Р Е Ш Е Н И Е
№ 162
гр. Габрово, 07.05.2019
г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГАБРОВО, в открито
заседание на осми
май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯН АТАНАСОВ
при секретаря ЕЛИСАВЕТА ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от
съдия АТАНАСОВ гр. д. № 1760 по
описа за 2018 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба от „4финанс” ЕООД гр. София, чрез пълномощник
юрисконсулт Х.Г., против Б.В.Х. ***.
Предявените искове
са за установяване на вземания на ищеца, за които РС – Габрово е издал Заповед № 662/01.02.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д.№ 226/2018
г.
В исковата молба се твърди, че на
20.05.2015 г. между ищеца в качеството му на кредитодател и ответника в
качеството му на кредитополучател е сключен договор за кредит по смисъла на чл.
6 Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), във връзка с
чл. 8 и във връзка с чл. 9 Закон за задълженията и договорите ЗЗД). Сключеният
договор за кредит бил оформен и изготвен под формата на pdf (текстови) файл, който е електронен договор, т.е. електронен документ,
изготвен съгласно нормите на чл. 2 Закона за електронния договор и електронния
документ (ЗЕДЕП).
„4финанс" ЕООД е търговец по
смисъла на ТЗ, вписано в ТР, като същевременно е и небанкова, кредитна
институция, лицензирана от БНБ. Дружеството предоставя онлайн кредити, като
оперира на пазара посредством своята търговска марка - „VIVUS"/„VIVUS BG", със сайт www.vivus.bg и на 20.05.2015г. ответникът е
подал своето заявление за кредит през него. В своето заявление е посочил, че
желае да получи сума в размер на 200,00 лв. за период от 30 дни. Одобрената и
отпусната сума ще бъде преведена на кредитополучателя по посочената от него
банкова сметка - ***: *** «Райфайзенбанк (България)” ЕАД, записана от него
в заявлението и отразена в договора му за кредит. Заявлението за кредит е
подадено съгласно т. 1- „Искане за отпускане на кредит" от представения
договор за кредит. В него
ответникът е посочил следната контактна информация - актуален телефонен номер:
**********, актуален e-mail адрес (електронна поща): bozhidar_h@yahoo.com и адрес по лична карта. Самият
договор за кредит се изпраща по електронната поща като прикачен текстови файл.
На посочения от кредитополучателя мейл е изпратено потвърждението, че е сключен
Договора за кредит.
На 20.05.2015г., в 17.54ч.,
служител на ищеца се свързал с ответника и е проведен телефонен разговор във
връзка с подаденото Заявление за кредит. Видно от представеният запис на същия,
волята на ответника не е опорочена, той доброволно желае да встъпи в договорни
отношения, формирал е своето волеизявление и разбира свойството и значението на
постъпките си. Кредитът, който е бил отпуснат на ответника е заведен в
оперативно- счетоводната система на ищеца както следва - №
**********/20.05.2015. Информация за този Договор е била изпратена в ЦКР и е
изпратен на кредитополучателя на посочения от него e-mail адрес за комуникация.
Онлайн кредитът, чиято правна
уредба е в ЗПФУР, не е предвидил изискване да се ползва електронен подпис, за
да има валидно сключен договор. Чл. 240 ЗЗД не поставя изискване за писмена форма, а чл. 3 ал. 2 ЗЕДЕУУ
казва, че писмената форма е спазена, когато има електронен документ. Такава
норма има и в ЗЕДЕП. Заявената и одобрена сума е преведена на ответника на
20.05.2015 г. по посочената от него банкова сметка, *** по договора.
Заявената и респективно отпусната
сума по кредита е в размер на 200,00 лв., което представлява главницата на задължението по кредита.
Срокът за погасяване е 30 дни. Падежната дата по кредита била 19.06.2015 г., но
погасяване на същата така и не е направено. След настъпването на падежната дата
по кредита кредитополучателят изпада в просрочие, съответно започва да се
начислява мораторна лихва на дневна база. След изпадането в просрочие са
направени множество опити за контакт с ответника, но от негова страна не са
последвали действия за погасяване на просроченото задължението.
Поради липсата на комуникация,
плащане и трупащата се мораторна лихва, ищецът депозирал заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което в РС Габрово е образувано чгд № 226/2018 г. и е издадена заповед за
изпълнение. Впоследствие съдът е указал
на ищеца-заявител да предяви иск за установяване на вземането си.
Заявлението по чл. 410 ГПК е депозирано от
„4финанс" ЕООД пред Районен съд Габрово на 31.01.2018г. Към тази дата
просрочието по кредита е било 951 дни. Правната природа на тази сума може да
бъде открита в чл. 92 ЗЗД, т.е. да бъде разгледана като неустойка. В случай, че
аргументът за неустойката не бъде приет, то правната природа на претендираната
сума може да бъде обоснована с нормите на Закона за потребителския кредит и
по-конкретно - чл. 19 ЗПК, като специален закон по отношение на ЗЗД. В подкрепа
на тази теза се намесва и договорната клауза по т. 13 във връзка с т. 6. След
прочитането на тази клаузи се оформя следната формула:
((Договорен лихвен процент по
т.6.1 + надбавка по т.13.2) * Главница) / 365 дни
Когато се въведат стойности
формулата придобива следния вид:
((40,88 + 10,03)% * 200,00 лв.))
/ 365 дни
((40,88 + 10,03)% * 200,00) /
365= (50,91 % * 200,00) / 365= 101,82 / 365= 0,2789589
Което закръглено прави 0,28 лв.
(нула лева и двадесет и осем стотинки). Тази стойност е мораторната лихва или
неустойка, която се начислява на дневна база и оттам - 951 * 0,28 = 266,28 лв.
Въз основа на изложеното ищецът
моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът
му дължи следните суми: Главница по договор за
кредит № ********** в размер на 200,00 лв.; мораторна лихва по кредит №
********** в размер на 266,28 лв., начислена за периода от 19.06.2015г. до
24.01.2018 г.; такса по уведомяване на длъжника в размер на 30,00 лв.,
начислена на три равни части както следва: на 08.07.2015г., на 20.07.2015г. и
на 04.08.2015г. Моли да бъде присъдена и законовата наказателна лихва от
депозирането на исковата молба до приключване на делото, като претендира и
направените разноски в настоящото производство и в производството по ч.гр.д. №
226/2018 г. на ГРС.
В съдебно заседание ищецът се
представлява от юрисконсулт Х.Г., който поддържа предявените искове и излага
аргументи в подкрепа на тезата си.
Ответникът не е представил писмен
отговор на исковата молба. В първото с.з. се яви лично и заяви, че признава
получаването на процесния заем от ищеца и факта, че не е върнал заетата сума.
Заяви, че е съгласен да сключи съдебна спогодба с ищеца, поради което съдът
отложи заседанието, но в следващото с.з. ответникът не се яви и спогодба между
страните не беше постигната.
Съдът, като
взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Видно от заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 662/01.02.2018 г. по ч.гр.д.№ 226/2018 г. по описа на РС – Габрово, съдът е разпоредил ответникът-длъжник да заплати на
ищеца-кредитор сумата 200 лв. главница, ведно със
законната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда – 29.01.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането; сумата 266,28
лв. наказателна лихва за периода от 19.06.2015 г. до 24.01.2018 г.; сумата 30 лв. такса за уведомяване на длъжника, както и направените
разноски в заповедното производство, от които 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение и 25,00 лв. заплатена държавна такса.
Заповедта е връчена на длъжника – ответник по реда на
чл. 47 ал. 5 от ГПК. Поради това за ищеца е налице правен интерес от
предявяване на исковете с правно основание: чл. 422 във
вр. с чл. 415 във вр. с чл. 124 ал.1 ГПК във вр. с чл. 240 ал. 1 и чл. 79, ал. 1 от ЗЗД – по
отношение на иска за установяване на вземане за главница; с правно основание чл. 422 във
вр. с чл. 415 във вр. с чл. 124 ал.1 ГПК във вр. с чл. 92, ал. 1
от ЗЗД – по отношение на иска за установяване на вземане за неустойка
/наказателна лихва в исковата молба/ и с правно основание чл. 422 във вр. с чл.
415 във вр. с чл. 124 ал. 1 ГПК и чл. 79, ал. 1 от ЗЗД – по
отношение на предявения иск за установяване на вземане за такса разходи в
размер на 30 лв.
Разпределението на
доказателствената тежест в процеса изисква ищецът да докаже възникването на
спорното право, а ответникът да докаже фактите, които изключват, унищожават или
погасяват това право.
Ответникът не оспорва, че е
получил от ищеца сумата 200 лв. За установяване наличието на валидно сключен
между страните договор за кредит ищецът представи съобщение за сключване на
договор за кредит до Б.Х., изпратено на e-mail адрес bozhidar_h@yahoo.com, договор за кредит № ********** от
20.05.2015г., ведно с Общи условия и платежно нареждане от 20.05.2015 г., както
и оптичен носител (диск), на който са записани следните файлове: Pdf (текстови) файл, който е
Договор за кредит № ********** от 20.05.2015г.; Pdf (текстови) файл, представляващ
платежното нареждане за превода на сума в размер на 200,00 лв. по банкова
сметка ***: ***,
в Райфайзенбанк (България) ЕАД; Jpeg (графичен) файл - разпечатка от системата на
„4финанс" ЕООД, на съобщението изпратено до кредитополучателя, че е
сключен Договора за кредит; разпечатка на съобщението, че е сключен Договора за
кредит /в «Уърд» формат/; аудио файлове на проведени телефонни отговори с Б.Х.
на телефонен номер: **********; Pdf (текстови) файлове на изпратени напомнителни писма.
Ищецът обосновава тезата си, че
договорът за кредит между страните се счита за валидно сключен след като е бил
проведен телефонният разговор и е установена волята за встъпване на ответника-кредитополучател в договорни отношения.
Позовава се и на клаузата на чл. 3 от представените Общи условия, в която е
предвидено, че договорът се счита за сключен и влиза в сила на датата на
потвърждаването му по електронна поща от кредитора и извършването на паричния
превод, след като предварително кредитополучателят го е приел на началната
страница или подписал на хартиен носител.
По отношение
на договорите за потребителски кредит са приложими разпоредбите на Закона за
задълженията и договорите и Закона за потребителския кредит. За да се установи
валидно облигационно отношение между страните, в тежест на ищеца – заемодател е да установи наличието на постигнато между
страните съгласие за предаване на парична сума в
собственост на заемателя – ответник, реалното предаване на сумата от заемодателя на заемателя, поето от заемателя задължение да се върне заетата сума и
изпадането на ответника в забава за изпълнението на това задължение.
Съгласно разпоредбата
на чл. 10 ал. 1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се сключва в писмена
форма, която е форма за действителност, а съгласно чл. 22 от ЗПК, когато това изискване не е
спазено договорът е недействителен. Настоящият съдебен състав приема, че от
представените от ищеца доказателства не се установява валидно сключен между
страните писмен договор за потребителски кредит. Действително, ответникът не
оспорва, че е получил сумата от 200 лв.
в заем от ищеца, а очевидно предоставянето на личните му данни на
кредитора-ищец от негова страна е извършено в процеса на кандидатстване от
негова страна за този заем. Безспорно е, че договор за потребителски кредит е
изготвен от ищеца и изпратен на ответника по електронна поща. Това
обстоятелство се установява и от представеното извлечение от същата /на л. 20
от делото/. В него ответникът е уведомен, че кредитът му е одобрен и като
приложение му се изпраща договора, който няма нужда да бъде подписан. Точно
обратното обаче гласи разпоредбата на чл. 11 ал. 1 т. 27 от ЗПК, а съгласно чл. 11 ал. 2 Общите условия са неразделна част от
договора за потребителски кредит и всяка тяхна страница също се подписва от
страните по договора. От страна на ищеца обаче не бяха представени
доказателства за подписването на договора и общите условия от страна на която и
да било от двете страни. В случая съдът има предвид не само полагането на
саморъчен подпис, но и всяко електронно изявление по смисъла на ЗЕДЕП и ЗЕДЕУУ,
от което ясно и недвусмислено да се установят волята и съгласието на ответника
за приемане на клаузите на изпратения му договор и общите условия към него. Ищецът
не е представил дори искането за отпускане на кредит, отправено от ответника
чрез неговата интернет-страница. Представил е само аудиозапис от разговора
между ответника и служител в „4финанс” ЕООД, по време на който ответникът е
представил необходимата за сключване на договора преддоговорна информация.
Ето защо съдът счита, че договорът за кредит е
изцяло недействителен, на осн. чл. 22 от ЗПК. Цитираната норма е императивна –
постановена е в публичен интерес, с оглед целта на закона да осигури защита на потребителите
чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит,
както и чрез насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при
предоставяне на потребителски кредит /арг. чл. 2 ЗПК/. Затова съдът е длъжен да се съобрази с нищожността при
решаване на спора по същество, когато тя е очевидна и произтича пряко от
договора, дори и без да е направено възражение за нищожност. Именно такъв е и
настоящия случай. Съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗЗП, когато договорът за
потребителски кредит е недействителен, потребителят връща само чистата стойност
на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Ето защо съдът ще
уважи като основателен иска за установяване на задължението за главница в
пълния предявен размер от 200 лв., ведно със законната лихва за забава, считано
от датата на постъпване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 29.01.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането. Останалите два обективно съединени иска съдът ще отхвърли като
неоснователни и недоказани.
При този изход на делото и на
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ищцовата претенция за разноски следва да бъде
уважена съразмерно на уважените искове, като в тежест на ответника
бъдат присъдени сторените от ищеца разноски по делото за заплатена държавна
такса в размер на 25 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. или общо 75 лв. Съгласно
задължителните указания в ТР № 4/2014г. по ТД № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът
следва да се произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство, съобразно изхода на спора. Затова ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца и направените от последния разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 226/2018 г. в размер на 25.00 лв.
заплатена държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение или общо 75 лв.
Мотивиран от горните
съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено, че Б.В.Х.,
ЕГН: **********, с
адрес ***, дължи на „4финанс" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Никола Габровски" № 79, ет.
2, представлявано от
управителя Здравко Райчев, с
пълномощник юрисконсулт Х.Г., сумата 200,00 лв. /двеста лева/ главница
по договор за кредит №
********** от 20.05.2015 г., ведно със законната лихва, считано от 29.01.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, за която е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 662/01.02.2018 г. по ч.гр.д.№ 226/2018 г. на РС
Габрово, на осн. чл. 422 във вр. с чл. 415 във вр. с чл. 124 ал.1 ГПК във вр. с чл. 240 ал. 1 и чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „4финанс"
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Никола
Габровски" № 79, ет. 2, представлявано
от управителя Здравко Райчев, с
пълномощник юрисконсулт Х.Г., против Б.В.Х., ЕГН: **********, с адрес ***, иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 във вр.
с чл. 124 ал.1 ГПК във вр. с чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за
установяване на вземане за неустойка по по договор за кредит № ********** от 20.05.2015 г. в размер на 266,28 лв.,
начислена за периода от 19.06.2015г. до 24.01.2018 г., за която е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 662/01.02.2018 г. по ч.гр.д.№ 226/2018 г. на РС
Габрово, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „4финанс"
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Никола
Габровски" № 79, ет. 2, представлявано
от управителя Здравко Райчев, с
пълномощник юрисконсулт Х.Г., против Б.В.Х., ЕГН: **********, с адрес ***, иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 във вр.
с чл. 124 ал. 1 ГПК и чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за
установяване на вземане за такса разходи по договор за кредит № ********** от 20.05.2015 г. в размер на 30 лв., за която е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 662/01.02.2018 г. по ч.гр.д.№ 226/2018 г. на РС
Габрово, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Б.В.Х., ЕГН: **********, с адрес ***, да заплати на „4финанс" ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Никола Габровски" № 79, ет.
2, представлявано от
управителя Здравко Райчев, с
пълномощник юрисконсулт Х.Г., направените разноски по настоящото исково производство в общ размер на 75,00 лв. /седемдесет и пет лева/, както и сторените
разноски в производството по ч.гр.д. № 226/2018 г. по
описа на Районен съд – Габрово в общ размер на 75,00 лв. /седемдесет и пет лева/, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Габрово
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: