№ 5976
гр. С., 18.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20221110130502 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация С.” ЕАД, чрез юрк. Н.,
срещу И. Р. Б., с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на И.
Р. Б. да заплати на „Топлофикация С.” ЕАД следните суми: 3439,46 лв. - главница,
представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
м.5.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законна лихва от 08.06.2022 г. до изплащане на
вземането; 613,32 лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2019 г. до 05.05.2022 г.; 28,94 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от м.04.2019 г. до м.04.2020 г., ведно със законна лихва от
08.06.2022 г. до изплащане на вземането, както и 7,14 лв. - мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 31.05.2019 г. до 05.05.2022 г.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е налице
облигационно отношение, възникнало по силата на сключен с ответника (в качеството му на
наследник на С. Н. Р.) договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо изричното им
приемане, като в изпълнение на този договор е доставил за периода м.05.2018 г. – м.04.2020
г. на ответника топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в АДРЕС, която
потребителят не заплатил в 45-дневен срок от датата на публикуването на месечните
фактури на интернет страницата на дружеството, поради което е изпаднал в забава. Ето
защо моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначеният му особен представител, е подал
отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер.
Поддържа, че ищецът не е доказал наличието на облигационно правоотношение с ответника,
като излага подробни съображения в тази насока. Твърди, че начислените количества ТЕ
били предполагаеми, а не реално отчетени, като оспорва, че през исковия период е
съществувал законно монтиран и сертифициран топломер в абонатната станция. Релевира
възражение за настъпила погасителна давност. Ето защо моли съда да отхвърли предявените
1
искове.
Третото лице – помагач „Техем Сървисис“ ЕООД на страната на ищеца не е взело
становище по спора.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
За уважаването на предявените искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните
кумулативни предпоставки: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на
претендираните от него вземания, т.е. наличието на облигационно правоотношение между
топлопреносното предприятие и ответника като потребител за продажба на топлинна
енергия през процесния период, в т.ч., че ответницата е собственик на процесния недвижим
имот; използването от ответника на претендираното количество топлинна енергия;
стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.
В конкретния случай от събраните по делото доказателство не се установява наличието
на първата материалноправна предпоставка за уважаване на предявените главни искове.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на
топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия,
като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи
конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия (чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от
ЗЕ). С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна
енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното
правоотношение са императивно уредени – собственикът или титулярът на вещното право
на ползване. Поради тази причина, за да се установи наличието на облигационно
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, достатъчно е ищецът да
установи при условията на пълно и главно доказване обстоятелството, че ответникът е
собственик или вещен ползвател на процесния топлоснабден имот. За установяване на това
обстоятелство ищецът не е провел пълно и главно доказване. С определението по чл. 140,
ал. 3 вр. ал. 1 ГПК настоящият съдебен състав изрично е указал на ищеца, че с оглед
правилата за разпределение на доказателствената тежест (чл. 154, ал. 1 ГПК) следва да
установи възникването на облигационно правоотношение по договор за доставка на
топлинна енергия между него и ответника, в т.ч., че ответницата е собственик на процесния
недвижим имот. Със същото определение съдът е уважил доказателствените искания на
процесуалния представител на ищеца с правно основание чл. 192 ГПК, както следва: 1/ за
задължаване на Столична община, дирекция „Инвестиционно отчуждаване“ да представи
заверен препис от документ за собственост относно недвижим имот, находящ се в АДРЕС;
2/ за задължаване на Столична община – район „Надежда“ да представи документ за
собственост относно недвижим имот, находящ се в АДРЕС. В предоставения от съда срок е
постъпило писмо от директора на дирекция „Инвестиционно отчуждаване“ към Столична
община, с което съдът е уведомен, че след извършена проверка на съхраняващите се в архИ.
на дирекцията документи се установило, че процесният имот - Апартамент № 67, находящ се
в АДРЕС, не е бил предоставен в обезщетение на отчужден собственик и за същия не е
издавана заповед по чл. 100 от ЗТСУ (отм.). На следващо място, в предоставения от съда
срок е постъпило и писмо от Столична община – район „Надежда“, към което е приложен
Договор за продажба от 24.10.2007 г. по реда на Закона за общинската собственост на
недвижимия имот – апартамент № 67, находящ се в АДРЕС, от който е видно, че апартамент
№ 67 е бил закупен от лице, различно както от ответника по делото, така и от неговия
наследодател С. Н. Г.. В този смисъл е и приложеното от ищеца към исковата молба писмо
2
от Столична община – район „Надежда“ (л.12 от делото), в което изрично е посочено, че
общината не разполага с данни за покупко-продажба на процесния имот – апартамент № 67,
находящ се в АДРЕС, на името на С. Н. Г..
Ищецът не е релевирал други доказателствени искания относно обстоятелството, за
което съдът надлежно му е указал, че следва да установи - че ответницата е собственик на
процесния недвижим имот. Не са представени доказателства, от които да се установява, че
И. Р. Б. е била собственик на недвижимия имот, нито, че е била носител на ограниченото
вещно право на ползване върху имота, нито доказателства за сключването на изричен
писмен договор между страните. Само за пълнота следва да се отбележи, че представените
от ищеца списък на броя на живущите по апартаменти в жилищна сграда, съставен през
1989 г., както и списък на етажни собственици от 2002 г., не е предвиден в закона способ
нито за придобИ.не, нито за доказване правото на собственост върху недвижим имот (в този
смисъл Решение № 972 от 06.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4266/2008 г., IV ГО). Правото на
собственост възниква по силата на предвидените в закона способи (чрез правна сделка, по
давност, или по други начини, определени в закона) и се доказва със съответните документи,
удостоверяващи тези способи.
Ето защо, при липсата на доказателства за наличие на облигационно правоотношение
между ищеца и И. Р. Б., и при приложение на неблагоприятните последици от правилата за
разпределение на доказателствената тежест, предявените искове с правно основание чл. 149
ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на същите се обуславя от наличие на главно парично задължение,
настъпване на неговата изискуемост и изпадане на длъжника в забава. Доказването на тези
обстоятелства е в тежест на ищеца. Предвид неоснователността на главните искови
претенции, неоснователни се явяват и акцесорните за заплащане на обезщетение за забава и
като такИ. подлежат на отхвърляне. Ето защо и предявените акцесорни искове следва да
бъдат отхвърлени като неоснователни.
По отношение на разноските:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски има
единствено ответницата. Същата, обаче, е била представлявана от назначен особен
представител, поради което не е сторила разноски и такИ. не следва да й бъдат присъждани.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“, № 23Б, срещу И. Р. Б. , ЕГН: **********, с адрес:
АДРЕС, искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за осъждане на И. Р. Б. да заплати на „Топлофикация С.” ЕАД следните суми: 3439,46
лв. - главница, представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от м.5.2018 г. до м.04.2020 г. за имот, находящ се в АДРЕС, ведно със законна лихва
от 08.06.2022 г. до изплащане на вземането; 613,32 лв. - мораторна лихва върху главницата
за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 05.05.2022 г.; 28,94 лв., представляваща
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.04.2019 г. до м.04.2020
г., ведно със законна лихва от 08.06.2022 г. до изплащане на вземането, както и 7,14 лв. -
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.05.2019 г. до
05.05.2022 г.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач
3
„Техем Сървисис“ ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4