за любител шофьор.
Той беше нейната слабост. Аз съм била летата при нея в Гърция. Имаха много
дълбока връзка с майка си. Имаха връзка, защото той беше много мил с нея и
тя с него. Той посещаваше майка си в Гърция летата по време на ваканция,
докато почне училище през септември. След като завърши училище, започна
да ходи при майка си в Гърция и през зимата. Знам, че разнасяше там
листовки, реклами. Идваше и при мен на острова, на който работих. Майка му
работеше в хотел, а той е работил като поддръжка, но говоря само за няколко
месеца. В Гърция живееше при нея. И в гр.Сливен са живели заедно.
Дъщерята на моята сестра има апартамент в гр.Сливен, кв. „Сини камъни”.
Знам, че когато тръгна да пътува с тировете, по-рядко се виждаха, но се
чуваха постоянно по телефона. Когато сестра ми се разведе със своя съпруг,
Ж. може би е бил на 16 години. Той запази много добри отношения както с
майка си, така и с баща си. Преди катастрофата сестра ми беше много весела,
спокойна. Винаги ми е давала кураж, защото и ние с моя съпруг бяхме по
чужбина. После стана злополуката със сина й. Моят съпруг й се обади да й
каже трагичната новина. Тя беше в Германия тогава. Тя си дойде от Германия
за погребението. Остана 40 дни, докато направи помена. Не мога да опиша с
думи състоянието й. Тя се срина психически. Правиха планове двамата да си
купуват жилище в гр.Стара Загора, да живеят там двамата. И изведнъж това
нещо я сломи психически. Не можеше да спи. Постоянно беше на хапчета,
започна да вдига кръвно, сърцето й се увреди, имаше припадъци, не беше на
себе си. След като си тръгна, постоянно по телефона се обаждаше и само
6
затова говореше как пада снимката му на леглото й. Не мога да ви опиша
състоянието й . Много е зле психически, физически. Това я спасява, че работи
в болница в Германия, където й обръщат внимание лекарите. Все още е така.
Постоянно плаче. Стана депресирана. Нищо не я радва, макар че има две
внучета. Развода на сестра ми беше през 2006 – 2007г., но не съм много
сигурна. Не знам на кого са били предоставени родителските права, но знам,
че въпреки че са разведени родителите, са в много добри отношения. Сестра
ми работи в Гърция от 2000 г. В началото , докато си оправи документите да
стане законна, работеше в къща, в частен дом гледаше стари хора. После вече
си оправи документите и работеше на външна работа. В хотел е работила като
камериерка, в таверна е работила като готвачка. Ж. до 8 клас учи в с.
Сборище, а след това в гр. Твърдица завърши средно образование. Мисля, че
завърши в Минен техникум. Зимата и докато учи, живееше при баща си.
Летните ваканции беше при майка си в Гърция, а през останалото време беше
при баща си в с. Сборище. Уточнявам, че първите години, когато майка му
замина в Гърция, Ж. не е ходил при нея, тъй като тя не беше законна и не си
беше оправила документите, но след това, започна всяка година да ходи при
нея. Сам ходеше. Аз лично съм пътувала с него, както и той ме е посрещал
там на място в Гърция. Аз бях по 6 месеца всяко лято в Гърция и постоянно
контактувах със сестра си, а зимата по телефона поне един път седмично.
Сестра ми живее в гр.Шивачево, а когато беше семейна си живееше в
с.Сборище при мъжа си. Откакто се е развела, тя си живее в гр. Шивачево,
имам предвид, когато си е в България по време на отпуските. След смъртта на
Ж., 40 дни беше в България, но след това отиде при дъщеря си в Германия.
Гледаше внучетата и се върна за помен за едната година. Стоя 20 дни в
България, направи помена, после пак замина за Германия и се връщаше в
България само по време на отпуските си. Миналата година се върна, за да
направи паметника на Ж.. В Германия не съм ходила, но до 2017 г. аз също
като сестра ми съм била в Гърция. Не мога да се сетя коя година беше развода
на сестра ми, но си спомням, че адвокат Г.М. беше адвокат и на двамата, тъй
като те се разведоха по взаимно съгласие. Знам само, че не е имало спор за
родителски права, защото и двамата родители се грижеха за Ж.. Той
постоянно чувстваше закрилата на майка си, въпреки че е отсъствала. Освен
парите, дрехите, тя постоянно по телефона е разговаряла с него. Идвал е в
нас, откъдето двамата са говорили по стационарния телефон. Баба му го
водеше, баща му го е водил у нас. Майка му пращаше пари за погасяване на
кредитите. Тя 2-3 години само изплащаше кредити от парите, които е
печелила в Гърция. След като затвориха Балканбас, двамата със съпруга си
останаха без работа.
СТРАНИТЕ: Нямаме други въпроси към свидетеля.
СВИД. П. И., ПРЕДУПРЕДЕНА за наказателната отговорност по чл. 290
от НК, обещава да говори истината.
РАЗПИТАНА КАЗА: Познавам Е.. След като се омъжих през 1991г. , аз
й станах съседка в с. Сборище. Живяхме като съседи до 2000 г., когато тя със
7
съпруга си останаха без работа. Дотогава работиха на рудника в гр. Твърдица.
Познавам съпруга й. Те имат само едно дете – Ж.. Познавам го. Знам, че тя
има по-голямо дете, от друг мъж. Тя замина за Гърция през 2000г., сама.
Съпругът й остана. Финансово тя се грижеше за детето. За самото дете се
грижеха баща му и баба му по бащина линия. Знам, че летата Ж., когато не е
на училище, ходеше при майка си в Гърция. Там оставаше около три месеца.
Доколкото знам аз, той ходеше всяко лято в Гърция при майка си. Аз знам от
Ж. и от майка му, че докато е бил малък, не е ходил в Гърция. След като е
навършил 16 години, е работил като е разнасял листовки, брошури. Знам, че в
началото беше по-трудно на Е. да се прибира в България, но пращаше багаж
по моя мъж, който работеше като тираджия. Трябваше да работи, трябваше да
изплаща заеми. Въпреки раздялата, според мен, майката и сина са били още
по-сплотени, тъй като са си липсвали. Знам, че Е. се разведе със съпруга си.
Това беше може би около 2007г., след като изплати всички заеми на
семейството. Към този момент, Ж. да е бил 12-13 годишен. Въпреки развода,
тя продължи да си работи в чужбина. За да се гледа едно дете, са необходими
пари, които ги осигуряваше майката. Бащата на Ж. работеше, но на нередовна
работа. Ж. не е бил лишен от майчини грижи. Бяха много близки
отношенията им. Тя му купи телефон, лаптоп и се чуваха всяка вечер по
телефона и по скайп. Преди катастрофата Е. беше жизнен човек, радостен.
Сега е ходещ робот на хапчета, без емоции, без радости. Доколкото знам, пие
лекарства за високо кръвно и за сърце. Тя живее в Германия. Чуваме се. Идва
си тук само за помен, да отиде до гробищата, защото няма за какво друго да
си идва. Няма емоции и радости.
Аз съм съседка на Е. в с. Сборище, само една ограда ни дели. Когато тя
замина за Гърция през 2000 г., Ж. да е бил около 11 годишен. Мисля, че след
като замина първия път, не се е връщала в България две или три години, не си
спомням точно. Трябваше да работи, за да си изплати заемите. Контактите й с
Ж. в началото бяха само по телефона. Когато майката я нямаше, за Ж. се
грижеха баща му и баба му. Аз отидох в Гърция за първи път преди около
десетина години. Тогава Е. ме извика да работя там, за да се подпомогна и аз
финансово. Оттогава досега аз работя в Гърция. Аз си идвам в България само
по време на отпуските. Ние с Е. работим в един град, но не на едно и също
място. Докато бях в Гърция, Ж. е идвал там и аз съм го виждала. Това е било
през ваканциите. Аз знам, че е ходил при майка си в Гърция и преди аз да
замина за Гърция. После Е. замина за Германия, а аз останах в Гърция. Тя
замина за Германия ноември 2017г., а катастрофата стана декември 2017 г. Аз
тогава бях в Гърция. Тъй като сина ми е участник в същата катастрофа, аз
разбрах още същата вечер за катастрофата и се прибрах веднага. Моят син
пострада от катастрофата, но е жив. Те израснаха заедно с Ж..
СТРАНИТЕ: Нямаме други въпроси към свидетеля.
Адв. М.: Нямам други искания.
Адв. ДИМОВ: Нямам други искания.
8
Тъй като страните нямат други доказателствени искания, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА съдебното дирене.
ДАВА ХОД на
У С Т Н И Т Е С Ъ С Т Е З А Н И Я:
Адв. М.: Уважаема Госпожо Председател, след като съда в днешното
съдебно заседание проведе пълно и обстойно дирене, считам че механизма на
станалото ПТП няма смисъл да го коментираме тъй като има достатъчно
доказателства за това и за ефекта от този инцидент. Механизмът е установен.
Настъпването на резултата от деликта е ясен и изяснен, видно от документите
и причинно -следствената връзка е също налична и доказана. По отношение
на твърдението на ответната страна, че липсват доказателства за особено
близките взаимотношения между ищцата и нейния пострадал син,
настоящите свидетелски показания бяха категорични, че това е така, както е
твърдението в исковата молба. По отношение на твърдяното за наличие на
елемента на съпричиняване казвам, че ответната страна сама е приложила
предходни две производства - гр.д. № 656/2020г. И в двете съдебни решения
съдът е стигнал до заключение, че елемента на съпричиняване липсва и не е
доказан, тъй като резултата би бил винаги един и същ и с поставен и без
поставен обезопасителен колан. Предложената сума за обезщетение от
30 000лв бих казал, че е цинично ниска. Това за мен е несериозно. В крайна
сметка, иска е напълно доказан с пряко ангажираната отговорност на
ответната страна. Моля да уважите същата, тъй като по отношение на
лимитите на застрахователната отговорност, цитирам чл. 9 ал.1 от Директива
2009/103/ЕО на Европейския парламент, която посочва, че за такъв вид
увреждания минималния застрахователен лимит е един милион евро.
Посочвам като пример санкциите, които търпи Полша за това, че не зачита
Европейското законодателство. Извадил съм го на хартиен носител, не като
доказателство. Предоставям го информативно. Претендираме деловодни
разноски. По отношение на деловодните разноски, претендирани от
ответното дружество, считам, че е налице прекомерност. Представям списък
за разноски. Моля за уважаване на иска в пълен размер, ведно с разноските.
Адв. ДИМОВ: Госпожо Председател, моля да уважите частично иска
при спазване на критериите за справедливост и съразмерност на
обезщетението, като съответно отхвърлите част от него и присъдите на
доверителя ми съобразно резултата от делото извършените от него разноски,
съгласно молба представляваща списък на разноските, както е посочено в нея.
Считам, че действително по безспорен начин е установено настъпването на
9
ПТП, смъртта на сина на ищцата при това ПТП, вината на водача, управлявал
автомобила, застрахован при ответното дружество. Но според нас
претендирания размер на обезщетението е прекомерен и това бе установено и
с разпита на разпитаните в днешното съдебно заседание свидетели, с
показанията на които се установява, че на практика чисто емоционалната
връзка между майката и сина е била прекъсната за дълго време.
Свидетелските показания касаят материална издръжка, която обаче не
обуславя връзка такава, каквато би следвало да съществува и в резултат на
която, при загубата другата страна би търпяла значително морално душевни
страдания. В тази връзка, считам, че и с оглед на доказателствата, които са
представени за водените други две производства, които се твърди, а и
съдилищата приеха, че обезщетенията на бащата и на бабата на загиналия Ж.
следва да бъдат в такива размери, защото те са го отглеждали и той е бил
лишен от майчини грижи. Моля иска да бъде уважен частично.
Съдът ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение на 19.11.2021г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 11.20 часа.
Съдия при Окръжен съд – Сливен: _______________________
Секретар: _______________________
10