Решение по дело №881/2021 на Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

Р Е Ш Е Н И Е

№1222/16.6.2021г.

гр. Пловдив 16.06.2021 год.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, ХХV състав в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА

                                                                                                  

при секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА, като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 881 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 215 и следващите от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във връзка с чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на С.Х.К., ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, против Заповед № РД-175 от 05.03.2021г., издадена от Кмета на Община Карлово, с която на основа­ние чл. 225а, ал. 1, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е наредено да се премахне незаконен строеж, представляващ “масивна сграда”, находяща се в ПИ с идентификатор ***, местност „Двата пътя“ в землището на с. Христо Даново, общ. Карлово, с извършители С.Х.К. и К.А.А..

Жалбоподателката моли да се отмени заповедта, тъй като в момента живее с децата си в една стая и няма никакви условия за отглеждането им. Според твърденията в жалбата, къщата е изградена от К. и нейни роднини в махалата на с. Христо Даново, за да бъдат създадени някакви условия за нея и четирите й деца. Не може да се легитимира като собственик на постройката, но е известно на цялата махала кой е извършил строителството. Не спори, че няма издадено разрешително за строеж, но твърди да е действала по начин, по който действат всички хора, които живеят в квартала.

Ответникът, Кмет на Община Карлово, чрез процесуалния си представител адв. Ц., оспорва жалбата и моли за отхвърлянето й. Не претендира присъждане на разноски.

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

По допустимостта:

Жалбоподателката не спори да е извършител на строежа, а и като адресат на заповедта, разполага с право на жалба. По делото не са представени доказателства за датата на връчване на заповедта. Следователно, депозирана чрез административния орган на 24.03.2021г. жалба се явява ДОПУСТИМА.

По същество:

Производството е започнало с проверка от служители в Община Карлово, документирана с констативен акт № 82 от 21.02.2020г., в който е констатирано извършеното незаконно строителство на „масивна постройка“ в ПИ № ***, местност „Двата пътя“ в землището на с. Христо Даново. Като собственик на ПИ е посочен В.Ч., а като изпълнители  на строежа К.А. и С.К..

Въз основа на констативния протокол е издадена процесната заповед.

Прието е от административния орган,че незаконният строеж представлява масивна едноетажна жилищна постройка с размери в план 4,50м на 11,50м. Конструкцията е стоманобетонна с тухлени преградни стени, покривът е четирискатен, с дървена покривна конструкция и е покрит с керемиди. Монтирана е дограма. Постройката е елекрозахранена от съседния урегулиран поземлен имот (УПИ) ІХ, кв. 27 по регулационен план на с. Христо Даново. Описанието е съответно на констатациите в констативния протокол.

Посочено е, че спрямо масивната постройка са неприложими хипотезите за търпимост, а именно: § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ или § 127, ал. 2 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ.

В хода на съдебното производство са приети като доказателство 4бр. удостоверения за раждане на деца с родители С.К. и К.А..

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна.

 Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в границите на неговата териториална и материалноправна компетентност, съставен е в писмена форма, в която е обективирана изискваната, съобразно правилото на чл. 59, ал. 2 от АПК, информация. Властническото волеизявление е мотивирано, посредством посочване на конкретно установени факти, които са съотнесени към конкретни материални и процесуални норми.

Процесната заповед за премахване на строежа е издадена въз основа на надлежно извършена проверка на място, след обсъждане на установените от длъжностните лица факти. Проявлението на тези факти, които са подробно изложени в мотивите на оспорения акт не се оспорва от жалбоподателката, която единствено излага твърдения, че е собственик на процесната постройка.

Собствеността на строежа в случая е без значение в контекста на въпроса относно неговата законност.

Не се спори,че К. е един от извършителите на строежа.

Не се спори и за това,че строителни книжа не са налице.

Предпоставки за търпимост на строежа не се установяват,а ако се съди по твърденията в самата жалба, моментът на извършване на строителството е след 2007г., когато се е родило първото дете на жалбоподателката,а вероятно и след 2014г. До този извод се стига с оглед на твърдението,че К. и мъжа,с който живеели съвместно нямали къде да живеят. Тоест, те след това решили да изградят къщата. От тук, предпоставките на §127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ няма как да са налице, поради което и строежът не може да се разглежда като търпим.

Следователно, подлежи на премахване.

Съдът намира, че обжалваната заповед е издадена и в съответствие с принципа на съразмерност, регламентиран в чл. 6, ал. 2 от  АПК. Съгласно посочената разпоредба, административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В случая, в жалбата само са заявени твърдения, че К. е лишена от правото да обитава дома си (незаконната постройка) заедно с четирите си деца и в момента живее в една стая дома на „свекърва си“, в която няма условия за отглеждането им. Но неживеенето се дължи не на действията на административния орган, издал оспорваната заповед,а на това,че жалбоподателката е била изгонена от бащата на децата й. Тоест, с оглед на тези обстоятелства, оспорваната заповед по никакъв начин не засяга пряко правото на жалбоподателката  на дом и не застрашава интересите на нея и на децата й. Факта на незаконно строителство, кореспондира с предвижданията на чл. 225а от ЗУТ за реализиране на държавна принуда. Касае се за построена без никакви строителни книжа и без опит да се издадат такива или да се узакони постройката. Установеното противоправно поведение се свързва със задоволяването на нужда от първа необходимост за осигуряване на жилище, подслон или друго подобно, но постройката вече не е място,на което извършителят на строежа намира подслон поради семейни и междуродниски разпри, чието разрешаване не зависи от това дали строежът ще се запази или ще бъде премахнат. Затова и не се установява нарушение на принципа за съразмерност, залегнал в чл. 6 от АПК, доколкото с оспорената заповед нито се цели, нито фактически ще  бъдат засегнати права на адресата в степен по-голяма от необходимото за изпълнение на законово установените правомощия на административния орган.

По изложените съображения жалбата ще следва да се отхвърли.

Водим от горното, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването на С.Х.К., ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, против Заповед № РД-175 от 05.03.2021г., издадена от Кмета на Община Карлово, с която на основа­ние чл. 225а, ал. 1, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е наредено да се премахне незаконен строеж, представляващ “масивна сграда”, находяща се в ПИ с идентификатор ***, местност „Двата пътя“ в землището на с. Христо Даново, общ. Карлово, с извършители С.Х.К. и К.А.А..

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

 

 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :